Р Е Ш Е Н И Е

 

  .366

 

гр. Н.,  26.11.2015г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Районен съд Н. в публичното си заседание на единадесети ноември  октомври две  хиляди и петнадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Б.А.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 16 по описа на НПРС за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предмет на делото са предявени от ищцата М.И.В. два обективно кумулативно съединени искове: 1/ по чл. 245, ал.2 във вр. ал.1 от КТ  за изплащане на дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.03.2009 г. до 30.06.2009 г. в размер на 1 000лв.; 2/ иск по чл. 245, ал.2 от КТ за сумата от размер на 300лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2009 г. до 11.01.2012 г.,  ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Ищцата сочи, че е работила в ответното сдружение „Н.-днес и утре” на длъжност „социален асистент” и на срочен трудов договор от 08.09.2008 г. до 30.06.2009 г. при пълен работен ден и месечно възнаграждение в размер на 220лв.  С допълнително споразумение от 01.12.2008 г. трудовият й договор бил променен относно работното време и заплащането, като работното време е 7 часа и заплащането е по 1,68лв. на час, а от 30.12.2008 г. отново при пълно работно време от 8 маса и възнаграждение в размер на 1,84лв. на час. Ищцата сочи, че към момента на приключване на трудовото правоотношение са останА. неизплатени суми за трудови възнаграждения в размер на 1500лв. за периода от м.януари до м.юни 2009 г.

По делото, с определение от 26.10.2015 г. е допуснато изменение на исковете по размер, като съобразно искането на ищцата, с което се претендира заплащане на възнаграждение за 4 месеца от 01.03.2009 г.– до 30.06.2009 г.по 250лв. месечно и в общ размер на 1000лв., както и законната лихва за всяко забавено плащане в размер на 300лв.

            Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати дължимите суми, както и направените деловодни разноски.

           

            Ответникът в рамките на дадените му от закона възможности по чл. 131 от ГПК в законовия едномесечен срок е представил писмен отговор на иска, в който сочи, че искът е неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли. Ответникът не оспорва, че ищцата е била в трудови отношения с него и е работила на длъжността „домашен помощник”. Същия сочи, че съгласно представените заверени ведомости на ищцата са изплатени всички дължими възнаграждения. Моли искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Желае присъждане на разноските по делото.

 

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

            По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът установи следното:

            Видно от приложените копие от трудов договор № 6/01.09.2008 г. ищцата С.Й.В. е работила при ответника сдружение „Н.-днес и утре”, представлявано от Н.С.С., на длъжност „социален асистент” при месечно възнаграждение в размер на 220 лв., при пълен работен ден, за периода до 30.06.2009 г. Съгласно допълнително споразумение към трудовия договор, сключено на 01.12.2008 г. е предвидено и заплащана за непълен работен ден 7 часа и 1,68лв. на час. Представено е и второ споразумение към първоначалния договор, което е от 30.12.2008 г., с което е променено възнаграждението за отработен час при пълно работно време (8 часа) на 1,84 лв.

            Със заповед № 9/01.07.2009 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.07.2009 г., като в заповедта не са посочени дължими на ищцата обезщетения.

По делото са представени копия от ведомости за заплати за месеците от януари до юни 2009 г., всички както ищцата сочи в съдебното заседание от 15.04.2015 г. са подписани от нея, както следва: за месеците януари – май, ведомостите са подписани от ищцата под № 6, съответно на л.л.19, 24, 29, 34, 39 и за м.юни - № 5 л.44 от делото.

По делото беше разпитана като свидетел М.А., която е работила в ответното дружество и събирала таксите и водела счетоводството, но не е изплащала заплати на работниците. Свидетелката сочи, че ведомостите са били подписвани пред председателя на сдружението, паричните суми са били изплащани в брой от нея. Свидетелката сочи, че е имало забавяне в изплащането на сумите от Министерството на сдружението, поради което се налагало да се вземат заеми от банки.

В съдебното заседание на 29.04.2015 г. ищцата даде обяснения, че всъщност през м.януари 2010 г. е получила сумата от 430лв. в плик и за тях не се е подписвала. Ищцата посочва, че за времето от общо 10 месеца работа е получила две заплати в брой, после й дА. две заплати в плик, което станало след подписването на ведомостите, и през м.януари получила сумата от 430лв. в плик. Ищцата заявява, че за времето от 10 месеца, които е работила е получила общо 6 заплати, дадени й от Надя (председателката на сдружението).

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, съгласно която за периода 01.01.2009-30.06.2009 г. са налице начислени трудови възнаграждения в размер на 1 791,16лв. и чиста сума 1402,06лв., за които лицето е положило подписи.

            По делото е приложено копие от ВЗС на присъда по НОХД № 196/2014 г. на РС Н., с която председателката на ответното сдружение е осъдена за това, че на 03.08.2013 г. в гр. Н. е подбуждала лицето *** към извършване на престъпление по чл. 290 от НК, а именно пред надлежен орган на властта, като свидетел устно и съзнателно да потвърди неистина – да каже, че е дал на Н.С.С. в заем парична сума в размер на 7000лв., с което е извършила престъпление по чл. 293, ал.1 от НК и на основание чл. 78а от НК й е наложено наказание глоба в размер на 1000лв.

            От така описаните факти, съдът прие от правна страна следното:

Ищцата е работила на срочен трудов договор с ответника, като целият му период е бил от 10 месеца, от 08.09.2008 г. до 30.06.2009 г. През това време ищцата е получила от председателя на сдружението трудово възнаграждение за общо 6 месеца, като последно през м.януари 2010 г.е получила сумата от 430лв. Последното по размер трудово възнаграждение, което ищцата е получавала по силата на подписания на 30.12.2008 г., анекс към договора е в размер на 1,84лв. на час при 7 часов работен ден. Съгласно заключението на вещото лице дължимото за месеците от 01.01.2009г. до 30.06.2009 г. брутно трудово възнаграждение е в размер на 1 791,16лв. Съгласно направеното от ищцата на 26.10.2015 г. изменение на иска, с което тя претендира възнаграждение само за 4 месеца  месеците март – юни 2009 г., то дължимото от работодателя възнаграждение би било в размер на 1 187,64лв. Тази парична сума се образува като сбор от посочените от вещото лице в експертизата възнаграждения за всеки от месеците (227,85 за м. март и април, 279,68 за м.май и 289,72 за м.юни).

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.1 и т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Самото трудово възнаграждение на работника се изплаща съгласно чл. 270, ал.3 от КТ лично на него по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. От съдържанието на тези разпоредби се установява, че установяване на факта на изплащане на трудовото възнаграждение се осъществява въз основа на начисленото във ведомостта за заплати, водена от работодателя. От представените по делото доказателства се установи, че ищцата е подписала всички ведомости за периода от м.януари до м. юни 2009 г., което включва и периода на изменената искова претенция от 01.03 до 30.06.2009 г. и както самата тя сочи подписите са нейни. Тези ведомости са годно доказателствено средство по смисъла на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото те представляват именно изискуемо по закон (чл. 128, т.1 от КТ и чл. 270, ал.3 от КТ) доказателствено средство за доказване на обстоятелствата касаещи изплащането на трудовото възнаграждение. В този смисъл подписаните от ищцата ведомости удостоверяват наличието на извършено от работодателя плащане на дължимото трудово възнаграждение. В този смисъл е и категоричното становище на ВКС в Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., ГК, където е посочено, че  

 

 

 

когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането.

Следователно от представените по делото доказателства се установява, че ищцата е получила всички претендирани от нея трудови възнаграждания за периода от м.март до м.юни 2009 г. 

Ищцата е оспорила истинността на отразеното във ведомостта относно удостоверяването на изплащането на възнаграждението. В тази връзка на 15.04.2015 г. е открито производство по оспорване на истинността на съдържанието на тези ведомости. Съгласно разпределението на доказателствената тежест ищцата е тази, която следва да докаже тази неистинност.

Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.2 от ГПК свидетелски показания за доказване на факти, посочени в ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 се допускат при изрично съгласие на страните, което означава, че забраната за свидетелски показания не е абсолютна. По делото като свидетел беше разпитана, след изричното съгласие на страните по делото, работилата в ответното дружество М.А., която събирала таксите и водела счетоводството. От показанията на тази свидетелка обаче се установи, че тя не е изплащала заплати на работниците, а това е правила председателката на дружеството. Тази свидетелка не посочи конкретен размер на заплатите на ищцата, както и дали тя ги е получила или не, т.к това правела лично председателката и пред нея са се подписвали ведомостите за заплати. Преодоляване на забраната за доказване на посочените в чл. 164, ал.1 от ГПК обстоятелства със свидетелски показания е възможно, както сочи чл. 164, ал.2 от ГПК, но това доказване следва да отговаря на всички условия, на които следва да отговаря доказването с писмен документ, изискуем по закон, а именно да е пълно, т.е да сочи с оглед на предмета на настоящето дело месеците, през които е получавано, респ.не е получавано трудово възнаграждение, неговия размер, в т.ч. основното трудово възнаграждение и допълнителните такива, в случай, че се начисляват и се дължат. Доколкото обаче от показанията на св. М.А. не се установява нито размер на възнаграждението, нито месец през който то е получавано, респ.не е получавано, то нейните показания не могат да се ползват за доказване на сочените от ищцата твърдения.

Опровергаване на удостоверителната сила на представените ведомости не се доказа и от представената по делото присъда по НОХД № 196/2014 г. на НПРС, съгласно която с която председателката на ответното сдружение е осъдена за това, че на 03.08.2013 г. в гр. Н. е подбуждала лицето *** към извършване на престъпление по чл. 290 от НК, а именно пред надлежен орган на властта, като свидетел устно и съзнателно да потвърди неистина – да каже, че е дал на Н.С.С. в заем парична сума в размер на 7000лв., с което е извършила престъпление по чл. 293, ал.1 от НК и на основание чл. 78а от НК й е наложено наказание глоба в размер на 1000лв. Осъждането за това престъпление няма пряка връзка с предмета на настоящето дело, поради което и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 300 от ГПК тази присъда не е задължителна за гражданския съд, още повече, че настоящето дело не е такова за гражданските последици от деянието. По делото беше представено и постановление на Апелативна прокуратура В. от 24.07.2015 г.(л.152-159 от делото), с което е прието, че постановлението на Окръжна прокуратура Ш. от 03.07.2015 г., с което е било отменено постановление на Районна прокуратура Н. от 09.06.2015 г. за отказ за образуване на наказателно производство следва да се отмени като незаконосъобразно. Постановлението на РП Н. от 09.06.2015 г.е за отказ за образуване на наказателно производство по чл. 309, ал.1 от НК, респ.чл. 316 от НК вр. чл. 309, ал.1 от НК, касателно изготвянето на частни документи с невярно съдържание – ведомостите за заплати на ответното дружество, в частност тези отразяващи плащанията на заплати на лицата И. И., М. В. и С.В., като последната е настоящата ищцата.

С постановлението на Апелативна прокуратура В. е потвърдено постановлението на Районна прокуратура Н. от 09.06.2015 г.е за отказ за образуване на наказателно производство. Изхождайки от постановеното от Апелативната прокуратура съдът е възобновил и настоящето производство. Със същото постановление е разпоредено на ОП Ш. да продължи разследването по ДП № 337/2012 г.на РУП Н. в съответствие с дадените в постановлението указания, а те са относно разследване на престъпление по чл. 248а от НК. Тази разпоредба се отнася до извършване от обективна страна на престъпление против паричната и кредитната система и конкретно такова, свързано с получаване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава. Получаването на средства от фондовете на Европейския съюз обаче по никакъв начин не влияе на доказването на изплащането на дължимите на работника, в случая на ищцата заплати, поради което и съдът е отхвърлил новото искане на ищцата за спиране на делото. Обстоятелствата относно възможностите на ответното дружество да извърши плащането на заплатите на работниците си, разполагал ли е със съответните средства и достатъчни ли са били тези средства има отношение към финансовата дисциплина на дружеството ответник и спазването на изискванията на Закона за счетоводството, но не и към конкретно удостовереното във ведомостта обстоятелство, че сумата, начислена като трудово възнаграждение е действително платена на работника и то лично на него, срещу положен от него подпис, в съответствие с изискването на чл. 270, ал.3 от КТ.

Оспорването на частния свидетелстващ документ – ведомост за заплати, носещ подписа на ищцата, която оспорва неговото съдържание е върху нея. По делото не се представиха и събраха доказателства, които да опровергават удостоверителната сила на представените ведомости за изплатените трудови възнаграждения и които да доказват неистинността на отразеното в тях, относно факта на тяхното изплащане. 

В този смисъл съдът приема оспорването на истинността на отразеното във ведомости за заплати за месеците януари – юни 2009 г. за недоказано и същото следва да се прогласи за такова по реда на чл. 194, ал.3 от ГПК.

От гореизложеното, съдът намира, че предявения от ищцата иск по чл. 245, ал.2 във вр. ал.1 от КТ  за изплащане на дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.03 до 30.06.2009 г. в размер на 1 000лв.  е  неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло. Неоснователен е и искът по чл. 245, ал.2 от КТ за присъждане на мораторна лихва за забавеното плащане на трудовото възнаграждение от 01.07.2009 г. до датата на предявяване на иска.

Съгласно приложените по делото документи не се установяват такива, удостоверяващи извършването на разноски от ответника, поради което и с оглед на изхода по делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК такива не се дължат.

Направените по делото разноски от бюджета на съда в размер на 120лв. остават за негова сметка, доколкото ищците по трудови дела, съгл. чл. 83, ал.1 от ГПК са освободени от заплащане на дължими държавни такси и разноски.

Поради това, че съдебното решение е изготвено след датата на която съдът е обявил, че ще се произнесе с него, същото подлежи на обжалване от датата на връчване на съобщението, с което страните се уведомяват, че актът е изготвен и получават препис от него. В този случай приложими са правилата на общия исков процес. В този смисъл е постановеното по ТР № 12 от 11.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 12/2012 г., ОСГК.

Водим от гореизложеното и на основание чл.316 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 245, ал.2 във вр. ал.1 от КТ на С.Й.В. с ЕГН ********** ***, срещу Сдружение „Н.- днес и утре” с ЕИК ***, с адрес гр. Н., обл. Ш., ул. ***” № ***, представлявано от Н.С.С., за изплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.03.2009 г. до 30.06.2009 г. в размер на 1 000лв. (хиляда лева), ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл. 245, ал.2 от КТ на С.Й.В. с ЕГН ********** ***, срещу Сдружение „Н.- днес и утре” с ЕИК ***, с адрес гр. Н., обл. Ш., ул. ***” № ***, представлявано от Н.С.С., за изплащане на мораторна лихва за периода от 31.07.2009 г. до предявяване на исковата молба на 11.01.2012 г., в размер на 300лв.(триста лева). 

 

Признава на основание чл. 194, ал.3 от ГПК за недоказано оспорването на съдържанието на ведомости за заплати, водени от Сдружение „Н.- днес и утре” с ЕИК ***, с адрес гр. Н., обл. Ш., ул. ***” № ***, представлявано от Н.С.С., за месеците януари – юни 2009 г.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

  

 

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия:........./ П /..................                                                                                                             Галина Николова