Р Е Ш Е Н И Е

 

  15

 

гр.Н.П.   20.01.2015г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Районен съд Н.п. в публичното си заседание на тринадесети януари две  хиляди и петнадесета година , в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Б.А.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 958 по описа на НПРС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание 1/ по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението и признаването му за незаконосъобразно и 2/ иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната месторабота и заеманата длъжност „водач на товарни и специализирани автомобили” в „***” ООД.

            Ищецът твърди в исковата молба, че е работил в ответното дружество „***” ООД на длъжност „водач товарни и специализирани автомобили” по безсрочен трудов договор, когато на 21.10.2014 г. получил чрез доставка от куриер на „***” заповед № 8 / 20.10.2014 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 330,  ар.2, т.6 от КТ вр. чл. 187, т.1, т.8 и т.9 от КТ, считано от 20.10.2014 г. В заповедта било посочено, че причините за прекратяване на трудовото правоотношение са „дисциплинарно уволнение, поради нарушаване на трудовата дисциплина: неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя”. В получената пратка се намирали още служебна бележка, удостоверение за осигурителен стаж и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ и писмо, с което да върне подписаните от него документи в тридневен срок.

            Ищецът сочи, че е върнал на ответника подписаните документи в тридневен срок, на 23.10.2014 г.

            Ищецът сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е немотивирана и сочените в нея нарушения не са индивидуализирани, съгл. чл. 195, ал.1 от КТ.

            Ищецът сочи, няма наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, т.к само посочването в заповедта на това, че трудовия договор се прекратява поради „дисциплинарно наказание, поради” само по себе си не означава налагане на дисциплинарно наказание. Сочи, че няма налагане на такова наказание, доколкото от заповедта не се установява това. Поради това, че липсва наложено дисциплинарно наказание, то заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

            Ищецът сочи, че е налице незаконосъобразност на издадената заповед № 8 / 20.10.2014 г. и относно вписаната в нея дата на прекратяване на правоотношението, т.к е получил пратката с документи, в т.ч и заповедта на 21.10.2014 г., поради което и в нарушение на чл. 335, ал.2, т.3 от КТ е приета посочената в заповедта дата, вместо датата на която е прието изявлението за прекратяване.

            Ищецът сочи, че е давал писмени обяснения по повод писмо с изх.№ 281/09.10.14 г. на работодателя, относно неявяването му на работа, считано от 07.10.2014 г., а с друго писмо с изх.№ 284/15.10.2014 г.бил уведомен, че започва дисциплинарно производство.

            Ищецът сочи, че не е бил изслушан от работодателя преди налагането на дисциплинарното наказание.

            Предвид на горното ищецът моли съда да уважи предявения от него иск по чл. 344, ал.1 от КТ като признае уволнението му за незаконосъобразно и в резултат на това да уважи и претенциите му за възстановяването му на предишната работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

           

Ответникът в рамките на дадените му от закона възможности по чл. 131 от ГПК в законовия едномесечен срок е представил писмен отговор на иска, в който сочи, че искът е неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли. Ответникът не оспорва, че ищецът е бил в трудови отношения с него. Твърди, че няма допуснати нарушения при изготвянето на заповедта от 20.10.2014 г. Сочи, че заповедта е мотивирана. Ответникът сочи, че ищецът не се е явил на работа, считано от 07.10.2014 г., за което бил съставен констативен протокол. Преди налагането на наказанието са изискани писмените обяснения на работника в писмо от 13.10.2014 г.

Ответникът сочи, че ищецът е започнал работа при друг работодател още на 15.10.2014 г.

Предвид на горното ответникът твърди, че предявения иск е неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли изцяло.

            В съдебно заседание е прието между страните за безспорно установено, обстоятелството, че ищецът е започнал работа при друг работодател на 15.10.2014 г., както и че на 06.10.2014 г. работодателят не е давал съгласие за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие.

 

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

            По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът установи следното:

            Видно от приложените копие от заповед № *** г. на управителя на „***” ООД, трудовото правоотношение между ищеца и ответника е било прекратено, считано от 20.10.2014 г.

            Ищецът е заемал длъжността ”водач на товарни и специализирани автомобили” на безсрочен трудов договор, като общия му трудов стаж при ответника е в размер на 10години, 7 месеца и 5 дни, съгласно посоченото в трудовата му книжка.

            По делото е приложен констативен протокол № 1 от 09.10.2014 г., за установяване на нарушение, извършено от работник при ответното дружество, с който е констатирено, че ищецът по делото не се е явявал на работа, считано от 07.10.2014 г., което представлява дисциплинарно нарушение на чл. 187, т.1 от КТ. Протоколът е подписан от три лица – работодателят – управителят на ответното дружество и други две лица, работници в ответното дружество.            

            С писмо с изх. № 281/09.10.2014 г. от ответника  до ищеца, в тридневен срок от получаване на писмото са поискани писмени обяснения относно неявяването му на работа, считано от 07.10.2014 г.

            На 13.10.2014 г. ищецът по делото е депозирал писмени обяснения пред работодателя, в които сочи, че не се явявал на работа поради това, че на 06.10.2014 г. е подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, която била одобрена от работодателя. Поради това ищецът не се явявал на работа, т.к считал че има право на това съгл. чл. 325, т.1 от КТ.

            След направено искане за отделяне на спорното от безспорно установеното между страните в съдебно заседание страните установиха, че работодателят не е давал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. 

            С писмо с изх. № 284/15.10.2014 г. ответникът е уведомил ищеца, че не  е съгласен с молбата за освобождаване по взаимно съгласие по чл. 325, т.1 от КТ и не приема обясненията изпратени по пощата. В уведомлението е посочено, че прекратяването на безсрочен трудов договор следва да стане след отработване на едномесечно предизвестие. Със същото уведомление работодателят е уведомил ищеца, че носи дисциплинарна отговорност за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1 от КТ, поради неявяване на работа, считано от 07.10.2014 г. , чл. 187, т.8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и по чл. 187, т.9 от КТ – увреждане на имуществото на работодателя и нанесени материални щети на дружеството. Ищецът е уведомен, че започва процедура по дисциплинарно уволнение.

            С писмо с изх. № 301/20.10.2014 г. ответникът е уведомен, че в тридневен срок следва да върне подписан екземпляр от заповедта за освобождаване и справката за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ.

            По делото са приложени копия от заповед № *** г. на управителя на „***” ООД за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.10.2014 г.; справка по чл. 62, ал.5 от КТ; служебна бележка от 20.10.2014 г.

            Със заповед № *** г. на управителя на „***” ООД е прекратено  трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, вр. чл. 187, т.1, чл. 187, т.8 и чл. 187, т.9 от КТ. В заповедта са посочени причини за прекратяване на правоотношението – нарушение на трудовата дисциплина, неявяване на работа в течение  на повече от два последователни дни, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя. В заповедта е посочено на работника да се изплатят обезщетение по чл. 224 от КТ за 4 дни. Заповедта е подписана от страните по нея, но не е посочено дата, на която е връчена на работника.

            Представено е и копие от касова бележка от „***” за предаване на пратка от 23.10.2014 г. за „***” ООД.

           

            Относно така описаните факти, съдът прие от правна страна следното:

            Работодателят – ответник по делото е прекратил безсрочен трудов договор с ищеца на основание, съгласно посоченото в заповедта по чл. 330, ал.2, т.6 от КТ – дисциплинарно уволнение. В заповедта са посочени конкретните причини за това, а именно по чл. 187, т.1, чл. 187, т.8 и чл. 187, т.9 от КТ- нарушение на трудовата дисциплина, неявяване на работа в течение  на повече от два последователни дни, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя.

            Съгласно разпоредбата на чл. 330, ал.2 от КТ за да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие в случай на дисциплинарно уволнение, то работодателят следва преди това да е наложил дисциплинарно наказание уволнение. В този случай прекратяването на правоотношението е последица от наложеното дисциплинарно наказание, което трябва да съответства на наказанията по чл. 188, т.3 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно уволнение се изисква постановяване на нарочна заповед от работодателя. От приложените по делото писмени доказателства и от посоченото от страните се установява, че заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” няма. По принцип законодателят не сочи, че налагането на дисциплинарното наказание е несъвместимо с прекратяването на договора, но докато за прекратяването на договора, съгл. чл.335, ал.1 от КТ е достатъчна само писмената форма и съгл.ал.2 прекратяването става от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора, то за налагане на дисциплинарно наказание се изисква винаги и задължително издаване на нарочна заповед на работодателя, съгл чл. 195, ал.1 от КТ. Налагането на самото дисциплинарно наказание изисква и надлежно провеждане на процедурата по неговото установяване и санкциониране.

            За да прекрати трудовото правоотношение с работника на основание, наложено дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен след като установи някое от нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в чл. 187 от КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника и да събере необходимите за това доказателства. Не може да се приеме, че работодателят е изпълнил своите задължения за изслушване на работника или е приел писмените му обяснения, относно посочените в заповедта за прекратяване на трудовия договор нарушения на трудовата дисциплина, т.к както се вижда от заповедта за прекратяване са изброени три самостоятелни нарушения на трудовата дисциплина, а именно: неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя. Първите две от посочените в заповедта нарушения, представляват от правна страна нарушения не на чл. 187, т.1 и на т.8, а на по чл. 190, ал.1, т.2 от КТ и по чл. 190, ал.1, т.4. Формулировката на дисциплинарните нарушения по чл. 187 е обща, докато дисциплинарните нарушения по чл. 190 са специални, т.к се отнасят до налагане на най – тежкото наказание – дисциплинарно уволнение и те представляват по – тежко по своя характер провинение, спрямо формулираните в чл. 187 от КТ нарушения. Това е така, т.к нарушението по чл. 190, ал.1, т.2 е производно на нарушението по чл. 187, т.1, доколкото и в двата случая се касае за неявяване на работа, но когато неявяването на работа е в течение на два последователни дни то представлява предпоставка за дисциплинарно уволнение.  Същото е и при посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание злоупотреба с доверието на работодателя, което е регламентирано в чл. 190, ал.1, т.4 и в чл. 187, т.8 от КТ. С констативния протокол № 1 от 09.10.2014 г., е констатирано всъщност само едно от трите изброени в заповедта за прекратяване на правоотношението нарушения, а именно, че Д.Л.Т. не се е явявал на работа, считано от 07.10.2014 г., което представлява дисциплинарно нарушение на чл. 187, т.1 от КТ. Писмото, с което са искани обяснения на ищеца за констатираното дисциплинарно нарушение, копие от което е приложено по делото и е под № 281/09.10.2014 г. също сочи само за едно нарушение - неявяване на работа, считано от 07.10.2014 г. Други установени от работодателя нарушения и други искания за даване на обяснения за други нарушения, извършени от ищеца, ответникът не е отправял.

         От това съдът прави извод, че работодателят – ответник е установил само едно нарушение на трудовата дисциплина, това по чл. 187, т.1 от КТ, искал е писмени обяснения само за едно нарушение, това по чл. 187, т.1 от КТ, а прекратява трудовото правоотношение на основание дисциплинарно уволнение при посочени три самостоятелни нарушения на трудовата дисциплина.

            Съдът намира, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразна, поради това, че на първо място липсва надлежно наложено от работодателя, с нарочна писмена заповед и при спазване на разпоредбите на чл. 193, чл. 195 от КТ дисциплинарно наказание „уволнение”. Издадената заповед № *** г. на управителя на „***” ООД за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.10.2014 г.би била законосъобразна, само ако имаше нарочно издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение”, но не и без такава. Освен това заповедта сочи, като конкретни основания, представляващи тежки дисциплинарни нарушения, довели до най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”, такива нарушения, които не са констатирани и за които работодателят не е искал обяснения от работника, съгл. чл. 193 от КТ. Липсата на изслушване на работника за дисциплинарните нарушения, за които му се прекратява трудовото правоотношение, което от своя страна е на основание наложено дисциплинарно наказание е съществено нарушение на процедурните правила по налагане на дисциплинарно наказание представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Законодателят е уредил прекратяването на трудовия договор, в случаите когато е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”, като негова законова последица от наложеното дисциплинарно наказание и това прекратяване настъпва ex lege. В настоящия случай обаче липсата на нарочна заповед за налагане на дисциплинарно наказание не може да бъде заменена с издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Не може да се приеме и това, че издадената заповед № *** г. на управителя на „***” ООД представлява заповед за налагане на дисциплинарно наказание, т.к освен посочването на причините за прекратяване на правоотношението, представляващи „наложено” дисциплинарно наказание, тя не съдържа изискуемите по  чл. 195, ал.1 от КТ задължителни реквизити, представляващи сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Съгласно трайната съдебна практика липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна. Практически в тази заповед липсват не един реквизит, а няколко - конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци и времето на извършване на нарушението. В този смисъл са редица решения на ВКС, сред които Решение № 1803 от 18.12.2001 г. на ВКС по д. № 24/2001 г., III г. о.; Решение № 49 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 624/2011 г., IV г. о., ГК и др.

            Съдът, счита, че обстоятелството, че ищецът е започнал на 15.10.2014 г. работа при друг работодател, което е преди издаване на заповед № *** г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, потвърждава факта, че ищецът не е бил на работа при своя работодател, в случая от 15.10, но това е по – скоро основание за друга дисциплинарна отговорност на работника и с нищо не променя установените пороци при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и при прекратяване на правоотношението.

            Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че издадената заповед за прекратяване на правоотношението е незаконосъобразна, т.к се основава на незаконосъобразно наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

            Предвид на горното съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.

 

            По иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа, съдът намира, че същия е основателен и доказан. Основателността на тази претенция е в подчинение на искът по чл.344,  ал.1, т.1 от КТ и изцяло зависи от неговото решаване. Ищецът е предявил искане да бъде възстановен на предишната си работа, а именно на длъжността „водач товарни и специализирани автомобили” при ответното дружество. Поради наличието на положителна предпоставка, каквато е признаването на прекратяването на правоотношението за незаконно, то иска следва да се уважи и ищецът бъде възстановен на предишната работа.

            Ищецът няма претенции за заплащане на обезщетение за оставането си без работа, доколкото както самите страни приеха за безспорно установено в отношенията си, той е започнал работа при друг работодател още на 15.10.2014 г. 

Ищецът е представил списък на дължимите от ответника разноски в размер на  480 лв., представляващи възнаграждение на представляващия го по делото адвокат. Съдът намира претенцията за основателна и доказана и следва да се уважи.

Предвид на обстоятелството, че трудовите дела са безплатни за ищците и по тях не се плащат първоначални такси ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 30 лв. за всеки от исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ, съгл. чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Общо се дължат 60лв. държавни такси по сметка на НПРС.

 

            Водим от гореизложеното и на основание чл.315 във вр.чл.235  от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, УВОЛНЕНИЕТО на Д.Л.Т. с ЕГН ********** ***, постановено със Заповед № *** г. на А.Б.Г., управител на „***” ООД гр. Н.п., със седалище и адрес на управление гр. Н.п., пл.”***” № ***, вх.***, ет.***, ап.***, ЕИК по Булстат ***, на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, ЗА  НЕЗАКОННО.

 

ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ Заповед № *** г. на А.Б.Г., управител на „***” ООД гр. Н.п., със седалище и адрес на управление гр. Н.п., пл.”***” № ***, вх.***, ет.***, ап.***, ЕИК по Булстат ***, за прекратяване на трудовото правоотношение с Д.Л.Т. с ЕГН ********** ***, с място на работа: „***” ООД гр. Н.п. и на длъжност „водач товарни и специализирани автомобили” с НКПД: ***.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Д.Л.Т. с ЕГН ********** ***, на предишната работа в „***” ООД гр. Н.п., със седалище и адрес на управление гр. Н.п., пл.”***” № ***, вх.***, ет.***, ап.***, ЕИК по Булстат ***, на длъжността длъжност „водач товарни и специализирани автомобили” с НКПД: ***, с място на работа: „***” ООД гр. Н.п..

 

            ОСЪЖДА „***” ООД гр. Н.п., със седалище и адрес на управление гр. Н.п., пл.”***” № ***, вх.***, ет.***, ап.***, ЕИК по Булстат ***, представлявано от А.Б.Г., управител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Н.п. държавни такси върху уважените искове в размер на 60 лв./шестдесет лева/.

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „***” ООД гр. Н.п., със седалище и адрес на управление гр. Н.п., пл.”***” № ***, вх.***, ет.***, ап.***, ЕИК по Булстат ***, представлявано от А.Б.Г., управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.Т. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 480 лв.(четиристотин и осемдесет лева).

 

            Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

На основание чл.345, ал.1 от КТ  след влизане в законна сила на решението по делото ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до ищеца за възстановяването му на предишната работа, който може да се яви за заемане на длъжността в двуседмичен срок.

 

 

                                                                       Районен съдия:......../ П /......................                                                                                                          Галина Николова