Р Е Ш Е Н И Е

№120

гр. Н.,14.04.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета  година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №875 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е искова молба съдържаща иск с правно основание чл.49 от ЗЗД с цена на иска от 1 101 лв. – претенция за имуществени вреди и по чл.49 във вр. с чл.52 от ЗЗД с цена на иска от 2 000 лв. – претенция за неимуществени вреди, като двете суми се претендират ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 19.12.2013 г. до окончателното плащане, от страна на ищеца И.Д.М. ***, действащ чрез пълномощника си адв. Т. М. от * адвокатска колегия против ответника Агенция “П.И.” – гр. С.

            В исковата молба ищецът твърди, че на 19.12.2013 г. със съпругата си пътувал по автомагистрала „Х.” в посока град В.. Ищецът управлявал семейния им лек автомобил „О.” с рег. №***, като се движил в крайната дясна лента, при усложнена видимост, поради паднала в района мъгла и заледено пътно платно. Движел се на дистанция от другите превозни средства, с включени фарове за мъгла, в крайната дясна лента. Внезапно движещите се пред него МПС спрели рязко и се чул шум от удар. В този момент ищецът видял по ширината на пътното платно да се разпиляват газови бутилки, а също и че пред тях са се сблъскали няколко товарни автомобила. За да избегне удар в тези автомобили ищецът предприел маневра, като преминал от крайната дясна в крайната лява лента за движение. Тя се оказала необработена срещу заледяването, в резултат на което автомобилът поднесъл и се завъртял, като се ударил на няколко пъти в мантинелата. Пристигналите на място служители на РУП-Н. преценили, че ищецът е извършил нарушение и му бил издаден акт за констатиране на такова №* от 19.12.2013 г. и по – късно му било връчено наказателно постановление №*/* г. Понеже не се считал за виновен, ищецът обжалвал това наказателно постановление и то било отменено от съда с решение №25 от 31.03.2014 г. по АНХД №108/2014 г. на НпРС. Причината за настъпването на пътното произшествие била спирането в крайната дясна лента на МПС – т.а „*”, управляван от Г.А.П., с поставена върху него цистерна с луга, без водачът му да вземе мерки да го обезопаси. Затова ищецът счита, че вследствие действията на служителя на ответника Г.А.П. и вследствие бездействието на служителите на ответника, изразяващи се в лошо поддържане на пътната настилка по автомагистралата, в района на км. 361+800 в посока Ш.-В., той е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Щетите по автомобила на ищеца в резултат на ударите в мантинелата били сериозни и възпрепятствали движението му. За отстраняването им ищецът заплатил сумата от 1 101 лв. Освен това произшествието предизвикало у него стрес и уплаха, притеснил се както за своя живот, така и за този на съпругата си. Макар и водач с опит от 40 години, ищецът не бил участвал в други пътни инциденти и след този се притеснявал да управлява автомобил. Заради този страх първоначално решил да не ремонтира катастрофиралия си автомобил. Самият ремонт се изразявал в подмяна на радиатор, маска, решетка, фарове, стопове и броня. Тях ищецът закупил през септември 2014 г. и платил 616 лв. За демонтажа на старите повредени части и монтаж на новозакупените платил сумата от 485 лв. Неимуществените вреди ищецът оценява на 2000 лв., като те се изразяват в причиняване на стрес, уплаха, безпокойство и несигурност. Ищецът счита, че именно ответникът, чрез специализираното си звено ОПУ-Ш. управлява и осъществява дейност по поддръжка на републиканската пътна мрежа, част от която е и мястото на произшествието. На следващо място намира, че верижната катастрофа, в резултат на която му били причинени посочените имуществени и неимуществени вреди била причинена от служител на ответника при и по повод извършваната от него служебна дейност по обезледяване на пътното платно. Нетретираният заледен участък  и настъпилото ПТП се намирали в пряка причинна връзка с поднасянето на автомобила на ищеца и последвалите удари в мантинелата. Предвид изложеното в исковата молба ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Агенция „П.И.” гр. С., представлявана от председателя на УС – Л.Л., да му заплати обезщетение за имуществените му вреди в размер на 1 101 лева, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., в едно със законната лихва върху двете суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и лихва за забава в размер на 266,80 лв., върху двете главници, за периода от 19.12.2013 г. до 19.10.2014 г. , както и деловодните разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.

            На ответната агенция са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран от страна на Агенция „П.И.” чрез Областно пътно управление – Ш., представлявано от Директора Д.Л.К., с пълномощник по делото адв. И.Т. от * . В отговора се заявява следното: Ответникът не оспорва, че на 19.12.2013 г. е настъпило ПТП с участник ищеца. Не оспорва обстоятелствата, че е издаден АУАН, последван от НП, което съдът е отменил. Счита, че доказателствата по делото, най-вече от докладните записки, сочат, че виновник за настъпилото ПТП е водача на т.а. „*” Г.А.П.. Той обаче не бил служител на ответната страна, нито бил такъв към момента на ПТП. Посоченото МПС също не било собственост на агенцията. Поради това ответникът намира исковите претенции, предявени против Агенция „П.И.“ за неоснователни и недоказани.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

            Доказват се безспорно от всички доказателства по делото заявените от ищеца факти в исковата молба относно твърдяното пътно-транспортно произшествие, а именно, че същото е възникнало на 19.12.2013 г., докато ищецът и съпругата му пътували по автомагистрала „Х.” в посока град В. със семейния им лек автомобил „О.” с рег. №***, управляван от ищеца, като той се движил в дясната лента за движение. По това време /било около 08,00 часа/ пътната обстановка била тежка – с намалена видимост на пътя поради мъгла, както и заледяване на пътното платно.  Затова ищецът се движил със скорост много под обичайната за магистрален път. В същото това време по същия участък от магистралата и в същата посока се движил и свидетелят Г.А.П.. Същият управлявал товарен автомобил с поставена цистерна с луга и извършвал дейност по обезледяване на пътя. Свидетелят П. бил служител на „П.и.М.“ – ЕООД – гр. В., което дружество като съдружник в ДЗЗД „С.Г.“ – гр. В., по силата на договор за обществена поръчка, имало задължението да поддържа определен участък на автомагистрала „Х.“, в който се включвала и отсечката, по която на 19.12.2013 г. се движил ищецът. Докато свидетелят П. извършвал лугирането, той се движил в дясната лента на пътното платно. Тогава зад него, от автомобил със служители на ответната страна, му бил подаден светлинен сигнал да спре. Подаващият сигнала автомобил го изпреварил и спрял пред него. Свидетелят П. не успял да премине с товарния автомобил в аварийната лента за движение, а спрял в лентата, в която се движил, като не взел мерки за обезопасяване. Докато той и служителите на ответната страна установявали причината, поради която било затруднено лугирането, в неговия спрян товарен автомобил се блъснал челно товарен автомобил МАН. Последният, поради мъглата и липсата на каквото и да е обозначение, не успял навреме да види спрелия автомобил с цистерната и да предприеме мерки. След автомобила МАН и в него се блъснал и следващия движещ се по магистралата автомобил – т.а. „М.“. Но той превозвал газови бутилки, които при удара се разпиляли по пътното платно. Следващият автомобил, движещ се по магистралния път, бил този на ищеца. В момента, в който ищецът забелязал пред себе си спрените коли, той решил да премине в лявата лента за движение, за да избегне удара. Но тя била заледена и необработена, поради което автомобилът на ищеца се завъртял и няколко пъти се ударил в мантинелата. После той и съпругата му успяли да избутат автомобила встрани от пътя и се обадили на техни приятели, които пристигнали и им помогнали да се приберат. Прибирайки се, единият от приятелите им управлявал тяхната кола, с която пристигнали, а другият колата на ищеца.

            Малко след инцидента на мястото пристигнали служители на полицията. На ищеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на този акт, против ищеца било издадено наказателно постановление, с което за нарушението му било наложено административно наказание глоба от 100 лв. С решение на РС – Н. по АНХД 108/2014 г. наказателното постановление е било отменено, тъй като е било прието от съда, че ищецът не е извършил административно нарушение.

            Вследствие произшествието и удара, по автомобила на ищеца имало повреди, като били повредени следните части – радиатор, маска, решетка, фарове, стопове и броня. Същите изцяло били подменени, поради невъзможността да се ремонтират. Ищецът ги купил, като общо за С.стта им заплатил сумата от 616 лв. За демонтажа на старите части и поставянето на нови заплатил сумата от 485 лв. Така общо щетата по автомобила на ищеца възлязла на сумата от 1101 лв.

            По време на самия инцидент ищецът получил силна уплаха, той не пожелал да шофира тогава автомобила до дома си. В следващите дни и времето след произшествието преустановил да шофира, с изключение на редки случаи, в които това се налагало. Той бил дългогодишен шофьор, но след случилото се не желаел да управлява автомобил, поради стреса и голямата уплаха, която изживявал. Също така се появили проблеми в здравословното му състояние – била повишена кръвната му захар, което наложило да приема лекарства. Получил проблеми с кръвното налягане, както и проблеми със съня, не можел да спи спокойно.

            Гореописаните факти съдът приема за установени по безспорен начин от всички доказателства по делото – писмените доказателства – заверени копия на наказателно постановление №*/* г. на ВНД Началник на РУП – Н.; акт за административно нарушение №852/19.12.2013 г.; докладни записки №*/* г. и №*/* г.; протокол за ПТП от 19.12.2013 г.; решение №25 от 31.03.2014 г. на РС – Н. по АНХД №108/2014 г.; решение №261 от 02.07.2014 г. по КАВД №162/2014 г. на АС – Ш.; фактура №*/* г.; фискален бон от същата дата; фактура №*/* г.; фискален бон от същата дата; писмо изх. №*/* г. на НАП – ТД – В. и договор за възлагане на обществена поръчка №Д-* г., както и от показанията на свидетелите С.Д. М.а, С. И. Т. и Г.А.П., на които показания съдът няма основание да не даде вяра, включително и на тези на свидетелката М.а, която като съпруга на ищеца може да се счита за заинтересована от изхода на делото, но съдът счита, че показанията й са добросъвестно изложени, тъй като те по никакъв начин не противоречат, а изцяло са в съответствие с останалите доказателства – писмени, а и показанията на другите свидетели. Показанията й са в съответствие и с тези на свидетеля П., който от своя страна без съмнение има интерес да не излага обстоятелства, които да сочат на негова вина за настъпилото произшествие, а на такива, които да уличат друг. Така съвпадението на данните от всички събрани доказателства вкл. и свидетелските показания дават основание да се приемат фактите именно такива, каквито са описани по-горе.

            Категорично е установен факта на настъпилото пътно-транспортно произшествие на 19.12.2013 г.; обстоятелството, че ищецът е участвал в него; че именно в резултат на произшествието са  причинени щети на автомобила му; че размерът на щетите възлиза на сумата от 1101 лв. Относно тези обстоятелства страните не спорят, а и съдът с протоколно определение от 02.02.2015 г. по настоящото дело ги е обявил за безспорни между ищеца и ответната страна. Доказва се от горепосочените доказателства, че причината за инцидента е спрелия товарен автомобил, управляван от свидетеля П., както и обстоятелството, че пътният участък е бил заледен.

Участъкът от пътя, където е настъпило транспортното произшествие, като част от републиканската пътна мрежа, е под управлението на Агенция „П.И.” по силата на чл.19, ал.1 от Закона за пътищата. По силата на чл.30, ал.1 от същия закон Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. С договора за възлагане на обществена поръчка /посочен по-горе/ №Д-* г. Агенция „П.И.”, в качеството й на възложител, е възложила на ДЗЗД „С.Г.“ – гр. В., в качеството му на изпълнител, да извършва дейност по поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 25, 580 км. от автомагистрала „Х.“ и на, 975 км. пътни връзки на територията на ОПУ – Ш.. Този договор е бил в сила към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие на 19.12.2013 г., тъй като съгласно чл.4 от него, той се сключва за срок от 48 месеца, т.е. за четири години. В дружеството по ЗЗД, което е страна по договора с АПИ, като съдружник участва и ЕООД „П.и.М.“ – гр. В., чийто работник пък е свидетелят П.. Следователно свидетелят П. се е намирал тогава на пътя именно в изпълнение на този договор, за да осъществява зимно поддържане на пътя, възложено от страна на Агенция „П.И.”. Изводът, който следва да се направи от всичко изложено е, че ответната страна на основание чл.49 от ЗЗД е отговорна за вредите, причинени на ищеца, вследствие неизпълнението на дейността, която тя е възложила другиму. Затова предявените искове се явяват доказани по основание. Съдът счита, че те са доказани и по размер. Безспорен е размерът на имуществените вреди, причинени в резултат повредата на автомобила на ищеца, а именно 1101 лв. Размерът е доказан от представените фактури, а и страните нямат спор относно него. Ето защо ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца този размер.

Съдът намира за доказан и размера на претендираните неимуществени вреди. Същият, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да е справедлив и съдът счита, че с оглед доказаните негативни преживявания от страна ищеца – силна уплаха, стрес, притеснение отново да шофира, смущения на съня и здравето, претендираният размер от 2000 лв. се явява справедлив. Ето защо ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и претендираните неимуществени вреди.

Относно заявената претенция по чл.86 от ЗЗД. Всъщност съдът не е разгледал такъв иск, макар и първоначално да е приета исковата молба с него, защото тук не се касае за забава за изпълнение на задължение по смисъла на този текст. Доколкото тук задължението на ответната страна към ищеца възниква от непозволено увреждане, то ответникът е в забава от деня на увреждането, без да е необходимо той да е поканен и да се доказва такава покана по делото. Затова тук дължимата лихва за забава следва да се присъди в размер на законната лихва от датата на увреждането в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД , а не поправилото на чл.86 от ЗЗД.

При този изход на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 659, 71 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.” гр. С., бул. “М.”, №* чрез ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – Ш. – гр. Ш., ул. “О.”, №* представлявано от Д.Л.К., да заплати на И.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата от 1 101 лв. /хиляда сто и един лева/, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил „О.” с рег. №***, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.” гр. С., бул. “М.”, №* чрез ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – Ш. – гр. Ш., ул. “О.”, №* представлявано от Д.Л.К., да заплати на И.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.” гр. С., бул. “М.”, №* чрез ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – Ш. – гр. Ш., ул. “О.”, №* представлявано от Д.Л.К., да заплати на И.Д.М. с ЕГН ********** ***  направените по делото разноски от 659, 71 лв. /шестстотин петдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: