Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 140

 

Гр. Нови пазар, 29.04.2015 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

НОВОПАЗАРСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 състав, в публичното заседание проведено на тридесет и първи март две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Районен съдия:       ПЕТИНА Н.

 

при участието на секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия П. Н. гр.д. № 221 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за съдебна делба с правно основание Така подаденият иск е с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК. С него са съединени иск по чл. 537 , ал.2 от ГПК и чл. 76 от ЗН.

Делото е образувано по искова молба вх. № 1133 от 27.02.2013г., подадена от М.Н.К. с ЕГН ********** ***, Й.К.Ф. с ЕГН ********** ***, Д.Н.К. ***, Т.Я.Д. ***, Н.Н.К. ***, С.Н.Р. с ЕГН ******** ***, К.Н.К.-Г. *** и Н.Н.Н. с ЕГН ********** ***, с която се иска от съда да допусне делба на съсобствените им с ответниците П.А.А. ***, И.А.Б. ***, Р.В.Х. ***, М.В.П. ***, Р.Я.Т. ***, П.Л.Н. ***, Д.Н.В. с ЕГН **********, Л.Н.И. *** и В.Н.Я. ***, недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. Твърди се, че процесните имоти били придобити от посочените страни по наследство от общия им наследодател Н. М. Х.. В исковата молба са уточнени квотите на съделителите според ищците и начина на придобиването им от наследодателя. С иска за делба е съединен и инцидентен установителен иск за признаване спрямо ищците, че сделката, с която В.Н.Я. е прехвърлила един от имотите на З.Г.Б. *** е недействителна на основание чл. 76 от ЗН. В исковата молба се твърди, че наследодателят на В.Н.Я. – Н. Н. М. – се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесните земи по давност и непосредствено след това ги дарил на дъщеря си – ответницата В.Н.Я.. През 2013г. същата продала един от наследствените имоти на ответника З.Г.Б.. Ищците искат тази продажба да бъде обявена за относително недействителна спрямо тях. Молят съда да отмени констативния нотариален акт.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищците поддържа иска за делба. Излага аргументи против тезата, че наследодателя на В.Н.Я. е придобил имотите по давност чрез осъществено владение в продължение на повече от десет години.

В предоставения на ответниците срок за отговор е постъпил такъв от следните:

С отговор вх. рег. № 2241 от 29.04.2014г. е постъпил отговор от В.Н.Я. ***. С него тя заявява, че заведените искове са неоснователни тъй като земите не са в режим на съсобственост. Твърди, че общия наследодател Н. М. Х. приживе разделил имотите си, които възлизали на около 150 дка земеделска земя и къща. Твърди, че дал на всеки от двамата по-големи синове земи, с които те влезли в ТКЗС, дъщерите си обезщетил парично, а останалите земеделски земи били определени за най-малкия му син – бащата на ответницата. Те били внесени в ТКЗС от общия наследодател, тъй като баща й по неговата воля останал в домакинството на баща си да се грижи за родителите си. След влизане в сила на ЗСПЗЗ бащата на ответницата възстановил земите на баща си и започнал да ги ползва с ясното съзнание, че това бил неговия дял от имуществото на баща му. След смъртта на брата на ответницата баща й се преместил да живее при нея и през 2009г. й дарил имотите в знак на благодарност за полаганите грижи. Никой никога не оспорил неговото или нейното право на собственост върху процесните земи. По посочените причини счита, че предявения иск за допускане до делба на процесните имоти следва да бъде отхвърлен. Счита, че П.Л.Н. не е наследник по заместване на общия наследодател, тъй като видно от представените удостоверения за наследници съпругът й Н.Н.Н. починал преди наследодателя си, а наследници по заместване в такъв случай били само низходящите на починалия наследник. Счита, че поради неоснователността на иска за делба, не следва да бъдат уважавани и кумулативно съединените искове – по чл. 537, ал. 2от ГПК и чл. 76 от ЗН.

В съдебно заседание процесуалният й представител поддържа изложеното в отговора. Счита, че са събрани доказателствата, подкрепящи тезата й.

С отговор вх. рег. № 2132 от 23.04.2014г. Р.Я.Т. *** заявява, че е съгласна с иска за делба. Твърди, че с наследствените земи се занимавали основно баща й и чичо й Н., тъй като другите наследници били далече. В съдебно заседание в хода по същество обаче заявява, че не знае за кои имоти става дума, тъй като всички имоти били поделени от дядо ѝ докато бил жив между децата му. Твърди, че всичко описано в отговора на В.Н. Я. било вярно.

В отговора си с вх. рег. № 2273 от 30.04.2014г. ответникът по иска с правно основание чл. 76 от ЗН З.Г.Б. *** моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен. Твърди, че купил имота от лице, което се легитимирало със всички необходими документи като собственик на процесния имот, поради което следва да се счита за добросъвестен купувач. В съдебно заседание процесуалният му представител счита, че по делото са събрани доказателства, че от поне 15-16 години наследодателят на В.Н. Я. е владял имотите само за себе си.

Преди съдебно заседание е постъпило изявление от ответникът П.А.А., с което заявява, че от майка си знае, че процесните имоти са за чичо му Н. (баща на В.Н. Я.) и тя не е имала никакви претенции за тези имоти. Заявява, че той също няма претенции за имотите.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на И. А. А.. В хода по същество се поддържа теза са основателност на иска за делба. Липсва изявление за присъединяване към иска по чл. 76 от ЗН.

Нито един от другите ответници не е подал отговор, въпреки че съдът с нарочно разпореждане им е указал правото на отговор, съдържанието на същия, както и последици от неподаването на такъв.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, оценени съобразно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна страна следното:

За да допусне до делба определено имущество съдът следва да установи, че страните по делото са съсобственици, както и какви идеални части от всеки от съсобствените имоти, притежава всеки съсобственик.

По делото се установява, че с решение № 1 от 05.09.1994г. и решение № 3513 от 30.11.1994г. на наследниците на Н. М. Х. са възстанови следните недвижими земеделски имоти:

-         Нива от 26.600 дка, трета категория, находяща се в м. К., представляваща имот № 017070 по плана за земеразделяне на с. Т.;

-         Нива от 25.271 дка, трета категория, находяща се в м. К., представляваща имот № 006008 по плана за земеразделяне на гр. К.;

-         Лозе от 0.554 дка, трета категория, находящо се в м. Л., представляваща имот № 012024 по плана за земеразделяне на гр. К.;

-         Нива от 25.000 дка, трета категория, находяща се в м. Д.и  , представляваща имот № 014019 по плана за земеразделяне на гр. К..

От предоставените удостоверения за наследници се установява, че общият на страните наследодател Н. М. Х., бивш жител ***, починал на ***г. и оставил за наследници своята съпруга В. Н. М.а и пет деца – Х. Н. М., М. Н. М., С. Н.Н., Я. Н. М. и Н. Н. М.. Съпругата му В. Н. М.а починала на ***. и оставила за наследници посочените пет деца.

Синът на общия наследодател – М. Н. М. – починал на ***г. и оставил за наследници съпругата си Р.М.М.  и децата си В.М.С. и В. М. Н.. Съпругата му Р.М.М. починала на ***. и оставила за наследници двете им деца. В. М. Н. починал като вдовец на ***г. и оставил за наследници двете си деца ответниците Р.В.Х. и М.В.П.. В.М.С. починала като вдовица на ***г. и оставила за наследници ответниците П.А.А. и И.Б.А..

Дъщерята на общия наследодател – С. Н.К. – починала на ***г. и оставила за наследници съпруга си К. Н. К. и децата си Н. К. Н. и Й.К.Ф.. Съпругът й К- Н. К. починал на ***г. и оставил за наследници двете им деца. Синът им Н. К. Н. починал на ***г. и оставил за наследници съпругата си М.Н.К. и децата си С.Н.Р. и К.Н.К.-Г..

Дъщерята на общия наследодател – Х. Н. М. починала на ***г. и оставила за наследници съпругът си Н. М.М. и децата си М. Н. М., Н.Н. М. и Д. Н. М.. На ***г. починал синът й М. Н. М. и съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗН бил наследен от преживелия го родител – баща му Н. М.М.. Съпругът на Х. Н. М. – Н. М.М. – починал на ***г. и оставил за наследници двете си преживели деца – Д. Н. М. и Н.Н. М.. Д. Н. М. починала на ***г. и била наследена от съпруга си и внуците си Д.Н.К. и Н.Н.К., деца на починалата й единствена дъщеря М.Н.К. (починала преди майка си на ***г.), съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗН. Синът на Х. Н. М. – Н.Н. М. също починал – на **г. и бил наследен на основание чл. 10, ал. 2 от ЗН от внуците на починалата си сестра – Д.Н.К. и Н.Н.К..

Синът на общия наследодател – Я.Н.М. – починал на ***г. като вдовец и оставил за наследници своите дъщери Р.Я.Т. и Т.Я.Д..

Синът на Общия наследодател – Н. Н. М. – починал на ***г. като вдовец и оставил за наследници дъщеря си В.Н.Я. и внучките си Д.Н.В. и Л.Н.И., деца на починалия си син Н.Н.Н. (починал преди баща си на ***г.) на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН. С оглед на това правилно се оказва възражението на В.Н.Я., че П.Л.Н., не е наследник на общия наследодател по заместване на съпруга си.

След възстановяването на земеделската земя през 1995г. на наследниците на общия наследодател са придобили собствеността върху тях, съобразно наследствените си квоти.

По делото обаче е представен НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № *** от ***г. на Нотариус *** с рег. № *** на НотК и район на действие НПРС, като внучката на общия наследодател В. Н. Я. твърди, че баща й е придобил процесните имоти в резултат на упражнено владение лично за себе си от момента на възстановяването им до 2009г. Представен е и Нотариален акт дарение на недвижим имот № ***г. на Нотариус *** с рег. № ** на НотК и район на действие НПРС, с който В.Н.Я. твърди, че е станала едноличен собственик на процесните земи, след като баща ѝ ѝ ги е дарил.

По делото е налице спор между страните дали синът на общия наследодател – Н. Н. М. – владял наследствените имоти само за себе си (знаейки, че това е неговия дял от извършената приживе от баща му неформална делба) или е стопанисвал имотите от името на всички наследници.

От свидетелските показания на св. К. К. и св. И. С. не може да се извлече полезна информация в тази насока. Нито един не излага впечатления за отношенията между наследниците или за отношението на Н. Н. М. към земите.

Относно тези обстоятелства са налице противоречивите показания на св. Ж.Д. от една страна, който твърди, че до смъртта на В. М. Н., чичо му Н. Н. М. му плащал рента и показанията на св. П.Я., който твърди, че тъстът му Н. Н. М. смятал земите за свои, както и че всички наследници значели това, защото се случвало да го споменават в разговорите, когато се събирали. От една страна П.Я. е съпруг на В.Н.Я. и следователно е заинтересован от изхода на делото. Предполагаемата му заинтересованост обаче не е единствена причина показанията му да не бъдат кредитирани. От друга страна, тъй като се касае за отношения между роднини, св. Д. заявява, че предполага, че е давал рента на В. за наследствените ниви, но не е категоричен. От смъртта на В. (през 2001г.) няма наблюдение върху отношенията между наследниците по отношение на имотите.

За да прецени чии показания следва да кредитира съдът взе предвид изявленията на самите страни и то на тези от тях, които признава неизгодни за самите тях факти и обстоятелства. По делото двама от наследниците на общия наследодател признават, че е имало такава приживе делба, извършена от общия наследодател. Р.Я.Т. заявява, че всичко написано в отговора на В. е вярно и че няма земи за делба, защото всичките били вече поделени. Тя заявява, че дядо ѝ докато бил жив платил всичко на дъщерите си, на баща ѝ и на другия ѝ чичо. Заявява, че наследниците на другите деца на дядо ѝ са получавали рента за земите, които дядо им бил дал. Още по-категоричен е П.А.А., който заявява, че от майка си знае, че общия наследодател е дал дела на техните другите деца още докато бил жив, а тези земи били за сина му Н.. Той признава, че винаги е знаел, че чичо му Н. ползва земите за себе си и майка му никога не е имала претенции към тези земи.

Съдът съобрази, че с тези си изявления страните признават неизгодни за тях факти. Признанието на неблагоприятен за страната факт има по-висока степен на достоверност, тъй като с признанието на този факт страната уврежда собствените си интереси. Това има смисъл единствено, когато този факт съответства на обективната истина. Няма смисъл страната да признава факт, който накърнява интересите й, ако той не е истина. Освен това съгласно теорията признанието на факти е доказателствено средство (за разлика от признаването на изгоден факт или отричането на неизгоден факт – вж. „Българско процесуално право“, ***, осмо издание, Глава XI, § 58, II) равносилно на всички останали. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 175 от ЗН съдът преценява изявленията на страната с оглед на всички други доказателства по делото. Съгласно Решение № 475 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията *** – „Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК (127, ал. 2 ГПК /отм/ ).“.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. П.Я.. Макар той да е заинтересован от изхода на делото, с оглед признанията на част от страните за неизгодни за тях факти, съдът приема, че изложените от него обстоятелства отразяват обективната истина по делото. С оглед на този извод съдът намира за доказано, че синът на общия наследодател и баща на ответницата В.Н.Я. – Н. Н. М. – е владял имотите от възстановяването им през 1995г. до прехвърлянето им през 2009г. лично за себе си, а не от името на всички сънаследници. Съдът приема, че той е противопоставил владението си на всички сънаследници и никой не е оспорил този факт. От показанията на св. Ж.Д. се установява, че другият син на общия наследодател – Я. Н. М. е имал свои имоти, възстановени от наследниците му – факт, който се признава от дъщеря му Р.Я.Т.. От признанията на П.А.А. се установява, че наследниците на М. Н. М. също са възстановили земите, дадени приживе на баща им от общия наследодател. Показателен е фактът, че повече от двадесет години никой от наследниците не е потърсил тези имоти, не е потърсил сметка за получаваната рента от Н. Н. М.. Трябва да се има предвид и фактът, че владението на Н. Н. М. е осъществено не срещу голяма част от страните по делото, а срещу техните наследодатели. Техните наследодатели са били тези, които е трябвало да се противопоставят на владението на Н. Н. М., за да прекъснат придобивната давност. Но те не са го сторили. Това доказва твърденията на ответницата В.Н.Я., че баща й е придобил имотите по давност.

С оглед на този извод на съда основателно се явява възражението, че В.Н.Я. е придобила процесните имоти на основание договор за дарение, обективиран в Нотариален акт дарение на недвижим имот № ***г. на Нотариус *** с рег. № ** на НотК и район на действие НПРС и е станала техен едноличен собственик.

Предвид това съдът намира, че предявеният иск за делба се явява недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Не се доказа съсобственост между страните върху процесните имоти.

По делото е предявен и иск с правно основание чл. 76 от ЗН. С този иск ищците трябваше да докажат, че сънаследник (В.Н.Я.) се е разпоредила с имот от наследството, като искат сделката да бъде обявена за относително недействителна спрямо тях. В настоящия случай не се доказа В.Н.Я. да се е разпоредила с имот от наследството, когато е продала един от процесните имоти на З.Г.Б. с НА за продажба на недвижим имот – земеделска земя № ***г. на Нотариус *** с рег. № ** на НотК и район на действие НПРС. В действителност се доказа, че с посочения по-горе НА за дарение на недвижим имот тя е станала едноличен собственик на процесните имоти, поради което с цитирания НА за продажба тя се е разпоредила със собствения си недвижим имот.

С оглед на това и предявения иск с правно основание чл. 76 от ЗН се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.К. с ЕГН ********** ***, Й.К.Ф. с ЕГН ********** ***, Д.Н.К. ***, Т.Я.Д. ***, Н.Н.К. ***, С.Н.Р. с ЕГН ******** ***, К.Н.К.-Г. *** и Н.Н.Н. с ЕГН ********** ***, иск за делба на съсобствените им с ответниците П.А.А. ***, И.А.Б. ***, Р.В.Х. ***, М.В.П. ***, Р.Я.Т. ***, П.Л.Н. ***, Д.Н.В. с ЕГН **********, Л.Н.И. *** и В.Н.Я. ***, недвижими имоти, а именно:

-         Нива от 26.600 дка, трета категория, находяща се в м. К., представляваща имот № 017070 по плана за земеразделяне на с. Т., при граници: имот № 017071, имот № 000044, имот № 017097, имот № 017068 и имот № 017089;

-         Нива от 25.271 дка, трета категория, находяща се в м. К., представляваща имот № 006008 по плана за земеразделяне на гр. К., при граници: имот № 006009, имот № 000053, имот № 006005, имот № 006006, имот № 006007;

-         Лозе от 0.554 дка, трета категория, находящо се в м. Л., представляваща имот № 012024 по плана за земеразделяне на гр. К., при граници: имот № 012025, имот № 012057, имот № 012054, имот № 012031;

-         Нива от 25.000 дка, трета категория, находяща се в м. Д.  , представляваща имот № 014019 по плана за земеразделяне на гр. К., при граници: имот № 014018, имот № 014020, имот № 014022, имот № 000063.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.К. с ЕГН ********** ***, Й.К.Ф. с ЕГН ********** ***, Д.Н.К. ***, Т.Я.Д. ***, Н.Н.К. ***, С.Н.Р. с ЕГН ******** ***, К.Н.К.-Г. *** и Н.Н.Н. с ЕГН ********** ***, иск срешу В.Н.Я. *** и З.Г.Б. *** с правно основание чл. 76 от ЗН за признаване на сделката, обективирана в НА за продажба на недвижим имот – земеделска земя № ***г. на Нотариус *** с рег. № ** на НотК и район на действие НПРС за относително недействителна спрямо ищците.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:             / П /                                            

                                                              

                                                                                    Петина Н.