Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№ 466

 

гр.Нови пазар,   08.05.2014г..

 

Районен съд Нови пазар, в закритото си съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и дванадесета година, като разгледа внесеното в  разпоредително заседание от докладчика районен съдия Галина Николова  НОХД №  223  по описа на НПРС за 2014 г.

 

У С Т А Н О В И :

 

Съдът в рамките на процесуалната проверка  по чл. 247 и следв. от НПК разгледа внесения обвинителен акт и установи следното :

Делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу лицата Х.К.И. и В.Ж.М., като двамата са обвинени в извършването на престъпление чл. 202, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.1 вр. чл. 201, ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК и вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Съдът констатира, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила, представляващо основание по чл. 249, ал.2 от НПК вр. чл. 248, ал.2, т.3 от НПК за връщане на делото на прокурора.

От посоченото в обвинителния акт се установява, че лицето Х.К.И. ***, е  притежавал качеството на длъжностно лице – директор на ОУ „***” в с. П.. Посочено е, че училището към 2010 г. е било на делегиран бюджет, с финансиращ орган Община Н., а училището е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

В обвинителния акт е посочено, че И. през пролетта на 2010 г. решил да извърши ремонт на сградата на училището, без да уведоми за това Община Н., без да обяви тръжна процедура и без да съгласува решението си с педагогическия съвет в училище. Изпратил покани до три строителни фирми и еднолично избрал изпълнител. На 21.07.2010 г. И. сключил договор за извършване на текущ ремонт на училището с фирма „***” ООД гр. В., представлявана от В.Ж.М., като изпълнител.

След приключване на ремонта, на 01.09.2010 г. е съставен Акт обр.19 за установяване на ремонтни работи на стойност 44 437,40лв. За тези средства са издадени три броя фактури. Установено е, че подписите на фактурите принадлежат на двамата обвиняеми.

Установено било по делото, че средствата от трите фактури са преведени по лична сметка на втория обвиняем М., което е осъществено с три броя преводни нареждания – на 27.07.2010 г. за 25 500лв., на 12.08.2010 г. за 10 000лв. и на 17.09.2010 г. за 8 930лв. Тези пари М. изтеглил от сметката си на 27.07.2010 г. – 25 400лв., на 13.08.2010 г. – 10 000лв. и на 20.09.2010 г. – 8 900лв.

Управителят на фирма „***” ООД Б.Б. не бил запознат с действията на обв. М., не е получавал пари и документи за извършените от него ремонти на училището.

По делото от обвинителния акт се установява, че е прието, че е налице извършено длъжностно присвояване от двамата обвиняеми, в качеството им на съизвършители на длъжностно присвояване, извършено посредством извършване на друго престъпление, в случая документно по чл. 311 от НК поради съставянето на документи с невярно съдържание – три броя фактури.

От обвинителния акт се установява, че от назначената по делото експертиза било установено, че реалната стойност на извършените СМР-та била в размер на 12 649,20лв., а издадените фактури били на стойност 44 437,40лв. Разликата е в размер на 31 788,20лв. В обвинителния акт е посочено, че това е размерът на извършеното длъжностно присвояване и т.к е над 70 пъти по – висок от МРЗ за страната в този момент, то същия е в големи размери.

От изложеното в обвинителния акт се установява, че в случая първият обвиняем Х.И. в качеството си на директор на ОУ в с. П. се е разпоредил със средства от бюджета на училището, което се управлява чрез делегиран бюджет. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.3 от ЗНП и чл. 147, ал.1, т. 5 от ППЗНП директорът на училището съставя бюджет и отговаря за законосъобразното, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетните средства. Това означава, че той при изпълнение на своите задължения и съгл. чл. 160, ал.1 и ал.2 от ППЗНП разработва проект за бюджет в съответствие с бюджетната процедура и го представя на финансиращия орган, а след приемане на Закона за държавния бюджет и утвърждаване от финансиращият орган на бюджет/бюджетна сметка на второстепенния разпоредител с бюджетни кредити, какъвто е училището, осигурява изпълнението му, за което се отчита пред финансиращия орган. Съгласно § 53, ал.1, т.3 от ЗДБРБ 2010 г.  Директора на училище в системата на народната просвета, където се прилага система на делегиран бюджет имат право да се разпореждат със средствата на училището.

Съгласно т. 37 от Указания на МФ № 91-00-63/15.01.2010 г., относно прилагането на системата на делегираните бюджети през 2010 г., Директорите могат да вземат решение при условие, че са осигурени другите разходи от делегирания бюджет за извършване на основни ремонти и за придобиване на дълготрайни активи с посочен източник на финансиране, сред които е и субсидия по формула. Това е месечната субсидия, отпускана от първостепенния разпоредител, съгласно правилата на делегирания бюджет, която е изчислена по посочената в ЗНП и в указанията формула.

За извършването на разходите за текущ ремонт се спазват общите разпоредби на Закона за обществените поръчки, респ. действалата към 2010 г. Наредба за възлагане на малки обществени поръчки, отменена от 1.04.2012 г.

Съдът намира, че изложените факти дават основание да се обсъди наличието на престъпление по чл. 219, ал.3 вр. ал.1 от НК, доколкото директорът на училището – обвиняемия Х.И., в качеството си на длъжностно лице, умишлено не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това е последвала значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството.

Описаното в обвинителния акт дава основание да се обсъжда подобна пенална квалификация на извършеното, доколкото И. съзнателно, сам е извършил всички действия, довели до причиняването на щетата в размер на 31 788,20лв., като е изпратил покани, сключил е договор с лице, представител по пълномощно, а не с действителния управител на фирмата, подписал е трите броя фактури, за които се сочи, че са с невярно съдържание и е разпоредил изплащането на парите по лична сметка на втория обвиняем. Съдът констатира, въз основа на цялостният анализ на доказателствата по делото, че липсва обсъждана подобна правна квалификация, както и евентуална такава по чл. 282 от НК, доколкото като директор на училището и лице, което има правомощия да се разпорежда с неговите финанси не е спазил изискванията на ЗООП, респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, както и указанията, действащи в системата на МОМН. Идентична на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е тази по Решение № 494 от 8.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1722/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията С.М., където е посочено в особеното мнение на докладчика, че наказателната отговорност на обвиненото лице, евентуално, би могла да бъде реализирана по чл. 219 НК, ако безспорно се докаже, че непредпазливо или умишлено е игнорирал правилата по ЗОП и от това е последвало разпиляване на финансови средство на фирмата. По това дело обвинението е било подобно настоящето, по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26 от НК, доколкото вредата е била в особено големи размери.

Тези престъпления – по чл. 219 и чл. 282 от НК, съгласно чл. 35, ал.2 от НПК са от компетентността на Окръжен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.2, предл.2-ро от НПК, когато съдът намери, че делото е подсъдно на по – горен съд, изпраща делото на съответната прокуратура. В случая това е Окръжна прокуратура Ш..

Тези констатации на съда налагат необходимостта от прекратяване на съдебното производство, на основание чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал.1, т.1 от НПК  и изпращане на делото на Окръжна прокуратура Ш.. Това разпореждане по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 249, ал.3 от НПК не подлежи на обжалване.

В случай, че се установи, че са налице основания за този вид отговорност на виновните лица, то извършеното престъпление по чл. 311 от НК би било в съвкупност с някое от тях, т.к състава и на двете престъпления не включва в себе си осъществяването им чрез друго престъпление, както това предвижда чл. 202, ал.1, т.1 от НК.

            Независимо от горното съдът намира, че следва да се отбележат и констатираните няколко други съществени нарушения по делото, относно правната квалификация. В обстоятелствената част е посочено, че вторият обвиняем М., който не е служител на училището, не притежава длъжностно качество, но въпреки това той е обвинен в длъжностно присвояване като съизвършител. Това противоречи на правната същност на състава на престъплението по чл. 201 от НК, доколкото отговорни за него са лица притежаващи качеството на длъжностни лица. Останалите категории участници в такова престъпление биха могли да бъдат евентуално помагачи, подбудители и пр., съгл. чл. 20, ал.3 и ал.4 от НК, но не и съизвършители. В този смисъл е трайна съдебна  практика - Решение № 160 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 253/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Л.С.; Решение № 160 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 253/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Л.С.; Решение № 160 от 10.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 253/2012 г., НК, II н. о., докладчик съдията Л.С. (делото "***"); Решение № 494 от 8.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1722/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията С.М. и др.

            Съдът констатира, че в обвинителният акт е посочено, че нанесената с деянието вреда на собственика на предмета на престъплението е община Н., но съгласно разпоредбите на чл. 41б от ЗНП училищата са второстепенен разпоредител с бюджет. Видно от материалите по ДП № 266/2012 г. на РУП К. в качеството на пострадало лице, по смисъла на чл. 74 от НПК е уведомен Кмета на Община Н., л.342 от ДП, вместо действащия към този момент директор на училището. Съдът намира, че това представлява съществено процесуално нарушение, довело до накърняване на правата на действително увреденото лице, в случая ОУ „***” в с. П..

По аргумент на по – силното основание, а то е това, че има данни за престъпление, от компетентността на Окръжен съд, съгл. чл. 35, ал.2 от НПК, то съдебното производство следва да се прекрати и делото да се изпрати на Окръжна прокуратура Ш..

Това разпореждане не подлежи на обжалване

Водим от горното и на основание чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 42, ал.2 от НПК, вр. чл. 35, ал.2 от НПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 223/2014г. описа на Районен съд Нови пазар.

Изпраща делото на Окръжна прокуратура Ш. по компетентност.  

 

Разпореждането не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                       Районен съдия: .....................................

                                                                                                     Галина Николова