Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 164

 

гр. Н.П., 18.05.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

  Районен съд- Н.П. в публичното заседание на единадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 268 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба, съдържаща два обективно съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 327 от ТЗ, за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 803/14г. на НПРС само срещу възразилия ответник А.Н.Р..

Първият иск е за установяване съществуването на вземането на ищеца за сумата от 525,19лв. представляващо 1/2ид.ч. от главница, цялата от 1050,38лв.и втори иск за установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 117,49лв., представляващо ½ ид.ч. от претендирата мораторна лихва от датата на падежа на всяка от фактурите до 23.09.2014 г.

Исковете са само спрямо ответника А.Н.Р., който в качеството на наследник на починалия след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение наследодател А.А.Р. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

            Основанията за исковете  са по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК.

            Ищецът сочи, че съгл. Чл. 17, т.2 от ОУ на договорите за продажба на елнергия на «***» АД, потребителят се задължава да заплаща потребената ел.енергия в сроковете по чл.26 от ОУДПЕЕ. Ищецът сочи, че съгласно тази разпоредба абонатът изпада в забава след настъпване падежа на всяка фактура, без да е необходимо изпращшането на изрицна покана за плащане на дължимите суми.

Ищецът е предявил претенциите си спрямо ответницата за установяване съществуването на вземането на ищеца за сумата от 525,19лв. представляващо 1/2ид.ч. от главница, цялата от 1050,38лв.и за установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 117,49лв., представляващо ½ ид.ч. от претендирата мораторна лихва от датата на падежа на всяка от фактурите до 23.09.2014 г.

            Претенциите на ищеца се основават на неизпълнени задължения по фактура № 0090163667/08.06.2012 г. и № 0091548207/08.08.2012 г.

Ищецът моли съда, след като се убеди в основателността на исковите му претенции да постанови решение, съгласно което да признае за установено спрямо ответницата, че вземането на ищеца за сумата от 525,19лв. представляващо 1/2ид.ч. от главница, цялата от 1050,38лв.и за установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 117,49лв., представляващо ½ ид.ч. от претендирата мораторна лихва от датата на падежа на всяка от фактурите до 23.09.2014 г.спрямо нея съществува. Желае присъждане на направените по делото разноски.

           

            Ответницата е изпратила писмен отговор на иска, в който сочи, че тези задължения били на съпруга й, когото тя напуснала за период от 8 години и когато той починал тя се завърнала в имота, но в него нямало ток. Счита, че това са чужди задължения, за които тя не може да отговаря.

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Видно е от приложените заверени копия от два броя дебитни известия с №0090163667 от 08.06.2012 г. и № 0091548207 от 08.08.2012 г., че техен получател е лицето А.А.Р., с адрес на обекта с. В., обл.Ш., ул.”***” № *. Общата дължима сума по тези две известия възлиза на 1 050,38 лв., каквато е претенцията на ищцовото дружество за главница към А.А.Р., съгласно приложеното по делото ч.гр.д.№ 308/2014 г. на НПРС и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по него.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 06.10.2014 г., а заповедта е издадена на 10.10.2014 г. От съдържащите се в приложеното ч.гр.д.№ 308/2014 г. на НПРС доказателства се установява, че длъжникът А.А.Р. е починал на 08.10.2014 г. и за това е издаден Акт за смърт № *** г. От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че починалия длъжник е оставил за свои наследници по закон съпруга – А.Н.Р. и дъщеря Е. А. А..

Това за което се спори по настоящето дело е не съществуването на самото задължение и неговия размер на ищеца към починалия длъжник А.А.Р., а обстоятелството, че ответницата като съпруга на починалия длъжник не дължи претендираните суми, т.к не е живяла в имота. По делото се установи по несъмнен начин, че съпрузите – починалия длъжник по заповедното производство А.А.Р. и ответницата А.Н.Р. са живели разделени през последните 8 години, което е било породено от поведението на починалия съпруг. Ответницата напуснала семейното жилище и се установила заедно с детето си в гр. С., където живяла до смъртта на мъжа си. Свидетелят по делото потвърждава твърдението на ответницата, че тя не е живяла в имота в продължение на 8 години и се завърнала след смъртта на мъжа си, преди около 2-3 месеца, като в имота е нямало ток. В момента имота се поддържал от ответницата, като тя самата и дъщеря й живеели на квартира в друга къща, т.к имота, за който е начислената ел.енергия бил негоден за живеене.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, както и че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. С оглед на обстоятелството, че бракът на страните е прекратен на основание чл. 44, т.1 от СК, поради смъртта на мъжа А.А.Р., то това прекратяване е станало на 08.10.2014 г. До тази дата всички задължения, съгл. чл. 32 от СК за задоволяване на нужди на семейството, в т.ч и заплащане на доставена и ползвана ел.енергия се поемат от двамата съпрузи. Видно от приложените дебитни известия и справка за потреблението, изготвена от ищеца по делото и приложена на л.4 от делото, исканите от ищеца суми са за консумирана ел.енергия в периода от 09.12.2011 г. до 05.06.2012 г. са на стойност 776,48лв. и за периода от 06.06.2012 г. до 03.08.2012 г. са на стойност 273,90лв. Следователно, поради това, че задълженията към имота са за период от преди прекратяване на брака на ответницата с А.А.Р., то задължението за него е и на самата ответница, която отговаря солидарно наред с мъжа си за цялата сума.

Съдът въз основа на гореизложеното намира възраженията на ответницата за недължимост от нея на задълженията за доставена и ползвана ел.енергия за неоснователни. Съдът намира, че ответницата дължи претендираните от ищеца суми, представляващи половината от дължимата по дебитни известия с №0090163667 от 08.06.2012 г. и № 0091548207 от 08.08.2012 г. сума в общ размер на 1050,38лв., представляваща главница и за сумата от 234,98лв., представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 23.09.2014 г. Падежът на фактура №0090163667 от 08.06.2012 г.е  28.06.2012 г., а този на фактура № 0091548207 от 08.08.2012 г. е от 28.08.2012 г.

Предвид на горното, съдът намира исковете на ищеца за доказани и следва да се уважат изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 74,90лв. и 300лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното и на основание чл. 235 отГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, спрямо А.Н.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ВП., общ. Н.П., област Ш., ул. “***” № *, наследник на починалия А.А.Р. с ЕГН **********, че вземането на “***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В. *, район ***, бул.“*** * №*, представлявано от Управителите  Б. Г. М., Б.Д.П. и П.С.С., за сумата от 525,19лв. (петстотин двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки), представляващи 1/2ид.ч. от главница, цялата от 1050,38лв.(хиляда седемстотин и осем  лева и единадесет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 06.10.2014 г. до окончателното плащане главница за неизплатена ел.енергия за абонатен № 0700202198  и адрес на потребление в с. ВП., област Ш., ул. ул. “***” № 5, по клиентски номер 1300065454, съгласно Фактура № №0090163667 от 08.06.2012 г.с падеж  28.06.2012 г., и фактура № 0091548207 от 08.08.2012 г.с падеж 28.08.2012 г., СЪЩЕСТВУВА.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, спрямо А.Н.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ВП., общ. Н.П., област Ш., ул. “***” № 5, наследник на починалия А.А.Р. с ЕГН **********, че вземането на “***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район ***, бул.“*** Г. №*, представлявано от Управителите  Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., за сумата от 117,49лв.(сто и седемнадесет лева четиридесет и девет стотинки), представляващо ½ ид.ч. от претендирата мораторна лихва от 28.06.2012 г. до 23.09.2014 г.за фактура № 0090163667 от 08.06.2012 г и от 28.08.2012 г. до 23.09.2014 г.за фактура № 0091548207 от 08.08.2012 г., СЪЩЕСТВУВА.

 

ОСЪЖДА А.Н.Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ВП., общ. Н., област Ш., ул. “***” № *, ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В. *, район ***, бул.“***” №*, В. Т. – Г, направените по делото разноски в размер на 374,29 лв.(триста седемдесет и четири лева двадесет и девет стотинки). 

 

След влизане в законна сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д. № 803/2014 г. по описа на НПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд Ш..

 

 

                                                          Районен съдия: ......../ П /.........................

                                                                                              Галина Николова