Р Е Ш Е Н И Е

№ 258

гр. Нови пазар, 30.07.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд –  Нови пазар в публичното съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и петнадесета  година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ПЕТИНА Н.

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Н. гр.д. № 273 по описа на НПРС за 2014г., за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано  по предявена  искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с два кумулативно предявени иска от страна на Етажната собственост на комплекс “Ш.”, находящ се в КК “***”, община Н., обл. Б., представлявана от А.А. против ответниците Т.Н.Т. и С.Н.Т. ***. С първия иск етажната собственост моли съда да установи, че ответниците като съпрузи солидарно дължат на Етажната собственост сумата от 1973,07лв, представляващи вземане на ЕС за дължими разходи за общите части за 2011г. В исковата молба подробно е описано кога и как е взето решението на ОС на ЕС и как е изчислен този размер на дължимите суми. С втория иск ищецът претендира вземане в размер на 373 лв. за вода, представляваща неплатена вода за 2011г., които били платени от етажната собственост. В допълнителна молба е уточнено и как става отчитането и изчисляването на дължимите суми за вода от всеки индивидуален собственик. Съдът издал заповед за изпълнение на паричното вземане № 1921 от 21.12.2013 г. по ч.гр.д. № 3662/2013г. на ШРС, но в дадения на длъжниците законен срок същите подали възражение. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответниците, че му дължат сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство. В съдебно заседание ищецът  с представлява от адв. Г.Т. от ШАК, който поддържа исковете, намира ги за основателни и доказани и моли да бъдат уважени.

В предоставения на ответниците Т.Т. и С.Т. едномесечен срок е постъпил отговор от първия от тях, действащ лично и като на втория, с който се възразява срещу основателността на исковите претенции. Твърди се, че в етажната собственост от години се води нередовно счетоводство, че сумите не се събират и отчитат от управителите. Че нито за събраните, нито за изразходваните от тях суми се издават необходимите документи. Твърди се, че няма доказателства за посочените задължения. В отчета за 2010г. нямало отчетени задължения за ответниците, а след две години такива вече били вписани за 2011г. Освен това се твърди, че ответниците отдавали под наем, притежаваните от тях обекти в етажната собственост. Управителят на етажната собственост имал пълномощно да събира тези наеми от името на ответниците, да приспада дължимите от тях суми за общите части и за вода и да се отчита на ответниците за остатъка. Изложено е твърдение, че дори и наеми да не били събирани, то с отдаването на имотите под наем чрез пълномощното, ответниците били погасили задълженията си към ищеца.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв. С. С. от ШАК. Заявява, че е изпълнил задълженията си за плащане на исковите суми и моли исковете, като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени. Моли да се присъдят направените по делото разноски.

 Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на Нотариус *** на НотК и район на действие РС-Н. се установява,  че ответниците  са придобили собствеността върху апартаменти с № 3, № 31, № 32, № 33, № 34 и мансарден апартамент № 50, намиращи се територията на КК ***-запад, общ.Н., обл. Б. в ж.к. „Ш.‘. Страните по делото не спорят относно собствеността към 2011 г. на тези апартаменти, както и относно размера на квадратурата им.

Видно от съдържанието на протокол от Общо събрание на етажната собственост на комплекс Ш. в *** от 17.06.2010г. е взетото решение за вноска за поддръжка на комплекса в размер на 9 лв./кв.м. за всяка календарна година, както и срокове за плащане от собствениците и решение за търсене на дължимите суми по съдебен ред при липса на доброволно плащане.

С протокол от Общо събрание на етажната собственост на комплекс Ш. в *** от 20.10.2012г. е взето решение за принудително събиране на дължимите суми за поддръжка на общите части на комплекса за предходната година. С нотариална покана, връчена на ответниците на 10.12.2012 г. те са поканени, в качеството си на собственици на апартаменти с № 3 и  № 31, № 33 и № 34 да заплатят сумата от 1973 лв. за поддръжка на общите части, както и сумата от 373 лв. за изразходвани 163 куб. м. вода.

Посочено е също, че двете задължения са за периода 2011/2012 г. От представената  по делото от ответника квитанция към приходен касов ордер № 12 от 19.06.2011 г. се установява плащане в размер на 300 лв., осъществено от страна на ответника, с пояснение в нея “вода за 2011 г.“. Останалите 3 бр. квитанции към ПКО удостоверяват други плащания на ответника към ЕС, некасаещи претендираните суми.

С приетото по делото като доказателство пълномощно без дата /л. 34/ ответникът Т.Т. е упълномощил  В.С.И., в качеството му на управител ЕС на комплекс Ш. да получава от името и за сметка на ответниците наеми за апартамент №31 с площ 27,70 кв.м., както и наема за месец юни 2013 г. за апартамент №33 с площ 45,65 кв.м. Изрично в пълномощното е упоменато, че с тези суми следва да се погасят задълженията на ответниците към етажната собственост.

От съдържанието на договор за наем на недвижим имот от 01.06.2013 г., сключен между В.С.И. като наемодател и наемател се установява, че апартамент 31 в комплекса е бил отдаден под наем, за сумата от 600 лв. месечно, за четири месеца, считано от 01.06.2013 г. Ответникът признава в обясненията си по делото неизгодния за себе си факт, че от месец август 2013 г. е започнал да получава месечния наем по този договор. Ищецът признава, че е отдал под наем и втория апартамент, за един месец през 2013 г., като е получил наем в размер на 800 лв. Действително св. С. в показанията си твърди, че за апартамент № 31 е получил в качеството си на управител на ЕС и страна по договора за наем само сумата от 300 лв., защото ответникът Т.Т. започнал да получава наема от наемателя лично. В тази част съдът не кредитира като достоверни показанията му, от една страна защото представителя на ищеца признава от името на ищеца получаването на наемите за два месеца - юни и юли 2013 г. по силата на договора за наем, както и 800 лв.- наем за един месец за втория апартамент. Освен това при липса на първични счетоводни документи – разписки или други за получаваните суми от наем, изгодно е за свидетеля да твърди получени по-малко от действителното суми (той е този, който е получавал сумите и се е разпореждал с тях в полза на етажната собственост). Твърденията на този свидетел за разплащане на дължими суми от ответниците за ел. енергия с получените от наемите суми също не са подкрепени с никакви доказателства и са само твърдения. Отделно, страна по договора за наем е именно св. С. – в договора той е вписан като страна, а не като пълномощник на собственика, т.е. отношенията на наемателя са били с него, а не със собственика на имота. Единствено негов е бил ангажимента по сключване на договора, както и за неговото прекратяване, ако наемателя не изпълнява коректно задълженията си, както и по сключване на нов договор с друг наемател.

От заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза се установява размера на задължението за поддръжка на общите части - 1973,07 лв. за 2011 г., възникнало по силата на посоченото решение на ЕС, както и задължението за заплащане на сумата от 373 лв. за изразходвана вода. Същевременно обаче вещото лице в показанията си пояснява, че ЕС не води касова книга, в счетоводството са отбелязани  общите приходи на ЕС, но  няма отделни партиди, от които да стане ясно всеки от собствениците какви суми е внесъл, за кои свои задължения. За периода 2012 г.- 2014 г. на вещото лице не са били представени справки и ПКО и не е ясен размера на приходите на ЕС. Представените от ответниците  разписки от ПКО, включително и за заплатена вода не са сравнени с документите, водени от ЕС, поради непредставяне на втората част от приходната квитанция. Вещото лице е констатирало и ПКО с повтарящи се номера, но издадени на различни лица. Вещото лице посочва, че при липса на касова книга не може да посочи приходите и разходите на ЕС, както и баланса. С оглед на това съдът не кредитира заключението на вещото лице, че може да се направи извод за редовно водено счетоводство от ЕС. При изготвянето на експертизата се установява, че липсват издавани документи за разходите и приходите на етажната собственост и основния документ, на който се базира счетоводството на етажната собственост е отчета на управителя на ЕС. Не може да се сподели становището на вещото лице, че тъй като става дума за етажна собственост, а не за юридическо лице, то тези правила следва да не важат с пълна сила.

От приложеното ч.гр.д. № 3662/2013г. на ШРС се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение, за претендираните от ищеца  суми, срещу която длъжниците са подали възражение.  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

 С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422, във вр с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС (досежно разноските за общите части) и чл. 422, във вр с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 74 от ЗЗД (досежно платеното от ЕС задължение на ответниците за вода).

Относно предявената искова претенция за сумата от 1973,07 лв., за заплащане на разноски за поддръжка на общите части на сградата солидарно от двамата ответници, съдът счита следното:   По силата на решение на Общо събрание на етажната собственост на комплекс Ш. в *** от 17.06.2010г., това задължение е възникнало. Няма спор, че същото не е изпълнено от двамата ответници в сроковете, посочени в самия протокол от общото събрание. Спорен между страните е единствено въпроса заплатена ли е претендираната сума, с прихващане на сумите, събрани от ЕС при отдаването под наем на два от апартаментите, собственост на ответниците, през 2013 г. Съдът приема за доказано, че ЕС чрез своя управител тогава, е получила наемната цена за месеците юни и юли 2013 г., в общ размер на 1200 лв./уговорен месечен наем от 600 лв./, както и сумата от 800 лв., представляваща наем за втория апартамент, за отдаването на който не е сключен писмен договор с наемател. По този начин ответниците са изпълнили своето задължение за заплащане на тази претендирана от ЕС сума, макар и със закъснение. Твърденията на ищеца за заплащане със събраните суми от наеми на други задължения на ответниците не са подкрепени с доказателства. Данните от вписванията в счетоводните книги не могат да бъдат източник на достоверна информация за плащането на това задължение, при нередовно водено счетоводство от страна на ЕС. В заключение съдът счита, че задължението на ответниците за заплащане на разноски за поддръжка на общите части на сградата за календарната 2011 г. е погасено от тях, макар и със закъснение, чрез прихващане на сумата от събрания наем от ЕС.   

Ищецът претендира и неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят консумирана вода през 2011 г., в размер на 373 лв. Страните не спорят относно възникването на това задължение по основание. Основният спор е дали е погасено. Съдът приема, че вземането е доказано по своето основание, но не и по размер. Основанието за възникване на вземането се съдържа в решенията на ОС на етажната собственост и не се оспорва от ответника. Единственото доказателство за размера на това вземане обаче са счетоводните записвания и изготвената ССчЕ, която се основава на тези счетоводни записвания. С оглед разпоредбата на чл. 182 от ГПК счетоводните записвания се преценяват от съда с оглед тяхната редовност и другите доказателства по делото. От доказателствата по делото се установи,ч е счетоводството на етажната собственост не е редовно водено. Липсват документи за някои плащания, както и липсват документи за някои приходи. По делото са представени ПКО, които не са открити в счетоводните записвания и няма как да се прецени дали са отразени. Има ПКО с едни и същи номера. Документацията от 2012г. до момента липсва. С оглед на всичко това съдът намира, че липсват достатъчно доказателства обуславящи размера на претендираното вземане.

Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК съдът като установи,ч е едно вземане е установено по размер, но не и по основание, определя същото по своя преценка или взема заключението на вещото лице. С оглед извода за нередовност на счетоводните записвания, на които се основава ССчЕ, съдът намира,ч е в случая не може да вземе заключението на вещото лице при определяне на размера на задължението за вода за периода 2011г. и същото следва да бъде определено по преценка на съда.

От квитанция към ПКО №12 от 19.06.2011 г., изд. На ответника Т. Т. се установява направено от него плащане на сумата от 300 лв., с пояснение в самата квитанция „вода 2011 г.“. Представени са и няколко ПКО за заплатена вода за по-късен период. Затова съдът приема, че задължението за вода за 2011г. е било именно в размер на 300 лв и е било погасено изцяло. Този извод се налага именно от обстоятелството, че са налице документи доказващи заплащането на вода в размер на 300 лв., както и на други суми за вода, за по-късен период. Имайки предвид, че именно управителя на ЕС е този, който е попълвал данните в ПКО, няма логика да удостовери плащане на вода за по-късен период, ако по-ранните задължения не са били заплатени. По делото липсват доказателства ответникът като длъжник да е бил този, който е определил кое задължение погасява. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. последно, първата алт. от ЗЗД, то следва да се приеме, че погасявайки задълженията за вода от 2012г., това е било най-старото задължение, а тези за 2011г. са били погасени.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът е направил искане за присъждане в негова полза на направените от него разноски в размер на 600 лв за адвокатско възнаграждение. Искането е неоснователно, тъй като до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства за този разход. Представените след това доказателства не следва да се обсъждат от съда. 

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажната собственост на комплекс “Ш.”, находящ се в КК “***”, община Н., обл. Б., представлявана от В.С.И. срещу Т.Н.Т. с ЕГН ********** и С.Н.Т. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК, с който се иска установяването спрямо ответниците, че дължат соледарно на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение на парично вземане № 1921 от 21.12.2013г. по ч.гр.д. № 3662 по описа на ШРС за 2013 г., а именно: главница от 1973,07лв, представляваща вземане на ЕС за дължими разходи за общите части за 2011г.; главница от 373 лв. представляваща неплатена вода за 2011г.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

              

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:     / П /

                                                                                              Петина Н.