МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №38 ОТ 29.05.2014 г. ПО НОХД №250/2014 г. НА НпРС

 

Подсъдимият Г.Б.Г. е предаден на съд затова, че на  15.05.2014 г. в с. П., обл. Ш. при управление на моторно превозно средство – мотопед “***” с номер на двигателя *** си служил с контролни знаци /регистрационна табела ***/, издадена за друго моторно превозно средство /мотопед “***”/ – престъпление по чл. 345 от НК.

Прокурорът при НпРП поддържа обвинението, моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.345 от НК и да му бъде наложено наказание глоба.

Подсъдимият не оспорва посочените в обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения изразява съгласие с обвинителната теза на прокурора и с предложеното наказание.

След като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Г.Б.Г. ***. На 15.05.2014 г., около 11.30 часа свидетелите Б.Н.Б., М.П.Д. и Ц.Ц. – служители на РУП гр. Н. изпълнявали служебните си задължения в с. П., обл. Ш.. На ул. “***” в същото село, спрели за проверка подсъдимия Г., който управлявал мотопед, марка “***” с рег. № ***, без каска и без включен фар. При проверката се установило, че подсъдимият не носи със себе си документи за управлявания от него мотопед, а само книжката и контролния талон. Свидетелят Б.Б. извършил справка в масивите на МВР, от която справка се установило, че регистрационната табела *** е за друг мотопед, марка “***”, бял на цвят, който е собственост на Ж.И.Ж. от гр. В.. Пред органите на реда, подсъдимият Г. заявил, че знаел, че процесната регистрационна табела е от друг мотопед. Същият им обяснил, че на неустановена с точност дата, преди 15.05.2014 г. пред дома му в с. П. спрял тъмно зелен бус, слязъл непознат мъж, който се представил, че е от с. И., обл. В. и заявил, че продава мотопеди. Непознатият мъж обяснил на подсъдимия, че регистрационната табела “не отговаря много” на мотопед, марка “***”, но Г. му отговорил, че ще го кара само в селото.

Гореописаната фактическа обстановка се установява с категоричност от всички събрани в хода на съдебното следствие и досъдебното производство доказателства: от свидетелските показания на свидетелите Б.Н.Б. и М.П.Д., от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 15.05.2014 г. заедно с албум; от представеното по делото веществено доказателство – горепосочената табела, както и от обясненията на подсъдимия, където той всъщност не отрича, а подробно описва същите горепосочени факти. В обясненията си пред съда подсъдимият не отрича извършеното деяние. От анализа на изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият Г.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна престъпния състав на престъплението по чл. 345 от НК, служейки си с контролен знак – табела, неиздадена от съответния орган - престъпление по чл. 345 от НК. Престъплението е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния  характер на престъплението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Като счете, че предявеното на подсъдимия обвинение е доказано напълно и по категоричен начин, съдът го призна за виновен в извършването на престъпление по чл.345 от НК.

При определяне на следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази, че за това престъпление се предвижда наказание  лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева. Следователно престъплението не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НП и не характеризира с много висока степен на обществена опасност. Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия, той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 8 от общата част на НК. Затова по отношение на Г.Б.Г. са налице условията на чл. 78а от НК и затова съдът, след като го призна за виновен, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия, същият е бил осъждан като с присъда по НОХД №13/1982 г. на НпРС в закона сила от 25.03.1982 г. му е било наложено наказание поправителен труд за срок от 4 месеца, а с решение по НАХД №139/1994 г. на РС гр. В. в сила от 18.03.1994 г. му е било наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. По първото от наказанията подсъдимият е реабилитиран по право, а очевидно и по НАХД №139/1994 г., защото съдът служебно извърши справка в НАП гр. В., която установява, че срещу подсъдимия не е  образувано изпълнително дело за събиране на сумата наложена с решението по НАХД от 2000 лв., следователно в случая е настъпила реабилитация и по това наложено наказание и не са налице условията на чл. 82 ал.5 от НК. Ето защо съдът счета, че в случая следва да приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

            Съдът наложи административното наказание в минималния му размер, отчитайки тежестта на деянието и превеса на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства – пълни признания, изразено съжаление за стореното, което е проява на критичност от страна на подсъдимия  към деянието му, оказано съдействие от негова страна за разкриване на обективната истина, както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие. Ето защо наложи минималния размер на наказанието глоба.

Представените по делото веществени доказателства – 1 бр. регистрационна табела № *** и 1 бр. талон за регистрация част ІІ-ра за мотопед “***” с рег. № ***, съдът постанови да се изпратят на ОД на МВР гр. В., сектор КАТ, а 1 бр. мотопед “***” с номер на двигателя *** съдът постанови да се изпрати на ОД на МВР гр. В., защото са налице данни по делото, че в РУ 02 – В. е образувано ДП №1133/2012 г. по описа на ОД на МВР гр. В., по което въпросния мотопед би могъл да има значение като веществено доказателство.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

29.05.2014 г.                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: