Р Е Ш Е Н И Е

 

  32

 

гр.Н.П., 03.02.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Н.П., в публичното си заседание  на  петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР – ПРОТОКОЛИСТ: Д.С.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1323 по описа на НПРС за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по втора фаза на делбата, съгл. чл. 346 и следв от ГПК.

            С решение по първата фаза на делбата е допусната такава между съделителите Х.М.И. *** и А.Е.М. ***, на следния недвижим имот, находящ се в с. Б., обл. Ш., а именно: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 95 кв.м. (деветдесет и пет квадратни метра), РЗП 190 кв.м. (сто и деветдесет квадратни метра) и стопански постройки със застроена площ от 64 кв.м. (шестдесет и четири квадратни метра), построени в собствено дворно място на А.Е.М., с площ от 730 кв.м. (седемстотин и тридесет квадратни метра), съставляващо по плана на с. Б., обл. Ш., УПИ *-* (***) в квартал * (***), при граници: улица, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, при равни квоти: по 1/2ид.ч.(една втора идеална част) за всички съделители.

            Решението по допускане на делбата е ВЗС на 06.06.2013 г.

            В производството по втората фаза на делбата ищцата е предявила претенции по сметки. Ищцата претендира на основания чл. 73, ал.2 от ЗС – ответникът да заплати сумата от 1433,15 лв., представляваща половината от направените от ищцата необходими разноски за запазване на общата съсобствена сграда /ремонт на покрива й/. Ищцата претендира на основание чл.74, ал.1 от ЗС сумата от 3 904,63 лв., представляваща половината от сумата, с която се е увеличила стойността на общата съсобствена сграда, в резултат на направени подобрения на втори етаж от същата.

            Относно самото извършване на делбата ищцата моли съдът да приеме тегленето на жребий за неудобно в настоящия случай, и на основание чл. 353 от ГПК да разпредели собствеността върху дяловете съгласно реалното им ползване в момента: първият етаж на ответника, а втория етаж на ищцата заедно с източната част на стопанската постройка.

            Ответникът, чрез своя представител няма претенции относно разпределението на дяловете така, както се ползват от съделителите до сега, но се противопоставя на претенциите по сметки. Твърди, че подобренията на втория етаж са правени не от ищцата, а от сина им, който обитава етажа от години. Освен това възразява относно необходимостта от ремонт на покрива на общата сграда. Затова моли претенциите за сметки на ищцата да бъдат отхвърлени.

            Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и изготвените съдебно – технически експертизи по извършването на делбата установи следното:

            І. По извършване на делбата.

            По силата на влязло в законна сила решение по допускане на делбата между страните е постановено разделянето на съсобствения им имот, заедно със стопанските постройки, при равни квоти.

            За извършване на делбата е назначена СТЕ за определяне на поделяемостта на допуснатия до делба имот. Общата стойност на допуснатия до делба имот е 43 180лв., като стойността на първия жилищен етаж е 20 900 лв., а на втория такъв - 22 280 лв. Стойността на стопанската сграда е 2 930 лв.  Видно от заключението на експертизата обособените два жилищни етажа са със самостоятелни входове и е възможно обособяването на самостоятелни дялове за всеки от съделителите. Според заключението на вещото лице  по първоначалната експертиза са възможни два самостоятелни дяла, както следва:

            Дял първи включва: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1 /2 ид.ч. от общите части на сградата, както и западната половина от стопанската постройка с площ 32 кв.м., при граници на стопанската постройка: от север имотна граница с УПИ *-*, от изток  останалата половина на стопанската постройка, означена с № 2 към дял втори, означена по линията А – Б, от юг – дворно място, от запад – паянтова жилищна сграда.

            Дял първи от стопанската постройка е означен на скицата с № 1.

            Пазарната стойност на този дял е 22 365лв.

            Дял втори включва: втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1 /2 ид.ч. от общите части на сградата, и източната половина на стопанската постройка равна на 32 кв.м., при граници на стопанската постройка: от север с УПИ *-*; от изток- линия, прокарана в продължение на западната фасада на жилищната сграда означена с В-Г,  разграничаваща тази част от останалия навес, разположен зад жилищната сграда; от юг - дворно място; от запад - границата с частта от стопанската сграда по дял първи означена – А-Б на приложената скица. 

            Дял втори на стопанската постройка е означен с № 2, от скицата.

            Пазарната стойност на този дял е 23 745лв.

 

            По делото беше назначена и допълнителна СТЕ, която да отговори дали е възможно друг начин на разпределение на двуетажната жилищна сграда, както да прецени всички имащи значение за определянето на пазарната стойност на стопанската сграда фактори и според него пазарната стойност на стопанската сграда е 1 800лв. или това означава по 900лв. за всеки дял на двамата съделители.

Относно делбата на стопанската постройка по посочения от първото вещо лице начин, съдът счита, че стопанската постройка не следва да се разпределя само на единия съделител изцяло, каквото искане прави ответника, а да се разпредели по равно за двете страни. Мотивите на съда за това са почерпени от посоченото от вещото лице по втората експертиза, че и двете жилища, двата етажа от жилищната сграда нямат складови помещения, поради което и с оглед на изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗУТ  складовото помещение може да бъде извън жилището и като такова в конкретния случай да се използва съответната половина от складовото помещение. В този смисъл съдът счита, че първоначалната експертиза правилно и в интерес на страните е разпределила складовото помещение. Относно пазарната стойност на стопанската постройка, съдът счита, че втората допълнителна експертиза отчита в най – голяма степен нейната конструкция, материали от които е изработена, както и функционалното и икономическо предназначение, поради което приема, че пазарната й стойност е тази посочена от вещото лица по втората експертиза, а именно 1 800лв., което означава, че стойността на полагащата се част за всеки дял, който е в размер на ½ е 900лв.

Така се установява, че общата стойност на допуснатите до делба недвижими имоти е 44 980лв., от които 43 180 лв. за жилищната сграда и 1800лв. за стопанската постройка. От това следва, че пазарната стойност на дял първи е 21 800 лв., която стойност включва 20 900лв. за първия жилищен етаж и 900лв. за 32 кв.м. от стопанската постройка. Стойността на втория дял е 23 180лв., което включва 22 280 лв. за втория жилищен етаж и 900лв. за останалите 32 кв.м. от стопанската постройка.

            Стойността на полагащия се дял на всеки от съделителите е 22 490лв. Поради това, че е налице неравенство в дяловете на двамата съделители, относно подялбата на допуснатия до делба недвижим имот, следва за превишението на реалния дял втори спрямо полагащата му се част, съделителят, който го получи да заплати на съделителят, който получи дял първи разликата от 690лв.

            Освен това всеки от съделителите трябва да заплати дължимите се държавни такси в размер на 4 % върху стойността на дела си, съгл. чл. 8 от ТДТССГПК, т.е върху сумата от 22 490лв. се дължи такса по 899,60лв.

            Съдът намира, че реалната делба на съсобствения имот следва да се извърши без теглене на жребий, т.к ответникът, трайно и от много години обитава първия жилищен етаж от двуетажната сграда, а с решението за развод по гр.дело № 755/2008 г. на РС Н.П., влязло в законна сила на 14.06.2010 г.на ищцата е предоставен за ползване втория жилищен етаж. В този смисъл тегленето на жребий е изключително неудобно и следва дяловете да се разпределят между съделителите по начина, по който те ги ползват реално, т.е дял първи на ищеца, а дял втори на ответницата.

 

            ІІ. По претенциите по сметки на ищцата.

Съдът установи по делото от събраните гласни доказателства, че ищцата живее при сина си М.Е., а във втория етаж на делбения имот живее синът на страните Е. Е.. Свидетелят сочи, че майка му не е живяла в процесния имот, т.к била гонена от ответника по делото. За претенциите по сметки е важно не самата причина, поради която ищцата не живее в имота, а самия факт, че не живее в имота, за подобренията на който претендира. В случая между страните не се спори, че в етажа, отреден за ползване на ищцата, още с бракоразводното дело живее синът на страните Е. Е., поради което фактическата власт от името на ищцата се упражнява от него. В този смисъл ищцата се явява владелец по смисъла на чл. 68 от ЗС на втория жилищен етаж, което тя осъществява чрез сина си Е. Е.. Доколкото разпоредбата на чл. 69 ЗС сочи, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, то следва, че в случая ищцата държи втория етаж именно като за себе си. Наилце е една законова презумпция, която в случая, т.к не е опровергана от ответника, следва да се приеме в полза на ищцата. 

 

            От събраните по делото доказателства се установи също, че майката на св. Е., ищца по делото е дала пари за ремонт на покрива, т.к 40% от циглите били потрошени. Ремонта на покрива е правен 2011/2012 г. Ремонта на покрива е бил наложителен според св. Е., т.к той е протекъл и поради това, че на втория етаж таванът е гредоред и от дъждовете покривът пропуснал и се намокрил жилищния етаж. Освен ремонт на покрива е била сменена дограмата на втория етаж от дървена с ПВЦ, положен бил ламиниран паркет, теракота, кухня, подковаване на тавани с дърво, пребоядисване, смяна на врати и пр. От свидетелските показания се установи, че ответникът не е участвал в тези ремонти, даже се е противопоставял да се извършва такъв.

            От събраните доказателства, съдът намира, че необходим за запазване на имота е бил ремонта на покрива, т.к протеклите керемиди са пропускали дъждовни води в жилищния втори етаж на сградата, както и покрай комините. Затова покривът е бил изцяло ремонтиран.

            Относно ремонта на покрива вещото лице е посочило, че същия е на обща стойност 2843,66лв. Ищцата е посочила, че общо разноските по ремонта на покрива възлизат на 2866,30лв., от които 1866,30лбв. За материали и 1000лв. за труд. Съдът намира, че тази претенция следва да се уважи в размер, представляващ половината от установеното от вещото лице, а именно от 2843,66лв., което е 1 421,83лв. Това е сумата, която дължи ответникът следва да заплати на ищцата за направения необходим ремонт на покрива на жилищната сграда.

            Относно останалите подобрения направени в имота сменена дограмата на втория етаж от дървена с ПВЦ, положен бил ламиниран паркет, теракота, кухня, подковаване на тавани с дърво, пребоядисване, смяна на врати и пр., съдът намира, че те имат характер на полезни за вещта ремонти, довели до цялостното подобряване на състоянието на имота, както и до неговото по – добро ползване по предназначение. Направените нови дограми са довели до по – добро отопление на цялата сграда, в т.ч и по отношение на първия етаж, направената подова настилка на втория етаж, също представлява по своя характер и по – добра защита на имота на първия етаж. Изградената вътрешна баня и тоалетна на втория етаж сами по себе си не представляват полза за обитателят на първия етаж, но изградената ВиК инсталация прави възможно и изграждането на такива в първия етаж, поради което следва да се отчита като полза и за целия имот. В този смисъл, съдът намира, че доколкото ответникът се е противопоставил като цяло на извършването на тези ремонти, то правата на ищцата следва да се уредят действително по реда на чл. 74, ал.1 от ЗС и същата има право да претендира само по – малката от сумата за направените разноски за тези подобрения и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, ако те не бяха направени. Направените разноски, са направени от ищцата, която съгласно презумпцията на чл. 69 от ЗС е владелец на втория етаж от жилищната сграда. Това се потвърждава и от казаното от св. М. Е. „всичко е платено от страна на майка ми”.

            В този смисъл ищцата има право да претендира, съгл. чл. 74, ал.1 от ЗС по – малката сума измежду двете – тази за реалните разноски и тази на увеличената стойност на имота в резултат на тях.

            Съгласно заключението на вещото лице общата стойност на тези подобрения е в размер на 7 004,45лв., а увеличението на стойността на имота, която те са допринесли е в размер на 5 231,40лв. Очевидно е, че по – малка е сумата, с която се е увеличила стойността на имота, в резултат на подобренията и това е сумата от 5 231,40лв. Следователно ищцата има право да претендира само половината от сумата от 5231,40лв. или това е сумата от 2 615,70лв. претенцията на ищцата е била за сумата от 7 809,26лв., но доколкото вещото лице е установило, че те са на по – ниска стойност следва да се уважи претенцията й въз основа на заключението на вещото лице, т.е половината от 5 231,40лв. или сумата от 2 615,70лв.

            Съдът намира иска по чл. 74, ал.1 от ЗС на ищцата за основателен и доказан за сумата от  2 615,70лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да й я заплати.

            Върху присъдените в полза на ищцата подобрения не се присъжда държавна такса, нито по чл.1, нито по чл. 8 или чл. 10 от ТДТССГПК, т.к те се включват и увеличават стойността на имота. В този смисъл е приложението на т.4 от Инструкция № 18 от 14 октомври 1992 г. относно прилагането на тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от министерството на правосъдието.           

             На основание чл.353 от ГПК,  съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

             РАЗПРЕДЕЛЯ на А.Е.М. с ЕГН ********** *** ДЯЛ ПЪРВИ от заключението на вещото лице, включващ: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 95 кв.м. (деветдесет и пет квадратни метра), построена в собствено дворно място на А.Е.М., цялото с площ от 730 кв.м. (седемстотин и тридесет квадратни метра), съставляващо по плана на с. Б., обл. Ш., УПИ *-* (***) в квартал * (***), при граници: улица, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, ведно с ½ ид.ч. (една втора идеална част) от общите части на сградата, както и западната половина от стопанската постройка с площ 32 кв.м. (тридесет и два квадратни метра), при граници на стопанската постройка: от север имотна граница с УПИ *-*, от изток  останалата половина на стопанската постройка, означена с № 2 към дял втори, означена по линията А – Б, от юг – дворно място, от запад – паянтова жилищна сграда.

            Дял първи от стопанската постройка е означен на скицата на л. 163 с № 1, неразделна част от решението по делото.

            Пазарната стойност на този дял е 21 800 лв.

 

            РАЗПРЕДЕЛЯ на Х.М.И. с ЕГН ********** ***, ДЯЛ ВТОРИ, включващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 95 кв.м. (деветдесет и пет квадратни метра), построена в собствено дворно място на А.Е.М., цялото с площ от 730 кв.м. (седемстотин и тридесет квадратни метра), съставляващо по плана на с. Б., обл. Ш., УПИ *-* (***) в квартал * (***), при граници: улица, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, ведно с ½ ид.ч. (една втора идеална част) от общите части на сградата, както и източната половина на стопанската постройка с площ 32 кв.м. (тридесет и два квадратни метра), при граници на стопанската постройка: при граници на стопанската постройка: от север с УПИ *-*; от изток- линия, прокарана в продължение на западната фасада на жилищната сграда означена с В-Г,  разграничаваща тази част от останалия навес, разположен зад жилищната сграда; от юг - дворно място; от запад - границата с частта от стопанската сграда по дял първи означена – А-Б на приложената скица. 

            Дял втори на стопанската постройка е означен с № 2, от скицата на л. 163 с № 1, неразделна част от решението по делото.

.           Пазарната стойност на този дял е 23 180лв.

         ОСЪЖДА Х.М.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Е.М. с ЕГН ********** ***, за уравняване на дела му сумата от 690 лв. (шестстотин и деветдесет лева).

        

         ОСЪЖДА А.Е.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.И. с ЕГН ********** ***, СУМАТА ОТ  1421,83 лв.(хиляда четиристотин двадесет и едни лева и осемдесет и три ст.), представляваща половината от стойността на извършените на основание чл. 73, ал.2 от ЗС необходими разноски за запазване на общата вещ.

 

            ОСЪЖДА А.Е.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.И. с ЕГН ********** ***, СУМАТА ОТ  2 615,70лв.(две хиляди шестстотин и петнадесет лева и седемдесет стотинки), представляваща на основание чл.74, ал.1 от ЗС половината от сумата, с която се е увеличила стойността на общата вещ, в резултат на направените подобрения.

 

            ОСЪЖДА А.Е.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на РС Н.П. държавна такса / 4% /  върху стойността на дела си в размер на 899,60лв. (осемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки).

           

            ОСЪЖДА Х.М.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Н.П. държавна такса / 4% /  върху стойността на дела си в размер на 899,60 лв. (осемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки).

 

         След влизане в законна сила на решението по извършване на делбата същото следва да се впише от всяка от страните, съгласно чл.14 от Правилника за вписванията.

 

            След влизане в законна сила на решението по извършване на делбата същото следва да се впише от всяка от страните, съгласно чл.14 от Правилника за вписванията.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен  срок от връчването му на страната.

 

 

                                               Районен съдия : ..........................................

                                                                                  Галина Николова