Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№247

 

Гр. Н., 01.08.2014г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Районен съд – Н., 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 01.07.2014г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1022 по описа на съда за 2013г. при секретаря В.В., за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба са предявени девет обективно кумулативно съединени иска – четири осъдителни иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, ведно със съответните акцесорни четири осъдителни иска с правно основание  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 294, ал. 1 от ТЗ, както и иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Направено е и искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от “САКС” ООД, гр. Г., ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя С. И. А., с пълномощник и съдебен адрес адв. Ю.Д. от АК-М. с адрес гр. С. *, район ***, ул. „***” № *, вх. Офиси, ет. *, ап. *, срещу „Стил М” ЕООД, гр. Ш. *, ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя М.Й.Д., за заплащане на сумите по четири отделни фактури за доставка на стоки, които останали частично или изцяло неплатени. В исковата молба се твърди, че ищецът доставил на ответника стоки по четири отделни неформални договора, за което били съставени фактури. Фактура № 0000001383 от 08.12.2008г. била на стойност 1968,83лв, от които неплатени останали 1039,59 лв. Фактура № 0000001394 от 15.12.2008г. била на стойност 1304,63лв. Фактура № 0000001399 от 18.12.2008г. била на стойност 590,93лв, а фактура № 0000001615 от 20.05.2009г. била на стойност 980,15лв. Последните три фактури са изцяло непогасени. Ищецът моли съдът да осъди длъжника да му заплати сумите по всяка една от четирите фактури, ведно с натрупана върху всяка фактура лихва за забава от датата един месец след издаване на фактурата до датата на подаване на исковата молба – 21.11.2013г., както и законната лихва за забава върху главницата по всяка фактура от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Освен това със същата искова молба е предявен иск за признаване на относителната недействителност спрямо ищеца на дарение, вписано в СлВп Н. под вх. рег. № ***, с който ответника „СТИЛ М” ЕООД, гр. Ш. е прехвърлило на М.П.М. *** свой недвижим имот представляващ изоставена нива, съставляваща имот № *** с площ 9,901 дка в землището на с. К., местността „***”, общ. К., с граници имот № ***; имот № ***; имот № ***; имот № ***; имот № ***. Иска се и заплащане на разноските по настоящото исково производство.

В съдебно заседание ищеца, чрез представителя си, поддържа така предявените искове. Счита, че същите са основателни. Твърди, че няколко пъти се е опитал да се разбере с ответника извън съда, но до постигане на съгласие не се стигнало.

С отговора си „Стил М” ЕООД-Ш., ул. „***” № *, с ЕИК *, представлявано от управителя М.Й.Д., твърди на първо място, че исковете за заплащане на сумите по четирите фактури са неоснователни, тъй като доставените стоки от ищеца са били с лошо качество. Платовете били използвани за ушиването на дрехи, но се оказало, че дрехите са дефектни, поради лошото качество на плата. Твърди, че с ищцовото дружество била постигната уговорка да не се заплащат дефектните платове. Твърди, че заради дефектните облекла, за което причина били дефектните платове, най-големият клиент на ответното дружество преустановил търговските си отношения с тях. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност за главниците и лихвите. По отношение на иска за признаване на сделката за недействителна спрямо ищеца е направено възражение за недопустимост на иска, тъй като към момента вземането на ищеца не било изискуемо (установено по основание и размер), поради което искът се явявал преждевременно заведен. В случай, че се счете, че искът е допустим, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като предвид направената уговорка платовете да не се плащат, действията на ответника не са били с цел да увреди кредитора. Ответникът М.П.М. твърди, на първо място, че иска за признаване на сделката за дарение на посочения недвижим имот за недействителна спрямо ищеца е недопустим, тъй като вземането на кредитора не било ликвидно и изискуемо. На второ място, твърди, че иска се явява неоснователен, тъй като липсва намерението за увреждане на кредитора при сключване на сделката. Твърди, че към момента на сделката не е знаел за претендираните суми. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че са били в трайни търговски отношения от 2007 г. до 2010 г. Ищцовото дружество продавало на ответното платове, а ответното  ги ушивало и продавало на свои клиенти.

Установява се от представените по делото фактура № 0000001383 от 08.12.2008г.,фактура № 0000001394 от 15.12.2008г., фактура № 0000001399 от 18.12.2008г. и фактура № 0000001615 от 20.05.2009г. и страните не спорят по този въпрос, че по четири отделно сключени неформални договора за търговски продажба, ищцовото дружество е продало стоки – платове, които ответното дружество се е задължило да заплати.

Не е спорен и фактът, че за липсата на плащане по посочените 4 бр. фактури. Така по фактура № 0000001383 от 08.12.2008г., която е на стойност  1968,83 лв. се признава от ищеца частично плащане и се претендира сумата от 1039,59 лв. По фактура № 0000001394 от 15.12.2008г. на стойност 1304,63 лв. се претендира цялата сума. По фактура № 0000001399 от 18.12.2008г. на стойност 590,93 лв. се иска цялата сума  и по фактура № 0000001615 от 20.05.2009г. на стойност 980,45 лв. се претендира цялата сума.

Ответникът твърди, че няма задължение за заплащане на търсените от ищеца суми по посочените 4 бр. фактури, тъй като доставените платове по тези четири договора се казали некачествени, понеже платът не бил здрав. По този повод били правени изпитания в лицензирана лаборатория и управителят на дружеството – ищец бил уведомен за това.

Действително по делото е представено експертно заключение от изпитвателна лаборатория по текстил и багрила при ХТМУ-С., с дата 06.06.2014 г. От съдържанието му се вижда, че представените за изследване 3 бр. проби /работен клин, работен костюм и работен полугащеризон/ имат изпрошване на плата, дължащо се на коефициента на сцепление между двата вида нишки. Това експертно заключение обаче е изготвено години по-късно от периода, за който се твърди от ответното дружество, че е направило рекламация спрямо ищцовото за некачествен плат. Ответникът признава, че допълнително е изпратил  и са изследвани мостри, за да се стигне до това заключение. Не се установява от това заключение, че именно това са платовете, доставени  по четирите договора, за които са издадени процесните 4 броя фактури. Не се установяват също количествата, метрите, вида доставен некачествен плат. Действително продавачът носи отговорност за недостатъци на продадените вещи, дори когато не е знаел за недостатъка. Но твърденията на ответника, че страните са уговорили сумите  по четирите бр. фактури да не се заплащат, поради тези недостатъци се отрича от ищеца и не се доказва от събраните доказателства по делото.

Представен е и протокол за рекламация, адресиран до управителя на ответното дружество, от който става ясно, че „Амилум България” ЕАД връща първата партида от стоките, поради рекламация. Този протокол датира от 03.10.2008 г., т.е издаден е преди доставката на платове по процесните 4 фактури. Следователно от съдържанието му не може да се обоснова извод за доставени некачествени платове по четирите процесни договора.

От заключението по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че ответното дружество е издало данъчна фактура на ищцовото, с №0300000169 от 12.01.2010г. за върнати облекла поради некачествен плат на изработката им, съгласно протокол № 300039 от 23.09.2009 г. на обща стойност 2435,72 лв. Задължението на ищцовото дружество обаче е погасено с прихващане на вземания към ответника, по фактури №766 от 18.01.2008 г. и  №1383 от 08.12.2008 г. По тези съображения съдът не споделя възраженията на ответното дружество за наличие на устна уговорка между страните за недължимост на сумите по четирите договора, поради продажба на некачествени стоки. В действителност ищецът е обезщетил ответника за вредите от некачествените стоки като е заплатил продажната цена на произведените дрехи, включваща стойност на вложения материал, труд и печалба.

Установява се от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СлВп Н. под вх. рег. № **, че наред с други имоти, ответното дружество  „Стил М” ЕООД, със седалище в гр. Ш., ул. „***” № *, с ЕИК *, чрез управителя се  М.Й.Д. е дарило на втория ответник М.П.М., действащ от своя страна със съгласието на своята майка М.Й.Д. недвижим имот, както следва: изоставена нива, съставляваща имот № * с площ 9,901 дка в землището на с. К., местността „*”, общ. К., с граници имот № *; имот № *; имот № *; имот № *; имот № *. Договорът за дарение е сключен на 16.01.2013 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени девет обективно кумулативно съединени иска – четири осъдителни иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, ведно със съответните акцесорни четири осъдителни иска с правно основание  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 294, ал. 1 от ТЗ, както и иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор между страните; че по договора е уговорено някакво задължение. Не е в тежест на ищеца да доказва, че неизпълнение няма, тъй като отрицателни факти не се доказват. В тежест на ответника – на длъжника – е да докаже, че е изпълнил или че са налице обстоятелства, освобождаващи го от задължението му.

В конкретния случай не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че между страните има сключени 4 договора, за които са издадени процесните 4 бр. фактури. Ответникът по осъдителния иск за главниците следва да докаже, че е изпълнил задължението си точно и навреме или че вземането е погасено по някаква причина различна от изпълнение. В конкретния случа ответникът твърди, но не доказва наличието на уговорка за неплащане поради рекламация на стоките, затова и възражението му се явява недоказано.

С оглед на това съдът намира, че исковете с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ са изцяло основателни.

С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът претендира лихва за периода от 21.11.2010 г. до датата на подаване на исковата молба – 21.11.2013г. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска за главницата. Предвид изводите на съда за основателност на исковете за главниците, основателни се явяват и акцесорните искове за лихва за посочените периоди.

Съдът не споделя и виждането на ответното дружество за настъпила изцяло погасителна давност за главниците и дължимите лихви. Възражението че само частично основателно за част от лихвите, претендирани с исковата молба. Видно от съдържанието на самите фактури, най-старата от тях е издадена на 08.12.2008г., а следващите на 15.12.2008 г., 18.12.2008 г. и 20.05.2009 г. падежът на всяко задължение е уговорен и вписан в съдържанието на самите фактури и това е датата на издаването им. Следователно давностния срок за най-старото задължение изтича на 08.12.2013 г., но искът е предявен на 21.11.2013 г. и така вземанията за главниците не са погасени по давност. Претенциите на ищцовото дружество за дължимите лихви върху главниците са основателни, но само за периода от 21.11.2010 г. до датата на депозиране на исковата молба. Това е така, понеже давностният срок, след който вземанията за лихви се погасяват е 3 г. и за останалия период вземанията са погасени по давност и за това има направено възражение от ответника, което в тази си част се явява основателно.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза,  по фактура № 0000001383/08.12.2008г. с незаплатена главница1039,59 лв., за периода от 21.11.2010 г. до 21.11.2013г. се дължи лихва за забава в размер на 320,99 лв. По фактура № 0000001394/15.12.2008г. на стойност 1304,63лв., в посочения период се дължи лихва за забава от 402,85 лв. По фактура № 0000001399/18.12.2008г. на стойност 590,93лв. в посочения период се дължи лихва за забава от 182,46 лв. По фактура № 0000001615/ 20.05.2009г.  на стойност 980,15лв., в посочения период се дължи лихва за забава от 302,72 лв.

 Основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва за забава върху  всяка от главниците, по всяка фактура, считано от 22.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.

Относно исковата претенция с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД

Този иск съдът намира също за основателен и доказан.

Безспорно ищцовото дружество е имало качеството на кредитор по четирите договора към датите на сключването им. Следва да се отбележи, че вземанията не следва да са изискуеми и ликвидни при завеждане на иск по чл. 135 от ЗЗД, а само ищецът да има качеството на кредитор и сделката да го уврежда. Тъй като, съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредитора, увреждане винаги е налице, щом като е намалена възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник.

По аргумент от разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. второ от ЗЗД и с оглед безвъзмездния характер на договорът за дарение, не е необходимо вторият ответник да е знаел, че със сделката се увреждат интересите на кредитора. Ищцовото дружество е било кредитор на ответното към момента на разпореждане с имота, относителната недействителност спрямо кредитора на който се иска. Това безвъзмездно разпореждане, осъществено с изоставена нива, съставляваща имот № * с площ 9,901 дка в землището на с. К., местността „*”, общ. К., с граници имот № *; имот № *; имот № *; имот № *; имот № *, собственост на ответното дружество посредством Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СлВп Н. под вх. рег. № **, намалява възможността на ищеца-кредитор да се удовлетвори от имущество на длъжника, тъй като по съществото си намалява това имущество. За допустимостта на този иск е ирелевантен обстоятелството дали вземането да е изискуемо и ликвидно към момента на предявяване на иска. Без значение е дали длъжника е имал или има друго имущество, от което кредитора може да се удовлетвори.

За разноските:

От страна на ищцовото дружество  е направено искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК – за заплащане на разноските, направени от нея в производството.

Предвид констатираната основателност на исковете за главниците и за лихвите, както и основателността на иска по чл. 135, ал.1 от  ЗЗД и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че направените разноски съдът следва да присъди изцяло да бъдат възстановени от ответника. Техният размер е 1346,19 лв., като внесената по делото държавна такса е в размер на 452,19 лв., 10 лв. са разноските на ищеца за вписване на исковата молба, 290 лв. е размерът на разноските по назначените 2 бр. счетоводни експертизи, както и 594 лв. за разноските, направени от пълномощника на ищцовото дружество за явяването му на три открити съдебни заседания, които съдът счита, че на общ принцип също подлежат на възстановяване.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

            ОСЪЖДА „Стил М” ЕООД, гр. Ш. *, ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя М.Й.Д. да заплати на “САКС” ООД, гр. Г., ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя С. И. А., с пълномощник и съдебен адрес адв. Ю.Д. от АК-М. СУМАТА от 1039,59 лв./ хиляда тридесет и девет лева и петдесет и девет ст./, представляваща остатък от главница по фактура № 0000001383/08.12.2008г., както и лихва за забава в размер на 320,99 лв./ триста и двадесет лева и деветдесет и девет ст./ за периода от 21.11.2010 г. до 21.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  22.11.2013г. до окончателното плащане.

            ОСЪЖДА „Стил М” ЕООД, гр. Ш. *, ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя М.Й.Д. да заплати на “САКС” ООД, гр. Г., ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя С. И. А., с пълномощник и съдебен адрес адв. Ю.Д. от АК-М. СУМАТА от 1304,63лв./ хиляда триста и четири лева и шестдесет и три ст./- главница по фактура № 0000001394/15.12.2008г., както и лихва за забава в размер на 402,85 лв./ четиристотин и два лева и осемдесет и пет ст./ за периода от 21.11.2010 г. до 21.11.2013г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от  22.11.2013г. до окончателното плащане.

            ОСЪЖДА „Стил М” ЕООД, гр. Ш. *, ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя М.Й.Д. да заплати на “САКС” ООД, гр. Г., ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя С. И. А., с пълномощник и съдебен адрес адв. Ю.Д. от АК-М. СУМАТА от 590,93лв. /петстотин и деветдесет лева и деветдесет и три ст./ - главница по фактура № 0000001399/18.12.2008г., както и лихва за забава в размер на 182,46 лв./сто осемдесет и два лева и четиридесет и шест ст./ за периода от 21.11.2010 г. до 21.11.2013г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от  22.11.2013г. до окончателното плащане.

            ОСЪЖДА „Стил М” ЕООД, гр. Ш. *, ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя М.Й.Д. да заплати на “САКС” ООД, гр. Г., ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя С. И. А., с пълномощник и съдебен адрес адв. Ю.Д. от АК-М. СУМАТА от 980,15лв./деветстотин и осемдесет лева и петнадесет ст./- главница по фактура № 0000001615/ 20.05.2009г.,   както и лихва за забава в размер на 302,72 лв./триста и два лева и седемдесет и две ст./ за периода от 21.11.2010 г. до 21.11.2013г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от  22.11.2013г. до окончателното плащане.

            ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на “САКС” ООД, гр. Г., ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя С. И. А., с пълномощник и съдебен адрес адв. Ю.Д. от АК-М. срещу „Стил М” ЕООД, гр. Ш. *, ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя М.Й.Д. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една от главниците, считано от един месец след датата на издаване на съответната фактурата до 20.11.2010г.

 ОБЯВЯВА за относително недействителна спрямо “САКС” ООД, гр. Г., ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя С. И. А., с пълномощник и съдебен адрес адв. Ю.Д. от АК-М. сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СлВп Н. под вх. рег.*, дв. Вх. рег. № ***, с която първият ответник „Стил М” ЕООД, гр. Ш. *, ул. „***” № *, с ЕИК *, представлявано от управителя М.Й.Д. е дарил на втория ответник  М.П.М. *** недвижим имот, представляващ изоставена нива, съставляваща имот № * с площ 9,901 дка в землището на с. К., местността „*”, общ. К., с граници имот № *; имот № *; имот № *; имот № *; имот № *.

            ОСЪЖДА „Стил М” ЕООД, гр. Ш. *, ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя М.Й.Д. за заплати на “САКС” ООД, гр. Г., ул. „***” № *, с ЕИК ***, представлявано от управителя С. И. А., с пълномощник и съдебен адрес адв. Ю.Д. от АК-М. СУМАТА от 1 346,19 лв. (хиляда триста четиридесет и шест лева и деветнадесет ст.), представляващи разноски за държавна такса по делото., адвокатско възнаграждение и деловодни разноски.

            Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                         Петина Николова