МОТИВИ към Присъда №  60/20.10.2014 г. по НОХД № 331/2014г. на НПРС.

 

Подсъдимият М.А.А. е предаден на съд затова че, на 13.04.2014 г., около 16,00 часа в с. П., обл. Ш., по ул. „***”, е управлявал моторно превозно средство /лек автомобил  ”***” с рег. № ***/, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние с Наказателно постановление № 168/04.07.2013 г. на Началника на РУП гр. Д., влязло в законна сила на 17.10.2013 г. – престъпление по чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Прокурорът при НПРП поддържа обвинението, счита, че същото е доказано безспорно. Моли, на подсъдимия да бъде наложено наказание при приложението на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК, а именно пробация, като сроковете на пробационните мерки да са около средния размер.

По предявеното му обвинение подсъдимият дава противоречиви обяснения. В обясненията си, дадени в съдебно заседание на 15.07.2014 г. той твърди, че действително на посочената в обвинителния акт дата е управлявал лек автомобил без да притежава свидетелство за управление, и то след като е бил наказан по административен ред за същото такова деяние. Но на последното съдебно заседание той заявява, че не се признава за виновен.

            След като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият М.А. ***. На 13.04.2014 г. той управлявал лек автомобил ”***” с рег. № ***, който автомобил той закупил, но все още не бил прехвърлен на негово име и по документи се водел на лицето И.И.. На влизане в с. П., подсъдимият забелязал служители на полицията и спрял автомобила на около 30 метра от тях. Той и пътуващият с него спътник, си разменили местата, като спътникът му седнал на шофьорското място, за да управлява автомобила. Това било забелязано от полицейските служители и те спрели автомобила след потеглянето му отново, за проверка. При проверката били проверени документите и на двамата пътници, тъй като преди това полицаите видели, че именно М.А. е шофирал. При извършената проверка, служителите установили, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, за което му съставили акт за установяване на административно нарушение № 118/13.04.2014 г. По-късно било установено също така, че на подсъдимия е било наложено административно наказание глоба за същото такова деяние и то преди по-малко от година, с Наказателно постановление № 168/04.07.2013 г. на Началника на РУП гр. Д., влязло в законна сила на 17.10.2013 г.

            Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по делото писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 118/13.04.2014 г., наказателно постановление № 168/04.07.2013 г. на Началника на РУП гр. Д., влязло в законна сила на 17.10.2013 г., справка за нарушител от региона, показанията на свидетеля М.И.О., а и от обясненията на самия подсъдим. Същият признава, че е управлявал МПС, потвърждава гореописаните факти, но не ги отчита като укорими. Всички тези доказателства категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343 в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Той е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление и то в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние. От субективна страна е налице пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Считайки обвинението за доказано безспорно, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

            За да определи наказанието за подсъдимия, съдът отчете на първо място, че така извършеното от него деяние не представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК. Видно е от справката за съдимост на подсъдимия, че същият е осъждан неколкократно, поради което обремененото му съдебно минало съдът приема като обстоятелство отегчаващо вината му. Съдът констатира, че по отношение на подсъдимия са налице и смекчаващи вината му обстоятелства, а именно: На първо място това са направените от него признания по делото. Вярно е, че подсъдимият твърди, че не е виновен, но наред с това е видно, че той не отрича всички горепосочени факти, което следва да се приеме за смекчаващо вината му обстоятелство. Видно е също така, че подсъдимият е оказал съдействие за разкриването на обективната истина, както досъдебното производство, така и на съдебното следствие, което в голяма степен е улеснило разследването по случая. Освен това подсъдимият е безработен и в затруднено материално положение. Същият очевидно е личност с положителна характеристика. Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът счете, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание, за него би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо на основание чл.343 в ал. 2 във вр. ал.1 от НК във вр. с 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК, във вр. с чл. 42а ал. 2, т. 1, 2 и 6 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия М.А.А. наказание – пробация със пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес в с. С., обл. В., за срок от 1 /една/ година, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и безвъзмезден труд в полза на обществото от 150 /сто и петдесет/ часа годишно, за срок от една година.

            Данните от справката за съдимост на подсъдимия сочат, че той е осъждан два пъти, като присъдите му са наложени през 2004 г. /наложено му е условно наказание „лишаване от свобода”/ и през 2007 г. /наложено му е наказание „глоба”/. Формално реабилитационните срокове по отношение на тези наказания са изтекли, но от извършената справка в ТД НАП Варна се установява, че по отношение на наказанието глоба спрямо подсъдимия е образувано изпълнително дело, което към момента е висящо, тъй като въпросната глоба не е платена. Ето защо в съответствие с разпоредбата на чл. 82 ал. 5 от НК следва да се приеме, че реабилитация в случая не е настъпила. Затова и съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, а обстоятелството, че е изминал продължителен период от време от предходните осъждания на подсъдимия, съдът отчита като смекчаващо вината му обстоятелство.

            Подсъдимият М.А.А. бе осъден да заплати по сметка на НПРС направените по делото разноски в размер на 15 /петнадесет/ лева.

            В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

22.10.2014 г.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: