Р Е Ш Е Н И Е

№ 314

гр. Н., 16.10.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №811 по описа за 2014  година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание по чл.108 от ЗС от страна на ищците П.Й.И. и М.С.И., двамата от с. Ц., обл. Ш., действащи чрез процесуалния си представител адв. Ив. Д. от Ш. адвокатска колегия против ответника Л.Н.Б. ***.

            В исковата молба се твърди, че ищците по делото са собственици на следния недвижим имот, находящ се в с. Ц., обл. Ш. на ул. „***“, №5, представляващ поземлен имот 25 от квартал 15, с площ от 600 кв.м., който е част от УПИ V по плана на селото, целият с площ от 1450 кв.м., при граници: УПИ ХV-21, УПИ ІV-25, улица и УПИ V. Ищците притежавали имота по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №*** г. на Нотариус П. *** с район на действие РС – Н.. Имотът преди това бил собственост на К.С. П. от с. Ц., който починал през 2005 г. От 2005 г. до средата на 2013 г. ищците обработвали имота със съгласието на наследниците на П., като не заплащали наем, но плащали дължимите за имота данъци и такса смет към Община – Н.. Дворното място било оградено с бетонни колчета и мрежа по кадастралната граница на УПИ V в северната му част от предишния собственик и така го ползвали и ищците, като засявали там люцерна. В средата на 2013 г. ответникът премахнал поставената ограда и поставил ограда от мрежа по регулационната граница на УПИ V, като заградил имота и лишил ищците от достъп до него. През 2014 г. наследниците на К.П. продали на ищците посочения по-горе имот. Многократно ищците предупреждавали ответника, че той неоснователно владее имота им, без правно основание, но до момента ответникът не предал на ищците владението върху същия. Предвид тези, изложени в исковата молба обстоятелства, ищците молят съда, като приеме искът им за основателен и доказан, да постанови решение, с което да осъди ответника да им предаде владението на процесния имот. Претендират и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Ответникът в отговора си твърди, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Твърди, че заедно със сина си закупил жилище - къща с площ от 81 кв.м., построена в общинско място с площ от 1450 кв.м., находящо се в с. Ц., представляващо по плана на селото УПИ V от квартал 15, при съответните граници. Праводателят на ответника – С. Д.И. се легитимирала като собственик на този имот със заповед №8/31.01.1989 г. на Община – гр. Н., с която й било отстъпено право на строеж в УПИ V от квартал 15. Ответникът знаел, че купувайки имота, купува постройката, заедно с дворното място. Знаел, че дворното място не е собственост на И., но бил убеден, че ще ползва целия парцел. Останал изненадан като получил исковата молба за имот, който той притежавал. Ищците започнали да му създават проблеми, след като се сдобили с нотариален акт за процесния имот. Още преди да сключат договора с посочения от тях нотариален акт, ответникът поискал да се извърши трасиране, за което и бил съставен протокол от 09.04.2014 г., където била записана площта на имот – 1497 кв.м.  Ответникът счита, че владее процесния имот на правно основание, поради което и предвид твърденията си в отговора моли, предявеният от ищците иск да бъде отхвърлен. Моли също да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

            Ищците П.Й.И. и М.С.И. са съпрузи. На 17.04.2014 г. ищцата закупила недвижим имот, находящ се в с. Ц., обл. Ш. на ул. „***“, №5 и представляващ поземлен имот 25 от квартал 15, с площ от 600 кв.м., който е част от УПИ V по плана на селото, целият с площ от 1450 кв.м., при граници: УПИ ХV-21, УПИ ІV-25, улица и УПИ V. Имотът ищцата купила от лицата А. Ц. Г., М. К. С., К. Ц.К. и Е. Ц.К., като за продажбата бил съставен нотариален акт №*** г. на нотариус П. *** с район на действие РС – Н.. Продавачите по договора са наследници на К.С. П., който починал през 2005 г. Приживе К.П. бил собственик на дворно място, находящо се в с. Ц., представляващо по тогава действащия план на селото имот пл.№19 с площ от 7 680 кв.м., с построени в него паянтова жилищна сграда и стопански постройки. Този имот П. Придобил по давностно владение, за което е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №*** г. на НпРС. Всъщност имотът, за който ищците притежават нотариален акт №*** г. и който имот е индивидуализиран в нотариалния акт по сега действащия план на селото, е част именно от имот пл.№19 по предходния кадастрален и регулационен план.

            Предходният действащ кадастрален и регулационен план на с. Ц. е бил одобрен със заповед №273/13.01.1958 г. Съгласно този план за имот пл.№19 са били отредени парцели ІІІ, ІV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХ и ХХІ от квартал 15. Със същия план е бил образуван парцел V от 1450 кв.м. - общински, но 600 кв. м. от тях са придаваеми от имот пл.№19, който е бил частен – на наследодателя на праводателите на ищците. Сметките по регулация не са били уредени, т.е. придаваемото място не е било заплатено на собственика му. Също така то и фактически е продължило да се ползува и обработва от собственика на пл. №19 – К.П., включително и след снабдяването му с нотариален акт през 1989 г.

            Понастоящем действащият кадастрален и регулационен план на с. Ц. е одобрен със заповед №41/2001 г. В него отново фигурира УПИ V, но с площ от 1497 кв.м., от които 798 кв.м. – общинско място, 608 кв.м. – придаваемо място от пл.№19 и 91 кв.м. придаваемо място от имот 26. При действието и на този план регулационните сметки между собствениците на УПИ V и пл. №19 също не са уредени. Придаваемото място, собственост на К.П. продължило да се ползува от него; след смъртта му от неговите наследници, а малко след това от ищците, на които наследниците на П. прехвърлили чрез договор за покупко-продажба и останалите поземлени имоти, отредени за бившия имот пл. №19 – УПИ ІІІ, ІV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХ и ХХІ от квартал 15, за който договор е съставен нотариален акт №*** г. на нотариус П. ***.

            Със заповед №8/31.01.1989 г. на ОбНС – с. Н. е било отстъпено безвъзмездно право на строеж върху общинския УПИ V на лицето С. Д.И.. В самата заповед е записано, че С. И. следва да заплати придаващите се към имота места. За придаваемата част от пл.№19 е била изготвена и оценка с протокол на комисия по чл.265 от ППЗТСУ от 12.04.1991 г. Дадена е била оценка от 955 лв., като в протокола изрично е вписано, че се оценява придаваемо място по регулация от имот пл. №19 към парцел V – общински, което място е собственост на К. С.П.. Няма данни, обаче въпросната сума да е била заплатена от И. на П., въпреки, че строежът е бил осъществен от страна на С. И..

            На 08.05.2013 г. С. Д.И. е продала построеното жилище – къща с площ от 81 кв.м., построено в общинско място с площ от 1450 кв.м., находящо се в с. Ц., съставляващо УПИ V от квартал 15, при съответните граници на поземления имот. Купувачи по договора за продажба са ответникът Л.Н.Б. и лицето В.О.В.. Към този момент ищците вече били във владение на поземлен имот 25 от квартал 15, с площ от 600 кв.м. - частта от УПИ V, придаваща се по регулация от имот пл. №19 по стария план, независимо, че по-късно закупили мястото от наследниците на К.П.. Купувайки жилището обаче, ответникът Л.Б. смятал, че има право да ползува цялото дворно място на УПИ V, поради което и той премахнал поставената ограда в УПИ V между общинското и придаваемото място от имот пл. №19 и поставил своя ограда, но вече по регулационните граници УПИ V.

            Горепосочените факти съдът прие за доказани безспорно от всички доказателства по делото – посочените вече по-горе нотариални актове, заповеди, протокол от 12.04.1991 г., както и от приложените по делото копия на нотариални дела; изпратената от Община – с. Н. история на УПИ V от кв.15 по плана на с. Ц.; решение №4 на ИК на ОбНС – Н. по протокол 1/26.01.1989 г.; удостоверение №94-00-718/14.04.2015 г. на Община – Н.; постановление от 14.07.2015 г. на Новопазарската районна прокуратура за отказ да бъде образувано досъдебно наказателно производство; от приложените скици и копия на разписни листи; от показанията на посочените от страните по делото и изслушани свидетели – Е.П. И., Й. К.И. и Й. Д. Рахич, както и от заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Данните от събраните доказателства с категоричност сочат на изложените по-горе факти, като тези факти не са и спорни между страните. Различни са правните изводи, които страните правят на базата на фактите. 

Предвид събраните по делото доказателства съдът счита, че се налагат следните правни изводи относно предявената искова претенция: Предявеният иск е основателен и доказан. Ищците са собственици на процесния имот, защото са го придобили чрез валидна правна сделка от лица, които са били собственици на имота – това са наследниците на К.П.. Последният е бил собственик на имот пл. №19 по плана на с. Ц., за който са били отредени посочените по-горе парцели. Към момента, в който част от имота на К.П. е бил придаден по регулация към общинския УПИ V от кв.15, регулационният план е имал отчуждително действие, но плана в тази му част /относно придаваемото място, което е процесния имот в случая/ не е бил приложен. Придаваемото място не е било заплатено, нито заето. Поради това в съответствие с разпоредбата на пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на този план, следва да се счита прекратено. В случая очевидно е изтекъл срокът по пар.6, ал.2 от ПР на ЗУТ, в който е могло да се осъществи приложението на регулационния план, но това не е сторено. Липсват данни да са уредени регулационните сметки, а напротив свидетелските показания /конкретно на свидетелката Е.П. И./ сочат, че С. И. не е заплатила стойността на придаваемото място. Така с изтичането на срока по пар.6, ал.2 от ПР на ЗУТ придаваемата част от имот пл. №19 се връща в патримониума на собственика /по този въпрос е постановено ТР №3/28.03.2011 г. на ВКС по тълк. дело №3/2010 г. ОСГК/, т.е. на К.П., а след това в този на наследниците му и след сключването на договора за покупко-продажба – на ищците по делото. В този договор като купувач е участвала само ищцата, но е безспорно по делото, че към този момент тя е бил в граждански брак с ищеца, поради което имотът е придобил статут на съпружеска имуществена общност. За ответника в случая няма правно основание да владее имота. Същият, заедно с друго лице, е собственик само на сграда в УПИ V от кв.15, не и на самия поземлен имот. Също така в негова полза не е учредено право на ползуване, нито има доказателства той да е получил владението на имота на някакво друго правно основание. Затова съдът следва да признае за установено спрямо ответника, че двамата ищци са собственици на процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност и да осъди ответника да им предаде владението на този имот.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 566 лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Н.Б. с ЕГН ********** ***, че П.Й.И. с ЕГН ********** и М.С.И. с ЕГН **********, двамата от с. Ц., обл. Ш., ул. „***”, №5 СА СОБСТВЕНИЦИ в режим на съпружеска имуществена общност на следния недвижим имот, находящ се в с. Ц., обл. Ш. на ул. „***“, №5 и представляващ поземлен имот 25 от квартал 15, с площ от 600 кв.м., който е част от УПИ V по плана на селото, целият с площ от 1450 кв.м., при граници: УПИ ХV-21, УПИ ІV-25, улица и УПИ V.

            ОСЪЖДА Л.Н.Б. с ЕГН ********** *** да предаде на П.Й.И. с ЕГН ********** и М.С.И. с ЕГН **********, двамата от с. Ц., обл. Ш., ул. „***”, №5 владението върху гореописания имот.

            ОСЪЖДА Л.Н.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на П.Й.И. с ЕГН ********** и М.С.И. с ЕГН **********, двамата от с. Ц., обл. Ш., ул. „***”, №5 направените по делото разноски в размер на 566 лв. /петстотин шестдесет и шест лева/.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:   / П /