Р Е Ш Е Н И Е   № 241

гр. Нови пазар, 10.07.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съдНови пазар в публичното заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното гражданско дело №703 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявена е искова молба с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 и чл. 203, ал.2 от КТ с цена на иска от 2387, 92 лв., с цена на иска от 475, 27 лв., с цена на иска от 395, 46 лева и 876, 97 лв. от страна на ищеца „*** ***” - ООД с ЕИК *** - гр. Ш., представляван от Управителя П.Л.Д., съдебен адрес:*** против ответника А.И.С. ***, като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

 

В исковата молба ищцовата страна твърди, че на 28.09.2010 г. между нея и ответника бил сключен трудов договор №64, съгласно който ответникът работел като шофьор на товарен автомобил над 12 тона. При сключването на договора ответникът бил запознат с отговорностите си и му била връчена длъжностна  характеристика за заеманата от него длъжност. С приемно-предавателен протокол от 12.07.2012 г. му бил поверен за управление товарен автомобил ДАФ с рег. №Н *** ВА и ремарке към него с №Н *** ЕЕ. Определената средна разходна норма на гориво за този автомобил била 36 литра за 100 км., като за всеки литър преразход отговорност носел водачът. В счетоводството на дружеството се водела отчетност за пробега и разхода на гориво. Наред с това, преди всяка командировка ответникът получавал устни указания относно зареждането на гориво. При извършен международен курс С. - Н. /Р./, осъществен в периода от 15.01.2013 г. до 31.01.2013 г. настъпило увреждане на работодателя, причинено умишлено от ответника при изпълнение на неговите трудови задължения и изразяващо се в преразход на гориво на стойност 842, 37 лв. Тъй като ответникът имал отчетническа функция, неговата отговорност била пълна, в случая конкретно за липсата на 330, 34 л. дизелово гориво на стойност 842, 37 лв. Също така при извършен международен курс Ш. - *** Ч. /Р./, в периода 02.02.2013 г. – 02.03.2013 г., ответникът отново причинил увреждане на работодателя, изразяващо се в преразход на гориво. При потеглянето си ответникът имал в резервоарите на управлявания автомобил 368 л. дизелово гориво. По време на курса заредил 3245, 75 л. При завръщането му на 02.03.2013 г. било измерено наличие на 515 л. гориво. За изминатите 6852 километра разходът на гориво бил 3107, 75 литра, а по разходна норма трябвало да е 2508 литра. Разликата била 559, 75 литра на стойност 1545, 55 лв. На 01.02.2013 г. били поставени сензори в двата резервоара на автомобила, които отчели източване  на 120 л. дизелово гориво, осъществено на 06.02.2013 г., както и източване на общо 80 л. за периода от 20.02.2013 г. до 22.02.2013 г. От 26.02.2013 г. сензорите престанали да отчитат. Ищцовата страна счита също, че ответникът не се е съобразил и с указанията на работодателя си, относно зареждането на гориво при посочените два курса, като разликата в цените възлязла на  475, 27 лв.

            Също така при постъпване на работа и във връзка с осъществяване на работните му функции, ответникът получил мобилен телефон с месечен лимит от 50 лв. През месеците февруари и март 2013 г. ответникът надвишил този месечен лимит общо със сумата от 395, 46 лв.

            Наред с горното, ищцовата страна твърди, че при извършване на курса Ш.- *** Ч. /Р./, вследствие неправилна експлоатация на товарния автомобил, от страна на ответника и липсата от негова страна на необходимата грижа и внимание, настъпили повреди по автомобила – бил увреден съединителя, като му бил правен ремонт в гр. В., бил подменен феродов диск, притегателен диск и лагери на съединителния възел на автомобила. Поради това, че сумата за подмяна на маховик в Р. надвишавала неколкократно сумата, необходима за същата подмяна в България, то след завръщането на автомобила, бил извършен последващ ремонт – подмяна на маховик. Установени били повреди и по ремаркето /с приемо-предавателен протокол от 13.03.2013 г./ - щети по калник, счупен стоп и изкривена броня, като причинената в случая вреда била на стойност общо от 876, 97 лв.

            След всички тези действия, намаляващи имуществото на работодателя, трудовият договор на ответника бил прекратен, със заповед №2/13.03.2013 г. Ищецът подал до НпРС заявление на основание чл.410 от ГПК - за издаване на заповед за изпълнение и такава била издадена за горепосочените суми, но ответникът възразил в законовия срок против заповедта. Затова ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи обезщетение за причинените имуществени вреди в общ размер на 4 137, 62 лв., от които 2387,92 лв. – за преразход на гориво; 475, 27 лв. – щета вследствие неправилно зареждане на гориво; 395,46 лв. – за за надвишен лимит на мобилен телефон и 876,97 лв. – нанесени щети на товарен авотомобил и ремарке.  Моли също така, ответникът да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноските по заповедното производство, както и разноските по настоящото установително производство         

Ответникът не оспорва следните факти: че е бил в трудови отношения с ищцовата страна; периода на посочените пътувания; че липсата е настъпила при пътуванията, посочени от ищеца; че има щети по автомобила, както са посочени от ищеца; че на ответника е предоставен мобилен телефон с лимит от 50 лв. и че сумата от 395,46 лв. е изразходвана от този телефон.

Ответникът заявява, че оспорва исковете. По първия иск той твърди, че не е извършил преразход на гориво и смята, че сумата от 842,37 лв. не я дължи. Възразява по начина, посочен от ищеца за изчисляване на количеството разход на гориво. Твърди, че автомобилът с прикачено към него ремарке изразходва повече, защото се е движил през време с минусови температуриминус 20 градуса, с наличие на товар, вследствие на което изразходваното гориво е повече. Твърди също така, че  изразходваното гориво не отговаря на реалните изминати километри. От гр. Ш. до *** Ч. километрите били 6500 км., като това бил маршрут, по който  се движили всички автомобили. Работодателят не задавал маршрут, а само дистанция гр. Ш. – *** Ч.,  а самият ответник решавал от къде да мине. Всички автомобили на ищцовата страна минавали по този маршрут. Километражът не отчитал реални километри, защото на автомобилите били поставяни магнити, за да бъде спестено времето за движение. Това се извършвало със знанието на работодателя и по тази причина отчетените километри не отговаряли на реално изминатите. Ответникът твърди, че при маршрута гр. Ш. – *** Ч., преди О. - З. е претърпял произшествие, като камионът е попаднал в канавка. При падането се скъсал маркуч и горивото от двата резервоара изтекло. Причината за аварията била заледяване, като камионът поднесъл. За това произшествие ответникът нямал вина, като от там нататък периодично спирал, за да прехвърля гориво механично от единия резервоар към другия, а на следващия ден пристигнала верижна машина и го изтеглила. За този инцидент ответникът уведомил работодателя. Камионът бил в сервиз 7 дни за отстраняване на повредата. Ответникът счита също, че не дължи сумата от 395,46 лв. за превишен лимит за служебния телефон, твърди, че тази сума е била използвана единствено за провеждане на служебни разговори, свързани с повредата на камиона. Моли, исковете да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се по делото безспорно, че ответникът е работил при ищцовото дружество по силата на сключен трудов договор №64/28.09.2010 г., където е изпълнявал длъжността шофьор на товарен автомобил над 12 тона. Понастоящем трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ, което е извършено със заповед №02/13.03.2013 г. на Управителя на дружеството. Докато ответникът работел при ищцовата страна той осъществявал международни превози на стоки. Така със заповед №003/14.01.2013 г. той бил командирован да извърши превоз по маршрут гр. Ш. – гр. Н. /Р./ с поверения му товарен автомобил ДАФ с рег. №Н *** ВА и ремарке към него с №Н *** ЕЕ, който курс бил и извършен от ответника. След това със заповед №007/01.02.2013 г. ответникът бил командирован за осъществяване на международен превоз по маршрута гр. Ш. – гр. *** Ч. /Р./ със същия товарен автомобил, който превоз също ответникът извършил.

Горните факти са доказани безспорно по делото от посочените писмени доказателства, а и не са спорни между страните. Те са относими към всеки от предявените искове и въз основа на тях, а и на останалите обстоятелства, касаещи отделните претенции съдът приема следното относно всеки от исковете:

Претенцията по чл.207 ал.1, т.2 от КТ с цена на иска от 2 387, 92 лв.

Съдът счита, че този иск е доказан по основание. На първо място съдът приема, че ответникът в качеството си на работещ при ответната страна, е имал отчетническа функция по смисъла на разпоредбата на чл.207 от КТ. Съгласно тази разпоредба работник или служител, комуто е възложено като трудово задължение да съхранява материални ценности отговаря спрямо работодателя за липса в пълен размер. Представено е по делото заверено копие на длъжностна характеристика на длъжността, заемана от ответника, подписана от самия него, съгласно която сред основните отговорности на лицето, заемащо длъжността, е отговорността за правилна експлоатация на автомобила и опазването на товара, както и отговорността за разхищение, неправомерно и нецелесъобразно използуване на материали, горива и енергия. Отчетническата функция е обстоятелство, което се преценява във всеки конкретен случай, а в настоящия е очевидно, че тя е налице по отношение на горивото, с което се зарежда автомобила, за да извърши ответникът възложения му курс.

Както по-горе е споменато безспорно е, че ответникът е извършил двата твърдяни от ищеца курса. При първия от тях – маршрута Ш. – Н. ответникът на 15.01.2013 г. е отпътувал от гр. Ш. с товар за гр. С.. На следващия ден също с товар е продължил за Н., където е пристигнал на 25.01.2013 г. На същата дата е поел обратно към гр. С. отново с товар и на 31.01.2013 г. се е прибрал в гр. Ш.. Общо изминатите километри при този курс са били 6674, 93, а изразходваното гориво, включая това за движението на автомобила, за работа на отоплителната печка и при работа на място на двигателя е било 2469, 17 литра. Тези факти съдът приема за доказани от представените от ищцовата страна писмени доказателства, но най-вече от заключението по назначената по делото автотехническа експертиза. Съдът смята, че следва изцяло да се довери на констатациите и на изводите на вещото лице, тъй като изводите са подробно обосновани. Ищцовата страна смята, че вещото лице неправилно при изчисленията си относно преразхода на гориво е взел твърденията на ответника за разход при работа на отоплително устройство и работа на двигателя на място. Съдът смята, че този подход е правилен, защото не се установяват безспорно други факти и друга база, въз основа на която да се изчисли преразхода на гориво.  Всъщност няма спор между страните относно количествата гориво в автомобила на ответника при тръгването му и при завръщането му от курса, няма спор и относно изминатите километри. Разликата между изчисленията, направени от ищцовата страна и тези, направени от вещото лице се състои в това, че експертизата е отчела разход на гориво за отопление и при работа на двигателя на място, а ищцовата страна счита, че този разход се включва в обща разходна норма. Безспорно е в случая, че пътуването на ответника е било при зимни условия и при минусови температури в Р., при което неминуемо той е ползвал отопление. Също така без съмнение при отопление и при работа на двигателя на място при работещо отопление, е било ползвано гориво. Не може да има съмнение и, че ответникът е извършвал почивки и престой. Но конкретното време на отопление и работещ двигател на място не може да се установи от представените писмени доказателства, а и впросните писмени доказателства, посочени от ищцовата страна, са на базата на отчета, даден от ответника за съответния курс. Разходната норма, която ищецът прилага, за да установи преразхода е стандартизирана /това се установява от показанията на посочените от ищцована страна свидетели/, а експертизата е отчела конкретните възражения на ответника, които, в случай, че ищцовата страна не доказва приложения метод на изчисление на преразхода, съобразен с особеностите на конкретния случай, следва да се приемат. Ето защо съдът счита, че следва да се приеме за доказано, че при обсъждания курс ответникът е извършил преразход на гориво от 176, 42 литра, така както е установила експертизата. Стойността на този преразход, изчислена на база стойността на дизеловото гориво за конкретния период възлиза на сумата от 449, 87 лв. Именно в тази част претенцията на ищеца следва да се счете за доказана.

При втория курс, извършен от ответника – по маршрут Ш. – *** Ч. /Р./ е налице почти пълна яснота относно изминатото разстояние и разход на гориво, тъй като автомобилът е бил снабден със система за електронно наблюдение, която е отчитала съответните показатели през голямата част от времето. Доказано е безспорно от свидетелските показания /на всички свидетели/, от писмените доказателства и най-вече от заключението по експертизата, което пълно е описало и посочило всички изчисления на база констатациите от системата за наблюдение /отразени в приложение №1 към заключението/, че при този курс ответникът е допуснал преразход на гориво от 538, 91 литра, чиято стойност възлиза на сумата от 1390, 39 лв. Тук следва да се обсъдят възраженията на ответника относно претърпяно произшествие, при което той твърди, че се скъсал маркуча, свързващ двата резервоара на автомобила и изтекло гориво, което се случило на 06.02.2013 г. на около 50 км. преди ***. Тези твърдения на ответника се потвърждават от показанията на посочения от него свидетел. Действително установено е чрез системата за наблюдение, че на същата дата е налице източване на гориво от 120 литра. Но от системата за наблюдение е било установено, че това източване е станало докато автомобилът не се е движил, а е бил спрян. При твърденията на ответника би следвало излива на гориво да е отчетен от системата в движение на колата, а не при спрял автомобил, поради което съдът не приема това възражение на ответника. Също така от показанията на свидетеля Т.А. не може да се направи извод за изтекло много голямо количество гориво, а и видно от останалите доказателства, ответникът впоследствие не есъобщил за подобен проблем при пътуването си, нито такъв е бил констатиран впоследствие при извършения ремонт на автомобила.

Установява се по делото, че изготвяйки експертизата и изчислявайки преразхода на гориво при втория от извършените курсове, вещото лице е включил като преразход и горивото, което би се ползувало ако автомобилът не е в движение, но се използува отоплението му, ако ответникът в дните, в които колата е била повредена и е била на ремонт, се е намирал в автомобила. Видно от свидетелските показания по делото /конкретно на посочения от ищцовата страна свидетел Г. И. С./, на които съдът дава вяра, след произшествието, при което е бил повреден съединителя на колата, ответникът два дни е престоял на паркинг, очаквайки автомобилът да бъде изтеглен, а в дните на ремонт на автомобила не се е намирал в него, поради което очевидно не е било ползувано отоплението му. От Приложение №1 към заключението на експертизата е видно, че това са дните от 10.02.2015 г. до 14.02.2015 г., т.е. пет дни, през които не е било използувано гориво, а е било отчетено от ответника. Съгласно установената от експертизата средна разходна норма в този случай /за работа на отоплителната система/ от 0,3 л/ч се получава разход от 36 л/ч, на стойност 92, 88 лв. Поради това следва да се приеме за установено, че при втория от курсовете, преразходът на гориво е от 574, 91 литра на стойност 1483, 27 лв.

Предвид горното относно обсъжданата претенция, съдът счита, че тя е основателна и доказана до общия размер на сумата от 1933, 14 лв., представляваща преразход на гориво от двата осъществени от ответника курса и в този размер претенцията следва да се уважи, а в останалата й част до пълния й размер от  2 387, 92 лв. следва да се отхвърли, а именно за сумата от 454, 78 лв.

Претенцията по чл.203 ал.2 от КТ, във вр. с чл.45 от ЗЗД с цена на иска от 475, 27 лв.

Този иск съдът счита за неоснователен и недоказан. Действително установява се по делото /от свидетелските показания/, а не се оспорва и от ответника, че при осъществяването на двата курса ответникът е имал устни указания от работодателя си относно местата /държавите/, от които да зарежда гориво. Той, съобразно указанията, следвало след напускане на България, да зареди гориво в У. и след това в Р., както и по обратния път да зарежда гориво в същите държави. Няма данни по делото и не е доказано ответникът да се е отклонявал от тези указания и да е зареждал гориво в някоя друга държава, освен посочените. Също така не се установява безспорно ответникът да е имал указания за зареждане на точно определено количество гориво, освен препоръката да зареди толкова, колкото да може да се придвижи от България да У. и до Р.. Поради това съдът смята, че така предявения иск, следва да се отхвърли.

Претенцията по чл.203 ал.2 от КТ, във вр. с чл.45 от ЗЗД с цена на иска от 395, 46 лв.

Съдът приема за доказано безспорно, тъй като не се оспорва от ответника и се подкрепя от свидетелските показания обстоятелството, че във връзка със служебните си задължения ответникът е ползувал мобилен телефон, предоставен му от ищцовата страна с лимит от 50 лв. месечно, предназначен за връзка с ръководството на дружеството по повод извършваната работа. Ищцовата страна твърди, че ответникът е преминал този лимит със сумата от 395, 46 лв., което ответникът също не оспорва, но твърди, че е използувал разговори само за служебни цели. При тези данни в тежест на ответника е да докаже, че сумата за телефонни разговори над предоставения му лимит е използувана във връзка с работата му, като в този смисъл е и разпределянето на доказателствената тежест по относно настоящия иск с доклада на съда. По делото това не е сторено. Липсват доказателства относно това за каква цел е била изразходвана сумата за телефонни разговори над определения на ответника лимит, поради което исковата претенция, като основателна и доказана следва да се уважи.

Претенцията по чл.203 ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД  с цена на иска от 876, 97 лв.

С категоричност е установено по делото, че при осъществяването на втория курс по маршрута Ш. – *** Ч. автомобилът на ответника е попаднал в дълбока канавка, откъдето не е успял да излезе на собствен ход. При опитите си да изведе автомобила от канавката ответникът боравил с педала на съединителя по неподходящ и неправилен начин, описан подробно в заключението по назначената експертиза и обяснен също с подробности на откритото заседание при изслушването на експерта. При ситуацията, в която попаднал, ответникът следвало да потърси помощ, за да бъде изтеглен автомобила от друго превозно средство, а не продължително време да извършва опити да изведе колата на собствен ход, което е и довело до повреда на съединителя на автомобила и маховика. Самия факт на произшествието съдът приема за установен от свидетелските показания по делото, той не е и спорен между страните, а причината за повредата на частите на автомобила, съдът счита, че е доказана категорично от заключението по експертизата. В случая следва да се отбележи, че е изключена вероятността въпросните автомобилни части да са износени и поради това да са се повредили. Установено е от заключението на експертизата, че съобразно данните за изминатия пробег от автомобила, съединителят е с изразходван ресурс от около 58%. Така, че в случая съдът смята за доказана по категоричен начин причинната връзка между действията на ответника и настъпилата щета по товарния автомобил, която съобразно пак заключението на експертизата по делото е в размер на 1403, 95 лв. Претенцията на ищцовата страна относно щетите по автомобила е в размер на 567, 97 лв., която като основателна и доказана следва да се уважи. В останалата част претенцията за щети следва да се отхвърли. Тя касае повреди по ремаркето, което е било прикачено към автомобила, изразяващи се в щети по калник, счупен стоп и изкривена броня. Доказва се по делото, че такива щети действително са били нанесени по ремаркето, а заключението на експертизата сочи, че стойността им е в размер на 289, 40 лв. Но също така се доказва в случая, че тези щети са били получени по ремаркето преди автомобила да попадне в дълбоката канавка, откъдето е бил изтеглен. Съгласно показанията на свидетеля Т.А. /на които съдът няма основание да не се довери/ докато ответникът е пътувал по заснежен и заледен участък от пътя, задната част на влекача се занесла и се изнесла извън пътя. Наложило да се да бъде издърпан с друг камион-гондола и при изтеглянето се получили повредите по ремаркето. При тези данни няма как да се приеме, че от страна на ответника е било налице виновно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилите щети по ремаркето, още повече умишлено поведение, целящо да причини настъпилите щети. Ето защо съдът счита, че в тази й част претенцията за щети по ремаркето в размер на 309 лв., като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

            При този изход на процеса, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата молба, а именно разноски в размер на 794, 13 лв.

От своя страна ищцовото дружество следва да заплати на ответника направените от него разноски, съразмерно отхвърлената част от исковата молба, а именно в размер на 159, 37 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.С.  с ЕГН ********** *** дължи на „*** ***” - ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „***“, №***, представлявано от П.Л.Д. сумата от 1933, 14 лв. /хиляда деветстотин тридесет и три лева и четиринадесет стотинки/, представляваща преразход на гориво при извършени превози на стоки по маршрут Ш. – Н. /Р. в периода 15.01.2013 г. - 31.01.2013 г. и по маршрут Ш. – *** Ч. /Р./ в периода 01.02.2013 г. – 02.03.2013 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.207 ал.1, т.2 от КТ по реда на чл.422 от ГПК от „*** ***” - ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „***“, №***, представлявано от П.Л.Д. против А.И.С.  с ЕГН ********** *** останалата му част до пълния му размер от  2 387, 92 лв., а именно за сумата от 454, 78 лв.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.С.  с ЕГН ********** *** дължи на „*** ***” - ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „***“, №***, представлявано от П.Л.Д. сумата от 395, 46 лв. /триста деветдесет и пет лева  и четиридесет и шест стотинки/, представляваща надвишен лимит за проведени телефонни разговориза периода месец февруари – месец март 2013 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.С.  с ЕГН ********** *** дължи на „*** ***” - ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „***“, №***, представлявано от П.Л.Д. сумата от 567, 97 лв. /петстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща щета – повредени съединител и маховик на товарен автомобил ДАФ с рег. №Н *** ВА.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.203 ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД  по реда на чл.422 от ГПК от „*** ***” - ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „***“, №***, представлявано от П.Л.Д. против А.И.С.  с ЕГН ********** *** за сумата от 309 лв., представляваща щета, вследствие повреда по ремарке към него с №Н *** ЕЕ.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.203 ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД  по реда на чл.422 от ГПК от „*** ***” - ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „***“, №***, представлявано от П.Л.Д. против А.И.С.  с ЕГН ********** *** с цена на иска от 475, 27 лв., съставляваща щета, вследствие неизпълнени указания относно начин и място на зареждане с гориво.

            ОСЪЖДА А.И.С.  с ЕГН ********** *** да заплати на „*** ***” - ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „***“, №***, представлявано от П.Л.Д. направените по делото разноски от 794, 13 лв. /седемстотин деветдесет и четири лева и тринадесет стотинки/.

            ОСЪЖДА „*** ***” - ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ш., бул. „***“, №***, представлявано от П.Л.Д. да заплати на А.И.С.  с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 159, 37 лв. /сто петдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщаването.

 

 

                                                  

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / П /