Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

гр. Нови пазар, 23.03.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №808 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с  предявен установителен иск правно основание чл.286 от ЗЗД с цена на иска от 1 740 лв., както и с предявен осъдителен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 81, 38 лв. от страна на ищцата Р.Х.Х. със съдебен адрес:*** срещу ответницата В.С.Т. ***.

Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: На 07.02.2014 г. ищцата, в качеството си на адвокат от Ш.ска адвокатска колегия сключила договор за правна помощ и съдействие с ответницата Т., с предмет на договора изготвяне на жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот. При сключването на договора ответницата заплатила сумата от 260 лв., при уговорено възнаграждение от 2 000 лв., като остатъкът от сумата, в размер на 1 740 лв., ответницата следвало да заплати до 28.02.2014 г. Ищцата изпълнила своите задължения по изготвянето на жалбата и след подаването на последната било образувано ч.гр.д. №136/2014 г. по описа на ШОС. Жалбата била уважена и решението на съда влязло в сила. Поради това ищцата счита, че е изпълнила своите задължения съгласно сключения договор и ответницата й дължи договореното възнаграждение в пълен размер. Но ответницата не й заплатила остатъка от договореното адвокатско възнаграждение. Затова ищцата подала до НпРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 1 740 лв. В РС – Нови пазар било образувано ч. гр. д. №693/2014 г. по описа на съда и била издадена заповед за изпълнение №359/15.08.2014 г. за посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2014 г., както и за направените по делото разноски в размер на 74,80 лв. Срещу така издадената заповед обаче ответницата подала възражение. Това породило правния интерес у ищцата да предяви настоящия иск,  като моли съда, след като се увери в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата й дължи сумата от 1 740 лв. – главница, както и законната лихва, считано от 13.08.2014 г. до окончателното плащане. Ищцата е предявила и иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с претенцията ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 81, 38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на  законната лихва, за периода от 01.03.2014 г. до 12.08.2014 г. Тя претендира също така да й бъдат присъдени направените разноски в двете производство – заповедното и настоящото.

            На ответницата са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор по молбата. В едномесечния срок за отговор такъв е депозиран. В него ответницата не отрича, че е сключила договор с ищцата с предмет правни услуги, с договорено възнаграждение в размер на 2000 лв. за изготвяне на жалба по дело на ЧСИ, но твърди, че с ищцата устно се договорили последната да й окаже правна помощ за няколко дела срещу действия на ЧСИ. При подписването на договора от страна на ответницата точки ІІ и ІІІ от бланката не били попълнени. Ответницата признава, че е заплатила на ищцата сумата от 260 лв. Тя твърди, че съставената жалба не е изготвена чрез ищцата. Ищцата отказала да представлява ответницата пред Ш.ския окръжен съд по образуваното дело по повод на подадената жалба. Ответницата се представлявала сама. Заявява, че заплатила на ищцата и сумата от 400 лв., без да получи документ за плащането.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: С договор за правна защита и съдействие от 07.02.2014 г. /приложен в оригинал към ч.гр. д. №693/2014 г. по описа на РС – Нови пазар/ ответницата по делото В.С.Т. е възложила на ищцата Р.Х.Х., в качеството на последната като адвокат от Ш.ската адвокатска колегия, оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 03.02.2014 г. на ЧСИ Д. З., с рег. №876 и район на действие ШОС по изп. дело №20128760400692. Страните по договора уговорили възнаграждение в размер на 2 000 лв., от които 260 лв. заплатени от страна на ответницата в брой, а останала част от 1 740 лв. платими до 28.02.2014 г. Тези обстоятелства са установени по делото безспорно, а и не са спорни между страните.

Твърденията на ответницата, че сключеният договор е имал за предмет оказване на правна защита и съдействие от ищцата по няколко дела, са недоказани. Не са налице доказателства по делото, извън изрично вписания в договора предмет „жалба с/у постановление за възлагане на недвижим имот”, за уговорка между страните, съдържаща и други задължения на ищцата по този договор. Поради това съдът приема, че сключеният договор е бил с предмет именно вписания в него.

Твърденията на ответницата, че от договореното по договора възнаграждение, освен сумата от 260 лв., е платена и сумата от 400 лв. също не са доказани. Не се установява по делото и наеправеното от ответницата заявление, че при сключването и подписването на договора, в него точки ІІ и ІІІ не са били попълнени. Поради това съдът счита за установено, че по договора е дължима сумата от 1 740 лв.

От материалите по изисканото и приложеното към настоящото дело въззивно гражданско дело №136/2014 г. по описа на ОС – Ш. е видно, че против постановление на ЧСИ Д. З. е депозирана жалба с жалбоподатели В.С.Т. и Н.С.Т.. Ответницата твърди, че жалбата не е била изготвена чрез ищцата. Всъщност по делото няма данни някой друг да е изготвил жалбата, освен ищцата, а обстоятелствата, че самата ищца не е вписала името си в жабата и не я е подписала, не са обстоятелства, които могат да се отразят на валидността на договора за правна защита и съдействие, или по някакъв начин да игнорират задълженията на ответницата по договора. Няма доказателства и относно твърденията на ответницата, че ищцата е отказала да изпълни задълженията по договора, тъй като жалба против постановление на ЧСИ от страна на ищцата е била изготвена. Въз основа на жалбата е било образувано дело, жалбата е била разгледана от ШОС в закрито заседание, с постановено решение, с което жалбата е била уважена. Действително налице е по делото представено копие на пълномощно, с което ответницата е упълномощила ищцата да я представлява по изпълнителното дело на ЧСИ Д. З., което представителства включва и други права, освен изготвянето на документи. Наличието на това пълномощно, обаче не доказва повече обем задължения на ищцата по договора за правна помощ, отколкото се съдържат в самия него, защото сключването на договора за правна помощ и пълномощното са два различни акта, първият от които установява само правата на пълномощника, а договорът регламентира задълженията на страните една към друга.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.286 от ЗЗД по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Съдът следва да признае за установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 1 740 лв. по договор за правна защита и съдействие, която сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.08.2014 г. до окончателното плащане..

Относно предявения осъдителен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът счита, че този иск също е основателен и доказан, с изключение на малка част от размера му. С договора за правна защита и съдействие страните са уговорили, че сумата от 1 740 лв. е платима в срок до 28.02.2014 г. Следователно от 01.03.2014 г. ответницата е в забава. До датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК следва да се присъди обезщетение за забавата в размер на законната лихва. Размерът на тази лихва до 12.08.2014 г. включително, изчислен с помощта на електронен калкулатор е от 79, 03 лв. Именно в този размер следва да се присъди обезщетението за забава. Ищцата е изчислила законната лихва до 15.08.2014 г., но това е датата на издаването на заповедта за изпълнение по заповедното производство. Съдът е приел за установено по делото, че главницата се дължи от ответницата, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2014 г. Следователно обезщетението за забава следва да се присъди за периода от 01.03.2014 г. до 12.08.2014 г. включително. Именно за този период то е в размер на 79, 93 лв. Така, че този иск в останалата му част до пълния му размер от 81, 38 лв. следва да се отхвърли, а именно за сумата от 1, 45 лв.

При този изход на процеса на ищцата следва да се присъдят направените в двете производства /заподеното и настоящото/ разноски по делото съразмерно уважениата част от исковата молба, а именно в размер на 158, 62 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.Т. с ЕГН ********** ***, ал.* ДЪЛЖИ  на  Р.Х.Х., с ЕГН ********** ***, съд съдебен адрес гр. Ш., ул. „***” №*, ет.*, ап.* СУМАТА от 1 740 лв.  /хиляда седемстотин и четиридесет лева/ - главница по договор за правно защита и съдействие, ведно със законната лихва върху тази главницата, считано от 13.08.2014 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА В.С.Т. с ЕГН ********** ***, ал.* ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.Х., с ЕГН ********** ***, съд съдебен адрес гр. Ш., ул. „***” №*, ет.*, ап.* обезщетение за забава върху горепосочената главница в размер на законната лихва за периода от 01.03.2014 г. до 12.08.2014 г. в размер на 79, 93 лв. /седемдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на Р.Х.Х., с ЕГН ********** ***, съд съдебен адрес гр. Ш., ул. „***” №*, ет.*, ап.* против В.С.Т. с ЕГН ********** ***, ал.* в останалата му част до пълния му размер от 81, 38 лв., а именно за сумата от 1, 45 лв.

ОСЪЖДА В.С.Т. с ЕГН ********** ***, ал.* ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Х.Х., с ЕГН ********** ***, съд съдебен адрес гр. Ш., ул. „***” №*, ет.*, ап.* направените по делото разноски в размер на 158, 62 лв. /сто петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: