Р Е Ш Е Н И Е

№ 359

гр. Н., 23.11.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд –  Н. в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №279 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищците И.Й.И. и Р.М.И.,*** против ответницата А.А.О. ***.

            В исковата молба ищците твърдят, че са съпрузи, а ищецът и ответницата са брат и сестра. През 2013 г. майката на ищеца и ответницата – А.С.Й. била призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с. К., обл. Ш. на ул. „***“, №***, а именно: жилищна сграда и две второстепенни жилищни сгради, построени в общинско място с площ от 495 кв.м., представляващо УПИ І-42 от квартал 64 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ І-42 и УПИ ІІ-41. В тази връзка бил съставен нотариален акт №***, дело №*** г. на нотариус *** с район на действие РС – Н.. В същия ден, в който бил съставен въпросния нотариален акт, майката на ищеца и ответницата продала имота на последната. Към този момент ответницата нямала сключен граждански брак, поради което се легитимирала като единствен собственик на имота. Имотът /жилищните сгради/ били построени по време на брака на родителите на ищеца и ответницата, като с протокол №20/03.12.1967 г. на баща им А.И.Й. /Ю.И.Ю./ било отстъпено право на строеж върху държавно място от 520 кв.м. След построяването на сградите собствеността върху тях била придобита от двамата родители на основание разпоредбите на Правилника за държавните имоти /отм./

            Ищците сключили граждански брак на *** г. и тогава родителите на ищеца им предоставили владението и ползуването на стая от жилищната сграда и половината от останалите постройки и дворното място, а те и ответницата владяли останалата част от имота. Това разделение на владението продължило и след като бащата на ищеца починал на *** г., а продължавало и към момента, тъй като другата сестра на ищеца – Ф. А.И. предоставила на ищците владението на наследствения си дял на от имота.

            Ищците считат, че майката на ищеца не е придобила по давност целия имот, предмет на делото, тъй като те двамата от сключването на брака си и до момента упражняват фактическа власт върху половината от имота непрекъснато, явно и спокойно, с намерение за своене, поради което са придобили собствеността върху тази част от имота. Затова А.Й. не следвало да се счита за собственик на ½ идеална част от имота и в тази част, извършената от нея продажба на имота, не можела да се противопостави на ищците, защото майката на ищеца не можела да прехвърли повече права, отколкото притежава. По тези съображения ищците молят съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че те са собственици на ½ идеална част от процесния имот, като съставения нотариален акт за собственост, придобит по давност, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, бъде отменен за размера от ½ идеална част от описания в него имот. Молят, да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

            В случай, че съдът не приеме за основателна и доказана тази претенция, в условията на евентуалност ищецът твърди, че след смъртта на баща му, той е придобил по наследство от баща си 1/8 идеална част от процесния имот, която не е била владяна от неговата майка и с тази част от имота тя не могла да се разпореди в полза на ответницата. Затова ищецът моли, съдът да приеме за установено спрямо ответницата, че той е собственик на 1/8 идеална част от имота

            Ответницата в отговора си твърди, че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че тя и ищецът имат общ наследодател; не се оспорват и документите, удостоверяващи родствената връзка между страните; не се оспорва местоположението на имота и факта, че земята представлява частна общинска собственост. Ответницата оспорва твърденията на ищците, че процесният имот е придобит от родителите на ищеца и ответницата при условията на Правилника за държавните имоти, смята, че липсват доказателства за надлежно учредено право на строеж и реализиран строеж, съобразно отстъпеното право. Оспорва твърденията на ищците, че те са упражнявали фактическа власт върху част от имота от 1979 г. до момента. Твърди, че през тези години ищецът не е живял в имота, а извън с. К.. През последните пет години той периодично посещавал имота със съгласието на своята майка и се установил да живее в него с ищцата със съгласието на майката. Изтъква, че владението на реална част от имот не може да обоснове извод, че владелецът е собственик по давностно владение на идеална част от него, без да е налице съвместно владение. Ответницата твърди, че след смъртта на нейния баща, имотът преминал изцяло в самостоятелно владение на неговата съпруга – майката на ищеца и ответницата, която самостоятелно упражнявала владението на имота и го придобила по давност. Ищците по никакъв начин и не демонстрирали намерение за своене на целия, или част от имота. Поради това позоваването им на осъществен фактически състав по чл.79 от ЗС било неоснователно. При условията на евентуалност ответницата предявява възражение за изтекла давност по чл.67 от ЗС относно отстъпеното право на строеж, като твърди, че то не е упражнено в законовия срок.

            Ответницата заявява, че договорът, с който нейната майка й прехвърлила процесния имот е действителен и годен да прехвърли права.

            Относно предявения от ищеца иск в условията на евентуалност, ответницата възразява, че родителите на ищеца и ответницата не са придобили правото на собственост върху имота при условията на чл.39 от ПДИ. Твърди, че липсват доказателства за това ищецът да е приел наследството от баща си изрично или мълчаливо, както и кога е приел наследството. Поради това смята, че и този иск е неоснователен.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищците по делото са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. Ищецът и ответницата са брат и сестра и са наследници на А. И. Й. /Ю.И.Ю./ - техен баща, бивш жител ***, починал на *** г. Същият е оставил за наследници, освен ищеца и ответницата, също и съпругата си А.С.Й., както и другата си дъщеря Ф. А.И.. А.С.Й. е починала на *** г. и нейни наследници са децата й – ищецът, ответницата и Ф. А.И..

            С протоколно решение №20 от 30.11.1965 г. на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет – гр. К. е отстъпено право на строеж на наследодателя на ищеца и ответницата - Ю.И.Ю., възмездно, върху държавно място в с. К. – парцел Х от кв.57, с площ от 520 кв.м. за построяване на жилище, в двугодишен срок. Така Ю., заедно със съпругата си А.С.Й. построили жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор. Къщата била построена през 1967 г. въз основа на отстъпеното право на строеж и то било заплатено към този момент. Семейството се настанило в построенато жилище, където отглеждали и трите си деца. През 1979 г., когато ищците сключили граждански брак, те заживяли в едната от стаите на къщата и със съгласието на родителите на ищеца установили владение на тази част на къщата, като към стаята си обособили отделен вход. Родителите на ищеца, заедно с останалите си две деца заживяли в останалата част – всъщност останалата стая. Впоследствие към къщата от бащата на ищеца и самия него, били изградени пристройки, ползувани за отглеждане на животни, а впоследствие и пристройки, където живеели децата на ищеца, а и ответницата със семейството си. Впоследствие ответницата и семейството й заминали да живеят в друго населено място и тогава пристройката, която те обитавали била съборена. Сестрата на ищеца и ответницата - Ф. А.И. през 80-те години, след като се задомила, заедно със семейството си, си закупили имот в същия квартал и напуснала процесния имот, като същата била наясно, че брат й и съпругата му владеят част от имота и дала съгласие за това. Изгражданите впоследствие пристройки към къщата били извършени без съответните разрешения.

            След смъртта на Ю.И.Ю. в процесния имот останали съпругата му А.С.Й. и ищците. За Й. се грижели ищците, както и дъщерите й – ответницата и Ф. А.И.. В последните години ответницата живяла при своята майка, грижила се за нея.

            На 17.12.2013 г. майката на ищеца и ответницата А.С.Й. се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №*** г. на нотариус ***, именно за процесния имот. В хода на проведена обстоятелствена проверка Й. посочила трима свидетели, които заявили пред нотариуса, че тя и съпругът й са купили имота преди повече от 30-40 г., а след смъртта на последния Й. сама и само тя владее имота. В нотариалния акт имотът е индивидуализиран по следния начин: жилищна сграда и две второстепенни сгради, находящи се в с. К., обл. Ш. на ул. „***“, №***, построени в общинско място с площ от 495 кв.м., представляващо УПИ І-42 от квартал 64 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ І-42 и УПИ ІІ-41. В същия ден Й. продала имота на ответницата, като за покупко-продажбата бил съставен нотариален акт №*** г. на нотариус ***.

            Гореизложените факти съдът прие за установени бизспорно от представените по делото доказателства. Фактите досежно сключения между ищците граждански брак, родствената връзка и качеството на страните на наследници на Ю.И.Ю. и на А.С.Й. се установяват от представените по делото в заверени копия удостоверение за сключен граждански брак, изд. от Община – К. въз основа на акт за граждански брак №***/*** г.; удостоверение за наследници №** г., изд. от Община – К.; удостоверение за идентичност на лице с различни имена №02 от същата дата, изд. от същата община и удостоверение за наследници №** г., изд. от същата община, като тези факти не са и спорни между страните.

            Обстоятелствата, че на бащата на ищеца и ответницата е било отстъпено право на строеж и, че е реализиран строеж се доказват от документите, съдържащи се в изисканата и представена по делото преписка за отстъпване право на строеж върху държавна земя в с. К. на Ю.И.Ю., както и от свидетелските показания по делото. Във въпросната преписка се съдържа препис на гореспоменатото протоколно решение№20 от 30.11.1965 г. на ИК  на ОНС – гр. К.. То доказва, че на Ю. е било отстъпено правото на строеж възмездно. Към преписката са приложени няколко документа, доказващи движението на процедурата по отстъпеното право на строеж, като между тях и удостоверение №*** г. на ГОНС – гр. К., което доказва, че правото на строеж е отстъпено за построяване на жилище, съобразно сключен типов договор и че то е заплатено от страна на Ю.. Удостоверението има силата на нотариален акт и установява правата на носителя му, съгласно чл.18 от ЗС, което е и вписано в същото удостоверение. Отстъпеното право на строеж е извършено на основание Указ №115 от 1.04.1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство и Правилника за държавните имоти /отм./ Съгласно правилата на въпросните нормативни актове Ю. е следвало да построи жилището в двугодишен срок по утвърден план. Действително към преписката и сред доказателствата по делото не са представени типов договор, архитектурен план или др. строителни книжа, но съдът счита, че по делото се доказва с категоричност, че правото на строеж е било реализирано в законовия срок от страна на Ю. и Й.. На първо място е видно, че документацията по преписката е непълна, а и повечето от документите са преписи, което води до извода, че в цялост преписката не е съхранена. В случая следва да се отчетат свидетелските показания, съгласно които /и между тях няма противоречие/ жилището е било изградено в периода 1967-1968 г., т.е. в рамките на двугодишния срок. Решението за отстъпването на правото на строеж е от 30.11.1965 г., определянето на цената и извествянето на Ю. за решението, със задължението за реализиране на строежа в двугодишен срок е от 08.03.1966 г. /съгласно протокол от 08.03.1966 г. и молба-декларация от същата дата/. Следователно строежът е бил извършен в рамките на предвидения срок и в този смисъл съдът счита, че възражението на ответната страна на основание чл.67 от ЗС е неоснователно. Също така съдът намира, че няма съмнения по делото, че строежът на жилището е извършен съобразно условията на без съмнение съществуващия типов договор. Видно е от показанията на свидетеля Борис Ангелов, на чиито показания съдът няма основание да не даде вяра, че към момента на построяването на процесния имот в негово съседство са били построени още две жилища и те са били „еднотипни“, състоящи се от две стои и коридор. Също така към момента на строежа мястото е било държавна собственост /за което е бил съставен акт за държавна собственост №*** г., след това акт за държавна собственост №*** г./, а по късно видно от приложения по делото акт за общинска собственост №*** г., мястото на основание пар.42 от ПЗР към ЗИДЗОС, то е актувано като общинско. В самия акт за общинска собственост е вписано, че върху мястото е отстъпено право на строеж и е издадено горепосоченото удостоверение №*** г. на ГОНС – гр. К.. При тези данни съдът не може да се приеме, че строежът е незаконен, а напротив, още повече, че същият е бил и отразяван на издаваните впоследствие скици за имота. За незаконни следва да се считат изгражданите впоследствие постройки, за чието съществуване се твърди в свидетелските показания и единствено там. Такива постройки, или пристройки не са отразени в документацията, както и в издаваните за процесния имот скици. Те фигурират в удостоверението, издадено от Община – К. и приложено към нотариалното дело по обстоятелствена проверка и в данъчната декларация за имота, но това не доказва законността на изграждането им, или тяхната търпимост, съгласно условията на ЗУТ.

            Обстоятелствата, изложени по-горе относно владението, упражнявано върху имота от страна на ищците, се доказват с категоричност от всички изслушани по делото свидетелски показания. Посочените от ищцовата страна свидетели с показанията си доказват, че през 1979 г., след сключването на гражданския брак между ищците, родителите на ищеца са им предоставили владението на част от имота. В тази насока показанията на ищцовите свидетели са безпротиворечиви и категорични и съдът им дава вяра, вкл. и на тези на сестрата на ищеца и ответницата. Последната не може да се счита заинтересована от изхода на спора, или пристрастна, именно защото и двете страни са й в еднаква степен близки, а няма данни тя да е с някой от тях с влошени отношения. Свидетелите, посочени от ответната страна потвърждават факта, че ищците упражняват фактическа власт над част от имота, дори свидетелят Р. заявява, че ответницата е в едната част на къщата, а другата част е „на“ ищеца. Свидетелят И.в – син на ответницата и племенник на ищците също твърди, че от години в едната част от имота живеят ищците. Противоречие в свидетелските показания е налице единствено относно твърдяното от ответните свидетели обстоятелство, че за няколко години ищците са живели в имот на сина си, което ищцовите свидетели отричат. Това твърдение, обаче съдът счита за несъществено, доколкото то не дава основание да се направи извод, че е било прекъснато владението на ищците върху процесния имот. Може да се счита, че те са преустановили държането на имота, но не и владението, тъй като няма данни, че са се отказвали от владението си над спорния имот. Съдът счита, че от свидетелските показания може да се направи категоричен извод за твърдяното от ищците обстоятелство, че от сключването на брака си и до момента упражняват владение върху част от процесния имот.

            На базата на така установените факти, въз основа на горекоментираните доказателства, съдът счита, че се налагат следните правни изводи, относно предявения главен иск: С построяването на процесната жилищна сграда през 1967 – 1968 г. родителите на ищеца и ответницата са придобили собствеността върху имота по силата на реализираното право на строеж и по силата на законовите разпоредби. Имотът е представлявал съпружеска имуществена общност, тъй като е придобит през време на брака между Ю. и Й. и предвид разпоредбата на чл.103 от ЗПР на СК от 1968 г. /отм./ През 1979 г., когато ищците сключили граждански брак Ю. и Й. са им предоставили част от имота – една стая, над която част ищците установили фактическо владение с намерение за своене, което продължило трайно и непрекъснато от тогава и до момента и което е било демонстрирано пред останалите собственици на имота. Независимо от това, обаче доколкото въпросната част не е реално обособена, то и ищците не са могли да придобият реална част от имота по давност. Те са могли могат да придобият идеална част от имота, тъй като без съмнение са го владяли в условията на съвладение с родителите на ищеца и сестрите му, а след това с майката на ищеца. Няма пречка в такъв случай те да придобият идеална част от недвижимия имот, тъй като обитавайки стая от жилището, ищците без съмнение ползуват и останалите части в имота, но в конкретния случай не се установява каква идеална част от имота са владяли и владеят ищците, размера на тази идеална част, която съответства на владението им. Необосновано би било само с установяване на факта, че ищците установили владение над едната част от къщата, да се приеме, че те владеят ½ идеална част от имота, именно защото не се установява каква идеална част от имота съответства на владението им. Поради това съдът счита, че предявеният от ищците главен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

            Относно предявения евентуален иск съдът следва да се произнесе, доколкото намира, че главният следва да се отхвърли. Предявеният евентуален иск съдът счита за основателен и доказан. Със смъртта на Ю.И.Ю. е била прекратена съпружеската имуществена общност над процесния имот. Така наследниците му са получили следните дялове: съпругата А.С.Й. е станала собственик на 5/8 идеални част от имота; ответницата А.А.О. е получила 1/8 идеална част; Ф. А.И. също е получила 1/8 идеална част от имота, както и ищецът е получил 1/8 идеална част от имота по наследство. Съдът намира за установен с категоричност факта, че ищецът е приел наследството на баща си. Същият ползва имота, извършвал в него преустройства и няма данни да е направил отказ от наследство. Безспорно е установено по делото, че майката на ищеца никога не е владяла сама имота. Посочените от нея свидетели пред нотариуса за заявили, че имотът е бил закупен от А.Й. и съпруга й, което очевидно не отговоря на действителните факти, защото имотът е бил построен от Й. и съпруга й в резултат на отстъпено им право строеж и владян от тях двамата. След смъртта на Ю., неговата част от имота се счита преминала във владение на наследниците му, като категорично 1/8 идеална част е била владяна от ищеца. Поради това той следва да се счита за собственик на частта си по наследство. В този смисъл евентуалният иск като основателен и доказан следва да се уважи. Ищецът следва да бъде признат по отношение на ответницата за собственик на 1/8 идеална част от процесния недвижим имот /без второстепенните постройки/ по наследство от наследодателя си Ю.И.Ю.. Извършвайки продажба на целия имот, за което е бил съставен горепосоченият нотариален акт №*** г. на нотариус ***, А.С.Й. се е разпоредила с повече права отколкото притежава. Така извършената продажба не може да се противопостави на ищеца относно притежаваната от него идеална част от имота. На основание чл.537, ал.2 от ГПК съставеният нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №*** г. на нотариус *** следва да бъде отменен за размера от 1/8 идеална част от описания в него недвижим имот.

            При този изход на процеса на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата молба, а именно в размер на 232, 50 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответницата направените от нея разноски, съобразно отхвърлената част от исковата молба в размер на 225 лв.

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВАНО по отношение на А.А.О. с ЕГН ********** ***, че И.Й.И. с ЕГН ********** *** Е СОБСТВЕНИК на 1/8 /една осма/ идеална част от следния недвижим имот: жилищна сграда, находяща се в с. К., обл. Ш. на ул. „***“, №***, построена в общинско място с площ от 495 кв.м., представляващо УПИ І-42 от квартал 64 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ І-42 и УПИ ІІ-41 по наследство от баща му Ю.И.Ю., бивш жител ***, починал на *** г.

ОТМЕНЯ нотариален акт №*** г. на нотариус ***, с район на действие РС – Н., с който А.С.Й. с ЕГН ********** *** е призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: жилищна сграда и две второстепенни сгради, находящи се в с. К., обл. Ш. на ул. „***“, №***, построени в общинско място с площ от 495 кв.м., представляващо УПИ І-42 от квартал 64 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ І-42 и УПИ ІІ-41, за размера от 1/8 /една осма/ идеална част от същия имот.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от И.Й.И. с ЕГН ********** и Р.М.И., с ЕГН **********,*** против А.А.О. с ЕГН ********** *** за признаването им за собственици на 1/2 /една втора/ идеална част от следния недвижим имот: жилищна сграда и две второстепенни сгради, находящи се в с. К., обл. Ш. на ул. „***“, №***, построени в общинско място с площ от 495 кв.м., представляващо УПИ І-42 от квартал 64 по плана на селото, при граници: от две страни улици, УПИ І-42 и УПИ ІІ-41.

ОСЪЖДА А.А.О. с ЕГН ********** *** заплати на И.Й.И. с ЕГН ********** и Р.М.И., с ЕГН **********,***  направените по делото разноски в размер на 232, 50 лв. /двеста тридесет и два лева и петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА Р.М.И., с ЕГН **********,***  да заплатят на А.А.О. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 225 лв. /двеста двадесет и пет лева стотинки/.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / П /