Р Е Ш Е Н И Е

№ 387

гр. Н., 18.12.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №735 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е искова молба, съдържаща обективно съединени установителни искове с правно основание  чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1266, 18 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 38, 84 лв., като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от страна на “Енерго-Про Продажби” - АД – гр. В., представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., а по делото от процесуалния представител юрисконсулт М. Й. М. против С.Д.Л. ***.

В исковата молба се твърди, че ответникът С.Д.Л. бил клиент на ищцовото дружество във връзка с покупко-продажба на ел. енергия за обект с абонатен №***, находящ се в с. В., обл. Ш., Цех за ***. Облигационните отношения на страните били регламентирани в Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ЕнергоПро Продажби” - АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл.16, ал.1, т.2 от общите условия, приложими към настоящия казус, ответникът бил длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, уреден в тези общи условия. Потребителят-ответник изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимата сума. В периода от 14.06.2014 г. до 11.09.2014 г. обектът на ответника не работел, но в него енергия била консумирана. При извършена проверка на 11.09.2014 г., било установено, че измервателното устройство в обекта не работи, поради което то било свалено и изпратено за проверка. За този период ищцовата страна начислила на ответника ел.енергия на базата на правилата за измерване на количествата ел.енергия, регламентирани и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Била издадена фактура за коригираната енергия през периода от 14.06.2014 – 11.09.2014 г. за сумата от 1266,18 лв. Ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на тази сума. Също така съгласно чл.32 от общите условия в случай на забавено плащане ответникът дължал на ищцовата страна обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. В конкретния случай периодът на забавата бил от падежа на фактурата до 30.04.2015 г., а дължимото обезщетение възлизало на сумата от 38, 84 лв. Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд – гр. Н.. Било образувано ч. гр. д. №510/2015 г. по описа на съда. Съдът издал заповед за изпълнение, съдържаща разпореждане длъжникът да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми. Срещу така издадената заповед длъжникът възразил. Затова ищецът предявява настоящите установителни искове, в указания му от съда срок и моли съдът да признае за установено спрямо ответника, че последният му дължи претендираните суми, като и направените по делото разноски.

            В отговора си, ответникът, представляван от адв. *** от ШАК оспорва ищцовите претенции. Ответникът не оспорва, че е абонат на ищцовото дружество, но твърди, че не дължи исковите суми. Твърди, че на 11.09.2014 г. служители на “ЕнергоПро Мрежи” – АД го посетили в дома му, където му съобщили, че електромера на обекта му отчита грешно и от 10 години не е сменян, поради което вече е сменен. Предходната проверка на СТИ била през 2004 г., когато бил съставен констативен протокол №0019/12.08.2004 г., където били отразени данни за показанията на СТИ идентични с тези, отразени в съставения констативен протокол №1300157/11.09.2014 г. Обектът на ответника – Цех за кисело мляко не работел от 2004 г., а там ел.енергия се консумирала само от ползването на ел.крушка. Ответникът подписал протокола №1300157/11.09.2014 г., като служителите на дружеството му обяснили, че сваленият електромер ще бъде изпратен за проверка в БИМ. В края на 2014 г. ответникът бил уведомен, че е извършено преизчисление на количеството потребена от него ел.енергия, а на 03.01.2015 г. той с писмо бил уведомен, че е извършена корекция за периода от 14.06. до 11.09.2014 г. и му били връчени посочените в исковата молба фактури. Ответникът твърди, че той не е имал достъп до средството за измерване, поради което не би могъл да му окаже въздействие. Твърди също, че нормативната база, касаеща настоящия случай не предвижда възможност електроразпределителното предприятие едностранно да извърши корекция на подадена ел. енергия. Корекцията била извършена по нормативни правила, които представлявали неравноправни и дискриминационни клаузи, поради което и нищожни. По тези съображения ответникът моли, предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Установено е безспорно по делото и няма спор между страните относно обстоятелството, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и страните са в облигационно отношение по повод покупко-продажба на ел. енергия за обект с абонатен №***, находящ се в с. В., обл. Ш., представляващ цех за кисело мляко. На 11.09.2014 г. по инициатива на ищцовото дружество, служители на дружеството извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации в обекта на ответника. Измерването на ел. енергията в обекта се извършвало от един електромеханичен трифазен електромер тип А4-605Д. При проверката било констатирано, че на трета фаза има 1,10А моментен товар, а диска на електромера не се върти и не отчита енергията. Поради това измервателното устройство било свалено и подменено с ново, като старото било изпратено в Български институт по метрология. Там се установило, че има прекъснат проводник към напреженовата бобина на фаза „Т“ и електромерът е отчитал неточно консумираната ел. енергия. В деня на проверката 11.09.2014 г. ответникът бил уведомен за обстоятелството, че има повреда на електромера и той се заменя с друг. Обектът на ответника бил неработещ и не функционирал по предназначението си, а ел. енергия в него се ползвала инцидентно и не за производствени цели. Спирането на работа в обекта настъпило през 2004 г. В същата година от ищцовото дружество /тогава „Електроразпределение“ – ЕАД/ била извършена проверка на електромера и отчитането на ел. енергията. Тогава било констатирано, че измервателното устройство е изрядно. За тогавашната проверка бил съставен констативен протокол №0019/ от 12.08.2004 г. Всъщност самата година на производство на измервателното устройство била 2004 г. и след монтирането му в обекта на ответника и до проверката на 11.09.2014 г. не била извършвана друга проверка на електромера, въпреки установения срок от четири години за периодичност на последващите метрологични проверки със съответни заповеди на Председателя на ДАМТН.

Доколкото на 11.09.2014 г. служителите на ищцовата страна установили, че измервателното устройство в обекта на ответника не отчита точно количеството ел. енергия, то от ищцовото дружество за периода от 14.06. до 11.09.2014 г. била извършена корекционна процедура, съобразно Правилата за измерване на количеството ел. енергия, приети от ДКЕВР, в сила от 14.10.2013 г. Така след процедурата била издадена фактура №0232034246 от 19.12.2014 г. за сумата от 1 247, 18 лв., представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия. Била издадена и фактура №3301063052 от 24.02.2015 г. за сумата от 19 лв., представляваща задължение за възстановяване на захранването. Ответникът не заплатил тези суми, поради което ищцовата страна подала до съда заявление на основание чл.410 от ГПК и въз основа на него било образувано ч.гр.д. №510/2015 г. по описа на НпРС. По това дело съдът е издал заповед за изпълнение №274 от 29.05.2015 г. против ответника.

Горепосочените факти по делото са установени безспорно от всички събрани по делото писмени доказателства /посочени по-горе/, вкл. и приложеното ч. гр. д. №510/2015 г. на НпРС, както и от данните от назначената по делото съдебно-електротехническа експертиза. Тези факти не са спорни между страните. Спор между ищеца и ответника е налице относно това дали правилно е начислена на ответника потребявана ел. енергия в исковия период, т.е. дали тя е съобразно ПИКЕЕ и дължима ли е от негова страна сума в искания размер.

Съобразно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва, или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като са различни критериите за битови и небитови клиенти. Различни са и правилата в зависимост от това дали установеното неизмерване на ел. енергията /или неточното й измерване/ има точен измерител или липсва точен измерител, както и дали консумацията е от трифазни ел. машини и оборудване или от монофазни ел. уреди. Назначавайки съдебната експертиза по делото съдът е възложил на експерта да проследи принципа, който е приложен при начисляването на енергията и методиката, която е използвана от страна на ищцовото дружество при данните за конкретното измервателно устройство. Заключението на вещото лице е категорично в изводите си, че корекционната процедура не е извършена съобразно правилата за изчисление и начислената сума за ел. енергия също не е съобразно ПИКЕЕ. Това е така защото ищцовото дружество е приело, че случаят попада в хипотезата, при която липсва точен измерител, но от друга страна е приложило методика за трифазно измерване. Това от своя страна без съмнение води до некоректно начислена сума за ел. енергия. Предвид това претенцията на ищцовата страна за сумата от 1247, 18 лв. се явява недоказана. В тежест на ищцовата страна по делото е да докаже, че претендираната сума е резултат от коректно проведена процедура и в съответствие с установените правила, които са задължителни за страните по договора за покупко-продажба на ел. енергия, тъй като се считат част от този договор, наред с общите условия. Това не е сторено от страна на ищеца, а съдът не е в състояние да установи коректана сума, съобразно правилата, поради липса на данни за фактите от значение за правилното начисляване не енергията /напр. ел. уредите консумиращи енергия в обекта/. Предвид това съдът счита, че ищцовата претенция за сумата от 1247, 18 лв. като неоснователна и недоказан следва да се отхвърли.

Също неоснователна и недоказана е и претенцията за 19 лв. за извършено от ответното дружество възстановяване на ел. захранването в обекта на ответника. Не се установява по делото такава услуга да е извършена. В заключението на експертизата е отбелязано, че няма нито един киловат отчетена ел. енергия от датата на издаването на фактурата за тази сума и до четири месеца по-късно, а консумация, макар и минимална била налице.

Доколкото съдът счита, че исковата сума, претендирана като неизпълнение на договорно задължение и представляваща главница на задължението е неоснователна и недоказана, то за неоснователен и недоказан следва да се приеме и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена от 38, 84 лв.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищцовото дружество следва да заплати на ответника направените по делото разноски от 560 лева. Възраженията, направени от ищцовата страна на основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответника са неоснователни. То е в рамките на минималния размер, регламентиран в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК установителни искове с правно основание  чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1266, 18 лв. /хиляда двеста шестдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 38, 84 лв. /тридесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/ от страна на ищеца ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” - АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район ***, бул. “***”, ***. *** №***, представлявано от Управителите Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., по делото с юрисконсулт М. Й. М. против ответника С.Д.Л. с ЕГН ********** ***, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” - АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район ***, бул.“***”, ***. *** ******, представлявано от Управителите Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., по делото с юрисконсулт М. Й. М., да заплати на С.Д.Л. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 560 /петстотин и шестдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / П /