Р    Е   Ш   Е  Н   И   Е

№ 78

гр. Нови пазар, 25.02.2014 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Районен съд –  Нови пазар в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛА РАДЕВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Радева гражданско дело №1028 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

     Делото е образувано въз основа на подадена жалба от  “***” ЕООД – гр. Ш., представляван от Управителя К. Г. ***а, чрез пълномощника  адв. Н. К. от АК-Ш. против Заповед №РД 27-144/19.08.2013 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш..

           Жалбоподателят  твърди, че атакуваната заповед му е връчена на 27.08.2013г. Отразената в нея фактическата обстановка по случая била невярна а  заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон.  Съгласно чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, твърди жалбоподателят, по искане на собствениците,земеделските земи с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на съответната община и се предоставят на собствениците им, а в случай на неправомерно ползване на земи от Държавен поземлен фонд заповедта следва да се издаде от директора на ОД „Земеделие”. Във всички случаи обаче заповедта представлява индивидуален административен акт. В обжалвания такъв обаче липсвало посочване на фактическите обстоятелства, въз основа на които директора на ОД ”Земеделие” е установил предпоставките на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Наличието на мотиви за издаването винаги е гаранция за законосъобразност на акта, а тук липсвали такива. Това довело до нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и съответно представлява самостоятелно основание за отмяна. Дружеството освен това не било уведомено за стартиралото административно производство, като това е нарушило правото му на защита. Така на жалбоподателя не станало процесните земи от Държавен поземлен фонд ли са, от кой момент и как е изчислено рентното плащане, в какъв период дружеството е ползвало неправомерно земеделските земи. Предвид тези и други съображения, подробно развити в молбата, процесуалният представител на жалбоподателя, моли, оспорената заповед да бъде отменена.

            Администартивният орган - Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., чрез представителя - юрисконсулт П.Н. счита жалбата за неоснователна. Намира, че безспорно е установено в хода на процеса, че жалбоподателят е обработвал имота, предмет на заповедта. Заявява, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. Поради това, моли подадената жалба да бъде отхвърлена.

След като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, жалбоподателят е надлежна страна в процеса, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Делото е подсъдно на Районен съд- Н. и се разглежда по реда на АПК, съгласно разпоредбата на пар.19, ал.1 от ЗИД на АПК /ДВ бр.39/2011 г./.

       Със Заповед №РД 27-144/19.08.2013 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., на основание чл.34, ал.1 и 8 от ЗСПЗЗ и Приложение №1 към заповедта, е наредено да се изземат 44,246 декара земеделска земя, всички намиращи се  в землището на с. Т., общ.К., обл. Ш., неправомерно ползвани от жалбоподателя.,а именно: имот №*** ,с площ от 10.154дка,имот №*** ,с площ от 15.003дка и имот №*** с площ от 19.089дка,всички ,находящи се в землището на с.Т.,    обл.Ш.. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е било установено ползване на земеделска земя от Държавния поземлен фонд, без правно основание от страна на жалбоподателя  “***” ЕООД – гр. Ш., а в диспозитива на административния акт, освен нареденото изземване на земите, е даден тридневен срок от издаване на заповедта, дружеството може да внесе по изрично посочена сметка на МЗХ сумата от 5973,21 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година, за неправомерното ползване посочените декари земеделска  земя, собственост на ДПФ.

       От страна на административния орган е представен като писмено доказателство Констативен протокол №14-2013 за състоянието и ползването на земите от ДПФ ,находящи се в землището на с.Т. към 31.05.2013г.,от дата 27.05.2013г.на комисия в състав: А. П.,Ю. Х. и Н. Н. /служители при ОСЗ К./.В т.38,41 и 42 от протокола,,комисията е констатирала,че имотите с пл.№***, *** и *** и представляващи част от ДПФ ,се ползват от “***”ЕООД гр.Ш..

       Ответникът – ОС”Земеделие”гр.Ш. е представил и писмени доказателства,че е уведомил жалбоподателя “***”ЕООД за започналата административна процедура по реда на чл.34  ал.1 и ал.8 от ЗСПЗЗ чрез писмо с обратна разписка ,връчено му на 27.08.2013г./л.13 по делото/..

      Представена е и извадка от публичният регистър  за декларирани плащания на земеделски производители  при ДФ”Земеделие”/което представлява печатни материали,годни доказателствени средства по смисъла на чл.187 от ГПК/ и от които се установява,че въпросните земеделски имоти са установени от бенефециента “***”ЕООЗ за получаване на европейски субсидии и получаване на помощи като земеделски производител.

      От анализа на събраните по делото писмени доказателства,съдът направи следните правни изводи:

      Оспорената заповед е издадена от компетентен орган -Директора на Областна Дирекция ”Земеделие”гр.Ш.  ,при спазване на изискванията за писмена форма.Административният орган  е изложил фактическите основания за издаване на заповедта-наличието на земи от ДПФ,които се ползват неправомерно от адресата на заповедта ,но не е посочил по какъв начин са идентифицирани тези земи,описани в приложение №1 към заповедта./следваше да се посочи изрично ,че това са констатации на комисията,съставила Констативния протокол  №14-2013 за състоянието и ползването на земите от ДПФ ,находящи се в землището на с.Т. към 31.05.2013г.,от дата 27.05.2013г./.Посочено е правното основание за издаване на заповедта .-чл.34 ал.1 и 8 от ЗСПЗЗ.

     При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

     Предвидената в чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ процедура представлява по смисъла си административна интервенция в защита правата на собствениците на земеделска земя,неоснователно и неправомерно накърнени от други лица.За да бъде същата законосъобразно проведена е необходимо спазването на три кумулативно изискуеми се предпоставки:1/сезиране на компетентния административен орган от собственик или ползвател на правно основание, 2/ползване на имотите от трети лица и 3/това ползване да е неправомерно.

       Съгласно чл.34 ал.8 от ЗСПЗЗ процедурата е приложима и по отношение на земеделски земи,включени в ДПФ. /в този смисъл е и Решение на АС гр.Ш. по АД №4290/2010г./.

       От представените от административния орган доказателства,така и не става ясно по чия инициатива е започнало административното производство,финализирано с издаване на атакуваната Заповед  №РД 27-144/19.08.2013 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш..Според чл.47 ал.9 от ППЗСПЗЗ ,когато се касае за земи от ДПФ,изземването на имотите по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ се инициира  от Областните дирекции “Земеделие”,представлявани от техните директори./вероятно се има предвид съставения констативен протокол №14-2013 от 27.05.2013г.,одобрен от Директора на ОД”Земеделие”гр.Ш../.

       По делото не се спори,че процесните земеделски земи са част от ДПФ,както и ,че към момента на издаване на заповедта се ползват от жалбоподателя/арг.за това съдът намира най-вече в представените печатни материали /извадка от публичният регистър  за декларирани плащания на земеделски производители  при ДФ”Земеделие”,удостоверяващи,че за стопанските 2012/2013г.,”***”ЕООД е кандидатствал за получаване на помощи като земеделски производител именно за процесните недвижими имоти/.Не са ангажирани и никакви доказателства,удостоверяващи,че оспорващият/в случая жалбоподателят/ е обработвал посочените земеделски земи на годно правно основание.

        В тежест на административния орган беше да ангажира писмени доказателства,от които да е видно по какъв начин е изчислена сумата,която е била вменена в тежест на жалбоподателя за заплащане – 5 973.21лв./представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерно ползване/.

        В параграф 2е от ДР към ЗСПЗЗ изрично е предвидено,че “Размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в левове за декар от комисия,назначена със заповед на директора на областната дирекция “Земеделие”,въз основа на данни,предоставени от съответната общинска служба по земеделие,за средната стойност на рентните вноски,изчислена на база повече от половината договори,вписани в службата по вписванията и регистрирани н общинската служба по земеделие.Според ал.3 “определеният размер на средното годишно рентно плащане се публикува в интернет страницата на съответната областна дирекция “Земеделие”.

      Такова решение на комисия не е цитирано в атакуваната заповед,което съставлява липсва на мотиви в тази й част.

     Ето защо съдът намира,че жалбата се явява частично основателна и следва да бъде уважена,като се отмени атакуваната заповед само в частта й,с която на основание чл.34 ал.6 и ал.8 от ЗСПЗЗ е постановено “***”ЕООД в тридневен срок от издаването й да внесе по сметка на МЗХ сумата в размер на 5 973.21лв.,а в останалата й част,с която е постановено да се изземат имотите,описани в Приложение №1,неразделна част от нея,заповедта следва да бъде потвърдена от съда.

         Водим от гореизложеното,

 

 

 

                                                  Р      Е    Ш    И  :

 

            ОТМЕНЯ   Заповед №РД 27-144/19.08.2013 г. ,издадена от Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш.  САМО В ЧАСТТА Й,в която на основание чл.34 ал.6 и ал.8 от ЗСПЗЗ е постановено  “***” ЕООД – гр. Ш., ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул.”***, представлявано от К. Г. ***а да заплати по сметка на МЗХ  сумата в размер на 5 973.21лв./ ./представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерно ползване/.

             ПОТВЪРЖДАВА Заповед №РД 27-144/19.08.2013 г. ,издадена от Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш. в останалата й част, в която е постановено да се изземат имотите ,описани в Приложение №1,неразделнва част от заповедта, ползвани от “***”ЕООД.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ш. в  четиринадесетдневен срок от  връчването му  на страните.

 

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: