Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 360

Гр.Н.,24.11.2015г.

 

            Районен съд Н. в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                                          Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                                           Секретар:Д.  С.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №56 по описа за 2015 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

         Делото е образувано по искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,чл.34 от ЗС във вр.чл.341 и сл.от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК,при условията на обективно и субективно съединяване,предявени от  Т.А.И. ***, действащ чрез пълномощника си адв.С.Т. *** против С.Н.Х. и С.К.Х.,***.

      В исковата молба ищецът Т.А.И. ,действуващ чрез пълномощника си адв.С.Т.,твърди, че с нотариален акт за дарение №***, рег.№*** г.придобил от А. Е. Н. /Х. С./ с ЕГН:**********  ½ ид.части от следните недвижими имоти:1/Нива с площ от 20.358дка,ІІІ категория,находяща се в местносттаМ.”,представляваща имот пл.№ 081001 по плана за земеразделяне землището на гр.К., 2/Нива с площ от 0.371дка,ІІІ категория,находяща се в местносттаК.”,представляваща имот пл.№018154 по плана за земеразделяне землището на гр.К. и 3/Нива с площ от 0.200дка,VІІІ категория,находяща се в местносттаП.”,представляваща имот пл.№019200 по плана за земеразделяне землището на гр.К..

          Процесните имоти били възстановени на наследниците на Е. А. Б. съгласно Решение №0003/06.09.1994г.на ПК гр.К..Въз основа на това решение на 23.05.1997г.наследниците на Е. Б. –синът Н. Е.А. и дъщерята А. Е. Н./с турски имена Х. Е. А.а/и имена в Република Турция Х. С.,се снабдили с констативни нотариални актове за собственост на недвижими имоти,възстановени по ЗСПЗЗ №***г. и НА №***г.на Нотариус при НПРС.

         Съгласно удостоверение за наследници на Е. А. Б. с изх.№***г.изд.от общ.К.,обл.Ш.,същият оставил като наследници своите деца –Н. Е.А. и А. Е. Н. /с турски имена Х. Е. А.а/.На ***г.синът на общия наследодател –Н. Е.А. починал,като оставил низходящи наследници:син  Н. Н.Е. и дъщеря С.Н.Х. /първата ответница по иска/.

      Предвид на това,сочи ищецът,процесните недвижими имоти по силата на чл.5 ал.1 от ЗНасл.следва да бъдат наследени по равни идеални части от двамата наследници- т.е. ½ ид.ч.за Н. Е.А.,починал на ***г. и ½ ид.ч.за А. Е. Н. /с турски имена Х. Е. А.а/ и имена в Република Турция Х. С..

       Ответницата С.Н.Х.,въпреки,че по наследство от баща си Н. станала собственик само на ¼ ид.ч.от земеделските земи,през 2011г.се снабдил с НА за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение №*** дело №***г.на Нотариус с рег.№*** на НК,с район на действие НПРС за целите имоти.

       Ищецът счита,че този нотариален акт е неверен и не отразявал реално настъпили обстоятелства,тъй като ответниците С.Х. и съпругът й С. не са могли да придобият цялата собственост върху имотите,нито по наследство,нито по давностно владение срещу останалите съсобственици ,при положение ,че същите не са ги владяли и своили безусловно и необезпокоявано ,както ако се претендира наследство ,то С. притежавала ¼ ид.ч.по линия на баща си Н. Е.А.,син на общия наследодател,останалата ¼ ид.ч. следвало да не е собственост на съпруга й,а на брат й Н.й Н.Е..

      Повече от пет стопански години,твърди ищецът,въпросните земи били обработвани от неговия баща –А.И. А. с ЕГН:**********,който заплащал рента на А. Е. Н..Последният,до смъртта си през 2008г.ги стопанисвал и обработвал,подавал годишни анкетни карти за регистрация на земеделски производител,в които включвал процесните имоти и прибирал плодовете от същите.След смъртта на баща си,за стопанска 2008/2009г.ищецът се опитал да продължи да обработва земите,но същите вече били „завзети”от първата ответница,която твърдяла,че се е договорила с леля си да работи и нейната идеална част.Първоначално ищецът приел казаното от ответницата и не настоявал да продължи владението на баща си,но през 2011г.разбрал,че А.  Е. Н.,предвид на преклонната си възраст желаела да прехвърли идеалната си част от въпросните земи,т.к.имала проблеми  с останалите наследници.От роднини Е. разбрала,че вече две стопански години племенницата й,без нейно знание и съгласие работила идеалната й част,като пред хората твърдяла,че ги е наела от леля си и плащала рента,при положение,че Е. дори не могла да се свърже с нея,още повече да получи парична сума.

      Научавайки за намерението на А. Е. Н. да прехвърли идеалната си част ,през м.февруари 2012г.,ищецът лично заминал за Република Турция ,където се срещнал с наследничката,от която разбрал,че преди да се реши на тази стъпка да му направи пълномощно,за да прехвърли сам на себе си притежаваната от нея идеална част,същата правила много опити чрез познати и по телефона да се свърже с племенницата си,но така пи последната не се обаждала.За да няма повече „разправии”с наследствените земи,предпочела да даде на ищеца пълномощно и същият да придобие нейната идеална част на свое име.

       Въз основа на даденото пълномощно,на 14.03.2012г.,ищецът,чрез „дарение”прехвърлил на свое име наследствената ½ идч.,собственост на А. Е. Н. /Х. С..Съгласно законовото изискване ,Т.И. подал необходимите документи за регистрация на нотариалния си акт в ОС”Земеделие”гр.К..Същият влязъл във владение на ½ ид.ч.от въпросните имоти и едва след една година разбрал,че земите са узаконени на името на първата ответница,която се снабдила с нотариален акт за давностно владение на13.07.2011г.И. останал изненадан от този факт и потърсил отново А. Е. ,за да я уведоми за действията на племенницата й.Е. не можела да повярва,т.к.именно през пролетта на 2011г.,чрез близки тя търсила връзки с племенницата си,за да я уведоми,че иска да прехвърли собствената си ½ ид.ч.върху имота.

        Ищецът твърди,че първата ответница и съпругът й не са упражнявали каквото и да е владение върху наследствената идеална част на А. от процесните имоти в срока по чл.79 ал.1 от ЗС.Същите били наясно,че последната се е дезинтересирала от дела си,че не им е дала съгласие да работят и нейните идеални части от тези земи,както и,че същата за периода от 2003г.до 2008г. е дала това право на бащата на ищеца,който й е заплащал рента.А. Е. не преставала да има претенции към наследствения си дял,които обективирала както пред първата ответницата,така и пред трети лица.Първата ответница С. знаела,че леля и се е интересувала от наследствената си идеална част и дори искала да се разпореди с нея,поради което въвела в заблуждение ищеца,че има договорка с леля си да й обработва идеалната част срещу ренто заплащане.А. от своя страна не била давала съгласие нейната идеална част да се ползва под каквато и да е форма от първата ответница,още повече да я придобие на свое име.В случая,сочи ищецът,първата ответница,поради факта,че е съсобственик на идеални части от процесните недвижими имоти по наследство ,не можела да се позове на разпоредбата на чл.69 от ЗС от ЗС.

      Предвид гореизложеното,ищецът моли да бъде призован на съд с ответниците и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение ,с което да признае за установено,че съсобственици на описаните земеделски земи,а именно:

       1/НИВА с площ 20.358 дка,ІІІ категория,находяща се в местността „М.”,представляваща имот №081001 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,обл.Ш.,при граници:имот №080003,имот №080004 и имот №081002 ,   2/НИВА с площ от 0.371дка, ІІІ категория,находяща се в местността „К.”,представляваща имот №018154 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,при граници:имот №018153,имот №018152,имот №018155 и имот №018231 и 3/НИВА с площ от 0.200дка,VІІІ категория,находяща се в местността „П.”,представляваща имот №019200 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,обл.Ш. ,при граници7имот №080153, имот №019201,имот №080126 и имот №019199 са :Т.А.И.  с ЕГН:**********, С.Н.Х. с ЕГН:********** и С.К.Х. с ЕГН:********** ,при квоти: ½ ид.част за първи и общо ½ ид.ч.за втория и третия.

      Моли съдът да отмени оспорения Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение №44,том ***,дело №***г.на Нотариус с рег.№*** ,до размера на ½ ид.ч.от описаните имоти.

      Моли да бъдат допуснати до делба описаните три земеделски имота между ищеца и ответниците ,при следните квоти: ½ ид.ч.за ищеца Т.А.И. , 1/2 ид.ч.общо за ответниците С.Н.Х. и С.К.Х..

      Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

       С допълнение към исковата молба /от 24.02.2015г./,ищецът уточнява,че той е станал собственик на ½ ид.ч.от трите недвижими имота по силата на сделка/дарение/,обективирана в Нотариален акт  за дарение на ½ ид.ч.от недвижими имоти  №*** дело №***г.на Нотариус с рег.№*** на НК.Праводателят на ищеца –А. Е. е била собственик на ½ ид.ч.от процесните недвижими имоти по наследство от баща си –Е. А. Б.. Първата ответница била собственик на ¼ ид.ч.от имотите по наследство от баща си –Н. Е.А. –починал на ***г.,който оставил две деца :първата ответница и син Н. Н.Е. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:г***,а останалата ¼ ид.ч.от имотите била придобита от двамата ответници по давност,в режим на СИО.

      Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответниците,като в срока по чл.131 от ГПК същите ,чрез пълномощника си дв.А.Ш. са депозирали писмен отговор срещу предявените срещу тях искове.

      Ответниците оспорват изцяло исковете,както и всички обстоятелства,твърдения и доводи в исковата молба.

      Оспорват,че към датата на образуване на исковата молба,предмет на гр.дело №56/2010г.по описа на НПРС ,ищецът Т.А.И. е собственик на ½ ид.ч.от недвижимите имоти,предмет на НА за дарение №*** дело №***г.по описа на Нотариус ***.Оспорват твърдението в исковата молба,че повече от пет стопански години,до 2008година,бащата на ищеца –А.И. А. е стопанислав и обработвал процесните земи и е заплащал рента на А. Е. Н..Твърдят,че през 1998 година ,наследниците на Е. А. Б. –Н. Е.А. и Х. Е. А.а /А. Е. Н./ са постигнали споразумение земеделските земи да останат за Н. –да владее,управлява и стопанисва земите така,както намери за добре ,за да стане техен собственик.През 1998 година Н. Е.А. дал на бащата на ищеца –А.И. А. да обработва процесната земя-фактически за две стопански години.През 2000 година бащата на първата ответница –Н. Е. пертърпял пожар в къщата си в с.К. ,разболял се и започнал преимуществено да живее в дома на ответниците в с.П.,където починал.През лятото на 2000 година ,Н. Е. подарил на С.Н. и С.К. целите земеделски земи ,защото очаквал от тях грижа и помощ ,което довел до знанието на сестра си Х. А.а /А. Е./.

       Ответниците твърдят,че от 01.10.2000г.те завладяли процесните земеделски земи ,започнали да упражняват фактическа власт върху целите земеделски имоти на основание,което изключват владението на Н. Е. и Х. Е.,като започнали да владеят имотите за себе си с намерение да ги своят ,като тези действия били доведени до знанието на съсобствениците Н. Е. и Х. Е..

       От 01.10.2000г.,до смъртта си -2004 година,Н. Е. не предприел никакви действия спрамо ответниците за процесните земи.Нито след неговата смърт такива действия предприел неговият син.

       От 01.10.2000г.до завеждане на гр.д.№5682015г.по описа на НПРС,Х. Е. не била предприемала никакви фактически действия спрямо ответниците за процесните земи.

       През 2008 година ответниците,неформално предоставили за ползване на Е.З.А. от кв.К. процесните земи срещу неформално предоставяне от страна на последния земеделски земи в землището на с.П..Това споразумение за ползване било валидно и към днешна дата и не прекъсвало по никакъв начин владението на ответниците,даваща основание за придобиване правото на собственост.

       От името на ответниците,техният пълномощник адв.А.Ш. чрез възражение се позовава на изтекла в тяхна полза давност,съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС ,започнала да тече от 01.10.2000г.и изтекла на 01.10.2010г.за придобиване право на собственост върху процесните недвижими имоти,предмет на исковата молба,а именно:

      1/НИВА с площ 20.358 дка,ІІІ категория,находяща се в местността „М.”,представляваща имот №081001 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,обл.Ш.,при граници:имот №080003,имот №080004 и имот №081002 ,   2/НИВА с площ от 0.371дка, ІІІ категория,находяща се в местността „К.”,представляваща имот №018154 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,при граници:имот №018153,имот №018152,имот №018155 и имот №018231 и 3/НИВА с площ от 0.200дка,VІІІ категория,находяща се в местността „П.”,представляваща имот №019200 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,обл.Ш. ,при граници7имот №080153, имот №019201,имот №080126 и имот №019199.

        Ответниците,чрез пълномощника си ,се позовават на изтекла придобивна давност в тяхна полза ,спрямо наследодателя на първата ответница,спрямо праводателя на ищеца по нотариалния договор за дарение и спрямо самия ищец,като сочат,че „позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ал.1 от ЗС,а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,зачитани към момента на изтичане на законовия срок”.

        С НА за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение №*** дело №***г.на Нотариус ***,първата ответница,през време на граждански брак с втория ответник,като владелец се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесните земеделски имоти по реда на чл.587 ал.2 от ГПК.

       Ответниците сочат,че придобили процесните имоти по давност            чрез явно,необезпокоявано и непрекъснато владение ,като са упражнявали фактическата власт върху имотите с намерение да ги своят и придобият правото на собственост.Нотариалният акт с установителното си действие констатирал изтичането на придобивната давност и възникването на правото на собственост за владелците С.Н.Х. и С.К.Х..За периода от 01.10.2000г.до 13.07.2011г.,респ.към датата на завеждане на иска ,нямало прекъсване или спиране на придобивната давност на основанията,посочени в чл.81 от ЗС,чл.116 от ЗЗД ,чл.115 от ЗЗД.

      Към датата на пълномощното,съставено от Х. С. -27.02.2012г.и към датата на съставянето на НА за дарение №*** дело №***г.в полза на ищеца Т.А.И. ,двамата знаели за владелческите действия на ответниците и за придобиване на собствеността от тях като владелци.НА за обстоятелствена проверка бил вписан в Службата по вписвания гр.Н..

      Твърдението в исковата молба,че от 2012 година ищецът владеел ½ ид.ч.от процесните земеделски земи,било невярно. Праводателката на ищеца-А. Е. Н. по договор за дарение,сключен с НА №*** дело №***г.на нотариус *** ,не била собственик на ½ ид.ч.от земеделските имоти,посочени в акта,към датата на дарението.Към тази дата -14.03.2012г.,първата ответница С.Н.Х.,през време на гражданския брак  с втория ответник –С.К.Х. са собственици на целите имоти,посочени в НА за дарение.

       НА за дарение на чужда вещ не бил нищожен,но не можел да направи надареният собственик,тъй като е недействителен/непротивопоставим/ по отношение действителния собственик.Ищецът ,като приобретател на процесните имоти,получил имотите от несобственик.Като приобретател,ищецът не могъл да придобие повече права от своя праводател,поради което,твърдят ответниците,сделката не е породила своя транслативен вещно-правен ефект.Ищецът е могъл да придобие собствеността на имотите по нотариалния дговор за дарение на оригинерно основание,каквото основание към датата на предявяване на иска нямало.

      Ответниците желаели да се възползват от действието на придобивната давност в настоящото производство,поради което молят съдът да отхвърли изцяло предявените срещу тях искове./установителен и за делба,както и искането по чл.537 ал.2 от ГПК/.

     В съдебно заседание ,ищецът,чрез пълномощника си адв.С.Т. от ШАК поддържат изцяло предявените при условията на обективно и субективно съединяване искове.

      Ответниците,представлявани от пълномощника си адв.А.Ш. от ШАК поддържат изцяло депозирания от тях писмен отговор.

      Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

      С НА за собственост на недвижими имоти,възстановени по ЗСПЗЗ №***г.по описа на НПРС,Н. Е.А. и Х. Е. А.а са признати за собственици по наследство от Е. ***,на следните недвижими имоти,находящи се в землището на мах.К.,общ.К.: 1/НИВА с площ от 0.371дка, ІІІ категория,находяща се в местността „К.”,представляваща имот №018154 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,при граници:имот №018153,имот №018152,имот №018155 и имот №018231 и 2/НИВА с площ от 0.200дка,VІІІ категория,находяща се в местността „П.”,представляваща имот №019200 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,обл.Ш. ,при граници7имот №080153, имот №019201,имот №080126 и имот №019199.

       С НА за собственост на недвижими имоти,възстановени по ЗСПЗЗ №***г.по описа на НПРС,Н. Е.А. и Х. Е. А.а са признати за собственици по наследство от Е. ***,на следния недвижим имоти,находящ се в землището на мах.К.,общ.К. :     1/НИВА с площ 20.358 дка,ІІІ категория,находяща се в местността „М.”,представляваща имот №081001 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,обл.Ш.,при граници:имот №080003,имот №080004 и имот №081002

 

      Е. А. Б.,б.ж.на гр.К.,роден на ***г. и починал на ***г.и е оставил за свои наследници по закон сина си Н. Е.А./починал на ***г./ и дъщеря си А. Е. Н. ./удостоверение за наследници с изх.№ГР-***г.,издадено от Община К./.

       Н. Е.А. е починал на ***г.и е оставил за свои законни наследници сина си Н. Н.Е. и дъщеря си С.Н.Х. /удостоверение за наследници изх.№ГР-***г.,издадено от Община К.,на л.58 по делото/.

       С НА за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение №*** дело №***г.,по описа на Нотариус с рег.№*** на НК ***,, С.Н.Х. *** е признат за собственик по давностно владение върху недвижимите имоти: 1/НИВА с площ 20.358 дка,ІІІ категория,находяща се в местността „М.”,представляваща имот №081001 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,обл.Ш.,при граници:имот №080003,имот №080004 и имот №081002 ,   2/НИВА с площ от 0.371дка, ІІІ категория,находяща се в местността „К.”,представляваща имот №018154 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,при граници:имот №018153,имот №018152,имот №018155 и имот №018231 и 3/НИВА с площ от 0.200дка,VІІІ категория,находяща се в местността „П.”,представляваща имот №019200 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,обл.Ш. ,при граници:имот №080153, имот №019201,имот №080126 и имот №019199.

        С НА за дарение на ½ идеална част от недвижими имоти №*** дело №***г.по описа на Нотариус с рег.№*** на НК ***,А. Е. Н.,действуваща чрез пълномощника си Т.А.И. е дарила на същия ,той в качеството му на дарен,договорявщ при условията на чл.38 ал.1 от ЗЗД,притежаваната от нея наследствена ½ ид.част от гореописаните три недвижими имота.В качеството си на пълномощник на А. Е.,Т.И. се легитимира въз основа на пълномощно от 27.02.2012г.,заверено от нотариус  ,24-Нотариат Измир,с апостил /приложено по делото на л.13.-18/.

      С Анкетна карта с и анкетен формуляр от 09.03.2007г.,А.И. А. е заявил като зеделески производител и очертал използваната от него земеделска земя със следните пл.№ на имотите: имот №029014, №033006, №016014, №026022, №030008, №031004 и №001001./на л.10-11 по делото/.

     Представено е и писмо от ОСЗ гр.К. до Т.А.И. с изх.№***/,в което го уведомяват,че в Общинска служба „Земеделие” е постъпила молба от негово име за регистриране в ОСЗ на негов нотариален акт №***г.за дарение на ½ ид.ч.от недвижими имоти –ниви,находящи се в землището на гр.К..ОСЗ  го уведомява,че дейността на може да бъде изпълнена поради това,че за същите ,на 08.03.2012г.е регистриран нотариален акт по давностно владение №*** на НПРС със собственик С.Н.Х..

       Видно от представеното извлечение от сметка на С. К.Х. при БА. ДСК ЕАД клон Н. е,че същият е получавал парични преводи от Държавен фонд „Земеделие”,съответно  - на 16.03.2011г.-279.91лв., на 28.05.2011г.-630.52лв.,на 29.08.2011г.- 630.52лв.,на  27.03.2012г.- 1 278.07лв.,на 29.03.2013г.-760.00лв., на 30.10.2013г.-511.23лв.,на 04.04.2014г.-1 652.20лв.,на 28.04.2014г.-1 363.28лв., на 08.05.2014г.- 1 350.00лв.,на 23.05.2014г.-46.30лв., на 27.01.2015г.- 1 915.20лв.

       От извлечение по сметката на С.Н.Х. при БА. ДСК ЕАД клон Н. е видно,че същата е получила следните парични преводи от Държавен фонд „Земеделие „/: на 08.02.2010г.- 469.57лв.,на 16.12.2009г.- 1088.98лв./плащане на субсидии/, на 20.10.2008г.- 1 310.67лв./плащане на субсидии/, на 20.12.2008г.- 915.65лв., на 24.01.2008г.- 300.74лв., на 24.01.2008г.- 796.55лв. 

 

      С.К.Х. и С.Н.Х. са законни съпрузи,сключили граждански брак на ***г.,свидетелствува представеното по делото удостоверение за сключен гр.брак ,издадено на 24.04.2015г.,надлежно заверено копие на л.92 по делото/.

        За установяване на фактическата обстановка и правилното решаване на делото,бяха изслушани показанията на свидетелите Е.З.А.,А. С. И.,И. С. Н. , А. А. А./майка на ищеца Т. /, Х.С. Х.,Х. Х.М.,З. И. А. и Д Ч..

  Макар и отчитайки вероятната им пристрастност с оглед крайния изход на делото,съдът кредитира с доверие показанията на св.А. А.,която твърди,че по уговорка с Х.,която се установила да живее в Турция през 1989 година,семейство А. започнали да обработват процесната земеделска земя от 20 декара за периода от 2004-2007 година .Взели ги под аренда ,като уговорката била те да дават съответната част от парите на Х.,а другата част –на С..,което и правили.С. нямала възражение против тази уговорка,според св.А..Първоначално се разбрали да им заплащат по 5 лева на декар рента.Дали й /вероятно на С./ пари за тези 20 декара,но Х. им се обадила,че на нея не й дали пари /Н./ ,след което А. изпратили и на нея.Когато през 2007 година им поискали по 10 лева на декар,А. се отказали от по-нататъшна обработка и ползване на земите.Голямата нива обработвали А.,а другите две –едната от които била люцерна ,я обработвали на С. дъщеря й и свекъра й ,а другата никой не я работел- била пасище ,около 2-3 ара,а другият имот бил около 3 ара..На въпрос на адв.Т. ,дали когато са работили голямата нива ,са плащали рента и за малките,св.А.А. отговаря  :”топтан плащахме,защото са малки и плащахме.”.

     Св.Х. Х. твърди,че живее в с.К. и познава страните.Т. и баща му работили нимите в „М. „ 20 декара,в „П.” -200 квадрата,в „К.а” -300кв.Малката в „П.” била пасище,не се обработвала.Другата ,малката се обработвала През периода 2004-2007година голямата нива се обработвала от Т. и баща му.,те плащали рента на двете страни.,като уговорката за отдаването на земята под аренда била със Н.,брата на Х../наследодател на ответницата С./.На свидетеля не е известно Х. да е давала нивите си/своя дял/ на брат си Н.,нито пък да ги подарява на племенницата си.От 2012 година до сега,голямата нива се обработвала както следва: 10 декара от Т. и 10 декара –от Е..Е. работил съответната част от 2008 година.За последно св.Х. виждал Х. в България през 1995 година.

      Св.И. Н. от своя страна твърди,че му е известно ,че нивите,за които спорят страните по делото са на Е. –бащата на Н. и Х..Първоначално през 1998/99г./каквито са и показанията на Х./,,а по-късно през периода 2004-2007година пак нивите се обработвали от А. и сина му Т..На А. нивите били предоставени от Н. и С. ,като половината от рентата ,бащата на Т. заплащал на Х. и половината –на С..При едно от гостуванията на брата на Н. в България,А. по него изпратил на Х. в Турция съответната й част от рентата.На св.Н. не е известно Х. да е подарявала на племеницата си нейната част от имотите,но разбрал,че при удно от ходенията на Т. в Турция ,Х. му подарила нейния дял.Т. работел земите от 2012 година.Половината от нивата била обработвана от лицето Е..

       Св.Е.А. сочи,че от 2008 до 2012 година обработвал цялата нива от 20 декара,която му била дадена от С. и С.,като уговорката била за замяна на тази нива с негова собствена с площ от 18 декара в с.Климент,която той им дал да обработват.През 2012 година Т. казал,че си е взел земята,отделил неговия дял от 10 декара ,а Е. продължил да работи 10 декара.До 2008 година процесната нива била обработвана от А.,като на св.А. не е известно дали А. е плащал на някого нещо.След като Т. го уведомил,че е взел дела си през 2012г.,лично св.Е.А. уведомил С. за този факт.От 2008 година С. очертал нивата от 20 декара ,но не я работели те,а св.А..,а те подавали документи за субсидии.От 2012 до 2015 година нивите се очертавали от С. и той вземал субсидии,а реално се обработвали от Т..На свидетеля не е известно Х. да е подарявала дела си на своя брат Н. или на племенницата си С..

     На св.Х. М. също е известно,че нивите на Н. са по наследство от баща му Е..Сестрата на Н. –А. /с турско име Х./  му подарила през 1998 година своя наследствен тял,което станало с „хабер по телефона”.В разговор със свидетеля пък ,Н. споделил ,че през 1998 година подарил целите ниви на дъщеря си С.,понеже тя го гледала в  дома си в с.П.. Разговорът се провел през 2000 година.От 2000 до 2011 година нивите се владеели ,обработвали и засявали със селскостопански култури от С. и С..,но в момента не обработвали тези ниви,тъй като извършили замяна със земя,находяща се в землището на с.К.,която лично обработвали.

     Св.З. А.,живущ ***,твърди,че познава Н.,Т.,С. и С..Н. и А. имали в наследство от баща си земи в кв.К. и от момента на реституирането ми,започнал да ги владее Н..През 2000 година ,когато се разболял,отишъв да живее при дъщеря си С. ***.На св.А. било известно,че до 2012 година С. и С. владеели процесните ниви.А. /А. ,я нарича свидетелят ,а не Х./ имала уговорка с Е. /на указващ въпрос от повереника на ответниците,свидетелят уточнява,че уговорката е била с Н.,а не както първоначално беше посочено-с Е./да оставят нивите на С..Твърди,че въпросната уговорка станала през 2000 година,когато Е. си дошъл от Турция  и разговорът протекъл между Е. ,С. и Н../следва да се отбележи,че Е. е починал през 1994 година/.

    На св.Д. Ч. било известно,че С. има по наследство от баща си Н. ниви.те/не уточни кои са те/ са брат и сестра ,тя подарила нейната част на С..Не е чувала някой да оспорва владението на С. върху тези ниви  от 2000 година,докато се снабди с нотариален акт,а споровете възникнали от 2012 година,когато Т. предявил претенции .

      Като свидетел беше разпитана Х. С./А. Е. Н./,чиито показания съдът кредитира с пълно доверие като безпристрастни с оглед крайния изход на делото.Св.С. твърди,че е дошла в България през 1998 година и брат й Н. й казал,че нивите са поделени.Казал й,че  е взел нивите от ТКЗС,защото са раздадени на всеки и й показал в едно малко сандъче нотариалните актове за нивите,че са двама наследника.За С. въобще не е ставало дума,респ.С. да подарява своя дял от нивиге на брат си или на племенницата си.От установяването й в Турция, С. поне три пъти идвала в България.,като дала на А. ,бащата на Т. да ти работи,което продължило до 2007 година.А. й пращал рентата.Когато роднините на съпруга й започнали да поделят притежаваните от тях ниви, С. решила да прехвърли своя дял на Т. /10 декара/.Той й съобщил по-късно,че С. със свидетели се е снабдила с документ за собственост и е прехвърлила имотите на свое име.Разговор между леля и племенница не се е осъществял в тази насока.Никога не е ставало въпрос  ,С. да прехвърля нивите си на С. и свидетелката не била афиширала такова намерение.

   В отговор на направено доказателство искане по реда на чл.192 от ГПК,по делото постъпи и беше прието като писмено доказателство писмо с изх.№***г.,издадено от Държавен фонд „Земеделие”,в което се сочи,че не могат да ни бъдат изпратени заверени преписи от подадени заявления на бенефециента за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2007 година във връзка с обработката на описаните в молбата земеделски земи,тъй като Т.А.И. с ЕГН:********* няма подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките по директни плащания на площ за кампания 2007 година.

      Представена е и справка от ДФ”Земеделие” с изх.№***.,в която е посочено,че за кампания 2007 година,имоти с кадастрални номера №36079-081-001,в местността „М.”,попадащ във фермерски блок 36079-477-1  е бил очертан е деклариран за подпомагане от А.И. А., и още две лица,чужди на правния спор.По отношение на кадастрални имоти 36079-018-154 и 36079-019-200,липсвала информация,което означавало ,че същите не са заявявани за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания за посочения период,като за тях нямало предоставени данни от МЗХ и АК.

     По искане на ответната страна беше открито производство по оспорване истинността на този документ по реда на чл.193 ал.1 от ГПК,а именно,че този имот е записан по анкетен лист на името на А.И. А..,като съдът разпредели в тежест на ответниците доказването на оспорвания отрицателен факт.

     Ищецът представи и по делото беше прието като писмено доказателство Удостоверение с изх.№***г.,издадено от Областна дирекция „Земеделие”гр.Ш.,в което се сочи,че А.И. А. е регистриран като земеделски стопанин на 09.03.2007г.в землище гр.К.,кв.К.,с имоти № 029014, №033006, №016014, №026022,№ 030008, № 031004 и №001001,пререгистриран на 13.03.2008г. и 12.03.2009г.

    Ответниците представиха служебна бележка ,издадена от ОСЗ гр.К.,подписана от началника А.П.,в която се сочи,че имот с номер по КВС на землище гр.К.,а именно имот №081001 местност „М.” не съществува в анкетния формуляр на А.И. А..В регистър имоти на собственици в ОСЗ няма регистриран акт за собственост на името на А. А..А.П. беше разпитан като свидетел по делото и същият заяви,че обективираната информация е била получена след направена от него справка по телефона с лицето А. Е.,отговаряващ за електронна база данни при ОД”Земеделие”гр.Ш..

    Ответниците С.Н.Х. и С.К.Х. са представили изпратени до тях писма от ДФ”Земеделие”,в които се сочи,че кадастрален имот 36079-081-001 е заявяван от тях за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампаниите 2008,2009,2010,2011 ,2013 и 2014 година.

      При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

       При условията  на главно и пълно доказване,ищeцът Т.А.И.  следваше да установи в хода на производството,че към момента на предявяване на иска/21.01.2015г./,той и ответниците С.Н.Х. и С.К.Х. се легитимират като съсобственици на процесните три недвижими имота,съответно :той се легитимира като  собственик на ½ ид.ч.от имотите на основание сделка /дарение/,обективирана в Нотариален акт  за дарение на ½ ид.ч.от недвижими имоти  №*** дело №***г.на Нотариус с рег.№*** на НК./като неговият праводател  –А. Е. е била собственик на ½ ид.ч.от процесните недвижими имоти по наследство от баща си –Е. А. Б./.Ответницата С.Н.Х. се легитимирала като собственик на  ¼ ид.ч.от имотите по наследство от баща си –Н. Е.А. –починал на ***г.,който оставил две деца :първата ответница и син Н. Н.Е. с ЕГН:**********,а останалата  ¼ ид.ч.от имотите била придобита от двамата ответници по давност,в режим на СИО.

     Доколкото ответницата С.Н.Х. се е снабдила с констативен нотариален акт а собственост,който документ е официален свидетелствуващ  и се ползва с формална доказателствена сила до установяване на неговата неистинност ,,то по арг.на чл.154 ал.3 от ГПК доказателствената тежест за опровергаване изводите на нотариуса относно придобиване на имот по давност,пада върху страната,която ги оспорва,т.е. ищеца.

      Страни в делбеното производство трябва да бъдат всички участници в имуществената общност,предмет на съдебната делба,като другарството е задължително.Ако в съдебната делба не учавствува като страна някой от участниците в общността,то тя е недопустима /чл.75 ал.2 от ЗНасл./Съдът трябва по свой почин да следи дали всички участници н имуществената общност са конституирани като страни.Като задължителни другари следва да бъдат конституирани всички лица,които имат качеството на собственици на делбените имоти към момента на предявяване иска за делба.

     Ищецът Т. И. черпи правото си на собственост върху ½ ид.част от процесните  земеделски земи на основание деривативно правно основание –сделка /дарение/,чийто праводател Х. С. /А. Е. / се легитимира като собственик на тази ½ ид.ч.на основание наследствено правоприемство от своя баща Е. Б..След смъртта на наследодателя й,двете му деца тя и бащата на ответницата С.Х. – Н. А.  са наследили по равни части,а след смъртта на бащата на ответницата ,са го заместили ответницата С. и нейния брат Н.Е. и на основание наследствено правоприемство,същите се легитимират като собственици по наследство,както следва: А. Е. –на ½ ид.ч., С.Х. –на ¼ ид.ч. и Н.Е.-на ¼ ид.ч.

      За да се придобие собствеността върху недвижим имот на основание упражнявано давностно владение /чл.79 ал.1 от Закона за собствеността/,следва това владение да е упражнявано повече от десет години,непрекъснато,явно,спокойно,несмущавано и чрез действия,които да отричат или отблъскват правата на досегашния владелец или собственик.

    От момента на реституиране на процесните земеделски земи и на основание възникнало в тяхна полза наследствено правоприемство ,Х. С. и нейният брат Н. Е. /заместне по-късно от децата си С. и Н. /са придобили в съсобственост по наследство от общия си наследодател Е. Б. имотите,предмет на иска за делба.По отношение на които ответницата С. Х. се е е снабдил с титул за собственост на основание давностно владение.От анализа на доказателствата по делото не се  установи по един категоричен начин,че ответницата С.Н.Х. е владяла тези имоти повече от десет години,непрекъснато,не е манифестирала явно това си намерение спрямо останалите съсобственици /А. Е./ и тя да е наясно с нейното намерение да свои наследствената вещ изцяло за себе си. Напротив,към 2011 година /снабдяване на ответника с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение/ и снабдяването на ищеца с пълномощно,по силата на което той е изповядал дарствената сделка /2012г./,А. Е. е била  с ясното съзнание ,че тя е собственик на идеална част от тези недвижими имоти и ищецът Т.  се е явявал държател на нейната идеална част/обработвайки същите и прибирайки плодовете от  вещта./.

     И понеже към момента на извършване на дарствената сделка /2012г./,прехвърлителят –А. Е. се е легитимирала като собственик на ½ ид.ч.от имотите,предмет на сделката ,на основание наследствено правоприемство,съдът намира за неоснователно възражението на ответниците,че предмет на отчуждителната сделка –дарение е чужда вещ,поради което е непротивопоставим по отношение на действителния собственик и надареният ищец не е могъл да придобие процесните имоти по оригинерен начин.

      От доказателствата по делото,съдът намери,че се установи по един категоричен начин,че праводателят на ищеца е собственик на вещта /1/2 ид.ч.от нея/,с която се е разпоредил ,поради което се е проявил транслативния ефект на отчуждителната сделка.

     В исковата си молба ,ищецът сам признава и моли съдът да признае за установено,че е станал собственик на ½ ид.ч.от трите недвижими имота по силата на сделка/дарение/,обективирана в Нотариален акт  за дарение на ½ ид.ч.от недвижими имоти  №*** дело №***г.на Нотариус с рег.№*** на НК,първата ответница –С.Х.  била собственик на ¼ ид.ч.от имотите по наследство от баща си –Н. Е.А.,а останалата ¼ ид.ч.от имотите била придобита от двамата ответници по давност,в режим на СИО.

      Съдът намира,че по отношение твърдяното право на собственост на ответниците е извършено недопустимо смесване на двата фактически състава/ наследствено правоприемство и давностно владение/,тъй като са различни елементите им,релевантните факти и основания,обуславящи тяхното възникване,както и правните последици от реализацията им.

 

 

Поради което,намира за основателно и споделя доводите на ответниците,изложени в писмената им защита,че спорът за материалното право би следвало да е с предмет целите земеделски имоти,предмет на НА за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение №*** дело №***г.,по описа на Нотариус с рег.№*** на НК ***,а не ½ ид.ч.от тях. Следваше като предмет на исковата претенция да бъде въведен установяването принадлежността на процесните недвижими  имоти към делбената маса ,при позоваване на един фактически състав по отношение на страните,привлечени като задължителни другари/в случая ответниците/.

    Ето защо,съдът намира,че предявените искове се явяват процесуално недопустими и като такива следва да бъдат отхвърлени от съда.Като последица от това ,следва да бъде отхвърлено и акцесорното искане по чл.537 ал.2 от ГПК ,за отмяна на констативния нотариален акт за собственост по давностно владение.

     Доколкото ответниците не проведоха успешно откритото по тяхно искане производство по оспорване на представения по делото официален писмен документ,съдът следва да се произнесе с нарочен диспозитив в тази насока.

     С оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.2 от ГПК,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях съдебни и деловодни разноски в размер на 900.00лв./от направените такива в размер на 950.00лв.-заплатено адвокатско възнаграждение/.

     Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                      Р       Е      Ш     И    :

 

     ОТХВЪРЛЯ като процесуално недопустим иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,предявен от  Т.А.И. с ЕГН: **********,***,с пълномощник по делото адв.Сн.Т. от ШАК ,ПРОТИВ С.Н.Х. с ЕГН:**********,*** и С.К.Х. с ЕГН:**********,*** ,с искане за бъде признато за установено,че ищецът е станал собственик на ½ ид.ч.следните недвижими имоти1/НИВА с площ 20.358 дка,ІІІ категория,находяща се в местността „М.”,представляваща имот №081001 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,обл.Ш.,при граници:имот №080003,имот №080004 и имот №081002 ,   2/НИВА с площ от 0.371дка, ІІІ категория,находяща се в местността „К.”,представляваща имот №018154 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,при граници:имот №018153,имот №018152,имот №018155 и имот №018231 и 3/НИВА с площ от 0.200дка,VІІІ категория,находяща се в местността „П.”,представляваща имот №019200 по плана за земеразделяне землището на гр.К.,обл.Ш. ,при граници:имот №080153, имот №019201,имот №080126 и имот №019199.,по силата на сделка/дарение/,обективирана в Нотариален акт  за дарение на ½ ид.ч.от недвижими имоти  №*** дело №***г.на Нотариус с рег.№*** на НК.,ответницата С.Н.Х. е  собственик на ¼ ид.ч.от гореописаните имоти по наследство от баща си –Н. Е.А.,а останалата ¼ ид.ч.от имотите била придобита от двамата ответници   С.Н.Х. и С.К.Х.  по давност,в режим на СИО.

 

       ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.34 от ЗС,предявен от Т.А.И. с ЕГН: **********,***,с пълномощник по делото адв.Сн.Т. от ШАК ,ПРОТИВ С.Н.Х. с ЕГН:**********,*** и С.К.Х. с ЕГН:**********,*** за съдебна делба на гореописаните недвижими имоти,при квоти:1/2 ид.ч.за ищеца и ½ ид.ч.общо за двамата ответници.

 

       ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК –за отмяна на оспорения  Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давностно владение №***дело №***г.на Нотариус с рег.№*** ,до размера на ½ ид.ч.от описаните имоти.

 

      На основание чл.194 ал.2 от ГПК съдът ПОСТАНОВЯВА,че направеното ОСПОРВАНЕ от страна на ответниците на истиността на  представения документ - Справка от ДФ”Земеделие” с изх.№101-1100/684 от 24.08.2015г.НЕ  Е ДОКАЗАНО.

 

        ОСЪЖДА ищеца Т.А.И. с ЕГН: **********,***,с пълномощник по делото адв.С.Т. от ШАК да заплати на ответниците С.Н.Х. с ЕГН:**********,*** и С.К.Х. с ЕГН:**********,*** направените по делото разноски в размер на 900.00лв./деветстотин лева/.

 

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: