Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 167

 

гр.Нови Пазар,   26.05.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд – Нови пазар в публичното си заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР :  ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1066  по описа на НПРС за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявен е иск по чл. 124 от ГПК – установителен иск за собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Т., общ. К., обл. Ш., представляващ жилищна сграда и лятна кухня, построени в общинско (държавно) дворно място, за който е отреден УПИ *.* от кв. * по плана на с. Т..

Цената на иска е 4 814,30лв.

Ищцата сочи, че по силата на неформален договор от 23.09.2003 г. е закупила недвижим имот, представляващ жилищна сграда и лятна кухня, построени в Общинско (държавно) дворно място, за което е отреден УПИ *.* от кв. * по плана на с. Т., общ. К.. Владението върху имота е било предоставено на същата дата от Р.Н.М., сънаследник и съсобственик на имота. За предаването на сумата е била съставена разписка. От предаване на владението – 23.09.2003 г. до момента ищцата владее имота. Ищцата твърди, че в нейна полза е изтекъл срокът по чл. 79 от ЗС.

През м. октомври 2013 г. ел.захранването в имота било преустановено, в резултат на което ищцата извършила проверка за причините. Тогава тя разбрала, че ответницата има акт за собственост по давностно владение върху имота, НА № ***, дело № *** от 2012 г. на Нотариус с рег. № *** на Нот.камара. Ищцата сочи, че ответницата не е владяла имота към 14.06.2012 г., когато е издаден НА. Този имот според ищцата е бил на М.А. – дядо на съпруга на ответницата, който се казва З.Н. М.. Ищцата твърди, че НА е издаден при неясни обстоятелства относно владението на имота, т.к не е установено дали съпругът на ответницата е установил свое владение върху имота, освен това не било ясно дали той е жив изобщо към момента на издаване на НА. Не било установено от показанията в нотариалното дело кога и от кого ответницата е получила имота. Не било установено дали е имала законно сключен брак и дали владението й е предадено от съпруга й по наследство или е упражнявала свое владение. Сочи, че към момента на издаване на НА ищцата е била във владение на имота, поради което посоченото, че никой не е оспорвал владението на ответницата, съгласно отразеното в НА не отговаряло на действителността.

            Ищцата сочи, че към датата на предявяване на иска в нейна полза е изтекла дълга придобивна давност от 10 години, съгл. чл. 79 от ЗС и поради това моли съда да я признае за собственик на имота. Ищцата моли да бъде отменен констативният акт в полза на ответницата, съгласно чл. 537, ал.2 от ГПК.

           

            Ответницата, представлявана първоначално от особен представител оспорва основателността на исковете. Сочи, че ищцата не е доказала основанието за  придобиване на имота.

            В съдебното заседание от 13.05.2014 г. като договорен адвокат защитник на ответницата, пълномощникът сочи, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

           

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

            Делото е с предмет иск за собственост върху имот, представляващ жилищна сграда и лятна кухня, построени в Общинско (държавно) дворно място, за което е отреден УПИ *.* от кв. * по плана на с. Т., общ. К..

            За имота са издадени скица и данъчна оценка, съгласно които към момента той представлява УПИ *.* от кв. *, с площ от 2 250кв.м. с построени в него жилище с площ от 62 кв.м., лятна кухня с площ от 32 кв.м. и земя с площ от 2250кв.м.

            По делото е приложено протокол №3 от 07.04.1961 г. за имот в кв. * парцел *.*, на Община К., с който е дадена строителна линия за изграждане на жилище на стопанина Н. М. А., съгласно строително разрешение № 39/03.04.1961 г.      

            Видно от приложените по делото документи – Акт № *** г. за държавна собственост е одържавено само дворното място. В акта е записано, че има постройка на името на Н. М.А.. Посочено е още, че имота е предоставен на Н. М. А. на когото се предоставя право на строеж безвъзмездно.

            От удостоверение за наследници на Н. М. А., починал на ** г. се установява, че той е оставил за свои наследници по закон четири деца – Р. Н.ов М., живущ в Р Турция, М. Н. М., починал на ** г., С. Н.а С., починала на ** г. и З. Н.М., роден на *** г и починал на ** г. в Р Турция.

            Ответницата Е.Ф.М. е съпруга на починалия З. Н.М., и същата живее в Р Турция. Страните не спорят, че той е носел името З.Н. М..

            Така се установява, че ответницата е снаха на Н. М. А., съпруга на сина му З. Н.М..

            От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че в имота са живели родителите на З. (З.) и Р.. З. се оженил за ответницата Е.Ф. през 1979 г. До 1989 г. в имота е живяло семейството на З. и Е., които през 1989 г. заминали за Р Турция. Те имали две деца. В Р Турция З. се разболял и съпругата му го изоставила, като грижата за него била поета от брат му Р., който първоначално също заминал в Р Турция, но се върнал след 1990 г. В къщата след 1989 г. не е останал да живее никой, но синът на Н. А. – М., я наглеждал, плащал данъци и др. М. имал друг имот, в който живеел на същата улица „Я.” № *. Този имот след смъртта му бил закупен от св. А.С.. Р. М. бил в Турция за да гледа брат си З. и след смъртта на М. през 1998 г. в къщата влязла да живее ищцата Ф., като квартирант, за да поддържа имота. През 2003гг. Р. се върнал от Турция и т.к му трябвали пари за лечението на брат му решил до продаде имота на ищцата. На 23.09.2003 г. ищцата Ф.С. платила на Р.Н.М. сумата от 700лв., като за удостоверяване на това те изготвили разписка пред кмета на с. Т., общ. К.. От разписката се установява, че Р.Н.М. предоставя на Ф. имота на баща си. Документа е изготвен в присъствието на св. А.С.. Същия свидетел сочи, че с тази разписка Р. е продал на Ф. имота на баща си, като уговорката била за сумата от 1000лв. Оставащата сума от 300лв. ищцата събрала от свои близки, като парите дала на два пъти по 150лв. на св.Ф. Ш., която ги предала лично на Р.. Така уговорената сума от 1000лв. за къщата била изплатена напълно. От тогава ищцата живее трайно в имота.

            Ответницата Е. след като заминала за Р Турция през 1989 г. заедно с мъжа си се установила там. Ответницата си идвала няколко пъти, като свидетелите са я виждали да идва с шофьор от с. В., но не е оставала да живее в имота. Самата ответница сочи, че след като е заминала за Р Турция през 1989 г. се е върнала в Р България, в с. Т. едва през 2006 г. само за 3 дни и пак се върнала в Турция.

            Към момента в имота живеят ищцата Ф., синът й със семейството си – жена и две деца и нейната майка. През годините от 2003 г. до момента никой не е идвал да гони Ф. от имота и да има претенции към него.

            По делото са представени от ответницата копия от писмени документи, приходни квитанции за платени данъци на имота, които са от 29.04.2014 г., 4 бр. касови бележки за платена ел.енергия от 16.09.2013 г., 1 бр. касова бележка от 10.07.2013 г., както и копие от Постановление на НПРП за прекратяване на ДП № 230/2012 г. от 17.01.2013 г., което е било образувано по повод на подадена жалба от ответницата.

            От така представените доказателства съдът приема за безспорно и категорично установено следното:

            Имота е бил собственост на родителите на мъжа на ответницата З. Н.М. (З.), съгласно Акт за държавна собственост на имота и издадените строителни книжа. За собствеността на имота си родителите не са притежавали нотариален акт за собственост.

            До 1989 г. в имота са живеели семейството на З. М., в т. ч и ответницата, които са напуснали страната и се установили в Р Турция. За имота се е грижел брата на З. М., който живеел в същото село в съседен имот. Това той правил до 1998 г., когато в имота влязла да живее на квартира ищцата Ф.. Родителите на Ф. също живеели в съседство, но семейството е било много бедно и Ф. не е имала къде да живее. От 1998 г. тя живее в имота. През това време Р., брат на З., двамата синове на Н. М. А. бил също в Турция и се грижел за болния си брат З., който бил изоставен от съпругата си. Поради това, че за лечението на З. трябвали пари Р. продал имота на ищцата Ф., която до този момент живеела в него. Цената на продажбата била 1000лв. това станало на 23.09.2003 г. От тогава до момента ищцата живее в имота, ползва го и го владее като свой собствен. Никой от роднините, наследници на Н. М. А. не е оспорвал владението на имота от ищцата. Всички преки наследници на Н. М. А. към днешна дата са починали. Относно това, че и Р. е починал сочат свидетелските показания на А.С., а това не се и оспорва от никоя от страните по делото.

            От напускането на имота през 1989 г., ответницата Е.Ф. се е връщала в имота си само веднъж през 2006 г. за 3 дни и след това през 2012 г., за да се снабди с констативен нотариален акт. В същата година тя е подала и жалба до прокуратурата, по повод на която е образувано ДП № 230/2012 г., което е прекратено. Ответницата си е идвала и на 10.07.2013 г., 16.09.2013 г.и 29.04.2014 г., от която дата са представените вносни платежни документи, установяващи извършени от нея плащания на данъци и ел.енергия. никой от разпитаните по делото свидетели не сочи, тя да е посещавала имота, да е имала намерение да го ползва, да е оспорвала владението на ищцата. Никой от свидетелите не установява, че някой друг освен ищцата е владял имота от 1998 г. до момента и че някой има претенции за него. Всички свидетели сочат, еднозанчно, че ищцата е владяра имота първоначалон като квартирант от 1998 г. До 2003 г., а след това като негов собственик,   т.к го е закупила от продавача Р.,  брат на мъжа на отвтеницата. Поради това, че извършената от ищцата покупка на имота не отговаря на изискването на закона за изготвяне на нотариална форма, съгл. чл. 18 от ЗЗД, нотариален акт за собственост не са притежавали и наследодателите на продавача Р. М., то ищцата е била само недобросъвестен владелец, т.к не го е придобила на основание годно да я направи собственик. Това основание съгл. чл. 77 от ЗС, изтекла придобивна давност, представлява първичен способ за придобиване на правото на собственост. Това е станало с упражнено от нея пълноправно владение в продължение на 10 години.  Владението е продължило именно 10г., т.к тя е придобила владението през 2003 г., като до тази дата през предишните 2-3 години докато е живяла в имота тя е била държател на същия, т.к е живяла на квартира. Придобивайки владението на имота през 2003 г., макар и на основание, което не е било годно да я направи собственик, доколкото не е спазена съответната форма, от този момент тя е заживяла в имота трайно, явно, спокойно, необезпокоявано от когото и да е. Извършвала е ремонт в имота заедно със своето семейство и е създала условия за живот и на семейството на сина си и на майка си. Свидетелите са категорични, че от момента, в който ищцата е заживяла в имота до момента никой не е оспорвал нейното владение, че тя го е владяла за себе си като негов пълноправен собственик. Това прави ищцата недобросъвесетен владелец на имота в продължение на повече от 10 години, поради което и на основание чл.79, ал.1 от ЗС в нейна полза е изтекла придобивна давност.  Появата на ответницата през 2006 г. В имота е била за кратко и не е заявила претенции към имота. Свидетелите сочат, че владението на ищцата е било явно, всички са знаели, че тя живее в имота, като наред с нея в него живеят синът й със семейството си, а  също и майката на ищацата. Владението на ищцата е било необезпокоявано от никой от наследниците на Н. М. А.. За първи път ответницата е заявила намерения спрямо имота през 2012 г., когато се е появила в с. Т. и се е снабдила с нотариалния акт. Тогава тя е подала и жалба до Районна прокуратура Нови пазар за самоуправство от ищцата, изразяващо се в самонастаняване в имота. Следващото пристигане на ответницата от Р Турция в имота е през 2013 г. За заплащане на сметки и сега по време на делото, през 2014 г.

Всичко това показва, че в полза на ищзцата е изтекла дългата придобивна давност, като недобросъвестен владелец, който е владял имота за себе си повече от 10 години, на основание чл. 79, ал.1 от ЗС. Владението е било явно, постоянно, непрекъснато, доколкото ищцата не е напускала имота и не е живяла другаде. Съдът намра, че ищцата е владяла имота повече от 10 години, считано от датата на сделката с Р. М., което е станало на 23.09.2003 г.

             Всичко това показва от правна страна, че ищцата е станала собственик по давностно владение на имота, съгл.чл.79, ал.1 от ЗС.

            От събраните по делото доказателства се установи, че ответницата не е владяла имота непрекъснато в продължение на повече от 10 години, така както сочи констативният нотариален акт № 148, том 9, дело *** от 2012 г. На Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара. Ответницата не доказа описаното в констативния нотариален акт, че е владяла имота в продължеине на 10 години, преди датата на неговото издаване, а напротив доказа се, че не е живяла в него, не го е владяла нито лично, нито чрез трети лица. Следователно и доколкото констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална, то неговата доказателствена сила е оборена от доказателствата по настоящето дело.

            Предвид на всичко гореизложено, съдът намира иска на ищцата за основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, като бъде признато спрямо ответницата, че ищцата е собственик по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност като недобросъвестен владелец, в продължения на 10 години. В същото време ответницата не е собственик на имота и поради това, че издадения в нейна полза констативен нотариален акт засяга правата на ищцата той следва по силата на чл. 537 от ГПК да бъде отменен.

            Поради това, че искът следва да бъде уважен, то съгл. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцата направените по делото разноски, както и тези направени от РС Нови пазар за особен представител и дължими държавни такси, от които е освободена ищцата, съгл. чл. 83 от ГПК.

            Ищцата е заплатила до момента разноски в размер на 437,00 лв. За адвокатско възнаграждение. Освен това ищзцата е била освободена от заплащане на разноски за особен представител, като с определение от 23.05.2014 г. Съдът е постановил на особения представител на ответницата Е.Ф.М. да се изплатят 200лв., съгл. чл. 25 от НЗПП. Следователно ответницата следва да бъде осъдена да заплати и тези разноски на РС Нови пазар.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК,  съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124 от ГПК спрямо Е.Ф.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, понатоящем живуща в Р Турция, че Ф.В.С., с ЕГН ********** ***, Е СОБСТВЕНИК НА СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: жилищна сграда с площ от 62кв.м. /шестдесет и два квадратни метра/ и лятна кухня с площ от 32кв.м./тридесет и два квадратни метра/, построени в Общинско (държавно) дворно място с площ от 2 250кв.м. /две хиляди двеста и петдесет квадратни метра/, за което е отреден УПИ *.* от кв. * по плана на с. Т., общ. К., обл.Ш..

                       

            ОТМЕНЯ на основание чл. 537 от ГПК, констативен нотариален акт № *, том *, дело *** от 2012 г. На Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, с който Е.Ф.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, понатоящем живуща в Р Турция е призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: къща и лятна кухня, построени в Общинско (държавно) дворно място с площ от 2 250кв.м., за което е отреден УПИ *.* от кв. * по плана на с. Т., общ. К..

 

            ОСЪЖДА Е.Ф.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, понатоящем живуща в Р Турция ДА ЗАПЛАТИ НА Ф.В.С., с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 437 лв./четиринстотин тридесет и седем лева/.

 

ОСЪЖДА Е.Ф.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, понатоящем живуща в Р Турция ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд Нови пазар, направените по делото разноски за особен представител в размер на 200лв./двеста лева/.

 

             Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението , че същото е изготвено, съгласно чл.197 от ГПК.

 

 

                                                           Районен съдия :................................................

                                                                                              Галина Николова