Р Е Ш Е Н И Е

№ 367

гр. Нови пазар, 26.11.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на двадесети и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №5 по описа за 2015  година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с обективно и субективно съединени искове с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.26, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца А.М. *** против Х.М.М. и М.О.Р.,***.

            В исковата молба ищецът твърди, че той и първата ответница са брат и сестра, получили по наследство земеделски земи в землището на с. Н., общ. К., обл. Ш., а именно: НИВА с площ 19,185 дка, пета категория в местността „Т.”, съставляваща имот №012012, при граници: №012016, №012013, №000033 и имот №0120115 и НИВА с площ 17,997 дка, пета категория в местността „К.”, съставляваща имот №033008, при граници: №033010, №033006, №033007 и имот №000064. През 1998 г. ответницата Х.М.М. предала на ищеца владението на наследствените си 1/4 ид.ч. от имотите, като получила в замяна една крава и една овца. От тогава ищецът започнал да владее нейните идеални части заедно със своите и да ги обработва като собствени, със съзнанието, че ги е купил. Това продължило до 2012 г., непрекъснато и необезспокоявано от никого, със знанието и съгласието на ответницата.  През 2013 г. ищецът узнал, че ответницата е дарила 1/4 ид.ч. от имотите с договор за дарение на втория ответник. Този договор обаче бил нищожен, защото противоречал на добрите нрави – ответницата Х.М. дала своята част от имотите на ищеца срещу получени в замяна животни, а впоследствие нарушила уговорката и дарила частта си от имотите на ответника. Позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност, ищецът моли съда да признае за установено спрямо двамата ответници, че той е собственик на 1/4 ид.ч. от процесните две ниви, по давностно владение. Моли също, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договора за дарение, обективиран в нотариален акт №***, рег. №***, дело №*** от *** г. на нотариус П. *** с район на действие НПРС, за ¼ ид.ч. от процесните два имота. Претендира да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

            В срока за отговор такъв е депозиран и от двамата ответници. Ответницата Х.М.М. намира исковете за неоснователни по същество. Същата не оспорва, че е наследила от М. М.О. 1/4 ид.ч. от процесните два имота. Заявява, че от 1997 г. тя и семейството й обработват тези идеални части, като това продължило до 2003 г. След това постигнали договорка с ищеца той да ги обработва, но да заплаща рента на ответницата. Започнал да обработва земите като държател на идеалните й части. Въпреки неплащането на договорената рента, държането и ползването продължило до 2010 г. През 2010 г. ответницата предоставила ползването на нивата с площ 19,185 дка в местността „Т.” на втория ответник. Твърденията за замяна на идеалните части на ответницата от имотите срещу крава и овца не отговаряли на истината.

            Ответникът М.О.Р. също счита предявените искове за неоснователни. Заявява, че е придобил с договор за дарение 1/4 ид.ч. от процесните два имота, като от 2010 г. фактически обработвал имота с площ 19,185 дка в местността „Т.”, а след сделката осъществявал владение върху идеалните части на ответницата и от двата имота. Не взема становище по иска за нищожност на договора за дарение.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът А.М.М. и ответницата Х.М.М. са брат и сестра и са сред наследниците на М. М.О. – бивш жител ***, починал на *** г., което е видно от представеното по делото в заверено копие удостоверение за наследници, изд. от Кметство – с. Н.. С решение №0012/26.07.1995 г. на ОСЗ – К. било възстановено правото на собственост на наследниците на починалия О. върху следните земеделски земи, находящи се в землището на с. Н., общ. К., обл. Ш., а именно: НИВА с площ 19,185 дка, пета категория в местността „Т.”, съставляваща имот №012012, при граници: №012016, №012013, №000033 и имот №0120115 и НИВА с площ 17,997 дка, пета категория в местността „К.”, съставляваща имот №033008, при граници: №033010, №033006, №033007 и имот №000064. Така по наследство ищецът и ответницата придобили събствеността върху тези земи, и тъй като освен тях М. О. имал и други наследници – още един син и още една дъщеря, то всеки от тях получил по ¼ идеална част от наследените имоти. Горните обстоятелства са установени безспорно по делото и относно тях страните нямат спор помежду си.

            След възстановяването на земите, както ищецът, така и ответницата обработвали нивите, като по делото не се установява с категоричност кой от тях в какъв период и кой точно имот е обработвал и дали с намерение за своене частта на друг наследник. В тази насока са посочени свидетелски показания и от двете страни, които показания са противоречиви. Така посочените от ищеца свидетели Г. М.Ф. и Ф.Х.Ф. твърдят, че през 2000 г. – 2001 г. ищецът и ответницата направили замяна, като А.М. дал на Х.М. теле, срещу което тя му отстъпила владението на дела си от земите и от тогава ищецът владее имотите. Свидетелите, посочени от двамата ответници – В. Ф. М., М. И. М., А.Ш.С. и З.Е. О. твърдят, че след възстановяването собствеността върху земите, първоначално ответницата започнала да обработва част от имота с площ от 19, 185 дка, съответстваща на нейния дял и тази част обработвала в продължение на шест години. След това земите започнал обработва ищецът, като двамата с ответницата уговорили той да й заплаща рента. Действително ищецът дал на сестра си теле, но в замяна на друго животно, което пък тя му предоставила, а и заради това, че при ликвидацията на ТКЗС в селото, той получил изцяло дяловия капитал, полагащ се на наследодателя им. Повечето от свидетелите по делото са родственици на ищеца и ответницата и то в еднаква степен с всеки от тях, поради което съдът не счита, че показанията им могат да се окачествят като пристрастни. Свидетелят М. М. е съпруг на ответницата и като такъв той би могъл да се счита заинтересован от изхода на делото, но пък показанията му са в унисон с показанията на останалите, посочени от ответнците свидетели, така, че съдът не би следвало да игнорира фактите, заявени от свидетеля М.. Преценката на данните от показанията на всички свидетели не води до категоричен извод, че ответницата е предала на ищеца владението на притежаваните от нея идеални части от имотите и ищецът е владял нейната част в продължение на десет години непрекъснато и необезпокоявано, като е придобил собствеността им по давност.

            По делото са представени писмени доказателства – от страна на ответника М.О.Р. са приложени 6 бр. анкетни карти за периода 2010 г. – 2015 г., които доказват, че ответникът е заявил пред Областна дирекция „Земеделие“, че обработва имота с площ от 19, 185 дка. Свидетелските показания по делото също сочат, че в последните години ответникът М.О.Р. е обработвал земите, а не ищецът. Ищецът е представил по делото анкетна карта за 2010 г., анкетен формуляр от същата година и 6 бр. декларации, изд. от Разплащателна агенция при ДФЗ, но от тях не може да се направи извод за това, че ищецът е този, който е обработвал имотите, или някой от тях.

            По делото безспорно е установено, че на *** г. ответницата Х.М.М. е дарила на ответника М.О.Р. притежаваните от нея 1/4 идеални части от двата процесни имота, за който договор за дарение е бил съставен нотариален акт №***, рег. №***, дело №*** от *** г. на нотариус П. *** с район на действие НПРС.

            Предвид гореизложеното съдът счита, че исковите претенции на ищеца спрямо ответниците по чл.124, ал.1 от ГПК са неоснователни и недоказани. По тези искове в тежест именно на ищеца е да докаже че той е упражнявал в продължение на 10 години фактическа власт над процесните имоти, с намерение да свои и частта на ответницата и това негово владение е демонстрирано пред ответницата несъмнено. Посочените доказателства в тази насока не са убедителни и категорични, поради което съдът не може да приеме, че претенциите са основателни и доказани. Ето защо, те следва да се отхвърлят.

            Относно предявения иск за нищожност на договора – по чл.26, ал.1 от ЗЗД, съдът счита, че той също е неоснователен и недоказан. Ищецът счита, че нищожността на договора за дарение поради противоречието му с добрите нрави е поради това, че ответницата не спазила уговорката да предостави на ищеца нейните части от наследствените им имоти, а ги прехвърлила на ответника. На първо място по делото не е доказано от посочените доказателства такава уговорка между страните действително да е имало. От друга страна правото на собственост е най-пълното вещно право и е гарантирано от законодателството на страната. То включва и възможността за разпореждане с имота, така че собственикът може да прехвърли имота си, или притежаваната от него част, на когото намери за добре. Такъв договор не накърнява никаква морална категория, не противоречи на добрите нрави и е валиден. Доколкото в случая се касае за разпореждане с идеални части от недвижими имоти, то единствено е налице ограничение по чл.33 от ЗС, но пък в конкретния случай се касае до дарение на части от имоти, а не продажба, поради което и не е нарушена въпросната разпоредба. Ето защо претенцията за нищожност на договора за дарение също като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски, както следва: на ответницата Х.М.М. - в размер на 900 лв. и на ответника М.О.Р. – в размер на 900 лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищеца А.М.М., с ЕГН ********** *** против ответниците Х.М.М., с ЕГН ********** *** и М.О.Р., с ЕГН ********** *** за признаване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/4 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Н., общ. К., обл. Ш., а именно: НИВА с площ 19,185 дка, пета категория в местността „Т.”, съставляваща имот №012012, при граници: №012016, №012013, №000033 и имот №0120115 и НИВА с площ 17,997 дка, пета категория в местността „К.”, съставляваща имот №033008, при граници: №033010, №033006, №033007 и имот №000064, по давност, чрез предоставено на ищеца владение от Х.М.М..

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца А.М.М., с ЕГН ********** *** против ответниците Х.М.М., с ЕГН ********** *** и М.О.Р., с ЕГН ********** *** за прогласяване нищожността на договора за дарение, обективиран в нотариален акт №***, рег. №***, дело №*** от *** г. на нотариус П. *** с район на действие НПРС, поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА А.М.М., с ЕГН ********** *** да заплати на Х.М.М., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 900 лв. /деветстотин лева/.

ОСЪЖДА А.М.М., с ЕГН ********** *** да заплати на М.О.Р., с ЕГН ********** ***  направените по делото разноски в размер на 900 лв. /деветстотин лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / П /