Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 79

 

Гр. Н.П., 13.03.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Районен съд- Н.П., 4 състав, в открито съдебно заседание от 13.02.2015г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Н.а гр.д. № 674 по описа на съда за 2014г., при секретаря Б.А., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, като са направени и съответните искания за произнасяне на съда по въпросите по чл. 59, 142 и 143 от СК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищцата Д.Г.С. с ЕГН ********** ***, действаща като родител и законен представител на малолетните деца М. Я. Н. и В. Я. Н., със съдебен адрес – адв. И.Д. от ШАК, против ответника Я.В.Н. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се излагат твърдения, че страните живеели на съпружески начала от 2000г. От съвместното си съжителство имали две малолетни деца – М. и В.. През съвместния им живот ответникът се отнасял с неуважение към ищцата, основно тя работела и осигурявала средства за издръжката на домакинството и децата. По-големия син М. започнал да копира лошото поведение на баща си. Ответникът непрестанно проявявал физически и психически тормоз над ищцата, поради което от началото на месец август тя напуснала дома, в който живеела с него. По-голямото дете останало да живее с баща си, а по-малкото – поделяло времето си между нейния дом и този на баща си. Счита, че с поведението си ответника оказва отрицателно въздействие върху развитието и възпитанието на децата. По тези причини моли съда да я предостави упражняването на родителските права на нея, да определи местоживеене на децата при нея, а на ответника да определи режим на лични контакти – всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, както и всяка трета събота от 10.00 часа до 10.00 часа в неделя с преспиване. Моли още съда да осъди ответника да заплаща издръжка за двете деца, а именно – 100 лв. за детето М. и 85 лв. за детето В., ведно със законната лихва върху всяка просрочена издръжка за което и да е от двете деца до настъпване на законови причини за нейното изменяне или прекратяване, начиная от датата на подаване на исковата молба. Моли за присъждане и на разноските по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата, която е ответник по насрещния иск, поддържа изцяло исковата молба. Излага аргументи, че по делото били събрани достатъчно доказателства, че в интерес на децата е майката да е този родител, който упражнява родителските права и при който децата живеят. Позовава се на фактите, установени от свидетелските показания, както и от изслушването на двете деца, особено на по-голямото – М..

В предоставения на ответника Я.В.Н. *** срок е постъпил писмен отговор, съдържащ в себе си иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, като са направени и съответните искания за произнасяне на съда по въпросите по чл. 59, 142 и 143 от СК - насрещни искове за предоставяне на родителските права, определяне местоживеенето на децата, режим на лични контакти с другия родител и заплащане на издръжка за двете деца, а именно – 100 лв. за детето М. и 85 лв. за детето В.. Моли за присъждане и на разноските по делото. В отговора се заявява, че исковата молба съдържа неверни твърдения, а бащата винаги се е грижил за нормалното съществуване на семейството, а  неговите близки и роднини осигуряват прехраната му. Майката от своя страна никога не осигурявала парични средства за издръжката на семейството и децата. Тя упражнявала физически тормоз както спрямо ответника, така и спрямо децата им. Те били изключително привързани към своя баща и се страхували от майка си. Тя не разполагала с жилище и родителски умения да се грижи за тях.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника, който е и ищец по насрещния иск, поддържа изложеното в отговора, като излага твърдения, че съдът следва да съобрази на първо място обективните факти – жилищна осигуреност, близост до училището и др., но също и данните изложени от по-малкото дете при изслушването му – В.. Счита, че съдът следва да предостави упражняването на родителските права на бащата и това би осигурило в най-добра степен запазване интересите на децата. Като аргумент е изведена и увереността на процесуалния представител, че след време двамата родители могат пак да се съберат. Счита, че дори и родителските права над двете деца да бъдат възложени на майката, бащата не следва да заплаща издръжка за детето М. за периода преди извеждането му с полиция т дома на бащата на 24.01.2015г.

 Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните доказателства по делото се установява, че от 2000г. до 04.08.2014г. страните по делото – Д.Г.С. и Я.В.Н. – живели на съпружески начала в гр. К.. От представените Удостоверение за раждане ***, издадено въз основа на Акт за раждане № *** от ***г. от Община Ш., и Удостоверение за раждане Серия ВР, издадено въз основа на Акт за раждане № *** от ***г. от Община Н.П., се установява, че от съвместното съжителство на двамата са родени две деца – М. Я. Н. с ЕГН ********** и В. Я. Н. с ЕГН **********.

От свидетелските показания по делото се установява, че през периода на съвместното им съжителство Д.С. е била единствената, която работела трайно и осигурявала редовно доходи за семейството. Я.Н. работел от време на време, основно „на частно“. Когато работел получавал сравнително добри доходи, но рядко ги давал за нуждите на семейството. Често се налагало Д.С. да взема пари на заем от родителите си, от приятели. Н. вземал дори парите, които децата си събирали, дадени им от бабите и дядовците по повод празници (рождени дни, Коледа и Нова година и др.). Тези обстоятелства се установяват от свидетелските показания на свидетелите – Теменужка С. и М. Стоянова – и от изслушванията на двете деца в специализираното помещение „синя стая“ в КСУДС гр. Ш., проведени на 26.01.2015г. Наистина и двете посочени свидетелки са доведени от ищцата, но въпреки предоставената му възможност, ответникът така и не доведе поисканите и допуснати от съда трима свидетели. Липсват други доказателства, които да оборват достоверността на показанията на св. Г. и св. Стоянова.

Няма категорични доказателства за получаваните от бащата доходи към момента.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че през голяма част от периода на съвместното им съжителство Я.Н. проявявал физическо и психологическо насилие спрямо своята съжителка. Доказателства в тази насока са не само показанията на нейната майка като свидетел – св. Т. Г., но показанията и на другия свидетел – М. С. – колежка на ищцата Д.С., както и изложените факти от двете деца – М. и В. – по време на изслушването им в специализираното помещение „синя стая“ в КСУДС гр. Ш.. На 04.08.2014г. Д.С. взела решение да се раздели с Я.Н.. Двамата се скарали. Наложило се да се намесят органите на МВР. След раздялата по-малкото дете В. заживяло с майка си, а по-големия син М. останал да живее с баща си.

От изслушванията на двете деца, а и от социалния доклад, както и от писмо вх. рег. № 385 от 24.01.2015г. от КСУДС Ш. се установява, че агресивното поведение на Я.Н. било насочено и спрямо детето М.. Именно посоченото по-горе писмо на КСУДС Ш. станало причина и на 24.01.2015г. детето да бъде изведено с полиция от дома на бащата и предадено на майката.

От свидетелските показания и от социалния доклад се установява, че майката разполага с необходимия родителски капацитет, за да полага грижи за децата. Тя е основната фигура в живота им, която осигурява стабилност, както в емоционален, така и в икономически план. Тя се е занимавала с тяхното възпитание и образование преди раздялата с бащата на децата. Тя е осигурявала средствата за издръжка на семейството. В момента майката живеела в с. М. в дома на своите родители. В къщата живеели още нейните родители и брат й. Д.С. разполагала с една стая. Още една стая била определена за двете деца, макар понякога В. да нощувал в стаята на майка си или на баба си.

От доказателствата по делото се установява, че бащата Я.Н. проявява агресия в отношенията си с поне едно от двете деца, а именно – М.. Според социалния доклад и свидетелските показания поведението му като цяло е конфликтно и агресивно – децата разказват, че той се кара с учителите им, вдига скандали пред техни приятели, кара се на майка им, на нейните родители, на М.. Към момента бащата живеел в жилище, собственост на родителите му. В това жилище е живял и М. с баща си до извеждането му с полиция на 24.01.2015г. По сведения на детето жилището не е било добре отоплявано и най-вече стаята на М.. В жилището живеели още майката на Я.Н. и детето на сестра му. През времето, когато М. живеел с баща си, М. имал самостоятелна стая, а Я.Н. спял в кухнята.

Преди раздялата на Д.С. и Я.Н. семейството обитавало къща, която била собствена на бабата на Я.Н., но в момента Я.Н. нямал средства за отопление на дома и се преместил със сина си в дома на своите родители.

Към момента М. е на 14 години и е в 8 клас в СОУ „***” гр. К.. В. е на 9 години и учи в 3 клас на същото училище.

Изслушани в специализирано помещение „синя стая” в КСУДС гр. Ш. децата разказват за отношенията в семейството, като и двете изразяват категорично желание да живеят с майка си, заради по-добрите отношения, които имат с нея. И двете деца признават, че тя се грижи по-добре за тях. В. единствено споделя, че ако е направил беля или е загубил скъпа вещ, би скрил от майка си, но би казал на баща си. И двете деца обаче споделят, че се радват, че родителите им са разделени, защото така живеят по-спокойно. М. заявява, че би се опитал да спре майка си да не се събира с баща му повече, защото счита, че баща му няма да се промени. В. заявява, че иска да живее с майка си и с М. и иска татко му да не ги притеснява.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 127 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им.

Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 от СК. Решението може да се обжалва по общия ред.

            От доказателствата по делото се установи, че страните Д.Г.С. и Я.В.Н. са родители на М. Я. Н. с ЕГН ********** и В. Я. Н. с ЕГН **********. Безспорно се установи също, че страните не живеят заедно от 04.08.2014 г., както и към момента на приключване на делото двете деца живеят с майка си в с. Могила в дома на нейните родители.

            Основен приоритет при определяне на родителските права е интересът на детето. В текста на § 1 от ДР на ЗЗДет е дадена следната подредба на обстоятелствата, които съдът следва да преценя при определяне на най-добрия интерес на детето:

а) желанията и чувствата на детето;

б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;

в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;

г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;

д) способността на родителите да се грижат за детето;

е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;

ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

            Подредбата на тези обстоятелства показва и степента на тяхната важност в низходящ ред, т.е. от най-важното в подт. „а)” към по-маловажните. В действителност всички съвременни международни актове в областта на закрилата на децата поставят на първостепенно значение желанието на децата. Разбира се, институциите могат и да не се съобразят с тези желания, но трябва да има сериозни основания за това – опасност за живота, здравето или развитието на детето или други съществени обстоятелства.

            В конкретния случай желанието на двете деца е да живеят с майка си. Те твърдят, че там се чувстват по-добре, по-спокойни.

            От гледна точка на физическите, психическите и емоционалните потребности на децата, както и с оглед на техните възраст, минало и други характеристики, трябва да се отчете, че майката е по-добрият избор за отглеждане на М. и В.. Аргумент за това съдът открива в онези доказателства, които свидетелстват за проявите на агресия от страна на бащата. И двете деца заявяват, че с майката се чувстват по-спокойни. Тя е тази, която е била основен фактор във възпитанието и образованието им до момента. Налице е опасност от отрицателно влияние от страна на бащата: децата, особено момчетата може да започнат да копират начина на поведение на агресивния родител.

Същевременно не се отчита опасност от съществено стресиране на децата от промяна на средата, в която живеят. Напротив съдът счита, че това може да бъде само в тяхна полза. Децата дори приветстват раздялата на родителите си и отделянето от баща си и това явно не ги притеснява.

Предвид тези изводи съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските права над децата М. Я. Н. и В. Я. Н. на майката Д.Г.С.. Ето защо съдът следва да постанови, че местоживеенето на децата ще е при майка им.

Същевременно обаче децата не следва да бъдат лишавани и от контакт с баща си. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 3 от СК, съдът трябва да определи режим на лични контакти на детето с родителя, с който не живее.

Относно режима на лични контакти на бащата с детето, съдът счита, че същият следва да бъде постановен, като се изхожда преди всичко от необходимостта за защита интересите на самите деца. При обсъждането на този въпрос следва да се отчетат обстоятелствата, че то не бива да загубва възможността за лични контакти с другия родител. Съдът счита, че в настоящия случай следва да се определи режим на лични контакти на бащата с Я.Н. отговарящ на стандартно приетото при подобни случаи. Ограничаването на режима на лични контакти, както бе поискано от ищцата, прилича повече на форма на наказание на ответника за агресивното му поведение. Съдебното решение по родителските права обаче не следва да има подобен характер. Съдът е убеден, че в резултат на раздялата със семейството бащата ще осъзнае грешките в поведението си и ще преустанови проявите на агресия спрямо децата. Възможност за това съдът съзира в обстоятелството, че агресията е проявена единствено спрямо М.. Ако бащата продължи с негативното поведение и се окаже, че в краткото време, което му е предоставено за контакт с децата поведението му вреди на тяхното здраве и/или психологическо и/или емоционално състояние, няма пречката майката да поиска промяна на режима на лични контакти на това ново основание.

С оглед на това съдът определя режим на лични контакти на бащата Я.В.Н. с децата М. Я. Н. и В. Я. Н., както следва: всяка първа и трета събота или неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване като бащата взема и връща децата на местоживеенето им, както и пет дена през зимна и пролетната ваканция и един месец през лятото, несъвпадащ с платения отпуск на майката. Съдът счита, че така определеният режим на контакти дава възможност на бащата и децата да поддържат близък контакт и да възстановят отношенията дете-родител, които изглеждат накърнени към момента. Разбира се, няма пречка, ако родителите по взаимното си съгласие наложат в отношенията и по-либерален режим. Решението на съда има за цел да определи рамките, когато съгласие между страните не съществува, а не когато страните сами постигнат съгласие за начина, по който ще регламентират тези отношения.

Разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК регламентират правилото, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали  последните са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, в размер съобразно с техните възможности и материално състояние.

М. е на 14 години и е в 8 клас, а В. е на 9 години и учи в 3 клас.

Предвид възрастта и условията, при които се отглежда, съдът намира, че необходимите средства за месечна издръжка на М. възлизат на 310 лв. месечно. От тях 35 лв. се осигуряват от държавата по чл. 7 от ППЗСПД. Останалата част от издръжката  следва да се поеме от неговите родители съобразно техните възможности. Майката следва да поеме по-голяма част от тази издръжка, тъй като тя е тази която е трайно трудово заета. Освен това детето ще живее с нея ежедневно и част от тази издръжка представлява разходи за консумативи, които майката така или иначе би направила. Същевременно обаче съдът при определяне на издръжката следва да се ръководи от разпоредбата на чл. 142 от СК. С оглед нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, съдът сита, че издръжката, която бащата следва да плаща за детето М. възлиза на 110 лв. С исковата молба обаче е предявен размер от 100 лв. Съдът счита, че не може служебно да определи размер по-висок от предявения, освен ако това предявения размер не противоречи на императивна норма на закона. С оглед на това съдът намира, че Я.Н. следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето М. в размер на 100 лв чрез майката като родител и законен представител, с падеж всяко първо число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена издръжка. Тази издръжка се дължи, считано от 24.01.2015г. По този въпрос съдът напълно приема възраженията на процесуалния представител на бащата,ч е в периода от завеждане на иска до 24.01.2015г. детето е живяло с бащата си, поради което той не дължи издръжка за този конкретен период.

 С оглед възрастта и условията, при които се отглежда, съдът намира, че необходимите средства за месечна издръжка на В. възлизат на 280 лв. месечно. От тях 35 лв. се осигуряват от държавата по чл. 7 от ППЗСПД. Останалата част от издръжката  следва да се поеме от неговите родители съобразно техните възможности. Майката следва да поеме по-голяма част от тази издръжка, тъй като тя е тази която е трайно трудово заета. Освен това детето ще живее с нея ежедневно и част от тази издръжка представлява разходи за консумативи, които майката така или иначе би направила. Същевременно обаче съдът при определяне на издръжката следва да се ръководи от разпоредбата на чл. 142 от СК. С оглед нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, съдът сита, че издръжката, която бащата следва да плаща за детето М. възлиза на 100 лв. С исковата молба обаче е предявен размер от 85 лв. Съдът счита, че не може служебно да определи размер по-висок от предявения, освен ако това предявения размер не противоречи на императивна норма на закона. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК предвижда, че месечната издръжка не може да бъде по-малко от ¼ от минималната работна заплата за страната. Към момента минималната работна заплата за страната е 360 лв. Предвид това минималния размер на месечната издръжка по закон е 90 лв. С оглед на това съдът намира,ч е Я.Н. следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето В. в размер на 90 лв чрез майката като родител и законен представител, с падеж всяко първо число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена издръжка. Тази издръжка се дължи, считано от датата на завеждане на иска, а именно от 06.08.2014г.

            Предвид изходът на процеса, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 430 лв (400 лв адвокатско възнаграждение и 30 лв държавна такса).

Отделно ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса досежно присъдения размер на издръжката в размер определен от чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, които следва да бъдат платени по сметка на НПРС. В конкретния случай това са 144 лв. досежно присъдената издръжка за детето М. и 129,60 лв. досежно присъдената издръжка за детето В. или общо 273,60 лв, които да бъдат заплатени по сметка на НПРС.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над децата М. Я. Н. с ЕГН ********** и В. Я. Н. с ЕГН ********** на майката от Д.Г.С. с ЕГН ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето децата М. Я. Н. с ЕГН ********** и В. Я. Н. с ЕГН ********** при майката Д.Г.С. с ЕГН ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Я.В.Н. с ЕГН ********** *** с децата М. Я. Н. с ЕГН ********** и В. Я. Н. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота или неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване като бащата взема и връща децата на местоживеенето им, както и пет дена през зимна и пролетната ваканция и един месец през лятото, несъвпадащ с платения отпуск на майката.

ОСЪЖДА Я.В.Н. с ЕГН ********** *** да заплаща на непълнолетното си дете М. Я. Н. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100 (сто) лв., чрез неговата майка и законен представител Д.Г.С., считано от 24.01.2015г. до настъпването на законови причини за нейното отменяне, с падеж всяко първо число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена издръжка.

ОСЪЖДА Я.В.Н. с ЕГН ********** *** да заплаща на непълнолетното си дете В. Я. Н. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 90 (деветдесет) лв., чрез неговата майка и законен представител Д.Г.С., считано от 06.08.2014г. до настъпването на законови причини за нейното отменяне, с падеж всяко първо число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена издръжка.

            ОСЪЖДА Я.В.Н. с ЕГН ********** *** да заплати сумата от 273,60 лв. (двеста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки), представляващи дължима държавна такса по делото за определената от съда издръжка за двете деца, вносими по сметка на НПРС.

ОСЪЖДА Я.В.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на ищцата Д.Г.С. с ЕГН ********** ***, направените разноски по делото в размер на 430 лв (четиристотин и тридесет лева).

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението, в частта му за присъдената на издръжка, подлежи на предварително изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

           

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:         / П /

                                                                                                              Петина Николова