Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 158

 

гр. Нови Пазар,  12.05.2015г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Нови пазар, в публичното си заседание на петнадесети април две хиляди и петнадесета  година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР :  В.В.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 164 по описа на НПРС за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД за сумата от 2136,20лв., представляваща равностойността на предоставен паричен заем в размер на 1500щ.долара, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, евентуално иск по чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД за неоснователно обогатяване на ответника с тази сума, като получена без основание.

Ищцата сочи, че на 05.11.2013 г. е превела по банкова сметка ***,20лв., представляващи равностойността на 1 500 щатски долара, съгласно устен договор за заем. Съгласно договореното между страните ответникът е следвало да върне сумата до 05.02.2014 г. За да изпрати сумата на ответника, ищцата взела в заем от друго лице на същата дата – 05.11.2013 г. След датата на падежа ищцата разговаряла с ответника, но той не изпълнил задължението си да върне сумата.

На 12.11.2014 г. ищцата изпратила нотариална покана до ответника, която той получил на 02.12.2014 г. Ответникът не се явил на посочената в поканата дата и час, като депозирал писмен отговор - становище, че е получил сумата, но не дължи връщането й.

Ищцата претендира на основание чл. 240 от ЗЗД от ответника сумата от 2 136,20 лв., както и законната лихва от датата на предявяване на иска.

 

Ответникът по делото, в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който сочи, че искът е неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата относно съществуването на договор за заем. Не оспорва факта на получаване на паричната сума, но сочи, че тя е изпратена в изпълнение на парично задължение на ищцата към него, свързано със закупуването на общ автомобил, за което той дал преди това на ищцата сумата от 1100евро,  а останалата сума за закупуване на колата щяла да осигури ищцата. Отношенията между страните се променили, поради което и те не закупили общ автомобил. Така ответникът бил дал предварително на ищцата сумата от 1100 евро. През м.април ответникът заминал за Ф., но вместо с ищцата заминал с друга негова позната. Това станало известно на ищцата и тя започнала да го притеснява по телефона, а след това му изпратила и покана за връщане на паричната сума. Поради това, ответникът сочи, че плащайки му сумата от 2136,20лв., ищцата всъщност му връща дадената от него сума в размер на 1100евро,  поради което не дължи връщането й.

Ответникът моли да се отхвърлят исковете и да му се присъдят разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

По делото страните не спорят относно това, че ищцата е платила на ответника по банков път сумата от 2 136,20лв. на 05.11.2013 г. (л.4 от делото). Страните спорят относно основанието за плащането й, както и за това дали е налице договор за заем между тях, неизпълнението на който да е основание за връщането й.

По делото са събрани освен посочената банкова бележка, удостоверяваща плащането на сумата от 2136,20лв. от ищцата в полза на ответника, само гласни доказателства.

От показанията на свидетелите Д. М. и Д. И. се установява, че страните по делото се познават от преди 2 години, като същите работили заедно във Ф. и между тях съществували близки, интимни отношения. Страните пътували до Ф. с автомобил на майката и при последното им завръщане в България се уговорили да си купят кола, с която да пътуват заедно. Всеки от страните по делото при завръщането си в България се прибрал по родните си места – ищцата в гр. Я., а ответникът в гр. Н.. Около октомври 2013 г. ответникът Й. поискал от ищцата К. пари и т.к тя не разполагала със собствени средства поискала от свой познат с име В., който работел в САЩ сумата от 2000 щ.долара. На 05.11.2013 г. той изпратил 2000щ.долара. От получената сума ищцата изтеглила равностойността на 1500 щ.долара, а именно 2 137,20лв., които изпратила на ответника Й. на същата дата – 05.11.2013 г. Останалата сума от 500щ.долара св. Д. М. сочи, че му била предадена на него.

На 12.11.2014 г. ищцата е изпратила до ответника нотариална покана за връщане на заетата от нея сума от  2136,20лв. В поканата е посочено, че на 02.12.2014 г. в 10.00ч. ищцата кани ответника в кантората на Нотариус П. *** да издължи заетата сума. Поканата е била връчена на 21.11.2014 г.

От събраните по делото доказателства – писмени и гласни не се установи наличието на договор за заем между страните. По делото с безспорна категоричност се установи предаването на сумата от 2 137,20лв. от ищцата на ответника Й., както и наличието на уговорка помежду им за закупуване на автомобил, с който да пътуват заедно до Ф.. Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Това показва, че договорът за заем е неформален, т.е не е необходимо да бъде в писмена форма, но евентуалното й съществуване би било единствено форма за доказване. Такава писмена форма, удостоверяваща наличието на договор за заем не се сочи от страните по делото. На следващо място договорът за заем е двустранен, консесуален, възмезден и реален. С него страните се споразумяват, относно предаването на пари, тяхното получаване. Предаване на пари и тяхното получаване от ответника по делото не се спори от страните по делото. Но страните и по – конкретно ищцата не доказва наличието на уговорка с ответника относно връщането на тази сума. Свидетелят Д.М. сочи, че „парите трябваше да се върнат до 3 месеца, каквито били условията и към него, защото В. постави такива условия”. Съдът намира, казаното от свидетеля за едно предположение относно наличието на уговорки между страните по делото относно начина на връщане на сумата само защото „условието към него” било такова. Самия свидетел не сочи, че е присъствал на самата уговорка, на постигането на съгласие между спорещите страни, относно реда за връщане на парите. Наличие на уговорка за връщане на получената от ответника сума не се установява и от казаното от св. И.,  според когото самия ответник по рано бил дал пари на ищцата в размер на 1100евро, който тя превеждайки му на 05.11.2013 г. е върнала в левова равностойност.

Предвид на горното, съдът намира, че не ищцата не доказва наличието на договор за заем, сключен между нея и ответника, съгласно който тя му е предоставила в заем сумата от 2 136,20лв., представляващи левова равностойност на 1500щ.долара, а той от своя страна е следвало да й я върне в срок до 05.02.2014 г. Поради това предявеният от ищцата главен иск по чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД за сумата от 2136,20лв. за връщане на сумата от 2136,20лв., представляваща равностойността на предоставен паричен заем в размер на 1500щ.долара, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

С оглед на това, че ищцата е предявила евентуално съединен с главния иск друг такъв по чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД за неоснователно обогатяване на ответника с тази сума, като получена без основание, съдът установи следното:

Страните не спорят относно това, че ищцата е превела, а ответникът е получил от нея сумата от 2136,20лв. Страните спорят относно основанието за това плащане, респ.получаване на сумата от ответника. От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът Й. си е купил кола и с нея ходил до Ф.. Съдът не приема за доказано по безспорен начин в отношенията между страните, че те са имали уговорка за съвместно закупуване на лек автомобил, с който да пътуват заедно до Ф.. Индиции за такива уговорки се съдържат в показанията на св. Д. И., който относно пътуванията и отношенията между страните казва „Знам това от Й.. .............. Не ми е известно Й. да е вземал пари от К. назаем. Знам, че щеше да си купува кола Д. и са се разбрали К. ***. К. да я купи. Той и е дал 1100 евро, когато са се върнали от Ф.. ........ Не знам къде й е дал парите, дали в България или във Ф.. ...........”. Свидетелят сочи, че казаното от него го е чул от него от Й., т.е той няма лични възприятия за описаните от него факти. Единствения факт, който свидетелят сочи, че лично е видя и узнал е закупуването от ответника на автомобил „***” и с който ответникът заминал за Ф.. Всичко останало му е известно от ответника. Относно водената между страните кореспонденция по телефон и чрез есемеси, свидетелят казва „Не знам, но нещо не вървяло при тях, той ми се оплака”. Всичко това показва, че този свидетел сочи факти и обстоятелства, които лично ответникът му е казал в разговор, поради което това не може да се приеме за доказателство относно наличието на уговорки между страните за съвместно закупуване на автомобил, като за целта ответникът първоначално е дал на ищцата сумата от 1100евро, които в левова равностойност по – късно тя му върнала. Показанията на св. Исмет се основават единствено на посочени от ответника изгодни за него факти, а не на установени от самия свидетел, поради което съдът намира, че те не представляват доказателство за наличието на сочените от ответника уговорки с ищцата, в т.ч и предаване от него на сумата от 1100евро, която му била върната по – късно от ищцата, поради влошаване на отношенията помежду им.

Съдът намира, че доколкото доказването на наличието на основание за получаване на конкретната сума пари от ищцата в размер на 2136,20лв. е в тежест на ответника, то той в рамките на настоящето производство не доказва такова. В тежест на ищцата по иска по чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД е да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещта, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото. В настоящето производство е напълно доказано в отношенията между страните и те не спорят относно това, че ищцата е превела на ответника, а ответникът, че е получил от нея сумата от 2136,20лв. на 05.11.2013 г. Ответникът обаче не доказа по делото с годни доказателствени средства основание за задържане на полученото. В този смисъл, съдът намира иска по чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД за доказан и следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2136,20лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

Поради това, че произнасянето по евентуалният иск по чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД е обусловено от отхвърлянето на главният иск, този по чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД, то първоначално съдът следва да се произнесе по отхвърлянето на главния иск и след това по евентуалният иск.

С оглед на приетото от съда, съгл. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 85,45лв. за държавна такса и 680,00лв. адвокатски хонорар, общо 685,45лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд Нови пазар,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД на К.И.Г. с ЕГН ********** *** срещу Й.Е.Й. с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 2136,20лв., представляваща предоставен паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, Й.Е.Й. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.И.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 2136,20лв.(две хиляди сто тридесет и шест лева и двадесет стотинки), получена без основание от ответника Й.Е.Й. с ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2015 г.

 

ОСЪЖДА на основание 78, ал.1 от ГПК, Й.Е.Й. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.И.Г. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 685,45лв/шестстотин осемдесет и пет лева четиридесет и пет стотинки/ разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

                                               Районен съдия : ........../ П /....................

                                                                              Галина Николова