Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 239

 

гр. Нови пазар,   08.07.2015.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд Нови пазар в публичното си заседание  на седемнадесети юни  две хиляди и петнадесета година , в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГА.НА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР-ПРОТОКОЛИСТ :  Д.П.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1 от 2013 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са два положителни установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК, относно два самостоятелни недвижими имота.

Ищците Н.Ф.Ю. и С.С. *** твърдят, че са собственици на земеделски земи в землището на с.З., обл.Ш., придобити по давностно владение, упражнявано от тях и представляващи: 1/ Поземлен имот с идентификатор №30137.7.6, с площ 33 200 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,в местността „***” при граници: 30137.7.9, 30137.7.16, 30137.7.5, 30137.7.7 и 30137.7.11. и 2/ поземлен имот с идентификатор № 30137.202.212 с площ 10 301 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, в местността „П.” при граници:30137.501.32,30137.501.33, 30137.501.345,30137.501.333. За тази своя собственост ищците притежавА.нотариален акт № *** г. на нотариус П.*** с район на действие НПРС. Ищците твърдят, че преди да придобият съсобствеността върху процесните две ниви, те били възстановени на наследниците на общия наследодател А. А.Г. /** А.С./***, починал на *** г. През месец август 2012 г. наследниците на А. А.Г.- ответниците в настоящото производство предявили претенции към наследствените имоти, започнА.да се снабдяват с документи с цел продажба. Ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна десет годишна давност, в следствие на упражняване на непрекъсната и необезпокоявА.фактическа власт над имотите. Така ищците сочат, че са придобили собствеността на оригинерно основание. Ответниците не са упражнявА.фактическа власт над имотите и едва след изтичане на придобивната давност в полза на ищците предявили претенции за съсобственост, макар, че им било известно придобиването на собствеността от ищците и снабдяването им с констативен нотариален акт за това.

Предвид изложеното, ищците молят съда да признае за установено спрямо ответниците А.А.А., З.А.В., И.А.А., В.А.К., И.А.Ч., З.Х.К., Х.С.М., З.С.М. и Б.С.М., че ищците са собственици на земеделските земи, по давностно владение. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Ответниците Р. А.Х. (А.А.А.), З.А.В., В.А.К., И.А.Ч., и Б.С.М. се представляват от назначения им особен представител адв. К.Д. ***. Ответницата З.Х.К. се явява лично. Ответниците Х.С.М., З.С.М. и И.А. А. се представляват от пълномощника им адв. Н. И. при ШАК.

Особеният представител адв. Д. сочи, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Особеният представител моли нотариалният акт № *** г. на нотариус П.*** с район на действие НПРС да бъде отменен, както и ищците да заплатят всички направени разноски в производството. Особеният представител на ответниците сочи, че по делото ищецът не е конкретизирал периода, в който е владял имота в съответствие с изискването на чл. 79 от ЗС – необезпокоявано, явно и спокойно, за да се прецени дА.е изтекла в негова полза сочената придобивна давност. Твърди се, че ищецът се е снабдил недобросъвестно с констативния нотариален акт, поради което се прави искане за неговата отмяна по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК. Моли ищците да бъдат осъдени да заплатят направените разноски по делото.

 

Пълномощникът на ответниците Х.С.М., З.С.М. и И.А.А.,  адв. Н. И. сочи, че искът е неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли изцяло. От тези ответници се сочи, че те не са се дезинтересирА.от имотите си, въпреки, че преимуществено живеят в Р Т., т.к са продължили да ги стопанисват, като са ги предоставили за обработване на трети лица, срещу заплащане на възнаграждение. От името на тримата ответници се сочи, че за стопанската 1995-1997 г. имотите са били обработвани от С. ***. В периода 1998 – 2001 г. ответникът Б. е обработвал имотите лично, а от 2002 -2004 г. В. С. ***. През стопанската 2005- 2006 г. земите били обработвани от В. А.***, а през 2007 г. М.К. е обработвал земите и е давал рента върху имотите и не е допускал никой до тях. След като през 2008 г. ищецът С. заявил претенции към имотите М.К. се отказал от обработването им.

Ответниците сочат, че ищецът С. А. е обработвал имотите от 2008 г. до настоящия момент, поради което за него не е изтекъл срок от 10 години за да придобие имотите по давност, съгл. чл. 79 от ЗС.

Ответните сочат, че след възстановяването на земите на наследодателя А. А.Г., през 2007 г. е образувано гражданско дело № 427 за делба на тези имоти и с решение ВЗС на 05.02.2009 г. те са поделени между наследниците му. Към момента на образуване на делбеното дело имотите са били във владение на М.К., който ги е обработвал, а ищецът е започнал да ги обработва едва след 2008 г.

Предвид на горното молят съда да отхвърли исковете на ищците като неоснователни и недоказани и да отмени издадения констативен нотариален акт № *** г. на нотариус П.*** с район на действие НПРС.

Молят да им се присъдят направените по делото разноски.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна стрА.следното:

От приложеното решение № 0008 от 07.12.1994 г.на ПК К. за възстановяване правото на собственост  на земи в съществуващи или възстановими  в стари реални граници в землището на с.З. се установява, че на наследниците на А. А.Г. е възстановена собствеността върху следния недвижим имот: посевна площ 10,300 дка, трета категория, в местността „П.”, имот №100212.

Този имот сега представлява поземлен имот с идентификатор №30137.202.212 с площ 10 301 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване –нива, в местността „П.” при граници:30137.501.32, 30137.501.33,  30137.501.345, 30137.501.333.

Страните не спорят, че с решение № 0008/ 07.12.1994 г. на ПК К. е възстановен на наследниците на А. А.Г. и собствеността върху следния недвижим имот: нива от 33,200дка, трета категория, местността „***”, имот № 007006 по плА.за земеразделяне на с. З., при граници на имота, имоти с №№ 000011, 007007, 007005, 000016, 000009. Решението за неговото възстановяване е приложено на л. 171 от  делото.

Този имот сега представлява имот с идентификатор № 30137.7.6, с площ 33 200 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, в местността „***” при граници:30137.7.9, 30137.7.16, 30137.7.5, 30137.7.7 и 30137.7.11.

От приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че лицето А. А.Г., който е носел и името ** А.С., съгласно приложеното на л. 38 от делото удостоверение за идентичност на имената,  б.ж. на с.З. е починал на *** г. От удостоверението за наследници на същото лице, приложено на л.42 от делото се установява, че същия е имал два брака, като първият е бил с А.А.А., починала на *** г., а вторият е бил с ***, починала на *** г. От двата си брака наследодателя има деца.

          

С оглед на разпоредбите на чл. 5 -10 от ЗН се установява, че наследници на наследодателя А. А.Г. (** А.С.), починал на *** г. са децата му от двата брака.

От първия брак на наследодателя с А.А.А. това е синът му А. С., който е починал на *** г. След смъртта си синът А. С., видно от удостоверение за наследници на л. 47 от делото е оставил четири деца, които го наследяват, съгл. чл. 5, ал.1 от ЗН, а това са: Р. А.Х., която съгласно удостоверение за идентичност на имената на л. 241 от делото е носела и името А. А.А., което се потвърждава и от приложеното копие от личния й регистрационен картон на л. 285 от делото, З.А.В., И.А.А. и В.А.К.. Четиримата са внуци на наследодателя А. Г. и са ответници по делото.

От втория брак на наследодателя А. А.Г. с А. С Г., негови наследници са децата му – А. А.А., починала на *** г., Г.О.Ч., починала на *** г. и децата на С.А.А., която като починала на *** г., преди наследодателя си се замества от своите низходящи, посочени в удостоверение за наследници л.45, съгл. чл.10, ал.1 от ЗН, а именно от синът й И.А.Ч. и дъщеря й З.Х. К.. Последните двама се явяват внуци на общия наследодател.

Дъщерята А. А.А., починала на *** г., съгласно удостоверение за наследници, приложено на л. 49 от делото е оставила за свои низходящи три деца – Х.С.М., З.С.М. и Б.С.М.. Тримата са внуци на общия наследодател и са ответници по делото.

Дъщерята Г.О.Ч. е починала на *** г.в Р Т. и за нея не е известно какви наследници е оставила. Спрямо нея производството е прекратено с определение от 19.03.2015 г.

 

От гореизложеното се установява, че наследници на наследодателя А. А.Г. (** А.С.), починал на *** г. са следните лица: Р. А.Х. (А. А.А.), З.А.В., И.А.А., В.А.К., Х.С.М., З.С.М., Б.С.М., И.А.Ч. и З.Х. К., както и евентуалните наследници на починалата Г.О.Ч. (не се установява какви наследници има).

 

Втората съпруга на наследодателя А. СА. Г., починала на *** г., т.к е починала преди него не го наследява, както и не се замества в наследяването на А. А.Г. (** А.С.), от синовете си от първия брак с лицето С. А. Ю., поч.на *** г., а именно Ю. С.А. и А. С.А., съгласно удостоверение за наследници на л.41 от делото. Тези синове на А. Г. са наследници единствено и само на нея и на първият й съпруг, но не са наследници на А. Г..

От представеното по делото удостоверение за наследници на Ю. С.А., починал на *** г. (син на А. Г. от първия й брак), приложено на л. 43 от делото се установява, че след смъртта си той е оставил за свои наследници съпруга Ф. СА.А., починала на *** г. и три деца – Ф. Ю. С.*а, починала *** г. (преди наследодателя си), А.Ю.Н. и син С.Ю.С., роден на *** г. Представеното по делото удостоверение за родствени връзки на ищеца С. С.* Ю., л. 362 от делото сочи, че С.Ю.С. е негов баща.

Следователно ищецът С. е правнук на А. СА.Г. от първия й брак с лицето С. А.Ю., но ищецът С. С.* Ю. не е наследник на А. А.Г. (** А.С.).

 

От съдържанието на гр.д. № 462/2007 г. се установява, че е извършена делба на два имота, които са възстановени с решения под един и същ номер № 0008 от 07.12.1994 г.на ПК К. на наследниците на А. А.Г. (** А.С.)  и представляващи земеделски земи, нива от 33,200дка, трета категория, местността „***”, имот № 007006 по плА. за земеразделяне на с. З., при граници на имота, имоти с №№ 000011, 007007, 007005, 000016, 000009 и нива от 10,299 дка, трета категория, в местността „П.”, имот №100212, при граници: имоти с №№ 00083, 100209, 000008, 000009 и 100213.

Сега тези два имота представляват нива с площ от 10,301дка, в м. „П.”, представляваща имот № 30137.202.212 и нива с площ от 33,200дка в м. „***”, представляваща имот № 30137.7.6., като от тях са образувани описаните по – горе имоти, съобразно квотите на страните. Страните не спорят относно пълната идентичност на тези имоти с имотите, предмет на делбата. Решението по извършване на делбата е ВЗС на 05.02.2009 г., като с него е постановено, че имотите се разпределят както следва: в дял на А. А.А. е поставена в дял нива от 3.00дка в м. „***”, представляваща имот № 30137.7.27 по плА. на с. З.; на З.А.В. е поставена в дял нива от 3.00дка в м. „***”, представляваща имот № 30137.7.26 по плА. на с. З.; на И.А.А. е поставена в дял нива с площ от 3.00дка в м. „***”, представляваща имот № 30137.7.25 по плА. на с. З.; на В.А.К. е поставена в дял нива с площ от 3.00дка в м. „***”, представляваща имот № 30137.7.24 по плА. на с. З.; на З. СА.М. е поставена в дял нива с площ от 3.940дка в м. „***”, представляваща имот № 30137.7.22 по плА. на с. З.; на Х.С.М. е поставена в дял нива с площ от 3.940дка в м. „***”, представляваща имот № 30137.7.21 по плА. на с. З.; на Б.С.М. е поставена в дял нива с площ от 3.940дка в м. „***”, представляваща имот № 30137.7.19 по плА. на с. З.; на И.А.Ч. е поставена в дял нива с площ от 5,910дка в м. „***”, представляваща имот № 30137.7.20 по плА. на с. З.; на З.Х. К. е поставена в дял нива с площ от 4,270 дка в м. „П.”, представляваща имот № 30137.202.215 по плА. на с. З.; на Г.О.Ч. са поставени в дял нива с площ от 3.470дка в м. „***”, представляваща имот № 30137.7.23 по плА. на с. З. и нива с площ от 6,031 дка в м. „П.”, представляваща имот № 30137.202.214 по плА. на с. З.. Новообразуваните имоти са означени на издадените от СГКК Ш. скици – проект с №№ 15914/07.11.2008 г. и 15915/07.11.2008 г., намиращи се на л. 108-112 от гр.д. № 462/2007 г.

Решенията по гр.д. № 462/2007 г.са влезли в законна сила, съответно това по допускане на делбата на 23.05.2008 г., а това по нейното извършване на 05.02.2009 г.

Съдът счита, че следва да се посочи, че в делбеното производство един от съделителите е бил посочен като жив, но всъщност е бил починал. Този съделител е Г.Ч., за която се установи едва по настоящето дело, че е починала на 29.03.1994 г., но съгласно представените по делото писмени документи – удостоверения за наследници, в т.ч и първоначално по настоящето дело, тя е била посочена като жива (т.6 от удостоверение № 37/08.02.2013 г. на Кметство с. З., л. 41 от делото). Съгласно трайната практика на ВКС, това решение е неправилно. В този смисъл са т.17 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, където е посочено, че при постановяване на първоинстанционно решение, без участието на стрА. по делото, нА.це е порок обосноваващ обжалването му като неправилно; в Решение № 245 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2425/2014 г., IV г. о., ГК, е посочено, че както договорът за доброволна делба, така и съдебната делба са нищожни от материалноправна гледна точка, когато са извършени без участието на някой от съсобствениците-съделители (макар в тези случаи самите влезли в сила съдебни актове по допускането и извършването на съдебната делба да са вА.дни, а не нищожни на това основание - от процесуалноправна гледна точка); в Решение № 142 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., II г. о., ГК е посочено, че няма знак на равенство между нищожна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и нищожното съдебно решение, постановено в производство по съдебна делба; в Определение № 289 от 15.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2320/2014 г., I г. о., ГК, е посочено, че неучастието на някой от съсобствениците в делбата е основание по чл. 75, ал. 2 ЗН за нейната нищожност, но не и за нищожност на съдебните решения (по допускане и по извършването й). Съгласно правната теория, макар и неправилно, съдебното решение притежава сила на пресъдено нещо и е задължително за съда, съгл. чл. 297 от ГПК, т.к „неговата сила на пресъдено нещо става така окончателна и неотменима, каквато е силата на пресъдено нещо на редовното решение”, както сочи  проф. Живко Сталев на стр. 441 от „Сила на пресъдено нещо”, изд. Сиела 2007 г. В този смисъл настоящият съд е обвързан от постановените в делбеното производство по гр. д. № 462/2007 г. решения. Липсата на вписване на решението по извършване на делбата не води до изгубване на силата му на пресъдено нещо, която решението има, т.к вписването е средство да се даде гласност, да се оповести и да се предупредят третите лица, че е нА.це висящ спор относно правото на собственост и в конкретния случай на неговото преразпределяне между наследниците – страни по делото. В този смисъл са Решение № 245 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2425/2014 г., IV г. о., ГК, където е посочено, че вписването има оповестително - защитно действие, като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца, а трети лица са само тези, които извличат правата си от същия праводател. В Решение № 27 от 24.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 845/2011 г., II г. о., ГК, също е посочено, че действието на вписването, ако не е предвидено друго, е оповестително-защитно - да осигури гласност на спора и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването, като трети лица по смисъла на чл. 115, ал. 4 ЗС са тези, които извличат правата си от праводател - ответник по иска. В същото решение е посочено, че „липсата на вписване не може да измести обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на решението, която се разпростира върху правоприемниците на страните по силата на чл. 298, ал. 2 ГПК”.

Предвид на гореизложеното, досежно постановеното по гр. д. № 462/2007 г., съдът намира, че конститутивното действие на решението по извършване на делбата, относно разпределението на новообразуваните имоти е задължително за съда и то установява нА.чието на нови собственици на новообразуваните имоти, които са част от тези, за които ищците претендират. С постановяване на решението по допускане на делбата е решен със сила на пресъдено нещо въпросът относно принадлежността на  имотите, за които претендират настоящите ищци и този въпрос не може да бъде пререшаван. Исковата молба по делбеното производство е вписА. и вписването й губи действие в срок от 6 месеца от ВЗС на решението по нея, съгл. чл. 115, ал.2 от ЗС. Следователно защитното действие на вписА.та искова молба е отпаднало след изтичането на 6 месеца от 05.02.2009 г. или това е 05.08.2009 г., но това не обезсилва силата на пресъдено нещо на самото решение, с което се разпределят съсобствените имоти между участвА.те в делбата страни и разпределянето на конкретните новообразувани имоти в дял на всеки един от тях.

От събраните по делото гласни доказателства относно факта на владение на земите, съдът прие за установено следното: непосредствено след реституцията на земеделските земи, същите били обработвани от  свидетеля Н. ХА.д и лицето С. Л., като през този период С. Л. е изплащал и рента за ползването на земите на своите праводатели. Едната година рентата била получавА. от ответницата З.К., а другата година от брат й И.Ч.. През 1997 г. земите били обработвани от Б.С. до 2001 г. След това земите започнала да обработва съпругата на И.А.А. – В.. През 2005г. и 2006 г. земите се обработвА.от В., който е от с. З.. През 2007 г. наследникът И.А. отишъл при св. Н. ХА.д и му казал, че желае да даде земите да се обработват от друг арендатор с прякор „Ш.”, който както се установява от обясненията на ответницата З. К. всъщност е св. М.М. (тя го нарича при разпита си Н.Н.). От 2007 до 2010 г. земите са били обработвани от св. М.М., който изплащал рента за ползването им на З. и брат й И.. Свидетелят М. не е обработвал всичките земеделски земи, а само част от тях около 24 дка. През 2010 г.св. М. отново изорал нивите, но тогава ищецът С. заявил претенции към земите и го заплашил. В резултат на това свидетелят подал жалба в РУП К. от 17.03.2010 г. срещу С.С.Ю., копие от която е приложено на  л. 215 от делото. След подаване на жалбата ищецът С. заплатил на св. М. разходите за изораване на земята. От тогава до момента земите се обработват от ищеца С..

Така описА.та фактическа обстановка досежно владението, съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът не дава вяра изцяло на казаното от св. Ф.Н., доколкото той при първоначалния си разпит сочи, лично е обработвал земите с трактора си и никой друг не ги е обработвал.  Показанията на този свидетел в тази му част не съответстват с показанията на никой от разпитаните по – късно свидетели, в т.ч и на такива, които се установява, че са обработвА.земите и са изплащА. рента за тях на ответницата З.К. и брат и И.Ч.. Свидетелят Ф.Н. дава основание на съда да не приеме за достоверно казаното от него, доколкото при първоначалния си разпит пред съда и снемане на самоличността му той е заявил, че няма родство с никоя от страните. Този свидетел първоначално сочи „Не съм роднина на страните. От едно село сме, комшии сме, от с. З. сме. Тракторист съм на С., втория ищец.”, което показва че същия съвсем съзнателно прикрива факта на родството си със стрА. по делото. Едва след като чрез обясненията на ответницата З. бе установено, че той всъщност е баща на ищцата Н.Ф.Ю., при повторният си разпит този свидетел уточнява, че „не бил разбрал въпроса” на съда относно родството. Съдът намира, че казаното от свидетеля относно годините, в които С. е обработвал земите не може да се кредитира с доверие, доколкото той при първоначалния си разпит сочи, че от 2008 г. насам земите се обработват от ищеца С., като лично той ги е обработвал с трактор, а при повторния разпит на л. 218-219 от делото, вече уточнява, че се е объркал в годините и всъщност, че от 1994 г. земите били обработвани от бащата на С. – С., а от 1997 г., след като С. се оженил за Н., С. започнал да обработва нивите. Свидетелят *** макар да сочи, че знае, че земите се обработват от С. от 1998 г. не сочи конкретни факти, които да подкрепят това негово „знание” относно владението. Той не знае и не сочи по какъв начин и с какви култури са били обработвани земите, единственото което заявява, че знае, че С. има нивите от прадядо си А. Г., но не знае нито дядото кога е починал, нито неговата съпруга. От друга стрА. знае, че ищецът С. има нотариален акт. Тези показания не установяват всъщност кой е упражнявал фактическа власт върху имотите, а казаното от този свидетел не се основава на лични възприятия, а на предадена от бащата на ищеца С. информация, в т.ч и относно нотариалният акт (л.188 от делото). Самият свидетел първоначално сочи, че не знае с какво са ги сели нивите, въпреки че живее постоянно в селото, но в края на разпита си казва, че ги сеят с култури „за кравите, царевица, жито”. Всичко това показва, че този свидетел е нямал непосредствен поглед и лични възприятия относно това кой обработва конкретните ниви, поради което и в показанията му липсва нужната конкретика и убедителност. Съдът формира направените констатации относно владението на имотите въз основа на казаното от свидетелите М.М., М.Н. и Н. ХА.д. Тези свидетели сочат, че М.М. е обработвал земите в продължение на 5-6 години до 2008 г. Съдът приема, че всъщност обработването на земите от този свидетел е продължило и до 2010 г., когато след като изорал земите той бил заплашен от ищеца С.. Това в пълен обем кореспондира с приложеното по делото копие от жалбата на този свидетел от м. март 2010г. до РУП К. спрямо ищеца. В жалбата си свидетелят М.М. е посочил, че обработва земите на трима наследници на имот № 0007006, а именно З.Х., И.А. и Н.О.. Свидетелят е посочил факти, които кореспондират и с казаното от него в съдебно заседание, че при сключване на договорите за наем на земята му е представено решение на Районен съд Н. за съдебна делба, с което тримата доказват собствеността си върху 24 дка земеделска земя. В жалбата е посочено, че след като изорал тези 24 дка земя започнал да получава заплахи от лицето С.С., в т.ч и смъртни. Поради нА.чието на конкретно установена дата от която св. М.М. е преустановил обработването на земите, а именно след отправените заплахи, за които е подал жалбата, съдът приема, че той е обработвал земите именно до 2010 г., като в началото на същата година е изорал предоставените му от посочените в жалбата лица земи с обща площ от 24 дка, поради което и ищецът му платил разходите за тази оран. Възприетото от съда относно владението на имотите се потвърждава и от показанията на св. М.Н., който сочи, че през 1995 - 1996 г. земите били обработвани от С. Л., след което ги взело едно момче Б.С. от с. Б., който ги работил няколко години. След това едно момче от с. З. ги обработвало земите, но то починало и чак след него ги взел В., а най – накрая и М.. След него С. взел земите и започнал да ги обработва. Свидетелят сочи, че е виждал, че З. и брат й И. са вземА. рента, заедно, както и че това е стА.ло в периода 2006-2007 г. Свидетелят уточнява, че всъщност през 2006-2007 г. М. е обработвал земите, като според свидетеля той е обработвал 8 дка с люцерна, 8 дка Б. е работил с тютюн и 8 дка С. е обработвал. Свидетелят сочи, че С. е започнал да обработва земите към 2006 г., като не е обработвал всичките земи, т.к другите хора са си ги обработвА.. В този смисъл са и показанията на свидетелят Н. ХА.д, който сочи, че знае земите от 1995 г. от С. Г., когато той отишъл при него и той лично заедно със С. Л. са обработвА. земите. През 1997 г. дошъл наследникът Б. и той започнал да обработва земите. Самият Б. обработвал земите си до 2001 г. След Б. земите обработвала В. С.,***, който ги обработвал две години 2005 и 2007 г. и след това ги е взел „комшията им М.”. Свидетелят е категоричен, че когато той обработвал земите, след като при него отишъл С. Г., последният е изплащал рентата. Свидетелят сочи, че след 1998 г. земите били обработвани три години от Б., след което той заминал за Г.. От 2002 г. до 2004 г. земите ги е работила В., която е съпруга на И.. През 2005 и 2006 г. земите били обработвани от В.. През 2007 г. наследникът И. отишъл при св. Н. ХА.д и му казал, че иска да дава земите на друг арендатор с прякор „Ш.”. Всичко това съвпада и с дадените от ответницата З. К. обяснения, в които тя уточнява че „***” е св. М.М..

В обобщение на така описаните гласни доказателства относно владението на земите, съдът намира, че ищецът С. не е владял изцяло земите в посочения в констативният нотариален акт период на давност от 10 години, обхващащ времето от 2001 г. до 2011 г. Съдът приема за категорично установено, че той е владял от 2006 г. само част от земите, като по делото не се установява каква точно част, а от 2010 г. и обработваните до тогава от св. М.М. земи с площ от 24 дка. За времето до 2010 г. за ползването на земите с площ от 24 дка св. М. е изплащал рента на ответниците З. и И., т.к те са му предоставили нивите си възмездно и както сочи самият свидетел, въз основа на съдебно решение за делба. Това владение се е основавало и на извършената през 2009 г. съдебна делба, за която е било образувано гр.д. № 462/2007 г. на РС Нови пазар. Това владение на ответниците изключва владението на същите имоти от ищеца С., поради което за него към 25.03.2011 г. не е била нА.це изтекла придобивна давност от 10 години на владение на имотите в пълен обем. Поради проявеното бездействие от стрА. на действителните сънаследници, а по – късно и собственици на имотите ищецът С. очевидно е установил върху част от тях своя фактическа власт, но тя е започнала от 2006 г., като след 2010 г.той е завладял и остА.лата част от тези имоти, а именно площта от 24 дка. Това обаче му придава качествата на недобросъвестен владелец на част от имотите, за частта от тях, която е владял до 2010 г. и на остА.лата част след тази година. Завладяването, първоначално на част от имотите, а след 2010 г. на целите имоти е стА.ло като ищецът С. не се е съобразил с правата на действителните собственици на имотите, а след 2010 г. относно площта от 24дка и е отблъснал владението на действителните им собственици, упражнявано чрез трето лице, каквото се явява св. М.М.. Това, съгласно  мотивите към т. 1 от Постановление № 6/1974 г. го прави владелец на същите. Съобразявайки се със законовата презумпция на чл. 69 от ЗС, че до доказването на противното този, който държи вещта, я държи като своя и следователно я владее, то следва да се посочи, че само владение на имота не е достатъчно. Другото необходимо условие, за да се придобие по давност вещта е това владение да е продължило в съответствие със срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, непрекъснато, явно и необезпокоявано. Такова владение, обаче по настоящето дело не се установи да е било осъществявано от ищеца С., както към момента на снабдяването му с нотариалният акт за собственост по давностно владение № *** г. на Нотариус П.*** с район на действие НПРС, така и до момента на предявяване на иска. Към датата на издаване на нотариалният акт върху целите имоти ищецът С. е осъществявал владение в продължение на само една година, а за част от тях не повече от 5 години, доколкото съдът приема, че той владее част от имотите от 2006г., а остА..те 24 дка е завладял след 2010 г.

Предвид на горното, съдът намира, че ищецът С. не е владял в продължение на 10 години необезпокоявано, явно и спокойно имотите, представляващи поземлен имот с идентификатор № 30137.7.6, с площ 33 200 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,  местността „***” при граници: 30137.7.9, 30137.7.16, 30137.7.5, 30137.7.7 и 30137.7.11. и поземлен имот с идентификатор № 30137.202.212 с площ 10 301 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, в местността „П.” при граници:30137.501.32,30137.501.33, 30137.501.345,30137.501.333. Това не е било възможно, особено след извършване на делбата, доколкото с нея съсобствеността върху тях се е превърнала в индивидуална собственост на всеки от участващите в делбата съделители в посочените във влязлото в законна сила решение реални параметри.

Предвид на горното, съдът намира, че не се доказват посочените от ищците в исковата им молба твърдения, а именно, че са наследници на общия наследодател на когото са били възстановени земите А. А.Г., както и че е изтекла в тяхна полза придобивна давност от 10 години, съгл. чл. 79 от ЗС на необезпокоявано, явно и спокойно владение на имотите, поради което исковете следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и недоказани.

Издадения в полза на ищеца С.С.Ю. констативен нотариален акт безспорно засяга правото на собственост на ответниците по делото в рамките на признатите им с решението по допускане на делбата права, но доколкото от тяхна стрА. липсва предявен иск, то съгласно чл. 537, ал.2 от ГПК е невъзможна отмяната на издадения нотариален акт. Разпоредбата на чл. 537, ал.2 от ГПК, предвиждаща отмяна на издадения в рамките на охранителното производство констативен нотариален акт е последица от уважен иск за собственост. Поради това и по аргумент на противното, а именно, че при липса на уважен иск за собственост е невъзможно отмяна на издадения констативен нотариален акт, то направеното от ответниците възражение не поражда задължение за съда за отмяна на констативния акт в обема на засегнатите от него техни права. В този смисъл са задължителните решения на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 565 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4522/2008 г., III г. о., ГК, където е посочено, че насрещното на ответника (за отмяна на констативен нотариални акт) - остави без разглеждане, тъй като не е проведен обуславящият го иск за установяване правото на собственост на ответника върху имота, както и в Решение № 694 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 264/2009 г., II г. о., ГК, където е посочено, че разрешаването на спора, от който са засегнати правата на ищеца с позитивно решение налага отменяването на издадените нот. Актове (констативните нотариални актове).

В този смисъл, съдът намира, че искането на ответниците Х.С.М., З.С.М. и И.А. А., представлявани от адв. Н. И. за отмяна на издадения констативен нотариален акт № *** г. на нотариус П.*** с район на действие НПРС следва да се остави без разглеждане, т.к липсва предявен от тези ответници иск.

Ответниците, като участвА. в делбата страни, очевидно са пропуснА. след влизане в законна сила на решението по извършване на делбата да го впишат и да го представят в службата по кадастър и геодезия за да бъдат нанесени новите граници на новообразуваните имоти. Съгласно създадения едва през 2014 г. текст на чл. 107, ал.2 от Правилника за администрацията на съдилищата, е посочено, че препис от всеки акт за делба, се изпраща от служба "Съдебно деловодство" на първоинстанционния съд, на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота в 7-дневен срок от влизане в сила на акта. Тази промяна се извършва в съответствие с разпоредите на чл. 52 -54а от  Закона за кадастъра и имотния регистър, където въз основа на ВЗС и вписано решение и представена скица - проект (такава има по делбеното дело №№ 15914/07.11.2008 г. и 15915/07.11.2008 г., намиращи се на л. 108-112 от гр.д. № 462/2007 г.) се отразяват и нА.сят в кадастралната карта и кадастралните регистри новообразуваните имоти. Такова вписване на съдебното решение и представянето му пред съответната служба по кадастър е възможно във всеки един момент от стрА. на правоимащите лица, след представяне на необходимите документи и заплащане на съответните административни такси, съгл. чл. 8, ал.2 от ЗКИР вр. Раздел VІ от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители.

Въз основа на всичко гореизложено, съдът намира исковете на ищците за неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят изцяло с произтичащите от това правни последици, в т.ч и относно разноските по делото.

Страните не са представили списъци за разноските, поради което на основание чл. 80, изр.2-ро от ГПК нямат право да искат изменение на решението в частта му за тях.

По делото са направени следните разноски от страните. Ищецът С.Ю. е направил разноски в общ размер на 1276,24лв., от които 101,24 лв. за държавна такса за водене на делото, 10лв. за ДТ за вписване на исковата молба, 250лв. за адвокатски хонорар, както и 890лв. за особени представителни на ответници, 20лв. за държавна такса за призоваване чрез ДВ и 5 лв. за съдебно удостоверение. Ответниците Х.С.М., З. СА.ева М. и И.А. А., нямат направени разноски, в т.ч и за адвокатски хонорар, освен заплатените от техния пълномощник, адв. Н. И. в размер на 6лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК те имат право на направените от тях разноски, поради което ищците следва да бъдат осъдени да им заплатят такива в размер на 6лв. На особения представител на остА.лата част от ответниците, адв. К.Д. са изплатени всички полагащи се възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК,  съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на Н.Ф.Ю. с ЕГН ********** *** и на С.С.Ю. с ЕГН ********** *** срещу Р. А. Х. с ЕГН ********** ***, З.А.В. с ЕГН ********** ***,  В.А.К. с ЕГН ********** ***, И.А.Ч. с ЕГН ********** ***, Б.С.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, З.Х.К. с ЕГН ********** ***, Х.С.М. с ЕГН ********** ***, З. СА.ева М. с ЕГН ********** *** и И.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че Н.Ф.Ю. с ЕГН ********** *** и С.С.Ю. с ЕГН ********** *** са собственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № 30137.7.6, с площ 33 200 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, в местността „***” при граници: 30137.7.9, 30137.7.16, 30137.7.5, 30137.7.7 и 30137.7.11.

 

Отхвърля иска по чл. 124, ал.1 от ГПК на Н.Ф.Ю. с ЕГН ********** *** и на С.С.Ю. с ЕГН ********** *** срещу Р. А. Х. с ЕГН ********** ***, З.А.В. с ЕГН ********** ***,  В.А.К. с ЕГН ********** ***, И.А.Ч. с ЕГН ********** ***, Б.С.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, З.Х.К. с ЕГН ********** ***, Х.С.М. с ЕГН ********** ***, З. СА.ева М. с ЕГН ********** *** и И.А. А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че Н.Ф.Ю. с ЕГН ********** *** и С.С.Ю. с ЕГН ********** *** са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 30137.202.212 с площ 10 301 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, в местността „П.” при граници: 30137.501.32, 30137.501.33, 30137.501.345, 30137.501.333.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, Н.Ф.Ю. с ЕГН ********** *** и на С.С.Ю. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.С.М. с ЕГН ********** ***, З. СА. М. с ЕГН ********** *** и И.А. А. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 6 лв.(шест лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на стрА.та, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                           Районен съдия: ................................................

                                                                                              ГА.на Николова