Р Е Ш Е Н И Е

№ 144

гр. Н.П., 30.04.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Н.П. в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №767 по описа за 2014  година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е искова молба с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР от страна на ищеца Н.С.Х. *** против ответниците Н.Ш.Х. и В.Х.Ю. ***.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Т. М. от В. адвокатска колегия твърди, че е наследник на С.Х. А. /С.А.Г./, бивш жител ***, починал на *** г. Наследодателят оставил двама наследника – ищецът и дъщеря си Г.С., а синът му Н.С.Х. починал през 2000 г. и не оставил свои наследници. Така ищецът и сестра му получили по наследство по 1/2 ид. част от наследството на баща си. То включвало жилищна сграда, заедно със застроено и незастроено дворно място от 3 300 кв.м. от дворище с пл. №101, УПИ № I-101 в квартал 14 при граници и съседи: от две страни улица, А. С., И. Х., М. Б. Ч.. За това ищецът притежавал н.а №*** г. Наследството включвало и празно дворно място от 1 670 кв.м., УПИ II-100 от кв.14, при граници и съседи: улица, Н. Б. Е., М. Н. Н. и И. Ч. Ч.. Двата имота били съседни, като имот УПИ II-100 бил източна граница на УПИ I-100. Ответникът бил собственик по наследство и дарение на 7/12 ид.ч., а втората ответница – собственик на 5/12 ид.ч. на паянтова жилищна сграда, лятна кухня, стопански постройки, заедно с дворно място с подобренията и насажденията в него, цялото застроено и незастроено от 1097 кв.м., УПИ №XIV-100 в кв. 14, който урегулиран ще съдържа 1172 кв.м. - неуредени регулационни сметки, при граници и съседи: улица, К. Н. Б. и С.А.Г.. Този имот бил източна граница на УПИ II-100 кв.м. от кв.14 по плана на с. Г.. При влизане в сила на кадастралната карта и кадастралния регистър за с. Г. през 2007 г., собствените на ищеца и сестра му УПИ I-101 и УПИ II-100 били включени в ПИ с идентификатор 18188.501.45 с площ 2480 кв.м., при съседи: 18188.501.46, 18188.501.83, 18188.501.47, 18188.501.55, 18188.501.52, 18188.501.51, 18188.501.48 и 18188.501.24. Собственият на ответниците имот бил включен в ПИ с идентификатор 18188.501.48 с площ 2 048 кв.м. Следователно по кадастрална карта ответниците имали имот с по-голяма квадратура, отколкото наследили и придобили с дарение. Те се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност, за 951/2048 идеални части от същия ПИ с идентификатор 18188.501.48 и площ 2048 кв.м. Частта площ от 310 кв.м. всъщност била от УПИ II-100, собственост на ищеца и сестра му. Поземленият имот 18188.501.48 следвало да е с квадратура 1097 кв.м. При съставяне на кадастралната карта обаче въпросните 310 кв.м. били неправилно заснети и отразени. Действителната граница била тази по одобрения ЗРП на с. Г. от 1934 г., който бил единствен и последен план. Всъщност бащата на ищеца приживе позволил на бащата на ответника да преминава през част от имота му, за да има достъп до задния двор на своя имот. Ответникът впоследствие премахнал съществуващата в УПИ XIV-100 ограда. В края на 2012 г. ищецът опитал да уреди доброволно отношенията си с ответниците, но не намерил съгласие за това. Напротив, те се снабдили с нотариален акт за собственост по давност за място от 951 кв.м. Поради тези, изложени в исковата молба обстоятелства, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска и затова той моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с. Г., обл. Ш. той е собственик по наследство на ½ ид.ч. от 310 кв.м., представляващи част от УПИ II-100 в кв.14 по рег. план на с. Г., отразени в кадастралната карта като западната част от имота на ответниците с идентификатор 18188.501.48 по кадастралната карта от 2007 г., както и да признае за установено, че е допусната грешка при отразяване на границата между двата имота, която се изразява в неправилно включване на частта от 310 кв.м. в имота на ответниците. Моли също, на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт №*, том *, рег. №* от *.*.* г. , д. */2013 г. да бъде отменен от съда, както и да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

            На ответниците са връчени съдебните книжа по делото и им е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран. В него ответниците твърдят неоснователност на иска по следните съображения: Съгласно действащия регулационен план към момента на одобряване на кадастралната карта на с. Г. кадастралната граница между двата имота не се различавала съществено от регулационната граница. За ответниците съществували неуредени регулационни сметки, но те касаели други съседни имоти. Дори да съществували разлики в площта на имота с УПИ XIV-100, съответно с идентификатор 18188.501.48 и площта, посочена в нотариалния акт, то тя не се дължала на включване в тези граници на част от имота на ищеца. Обстоятелството, че площта на имотите на ищеца по документи била 5 850 кв.м., а по кадастрална карта 2 480 кв.м. по никакъв начин не водело до извода за грешка в кадастралната карта. Освен това праводателят на ответниците владял имота с № УПИ XIV-100 в настоящите му граници много повече от 10 години, включително и след съставянето на нотариален акт №*** г. Позовавайки се на тази придобивна давност ответниците оспорват иска.     

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

            Ищецът Н.С.Х. е наследник на С.Х. А. – бивш жител ***, починал на *** г., чиито български имена са били С. А. Г.. Наследник на С.Х. А. е и неговата дъщеря и сестра на ищеца Г. С.. Тези факти се доказват от представените по делото в заверени копия удостоверения за наследници №*** г. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 208/17.06.2012 г. С нотариален акт №*** г. на НпРС наследодателят на ищеца е бил признат за собственик по давностно владение на имот, находящ се в с. Г. – застроено и незастроено дворно място от 1100 кв. м., равняващо се на 1100/3300 ид. части от дворище с планоснимачен №101, за който по регулационния план на селото е отреден парцел І-101 от квартал 14, който урегулиран ще съдържа 4180 кв.м., при съответниге граници, описани в акта. Също така с нотариален акт №*** г. на НпРС наследодателят на ищеца е бил признат и за собственик, също по давностно владение на жилищна сграда, заедно със застроено и незастроено дворно място от 2200 кв.м. в с. Г., равняващи се на 2200/3300 ид. части от дворище с планоснимачен №101, за който по регулационния план на селото е отреден парцел І-101 от квартал 14, който урегулиран ще съдържа 4180 кв.м., при съответниге граници, описани в акта. Следователно С.Х. А. е бил признат за собственик на целия парцел І-101 от квартал 14, който е включвал собствено място от 3300 кв. м., а урегулирано 4180 кв.м.

            Освен горепосочения имот бащата на ищеца е притежавал, на основание покупко-продажба и празно дворно място в с. Г. с площ от 1 670 кв.м., съставляващо парцел ІІ-100 от квартал 14, при съоттветните граници на имота, посочени в акта. Видно от скиците, приложени по делото тези два имота са съседни, като последният е източна граница на първия. Тъй като е безспорно, че имотите са били собственост на С.Х. А., а ищецът е единият от неговите наследници /наред със своята сестра/, то ищецът е станал собственик по наследство на ½ ид. част от тези имоти.

            Представените по делото нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобит по давностно владение №*** г. на НпРС, нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №*** г. на нотариус *** и нотариален акт за дарение на недвижим имот №*** г. на нотариус ***, ведно с данните от назначената по делото експертиза установяват, че ответниците са собственици на жилищна сграда и постройки, заедно с двороно място, цялото застроено и незастроено от 1097 кв.м., находящо се в с. Г., за койюто имот е бил отреден парцел ХІV-100 от квартал 14, който ще съдържа урегулирани 1172 кв.м., от които 1097 км.м. собствено място, с неуредени регулационни сметки.

            Понастоящем, с одобряването на кадастралната карта за населеното място на с. Г., горепосочените имоти, от които ищецът притежава ½ идеална част са обединени в един имот, представляващ поземлен имот с с идентификатор 18188.501.45 с площ 2480 кв.м., ведно със сградите които попадат в имота. Имотът на ответниците представлява поземлен имот с идентификатор 18188.501.48 с площ 2 048 кв.м., ведно с попадащите в имота сгради. Част от 951/2048 идеални части от имота с идентификатор 18188.501.48 и с площ 2048 кв.м. двамата ответници притежават в режим на съпружеска имуществена общоност, а останалата част е собственост само на оттветника, тъй като я е придобил по силата на договор за дарение.

            От заключенията по назначената по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, както и от данните от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, се установяват безспорно следните факти: Регулационният план на с. Г. е бил одобрен през 1934 г., а кадастралната карта на селото е била одобрена със заповед №РД-18-46/16.08.2007 г. Съгласно регулационния план имотът, част от който принадлежи на ищеца – УПИ І-101 е с графична площ от 4230 кв.м., УПИ ІІ-100 е с графична площ от 921 кв.м., а имотът на ответниците УПИ ХІV-100 е с графична площ от 1143 кв.м. Тези площи не съответстват на площите, посочени в документите за собственост на страните. Няма данни за частични изменения в регулационния план относно посочените имоти, както и няма данни за приложена регулация относно придаваемите места към УПИ І-101 и УПИ ХІV-100, нито от кои имоти се придава към тях място. Затова следва да се приеме, че тук регулацията не е приложена /а и вещото лице е отбелязал, че имот УПИ ХІV-100 е с неуредени регулационни сметки/, също няма данни и за това от кое място се придава част към УПИ ХІV-100. По делото е приложено заверено копие на заявление по чл.111 от ЗТСУ /отм./ със заверка на подписите от кмета на с. Г., рег. №10/06.01.1989 г., с което Н. А.Ч. /свидетелят Н. Х.ов Х.ов/ и Ч. А.Ч. /бащата на ответника/ са заявили, в качеството си на собственици на имоти съответно пл. №99 в квартал 14 и парцел ХІV-100, че са уредили сметките си по регулация. Това заявление действително доказва приложена регулация, но в случая то не може да е от значение за настоящия казус, защото от скиците, изготвени от вещото лице е видно, че имот пл. №99 е бил включен, съгласно регулационния план в УПИ ХІV-100 /за което очевидно регулацията е приложена/, като тази включена част не касае имота на ищеца, но една част в северния край на от имот пл.№99 е включена /видно от изготвените от вещото лице скици-приложения/ в УПИ ІІ-100 очевидно по регулация, защото попада в регулационните граници на УПИ ІІ-100, но пък няма данни по делото за придаваемо място към този парцел.

            Съгласно одобрената кадастрална карта имот с идентификатор 18188.501.45 /на ищеца/ включва в себе си части от УПИ І-101, УПИ ІІ-100, УПИ ІV и УПИ V-101-101, а имот с ПИ с идентификатор 18188.501.48  /на ответниците/ включва УПИ ХІV-100, УПИ ІІ-100, УПИ ХІІ-98, УПИ ІІІ-98 и УПИ ІV. Границите на тези имоти не съответстват нито на очертарията на старите имоти с планоснимачни номера, нито на границите на имотите, съгласно рагулационния план. Но вещото лице е установил, че част от имот с идентификатор 18188.501.48 се застъпва с част от имот с идентификатор 18188.501.45, като площта на застъпване е 310 кв.м.

            В настоящия случай е от значение да се установи коя е действителната имотна граница между имота на ищеца и ответниците, всъщност коя е била границата между УПИ ІІ-100 и ХІV-100 към момента на одобряване на кадастралната карта и съответства ли тя с отразената към момента граница по кадастралната карта. Тук следва да се отбележи, че съгласно свидетелските показания, посочени по делото, между тези два имота имало обособен черен път, който праводателите на страните ползували, за да осъществяват по-лесен достъп до имотите си от северната им страна. Всъщност свидетелските показания не са в състояние да внесат яснота относно въпроса за действителната имотна граница между имотите на страните по делото към момента на одобряването на кадастралната карта. Измененията в имотите, ако има такива, следва да се проследи въз основа на данните, дадени от назначената по делото експертиза и приложените към нея скици-приложения, а и въобще писмените доказателства по делото. Съдът смята, че заключението по експертизата е изготвено пълно и компетентно.

            Съобразявайки данните за границата между имотите на страните по делото по графична площ /на имотите по планоснимачни номера/, по регулация и по одобрена кадастрална карта, съдът констатира, че границата по кадастралната карта /отразената в черно на скица приложение №3 от заключението на вещото лице/ не съвпадат с регулационните граници /отразени в синьо/, нито с тази по планосномачен номер /отразена в зелено/. Няма обяснение защо именно на това място е отразена кадастралната граница в кадастралната карта. Но съдът счита, че тя не би могла и да се приеме, че е във вида, сочен от ищеца и че именно твърдяното от него място в източната част на УПИ ІІ-100 следва да се счита включено в имота на ответниците /защрихованата в синьо част на скицата-приложение към допълнителното заключение на вещото лице/. Несъответствие безспорно е налице между границата в одобрената кадастрална карта и действителната имотна граница, но съдът не приема, че то е във варианта твърдян от ищците. Това е така, защото частта между двата имота, заключена между регулационната им граница и границата на имот пл. №99 е неясно как се включва в УПИ ІІ-100. Безспорно предвиждането е станало с регулационния план, но не може да се приеме, че тук регулацията е приложена, защото няма данни за това, а и видно от скиците регулационната граница в тази част минава през постройка, която към момента съществува и е отразена в кадастралната карта.

            Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова претенция е неоснователна и недоказана и счита, че като такава тя следва да се отхвърли.

            При този изход на процеса в полза на ищцовата страна не се следва присъждане на направени разноски по делото, а от страна ответниците искане за присъждане на направени по делото разноски до приключване на съдебното дирене, не е направено.

            Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищеца Н.С.Х. с ЕГН ********** *** против ответниците Н.Ш.Х. с ЕГН ********** и В.Х.Ю. с ЕГН **********,***, с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР, с искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с. Г., обл. Ш. ищецът е собственик по наследство на ½ ид.ч. от 310 кв.м., представляващи част от УПИ II-100 в кв.14 по рег. план на с. Г., отразени в кадастралната карта като западната част от имота на ответниците с идентификатор 18188.501.48 по кадастралната карта от 2007 г., както и да признае за установено, че е допусната грешка при отразяване на границата между имоти с идентификатор 18188.501.45 и18188.501.48 по кадастралната карта, която се изразява в неправилно включване на частта от 310 кв.м. в имота на ответниците, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт №*** г. на нотариус *** с район на действие РС – Н.П...

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / П /