Р Е Ш Е Н И Е

 

  293

 

гр. Н.П.,  30.09.2015г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Н.П., в публичното си заседание  на  четиринадесети септември  две хиляди и петнадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР : Д.П.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 941  по описа на НПРС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявени са три кумулативни иска: 1/ иск по чл. 108 от ЗС с цена на иска 1916,90 лв. недвижим имот, представляващ нива с площ от 16,300 дка., трета кат., м.”***”, представляващ имот № 024012, находяща се в землището на с. К.; 2/ иск по чл. 108 от ЗС с цена на иска 2645,60 лв. относно имот, представляващ нива с площ от 19,997 дка, трета кат., м.”***”, представляваща имот № 014016, находяща се в землището на с. К. и 3/ иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД относно нищожност на договор за аренда и анекс към договор за аренда, вписан в Акт № ***, дело № *** г. в СВп Н.П., поради липса на съгласие.

Ищцата сочи, че е собственик на недвижим имот, представляващ нива с площ от 16,300 дка., трета кат., м.”***”, представляващ имот № 024012, находяща се в землището на с. К. и на имот, представляващ нива с площ от 19,997 дка, трета кат., м.”***”, представляваща имот № 014016, находяща се в землището на с. К., които имоти е придобила съгл. НА № *** г. на СВп Н.П..

Ищцата сочи, че нейният праводател, дарителят П.И.Е., неин баща на 21.05.2009г. е сключил договор за аренда с ответника, за 5 стопански години. Ищцата сочи, че ответникът е сключил през есента на 2013 г. анекс към договора за аренда, който е вписан по надлежния ред, с който срокът на договора е удължен с 10 години. Ищцата сочи, че не е давала съгласието си за сключване на този анекс, поради което той бил нищожен поради липса на съгласие.

Ищцата сочи, че недвижимите имоти се владеят от ответника без основание, поради което моли съда да постанови решение, с което: 1/ да осъди ответника да върне владението на имот, представляващ недвижим имот, представляващ нива с площ от 16,300 дка., трета кат., м.”***”, представляващ имот № 024012, находяща се в землището на с. К.; 2/ да осъди ответника да върне владението на имот, представляващ нива с площ от 19,997 дка, трета кат., м.”***”, представляваща имот № 014016, находяща се в землището на с. К. и 3/ да признае спрямо ответника, че анекс към договор за аренда, вписан в Акт № ***, дело № *** г. в СВп Н.П., е нищожен поради липса на съгласие.

Ищцата моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Ответникът оспорва основателността на предявените искове. Ответникът сочи, че е разговарял с праводателя на ищцата, нейният баща, и той лично е посочил, че е оттеглил даденото в полза на дъщеря му – ищцата пълномощно, непосредствено след издаването му, като не е упълномощавал ищцата да дарява на себе си имотите. В отговора е посочено, че ответника владее имотите, но правомерно, на годно правно основание. Ответникът оспорва качеството на ищцата на собственик на имотите, поради това, че представения нотариален акт за дарение е нищожен поради противоречието му със закона – чл. 26, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 38, ал.1, предл.1-во от ЗЗД,  доколкото по делото липсват данни да е налице изрично упълномощаване на ищцата от нейния баща за договаряне сам със себе си, поради което договорът за дарение е нищожен на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие. Ответникът сочи, че договорът за дарение е нищожен и поради това, че е сключен във вреда на представлявания, съгл. чл. 40 от ЗЗД, доколкото представлявания е бил лишен от собствеността върху имотите си. Поради изложеното, ответникът сочи, че договорът за дарение не е произвел действие за праводателя и той валидно е сключил анекс към договора за аренда.

Ответникът сочи, че дори и да се приеме, че анексът е сключен от лице без представителна власт, то ищцата е потвърдила това, т.к ищцата е потвърдила действията на своя баща, сключил анекса, получавайки лично на 18.12.2014 г. рента по силата на този анекс, като за плащането й е издаден РКО № 737/18.12.2014 г.

Ответникът сочи, че доколкото анекса към договора за аренда е вписан на 15.11.2014 г., а вписването има оповестително действие и за третите лица, то ищцата е узнала за вписаното обстоятелство на 15.11.2014 г. и въпреки това тя не е предприела действия по противопоставяне на този анекс.

Ответникът сочи, че владее имотите на годно правно основание, поради което не е налице неоснователно владение от негова страна, каквото претендира ищцата чрез иска по чл. 108 от ЗС. Ответникът сочи, че земите са дарени на 11.11.2011 г., което било по време на действие на договора за аренда, който е от 2009 г. и в който има изрична клауза, че при прехвърляне на собствеността, към новия собственик преминават и задълженията по договора. Ответникът сочи, че като арендатор по този договор не е уведомен за извършеното прехвърляне на собствеността, което е в нарушение на чл. 17 от ЗАЗ и поради това бащата на ищцата е имал право да сключи анекса към договора – при наличие на действащ договор за аренда и неуведомяване по реда на чл. 17 от ЗАЗ. Поради това ответникът е бил добросъвестен, докато ищцата е нарушила чл. 17 от ЗАЗ.

Предвид на горното ответникът сочи, че владее имотите на годно правно основание и искът по чл. 108 от ЗС е неоснователен.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Имотите, за които спорят страните са земеделски земи, находящи се в землището на с. К., общ. Н., обл. Ш. и са следните: 1/ нива с площ от 19,997дка, трета категория в м. ”***”, имот № 014016, при граници и съседи: имоти с номера 014015, 014031 и 000457; 2/ нива с площ от 16,300дка, трета категория, в м.”***”, имот № 024012, при граници и съседи: имоти с номера 024011, 024003, 024004, 024013 и 000370. За имотите са издадени скици №№ К03783/19.08.2014 г. (л.3) и № К03784/19.08.2014 г. (л.4).

 

Тези имоти са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на третото лице помагач, той и баща на ищцата П.Е. с НА № ***, н.д. № 2590 от *** г.на НПРС, л.136 от делото.

 

С договор за аренда от 21.05.2009 г. бащата на ищцата – П.И.Е. е предоставил собствените си земеделски земи, двете ниви, предмет на делото, на ответника ЕТ „ИСМ -91- ***” за временно ползване за срок от 5 стопански години. Договорът е вписан на 25.05.2009 г. в службата по вписванията при РС Н.П..

На 27.10.2011 г. пред Нотариус *** с рег. № *** на Нотариалната камара, третото лице – помагач по делото, П.И.Е. е упълномощил своята дъщеря, ищцата Т.П.И. с правото да се разпорежда както намери за добре с всичкото му движимо и недвижимо имущество, сред което е посочено и това, представляващо земеделски имоти, находящи се в с. К., общ. Н., обл. Ш., описани по вид и местоположение и граници в НА № ***, н.д. № 2590 от *** г.на НПРС.

 

На 11.11.2011 г. с НА № 121, том ХVІ, рег. № 10132, дело № 2449 от 2011 г. на Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, П.И.Е. е дарил двата недвижими имота на дъщеря си Т.П.И.. Това дарение е извършено, като собственикът на имотите е предоставил на дъщеря си пълномощно рег. № 9602 и № 9603, том 3, акт № *** г., заверено при нотариус с рег. № ***, с район на действие РС Н.П., с което тя да го представлява при извършване на сделката.

На 15.11.2013 г. е вписан в Службата по вписванията анекс към договора за аренда, който е вписан под рег.№ *** г., Акт № ***, дело № ***г. на Службата по вписванията, който е подписан от П.И.Е. и ответника и с който договор е удължен срока на първоначалния договор за аренда с 10 години, считано от датата на изтичане на основния договор, както и че след изтичането на срока на анекса ако никоя от страните не поиска прекратяването му писмено в едномесечен срок, преди датата на изтичане, то същия се удължава автоматично за още 10 години.

 

На 06.12.2013 г. е сключен договор за наем на земеделска земя (л.130 от делото) между Т.Т. в качеството на наемодател и *** като наемател за процесните земеделски земи, за стопанската 2014/2015 г.

            

По делото са разпитани гласни доказателства, като св. В. Т., съпруг на ищцата сочи, че след като узнали, че бащата на ищцата е сключил анекс с ответника относно земеделските земи и рез 2013 г., след подписването пред нотариуса на новия договор за наем с новия наемател, те са посетили офиса на арендатора - ответник, намиращ се в съседство с нотариалната кантора. Служителката от офиса ги уведомила, че ще провери и ще се обади до 1-2 дни, но такова обаждане не се състояло. Това наложило ищцата писмено да уведоми ответника.

 

С писмо от 09.07.2014 г. ищцата е уведомила ответника, че земеделските земи имот № 014016, с площ от 19,997дка, в м.”*** и имот № 024012, с площ от 16,300дка в м.”***”, които се арендуват от ответника са нейна собственост, считано от 11.11.2011 г. и поради изтичане на арендния договор уведомява ответника, че за стопанската 2014/2015 г. е сключила договор с друг арендатор. Писмото е изпратено с обратна разписка и е получено на 16.07.2014 г.

 

На 03.09.2014 г. ищцата е подала жалба до началника на РУП К. относно отказът на ответника да предаде владението на имотите на посоченото от ищцата лице като нов арендатор.

 

На 18.12.2014 г. ищцата е получила от ответника с разходен касов ордер сумата от 1270,47 лв. (л.40 от делото), в който като основание е посочено рента.

 

По делото е представено извлечение от регистъра на пълномощните, воден при Нотариус ***, с рег. № *** на нотариалната камара, съгласно който се вижда, че няма регистрирано оттегляне на даденото от П.Е. пълномощно, както и по приложената справка по клиент на името на П.И.Е. не се установява извършването на подобно действие.

          

Въз основа на тези факти съдът намира от правна страна, че процесните имоти, находящи се в землището на с. К., общ. *** и представляващи нива с площ от 19,997дка, трета категория в м. ”***”, имот № 014016, при граници и съседи: имоти с номера 014015, 014031и 000457; 2/ нива с площ от 16,300дка, трета категория, в м.”***”, имот № 024012, при граници и съседи: имоти с номера 024011, 024003, 024004, 024013 и 000370, към датата на предявяване на иска са собственост на ищцата Т.Т., по силата на извършеното на 11.11.2011 г. дарение, осъществено с НА № *** г. на СВп Н.П.. Към датата на дарението имотите, които до този момент са били собственост на бащата на ищцата П.И.Е. са се обработвали от ответника по делото по силата на сключения лично от П.Е. и ответника договор за аренда на земеделска земя, сключен на 21.05.2009 г. и със срок на действие за 5 стопански години. Съгласно §2, т.3 от ДР към ЗАЗ "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година,  поради което съдът приема, че срокът на сключения договор е бил до 01.10.2014 г. За извършването на дарението през 2011 г. ищцата не уведомила своя баща, доколкото същия и е делегирал права спрямо притежаваното от него недвижимо имущество, което нотариално заверено на 27.10.2011 г. Пълномощното е регистрирано под № 9602/27.10.2011 г от Нотариус ***. Това пълномощно обаче, доколкото съдържа изрично вписана в него клауза и относно правото да се прехвърлят имотите от негово име и да се договаря сам със себе си показва, че извършеното от ищцата дарение е действително, съгл. чл. 38, ал.1 от ЗЗД и по – никакъв начин не накърнява правата на дарителя П.Е., поради което и възраженията на ответника относно недействителността на извършеното дарение на основание чл. 26, ал.1 вр. чл. 38, ал.1 от ЗЗД са неоснователни. Неоснователни са и възраженията на ответника относно действията на ищцата като представител на баща си, дарител, с които тя го уврежда извършвайки описаната в НА № *** г. на СВп Н.П. сделка, т.к самият упълномощител, той и дарител е предоставил такива правомощия на дъщеря си. Дарението, което е извършено е в рамките на предоставените права, доколкото в пълномощното е посочено правото да се разпорежда както намери за добре с всичкото му движимо и недвижимо имущество, в т.ч и земеделските имоти, находящи се в с. К., общ. Н., обл. Ш., описани по вид и местоположение и граници в НА № ***, н.д. № 2590 от *** г.на НПРС, в който са описани именно двата процесни имоти. Следователно дарителят не е засегнат, още по – малко увреден. Поради това са неоснователни и възраженията за недействителност на дарението на основание чл. 40 от ЗЗД.

От момента на извършване на дарението ищцата е станала пълноправен собственик на имотите, които до този момент ответникът е обработвал на основание сключения договор за аренда, чийто срок е изтичал на 01.10.2014 г.

Съгласно чл. 17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ал.3 на същия закон вменява задължение за приобретателя да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Такова уведомяване от страна на ищцата, както на арендатора – ответник по делото, така и на дарителя не е било направено. Това се установи по безспорен начин от казаното в съдебно заседание св. Т., съпруг на ищцата. Уведомяване на арендатора – ответник по делото е направено едва при сключването на новия договор за наем, което е станало на 06.12.2013 г. устно в офиса на ответника, находящ се в гр. Н.П. и чрез разпитания като свидетел Г. Д., служител. Писмено уведомяване на ответника от ищеца по делото е било направено с писмо от 09.07.2014 г. (на гърба на л.121 от делото), с което ищцата е уведомила ответника, че земеделските земи имот № 014016, с площ от 19,997дка, в м.”*** и имот № 024012, с площ от 16,300дка в м.”***”, които се арендуват от ответника са нейна собственост, считано от 11.11.2011 г. и поради изтичане на арендния договор уведомява ответника, че за стопанската 2014/2015 г. е сключила договор с друг арендатор. Писмото е изпратено с обратна разписка и е получено на 16.07.2014 г. Следователно уведомяването от страна на приобретателя – ищцата по делото на арендатора – ответник е станало едва на 16.07.2014 г. От това закъсняло уведомяване на арендатора, последният съгл. чл. 25 от Закона за арендата в земеделието има правото да претендира отговорност на арендодателя. В настоящето производство такива претенции не са заявени и те не са предмет на делото. Закъснялото уведомяване на арендатора от ищцата по делото обаче не променя факта на извършената промяна в собствеността на процесните два имота. Напротив договорът за дарение, който е действителен е произвел своето вещно прехвърлително действие и собствеността е преминала върху дарената ищца. С отправеното писмо от 09.07.2014 г., получено от ответника на 16.07.2014 г. ищцата е уведомила официално ответника за извършената транслация на собствеността, както и за това, че е сключила договор с друг арендатор, поради което не желае ответникът по делото да предприема каквито и да е агротехнически мероприятия. Това уведомяване е преди изтичането на крайния срок на първоначалния договор за аренда, сключен от праводателя на ищцата и чийто срок изтича на 01.10.2014 г., поради което и макар ищцата да не е спазила изискването на разпоредбата на чл. 17, ал.3 от ЗАЗ е уведомила ответника, че за бъдеще и след изтичането на първоначалния договор не желае ответникът да ползва имотите й. Поради това, че страните не  спорят, че имотите се владеят от ответника към момента на предявяване на иска, съдът е обявил в определението си по чл. 146 от ГПК, че този факт не подлежи на доказване. Това означава, че след 01.10.2014 г., когато изтича последната стопанска година по първоначалния договор ответникът осуетява упражняването на правата на ищцата като собственик на имотите и ги владее без нейно съгласие, въпреки категоричното й заявление, при това и в писмена форма, че тя не желае ответникът да извършва каквито и да е агротехнически мероприятия върху имотите, т.к тя е сключила договор за наем с друг арендатор. С това поведение ответникът засяга правата на ищцата като собственик, който не владее имотите си. 

Ответникът се защитава, като сочи, че той владее имотите на годно правно основание, сключения с бащата на ищцата анекс от 15.11.2013 г., който е вписан в Службата по вписванията и с който договор е удължен срока на първоначалния договор за аренда с 10 години. Относно този анекс е предявения от ищцата иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяването му за нищожен поради липса на съгласие.

Поради това, че решаването на въпроса с действителността на сключения анекс има пряко значение за това дали ответникът владее имотите на годно правно основание, то съдът намери за установено по иска по чл. 26, ал.2 от ЗЗД следното:

В действителност ищцата след като е прехвърлила имотите на себе си, посредством дарение, каквото право е притежавала съгл. даденото й пълномощно тя не е уведомила за това своя праводател, баща си. Това обаче към момента на сделката не поражда недействителност на същата, доколкото пълномощното както се установи от приетите по делото писмени доказателства – справки от нотариалната кантора на нотариуса, където е вписано пълномощното, същото не е оттегляно от упълномощителя. С предоставеното пълномощно не е възложено в тежест на упълномощеното лице отчет за извършеното, поради което и извършеното дарение не се нуждае от одобрението на представлявания дарител. Липсата на уведомяване от ищцата на нейния праводател е довело до това, че на 15.11.2013 г. той е подписал анекс към договора за аренда, за имотите, на които вече не е собственик и с който е удължен срока на първоначалния договор за аренда с 10 години. В този случай бащата на ищцата е действал без необходимата представителна власт, договаряйки условията по анекса без да е собственик на вещите, предмет на същия. Подписаният от бащата на ищцата, третото лице – помагач П.Е. анекс е нищожен от гледна точка на разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗЗД, т.к е сключен без съгласието на собственика на вещите. Сключения от третото лице помагач и баща на ищцата анекс е без съгласието на собственика на имотите към момента на сключването му, а именно ищцата. Съдът не приема защитната теза на ответника, че т.к това представлява извършване на действия без представителна власт, които ищцата е потвърдила в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗЗД, като е получила лично рентата на 18.12.2014 г. Съдът намира, че доколкото в договора от 21.05.2009 г. за аренда на земеделска земя е записано, че годишното арендно плащане се определя по 10лв. на декар за година – пшеница или царевица и се изплаща в срок до 20.12 на съответната година, то платеното на 18.12.2014 г. е в изпълнение на точно този договор, а не на анекса, сключен от третото лице и ответника, т.к плащането за стопанската 2013/ 2014 г. се дължи до 20.12.2014 г., по аргумент на §2, т.3 от ДР към ЗАЗ. Получавайки плащането от ответника ищцата не е одобрила сключения от баща й, без необходимата представителна власт анекс, а е получила дължимото от ответника арендно плащане. Това следва дори и от съдържанието на подписания анекс, в т.1 на който е записано, че със същия се удължава с 10 години срока на основния договор, но считано от датата на изтичане на основния договор. Допълнителни аргументи относно това, че получаването на рентата през 2014 г. не представлява мълчаливо одобряване на извършените без представителна власт действия на третото лице е и разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗЗД вр.чл. 37 от ЗДД и във вр. чл. 3, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, т.к за сключването на този анекс се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Следователно за да бъдат одобрени от ищцата извършените от нейния баща и трето лице – помагач действия е необходимо не мълчаливо, както сочи ответника, а изрично писмено с нотариална заверка и надлежно вписано изявление от нейна страна каквото тя не е направила и ответникът не представя доказателства за такова.           В този смисъл, съдът счита, че не е налице соченото от ответника одобряване на действията без представителна власт, извършени от третото лице помагач от името на ищцата, поради което този анекс се явява нищожен, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗЗД.

Съдът намира, че не е налице и соченото от ответника оттегляне на пълномощното от третото лице помагач, той и упълномощител. Безспорно законът не изисква конкретна форма за оттеглянето на пълномощното, но доколкото то е дадено във връзка с извършването на правни действия, в т.ч и на разпореждане с недвижими имоти, собственост на упълномощителя, то за да може последният лично да извършва действия на разпореждане с тях, следва в рамките на предвидената от закона и конкретно чл. 38, ал.2 от ЗЗД правна възможност да оттегли даденото пълномощие, а пълномощникът - да се откаже от него. Именно отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника съгласно закона е недействително. Последното е израз на свободната воля на всяка от страните да изрази и реализира дадените и от закона права, в т.ч и на оттегляне на даденото пълномощно. От представените по делото доказателства, конкретно справките от нотариалната кантора на нотариус *** с рег.№ *** на Нотариалната камара, л 148-152 от делото доказват, че третото лице помагач и пълномощник П.Е. не е оттеглил нито явно, нито мълчаливо даденото на ищцата пълномощно, поради което дарението е действително и не страда от пороци, които да го правят нищожно.

Следва да се посочи, че доколкото акта на разпореждане с процесните недвижими имоти, в случая дарението, извършено с НА № *** г. на СВп Н.П., поради това, че е надлежно вписано в Службата по вписванията под рег.№ *** г., Акт № *** г. има действие спрямо третите лица, в случая и спрямо ответника, доколкото съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията, вписването е юридически акт с гражданско-правно действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт, както и защита на преобретателя на един недвижим имот или ограничено вещно право. В този случай вписания преди анекса от 15.11.2013 г. договор за дарение от 11.11.2011 г., препятства възможността ответникът да се ползва от предоставените му с анекса права и да упражнява добросъвестно владение върху имотите. В този случай влиза в сила специалното оповестително - защитно действие на вписването, като извършеното от третото лице помагач и страна по анекса разпореждане с отпадналото му вече право на собственост в полза на ответника няма сила спрямо приобретателя – ищец от по - ранен момент, съгласно вписания договор за дарение. По делото беше изслушана като свидетел служителката на ответника Г.Д., която сочи на л.156 от делото, че „по принцип всеки път се правят проверки на имотите, за които сключваме съответно договор или анекс. Но в случая много набързо стана всичко и не успях да пусна справка и го попитах .....”. Свидетелката сочи, също, че решение за сключване на анекс се взема от представителя на търговеца г-н Ф., т.е от ответника, както и се извършва справка към „главния офис”, но в случая не е уведомила работодателя си и не е извършила справката. Това св. Д. казва на л.157 от делото. Това обстоятелство показва, че макар служителката Д. да се е доверила на казаното от третото – лице помагач, за което съгласно проверения основен договор за нея е било налице сигурност, че към момента на сключване на анекса той все още е собственик на имота, то нейната субективната добросъвестност или недобросъвестност, доколкото с оглед на извършеното вписване на дарението е могла да извърши необходимата справка за собствеността на имота, както и наличието на добросъвестност или не в поведението и на другата страна П.Е. е ирелевантна, доколкото има вече надлежно вписан акта за дарение и оповестително-защитно действие на вписването му като обективен критерий при конкуренцията между няколко вписани акта относно един имот не може да бъде преодоляна.  

 

 

 

 

 

От гореизложеното следва, че сключеният между П.И.Е. и ответника „ЕТ „ИСМ 91-***” на 15.11.2013 г. анекс към договора за аренда, вписан под рег.№ *** г., Акт № ***, дело № ***г. на Службата по вписванията е нищожен на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие от страна на собственика на имотите – ищцата Т.П.Т., и че ответникът след изтичането на действието на основния договор - 01.10.2014 г. неоснователно владее земеделските земи, собственост на ищцата и представляващи: 1/ нива с площ от 19,997дка, трета категория в м. ”***”, имот № 014016, при граници и съседи: имоти с номера 014015, 014031 и 000457 и 2/ нива с площ от 16,300дка, трета категория, в м.”***”, имот № 024012, при граници и съседи: имоти с номера 024011, 024003, 024004, 024013 и 000370. В този смисъл са и постановените Решение № 109 от 29.03.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1129/99 г., II г. о.; Решение № 215 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6510/2007 г., I г. о., ГК и др.

 

Поради горното съдът намира, че искът за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие, съгл. чл. 26, ал.2 от ЗЗД на сключения от третото лице помагач по делото и баща на ищцата П.И.Е. на 15.11.2013 г. анекс към договора за аренда, вписан под рег.№ *** г., Акт № ***, дело № ***г. на Службата по вписванията, с който договор е удължен срока на първоначалния договор за аренда с 10 години, считано от изтичане на действието на основния договор за основателен и доказан и следва да се уважи. От това следва, че сключения анекс трябва да бъде прогласен за нищожен с произтичащите от това правни последици, а те са, че той не произвежда действие и страните не могат да искат изпълнението му.

 

При така установеното, с оглед на предявените искове по чл. 108 от ЗС относно двата имота съдът намери, че са налице всички необходими предпоставки за тяхното уважаване, т.к по делото се доказа наличието на изискуемите кумулативни предпоставки: ищцата да е собственик на имотите, те да се намират във владение на ответника и последния да ги държи без правно основание. Следователно ответникът ЕТ „ИСМ-91-***” с ЕИК 127034405, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Н., обл. Ш., представлявано от *** Ф. следва да бъде осъден да предаде владението на недвижим имот, представляващ нива с площ от 16,300 дка., трета кат., м.”***”, представляващ имот № 024012, находяща се в землището на с. К., както и да предаде владението на недвижим имот, представляващ нива с площ от 19,997 дка, трета кат., м.”***”, представляваща имот № 014016, находяща се в землището на с. К..

Поради това, че се уважават всички предявени от ищцата искове – по чл. 26, ал.2 от ЗЗД и двата по чл. 108 от ЗС относно двата имота, то и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва  да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски. Такива разноски ищцата е претендирала и е доказала, че е направила в размер на 168,71лв. (152,91 лв за държавни такси по трите иска, 10лв. за вписване на исковата молба, 5 лв. за съдебно удостоверение и 0,80лв. за препис от протокол). Други разноски не са установени по делото и следователно не се дължат.

Решението има установително действие и спрямо участващия като трето лице помагач П.И.Е., съгл. чл. 223 от ГПК.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на сключеният между П.И.Е. с ЕГН ********** *** 91-***” с ЕИК 127034405, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Н., обл. Ш., представлявано от *** Ф. на 15.11.2013 г. Анекс към договор за аренда на земеделска земя, Акт № *** г., вписан под рег.№ *** г., Акт № ***, дело № ***г. на Службата по вписванията, като сключен при липса на съгласие.

ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС „ЕТ „ИСМ 91-***” с ЕИК 127034405, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Н., обл. Ш., представлявано от *** Ф., ДА ПРЕДАДЕ на Т.П.Т. с ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО върху недвижим имот, находящ се в землището на с. К., общ. Н., обл. Ш. и представляващ нива с площ от 19,997 дка (деветнадесет декара деветстотин деветдесет и седем квадратни метра, трета категория в м. ”***”, имот № 014016, при граници и съседи: имоти с номера 014015, 014031 и 000457.

ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС „ЕТ „ИСМ 91-***” с ЕИК 127034405, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Н., обл. Ш., представлявано от *** Ф., ДА ПРЕДАДЕ на Т.П.Т. с ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО върху недвижим имот, находящ се в землището на с. К., общ. Н., обл. Ш. и представляващ нива с площ от 16,300 дка (шестнадесет декара и триста квадратни метра), трета категория, в м.”***”, имот № 024012, при граници и съседи: имоти с номера 024011, 024003, 024004, 024013 и 000370.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „ЕТ „ИСМ 91-***” с ЕИК 127034405, със седалище и адрес на управление с. К., общ. Н., обл. Ш., представлявано от *** Ф., ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Т. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 168,71 лв. (сто шестдесет и осем лева седемдесет и една стотинки).

          

            По делото участва като трето лице помагач П.И.Е. с ЕГН ********** *** и решението има действие спрямо него, съгл. чл. 223 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

 

                                                             Районен съдия : ......../ П /.......................

                                                                                              Галина Николова