Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 341

 

 

Гр. Шумен, 06.11.2015 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Петина Николова

 

        при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 208 по описа на НПРС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС за прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право на собственост.

Делото е образувано по искова молба, подадена от В.В.Р. с ЕГН ********** и Р.В.Р. с ЕГН ********** *** срещу Д.К.Д. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че двамата ищци като наследници на В. Р. Т. и Н. Г. Т.а са станали собственици на поземлен имот с идентификатор 52009.505.432 по КККР на гр. Н.П. с площ 648 кв.м. , находящ се в гр. Н.П., ул. „***“ № ***, при граници имот №№ 52009.505.431, 52009.505.424, 52009.505.423, 52009.505.422, 52009.505.433, 52009.505.435. Твърдят, че ответницата Д.К.Д. била собственик на съседният имот с идентификатор 52009.505.431. През лятото на 2009г. тя започнала строителство, но след жалба на единия ищец строежът бил спрян. След подадени от нея заявление за издаване на разрешение за строеж, такова й е дадено. Построени били гараж и плътна ограда, но същите бил изградени частично в имота на ищците и в нарушение на законовите норми и издадените разрешения. По изложените мотиви ищците молят съда да задължи ответницата да премахне за своя сметка изградените от ответницата частично в техния имот гараж и плътна ограда.

            В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, поддържа исковете изцяло и твърди, че събраните по делото доказателства безспорно доказват основателността на изложените в исковата молба факти. Молят съдът да уважи исковете. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В предоставения на ответника едномесечен срок за отговор, той е подал такъв чрез своя процесуален представител. Излага възражения, с които оспорва основателността на иска. На първо място, се оспорва размера на претендираното от ищците право – твърди се, че площта на собствения на ищците имот е едва 612 кв.м. На второ място, се оспорват твърденията, че изградените гараж и плътна ограда не отговарят на издадените строителните разрешения, както и че навлизат в имота на ищците. Твърди се, че са спазени всички параметри на издадените строителни разрешения, като последните са влезли в сила. Излагат се втвърдения, че двата обекта- гараж и плътна ограда отговарят изцяло на действащото законодателство. Според твърденията на ответницата те не навлизат в имота нас ищците, съгласно действащите регулационни и кадастрални планове.

В хода по същество се поддържа изложеното в отговора, като се твърди, че от назначените от съда СТЕ се установява, че построените гараж и масивна ограда са съобразени със строителната документация и не нарушават правото на собственост на ищеците, включително и спорната граница, поради което заведените искове са неоснователни и следва да бъдат отменени.

            Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, а и от писмените доказателства се установява, че ищците В.В.Р. и Р.В.Р. ***, като наследници на В. Р. Т. и Н. Г. Т.а, са станали собственици на поземлен имот с идентификатор 52009.505.432 по КККР на гр. Н.П. с площ 648 кв.м. , находящ се в гр. Н.П., ул. „***“ № ***, при граници имот №№ 52009.505.431, 52009.505.424, 52009.505.423, 52009.505.422, 52009.505.433, 52009.505.435 по кадастралния план на гр. Н.П..

Между страните няма спор, а и от писмените доказателства се установява още, че ответникът Д.К.Д. с ЕГН ********** *** е собственик на съседния имот, представляващ дворно място с идентификатор № 52009.505.431 по КККР на гр. Н.П..

През лятото на 2009г. ответницата започнала строеж на гараж и плътна ограда покрай западната граница на имота, където собственият ѝ имот граничи с имота на ищците. Това станало повод за противоречия между страните относно законността на строежа и дали не се засяга правото на собственост на ищците.

Общата граница между двата имота минава по тангентата юг-северозапад.

От назначените по делото СТЕ и повторна СТЕ се установява, че изградените в имота нас ответницата съоръжения – гараж и плътна ограда са изпълнени в съответствие с изискванията на нормативната уредба и на строителните книжа.

Установява се още, че границата между двата имота не е променяна с регулационен план или план за изменение на ПУП от 1985г. до 2005г., когато е одобрен оцифрения кадастрален план. Единствената промяна след това, засягаща двата процесни имота е от 2010г., когато е допълнена кадастралната карта чрез нанасяне в нея на изградения обект гараж с идентификатор 52009.505.431.8.

От назначените две СТЕ се установява категорично, че при построяването на двете съоръжения – плътна ограда и гараж – същите не навлизат в имота на ищците. Становищата на експертите по двете на СТЕ са категорични по този въпрос. При заснемането на съществуващите граници на място е установено едно отклонение от кадастралната карта и регулационния план и то е в северната част на имотите (докато оградата и гаража са изпълнени в южната част) и там границата е изместена в източна посока (в посока имот с идентификатор 52009.505.431), т.е. има навлизане, но в имота на ответницата, а не в този на ищците.

С оглед на гореизложеното е необходимо да уточни, че заключенията на двете СТЕ се кредитират изцяло от настоящият съдебен състав като изчерпателни и компетентно дадени. По делото липсват данни, които да обосноват обратния извод. Несъгласието на ищците със заключението на вещите лица не е от характер да разколебае тяхната компетентност. Допълнителен довод в подкрепа на доверието в заключението на вещите лица се съдържа и в извършените от тях замервания на координатните точки, съпоставено с измерванията на кадастралната карта. Съгласно представената кадастрална скица № 15-467752 от 18.12.2014г. на СГКК-Шумен (стр. 22-23 от делото), която е изготвена след построяването на двете съоръжения, се установява, че т. 2 от тази скица, която представлява най-южната точка на границата между двата имота, е с координати х: 4699271.62 и у: 9481894.35. Същата тази най-южна точка от границата между двата имота по скица № 9183 от 27.10.2009г. (стр.20-21 от делото), в която все още не са заснети и отразени двете построени съоръжения, е посочена като т. 7 и е със същите координати. А в заключението на вещите лица при заснемането на място, съгласно Приложение № 4, същата тази най-южна точка от границата на двата имота е посочена като т. 3 и е с координати: х: 4699271.61 и у: 9481894.36, т.е. между заснемането на най-южната точка от границата между двата имота, извършено от СГКК-Шумен преди построяването на гаража и оградата и заснемането ѝ от вещите лица след построяването на съоръженията, се констатира отклонение от тези координати с 1/10, което е равно на отклонение от 1 см и е в рамките на допустимата грешка.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС за прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право на собственост. По делото ищците претендираха, че ответницата е изградила плътна ограда и гараж в нарушение на нормативната уредба и строителните книжа и освен това с построяването им е навлязла в техния имот и така препятства упражняването на правото на собственост върху собствения им имот в пълнота. Необходимо е да се уточни, че в иска по чл. 109 от ЗС съдът няма безусловно изискване на изследва законосъобразността на строежите. Този въпрос е относим към предмета на делото само, ако неспазването на нормативната уредба и/или на строителните книжа е довело до неправомерно засягане правото на собственост на ищците. Наред с това ищците трябваше да докажат, че построените гараж и плътна ограда навлизат в техния имот и им пречат да упражняват в пълен обем правото си на собственост.

Тези твърдения останаха недоказани по делото.

От назначените по делото СТЕ се установи, че разликите между заснетите граници на място и тези по регулационен план се в рамките на допустимата техническа грешка. Нещо повече, установява се още, че границата между двата имота е изместена на място, но в посока имота на ответницата.

Всички тези изводи на съда противостоят на тезата, изложена от ищеца в исковата молба, че с действията си ответницата, изграждайки двете съоръжения гараж с идентификатор № 52009.505.431.8 и плътна ограда, препятства възможността на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем.

С оглед на всичко това съдът намира предявения иск за изцяло недоказан и следователно неоснователен и като такъв трябва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изводът на съда относно неоснователността на исковата претенция и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените по делото разноски.

Процесуалният представител на ищците направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде разгледано преди преценка на размера на дължимите разноски.

По делото е представен списък на разноските от процесуалният представител на ответницата, в който е записан размер на платено адвокатско възнаграждение 660 лв с включен ДДС. Размерът на адвокатското възнаграждение, договорено от ответницата и нейният процесуален представител, както и реалното му плащане се доказват от представените договор за правна помощ и фактура (стр. 35 и 36 от делото). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение по настоящото дело възлиза на 600 лв без ДДС, съгласно § 2а от ДР към същата наредба, а с ДДС – 720 лв.

Предвид това съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.

Предвид това съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените по делото разноски в общ размер от 765 лв, съгласно списък за разноските, представен в последното съдебно заседание.

            Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.В.Р. с ЕГН ********** *** 29 и Р.В.Р. с ЕГН ********** ***, срещу Д.К.Д. с ЕГН ********** *** с правно основание чл. 109 от ЗС, за премахването на построените от ответника на границата между собствените на страните недвижими имоти с идентификатори №№ 52009.505.432 и 52009.505.431 по КККР на гр. Н.П. постройка идентификатор с № 52009.505.431.8 и плътна ограда.

ОСЪЖДА ищците В.В.Р. с ЕГН ********** *** 29 и Р.В.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати на ответницата Д.К.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 765 лв (седемстотин шестдесет и пет лева), представляващ направени в производството разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:     ......./ П /............................

 

                                                                                                    Петина НИКОЛОВА