Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                                          216

                                                             Гр.Н.П.,18.06.2015г.

 

  Районен съд Н.П. в закрито съдебно заседание,проведено на двадесет и първи май  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                                           Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                                   Секретар:В.В.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.д.№27 по описа за 2015 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

    Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК, предявен от П.К.”***”с.П.,обл.Ш.,представлявана от председателя Х.Р.А. против Д.Г.Д. и В.С.Д. ***.,с цена на иска 2 387.61лв.,от които главница- 2 329.81лв. и мораторна лихва за забава в размер на 57.80лв.,ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумите.

     Ищецът твърди в исковата молба,че на *.11.2013г.кооперацията сключила с двамата ответници-съпрузите Д.Г.Д. и В.С.Д. трудови договори за длъжностите работници в К-А на кооперацията в с.П.,ул.”В.Л.”№*.На 30.06.2014г.била извършена инвентаризация на стоките и другите материални активи ,предоставени на ответниците,които съгласно длъжностната си характеристика са материално-отговорни лица.Със заповед №*/*г.била назначена комисия в състав:П.Л.Д.,М.П.С. и С.А.М ,която извършила инвентаризация на стоково-материалните ценностии установила,че от предоставените стоки в размер на 8 360.08лв., в търговския обект са налични 4 618.*лв.лева и поради това са налице липси на стоково-материални ценности.  

     За установяване размера на липсите била назначена със заповед №*/*г.финансова ревизия от ревизор при ЦКС гр.С. и бил съставен акт за начет вх.№*/*г.,с който е установена липсата на 3 748.45лв.към 30.06.2014г.Ответниците заплатили на кооперацията сумата 1 4*.64лв.,за което били съставени 6 приходни касови ордери,поради което размера на дълга им се редуцирал до  главница в размер на 2 329.81лв.и лихви върху тази сума за периода от 30.06.2014г.до 09.09.2014г.в размер на 57.80лв.В потвърждение на установените липси и за изплащането им,длъжниците Д.Г.Д. издал в полза на ищеца запис на заповед от 03.07.2014г.за сумата 1 620.51лв.,а съпругата му В.С.Д. издала в полза на кооперацията запис на заповед за сумата 1 545.51лв.,които не били приведени в изпълнение.

   Тъй като длъжниците не платили доброволно исковата сума,ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК ,за което било образувано ч.гр.д.№862/2014г.по описа на НПРС,като длъжниците възразили срещу издадената заповед за изпълнение.

     Поради изложеното,ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответниците и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае със сила на присъдено нещо по отношение на ответниците Д.Г.Д. и В.С.Д.,че дължат на кооперацията по издадената й запис на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д №862/2014г.по описа на НПРС сума в размер на 2 387.61лв.,от които главница в размер на 2 329.81лв. и лихва в размер на 57.80лв.за периода от 30.06.2014г.до 09.09.2014г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението -20.10.2014г.,както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

      Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответниците,като в срока по чл.131 от ГПК те са депозирали писмен отговор/наименован от тях жалба/ по предявения иск.Оспорват иска по размер,тъй като считат,че в случая се касае за стопански риск,при наличието на който са допуснати констатираните липси в търговския обект.коорепацията-ищец им дължи заплащане на част от дължимите им трудови възнаграждения,както и ,че за работа в извънработно време в обекта,им била наложена глоба по адм.ред от кмета на общината.Твърдят,че ищецът не им заплащал своевременно размер дължимите трудови възнаграждения,както и не им била начислявана добавка за извънареден труд. 

      Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

       По силата на трудови договори с №№*/*г.ответниците по делото Д.Г.Д. и В.С.Д. са назначени на работа при ищеца ПК”***”с.П., на длъжността „работник” в К-А”,с.П.,ул.”В.Л.”№*,за срок от 6 месеца на изпитване,като длъжността им включва отговорностите,изброени в приложената длъжностна характеристика,с която служителят/ите/предварително се  запознал.Според задълженията на служителят,изпълняващ длъжността”работник” в К-А към ПК”***”с.П.,същият носи материална и отчетническа отговорност,пази поверената му стока,като при липса или умишлена повреда възстановява стойността на стоката-когато в търговския обект има повече от един продавач,всички отговарят солидарно,отчита ежедневно своя оборот на касовия апарат в касовата книга според законовата уредба,носи материална отговорност във връзка с опазването на стоките и инвентара.Ищците са се подписали ,че са получили длъжностната характеристика за длъжността,на която са назначени,не са направили възражения ,поради което тази длъжностна характеристика представлява неизменна част от сключените от всеки от тях трудов договор,с произтичащи от това права и задължения.

     По силата на издадена Заповед №*/*г.от Председателя на ПК”***”,на 30.06.2014г.от 08.00ч. е насрочена инвентаризация на стоките и другите КМА и ДМА в „К-А”с.П. ,с МОЛ :Д.Г.Д. и В.С.Д..В резултат на извършената инвентаризация е съставен Акт от 30.06.2014г./на л.11 по делото,копие надлежно заверено/,в който е отразено,че по счетоводни данни,в обекта следва да има стоки на стойност 8 360.08лв.,намерени са такива за 4 6*.*лв. и са установени липси на стойност 3 741.33лв.Проведената ревизия е за периода от *.11.2013г.до 30.06.2014г.МОЛ Д.Д. и В.Д. са подписали акта с възражения за несъгласие с финансовия резултат.

      Съставен е Акт за начет №*/*г.от П.Т.П-финансов ревизор от Главна дирекция „Финансов контрол” при Ц.К.с. гр.С..В същия е отразено,че по повод на констатираната липса на СМЦ в размер на 3 748.45лв.,са направени погашения,както следва: с ПКО №89а/03.07.2014г.- 250.15лв., с ПКО №90а/03.07.2014г.-325.15лв., с ПКО №95а/24.07.2014г.-223.88лв., с ПКО №96/26.07.2014г.-298.88лв., с ПКО №104/16.08.2014г.-160.29лв.,с ПКО №105/16.08.2914г.-160.29лв.След приспадане на извършените погашения,дължимата сума от липса е определена в размер на  2329.81лв.,ведно с начислена върху нея законна лихва до 09.09.2014г.в размер на 57.80лв.

     Със Заповеди №№* и */*г..на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ  трудовите правоотношения на ищците с ответницата са прекратени на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ,като ищците са издали търговския обект,ведно с наличните в него СМЦ  на комисия,а което се съставен Приемо-предавателен протокол от 03.07.2014г.

    Във връзка с постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,№456/30.10.2014г.по ч.гр.д.№862/2014г.по описа на НПРС ,както и изпълнителен лист,като е осъдил Д.Г.Д. и В.С.Д. да заплатят на П.К.”***”с.П.,представлявана от председателя Х.Р.А./с пълномощник по делото адв.З.Д./,СУМАТА от 2 329.81лв.-главница,57.80лв.-лихва за периода от 30.06.2014г.до 09.09.2014г.,ведно със законната лихва до изплащане на главницата,считано от подаване на заявлението -20.10.2014г.до изплащане на вземането.

     Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства- Акт за начет №*/*г.-документ по чл.417 т.8 от ГПК.

    Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от ответниците,като съдът е указал на заявителя в 1-месечн срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу тях,което той е сторил.

     Предявеният положителен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК се явява процесуално допустим,а разгледан по същество-основателен и доказан поради следните съображения:

      Съгласно чл.4* ал.1 във вр.с ал.2 от ГПК,когато със заявлението е представен документ по чл.417 ,на който се основава вземането,кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.Изпълнителният лист се издава,след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

      Съдът следва да провери дали съществува право за принудително изпълнение в полза на заявителя-кредитор против лицето,което се сочи като длъжник по изпълнителното основание /документа по чл.417 от ГПК/,дали е налице предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право,за което се иска незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

       Видно от доказателствата по делото е,че ответниците Д.Д. и В.Д. са били назначени на длъжността „работник” в ищцовата кооперация ,с място на работа „К-А” в с.П., ул.”В.Л.”№*,като според представляващата неразривна част от трудовите им договори длъжностна характеристика,те носят материална и отчетническа отговорност по заеманата от тях длъжност.И понеже работодателят им –ПК”***”с.П. е ЮЛ ,регистрирано и осъществяващо дейност по Закона за кооперациите,то според специалната норма на чл.63 ал.2 от ЗК,при осъществяване на контролната дейност по ал.1 –т.е.финансов контрол на кооперациите,се прилага глава трета „Имуществена отговорност „от Закона за държавната финансова инспекция,в която попада нормата на чл.22 .Тя от своя страна регламентира,че финансовите инспектори съставят акт за начет при наличие на условията за търсене на пълна имуществена отговорност.Т.е.,макар и назначени по трудов договор,в това число и като материално-отговорни лица,имуществената отговорност на ответниците се разграничава от имуществената отговорност по Кодекса на труда и се намира в съотношение специален –общ.Имуществената отговорност по ЗДФИ,към който препраща чл.63 ал.2 от ЗК обхваща възстановяването на претърпените вреди/чл.39 ал.1 от ППЗДФИ/ и може да бъде реализирана по реда на заповедното производство /чл.27 ал.4 във вр.чл.4* ал.1 от ГПК/.

     И понеже в случая за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците /”отчетници” на стоки и парични суми/ е приложим специалния режим по ЗДФИ,то за тях не съществува процесуална възможност да се позоват на разпоредбата на чл.204 от КТ,според която „Работникът или служителят не отговаря имуществено за вредата,която е резултат на нормален произведствено-стопански риск.”.В случая работниците/ответниците/ следва да отговорят за констатираните липси /претърпени вреди/ ,обективирани в съставения акт за начет,при условията на пълна имуществена отговорност.

     Разпоредбата на чл.22 ал.6 от ЗДФИ предвижда,че фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.По делото не са налице писмени възражения от ответниците срещу Акта за начет,депозирани в законоустановения в чл.22 ал.3 от ЗДФИ срок,а е приложена  молба от тях  за удължаване на този срок,но очевидно е бил постановен мълчалив отказ./няма нарочно произнасяне от проверяващия орган/.

     Съставеният акт за начет съдържа фактически констатации за произхода на насенените вреди и техния размер със заключенията и съответните приложения.Същият е връчен на работниците Д.Д. и В.Д. на 09.09.2014г.и доколкото не са подадени възражения срещу него в законоустановения срок е влязъл в сила на 24.09.2014г.

     Ответниците не проведоха успешно опровергаване на констатациите в този акт за начет ,поради което и по арг.на чл.22 ал.6 от ЗДФИ същият представлява годно извънсъдебно основание,удостоверяващо подлежащо на изпълнение притезание.Размерът на претендираната от ищеца главница в размер на 2 329.81лв.се установява по безспорен начин както от представените от него писмени доказателства,така и от заключението на назначената по делото ССЕ,което съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено.

      По арг.на чл.26 от ЗДФИ „отговорните за причиняването на вредата лица дължат законна лихва от деня на причиняването й,а ако този ден не може да се установи-от деня на откриването й до деня на възстановяването на вредата.

     Вещото лице Е. К. е посочила в заключението си,че общият размер на законната лихва за забава върху дължимата главница за периода от 30.06.2014г/установяване на вредите/до 09.09.2014г./съставяне на Акта за начет/ възлиза на 55.08лв.и е пресметната съобразно направените от ответниците частични плащания.

      При така установеното от фактическа страна,съдът намира,че установителния иск за установяване дължимост на лихва за забава за периода от от 30.06.2014г.до 09.09.2014гв размер на 57.80лв.е отчасти недоказан и следва да бъде уважен в размера,устанвен от ССЕ,а именно -55.08лв.,а в останалата му част,за разликата до пълния размер от 57.80лв.се отхвърли и в тази й част,заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист следва да се обезсилят.

     С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него съдебни и деловодни разноски в исковото производство в размер на 230.00лв.

     Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                   Р       Е       Ш       И      :

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че ответниците Д.Г.Д. с ЕГН:********** и В.С.Д. с ЕГН:**********,*** ДЪЛЖАТ на ищеца П.К. „***”с.П. ,обл.Ш.,ул.”В.Л.”№*,представлявана от председателя Х.Р.А. СУМИТЕ в размер на   2 329.81лв./две хиляди триста двадесет и девет лева осемдесет и една стотинки –главница/,-55.08лв./петдесет и пет лева и осем стотинки - лихва за периода от 30.06.2014г.до 09.09.2014г./,ведно със законната лихва до изплащане на главницата,считано от подаване на заявлението -20.10.2014г.до изплащане на вземането./за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №456/30.10.2014г.и изпълнителен лист по ч.гр.д.№862/2014г.по описа на НПРС/.

     ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за периода от 30.06.2014г.до 09.09.2014г.за разликата от 55.08лв.до претендирания размер от 57.80лв. и ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №456/30.10.2014г.и изпълнителен лист по ч.гр.д.№862/2014г.по описа на НПРС частично- само до размера на тази разлика/.

     ОСЪЖДА ответниците Д.Г.Д. с ЕГН:********** и В.С.Д. с ЕГН:**********,*** да заплатят на ищеца П.К. „***”с.П. ,обл.Ш.,ул.”В.Л.”№*,представлявана от председателя Х.Р.А. ,направените по делото разноски в размер на 230.00лв./двеста и тридесет лева/.

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                         РАЙОНЕН   СЪДИЯ: