О   П   Р    Е    Д    Е   Л   Е   Н   И   Е                           

                                                                              №217

                                                         Гр.Нови пазар,25.03.2015г.

 

Районен съд Нови пазар в разпоредително съдебно заседание,проведено на двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                              Районен  съдия:СВЕТЛА   РАДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №193 по описа за 2015 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

     Делото е образувано по предявени искове от Е.И.Г. *** против „***”АД гр.К.,с искане ответникът да бъде осъден да му изплати заработените от него и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения в размер на 58 100лв.за периода от 01.03.2012г.до 31.12.2014г.,заедно с лихвата върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.

   При проверка редовността на исковата молба,със свое разпореждане №142/27.02.2015г.съдът е констатирал следното:

     Исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.2,предл.второ от ГПК / не е посочено името на законния представител на ответника-ЮЛ/, на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК-не е налице изложение на обстоятелствата,на които се основа искът/ след като се претендират трудови възнаграждения и обезщетения,ищецът следва да посочи изрично дали между него и ответното дружество е налице валидно трудово правоотношение за процесния период,както и на каква длъжност е бил назначен той,при какво договорено трудово възнаграждение.Следва да конкретизира основанията на претендираните обезщетения,тъй като същите са лимитативно изброени в Кодекса на труда и почиват на различни правни основания./.

    Съгласно чл.127 ал.2 от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства,които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.С исковата молба е представено единствено служебно извлечение от ведомостите за заплати на „***”АД за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения на Е.И.Г. за периода от 01.03.2012г.до 31.12.2014г.,което не е достатъчно доказателство ,обективиращо факт,релевантен за правния спор.

      Ето защо,на основание чл.129 ал.2 във вр.чл.127 ал.1 т.2 предл.второ от ГПК и       чл.128 от ГПК,съдът е оставил исковата молба без движение.Указал е на ищеца  в едноседмичен срок от връчване на разпореждането на съда да отстрани нередовностите в исковата молба,както следва:

       1/Да посочи изрично името на законния представител на ответника-ЮЛ/респ.извлечение от търговския регистър/

        2/Да посочи изрично дали между него и ответното дружество е налице валидно трудово правоотношение за процесния период,както и на каква длъжност е бил назначен той,при какво договорено трудово възнаграждение.Да представи трудов договор,а в случай,че е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество –да представи заповед за уволнение/прекратяване на ТПО/.

       3/Да конкретизира основанията на претендираните обезщетения –дали почиват на едно и също правно основание или на отделни ,ако е последното-да се конкретизира размера на всяко отделно обезщетение,почиващо на съответното правно основание.

       Указва на ищеца,че при неотстраняване на констатираните нередовности в срок,исковата молба и приложенията към нея ще му бъдат върнати,а производството по делото- прекратено.

         В указания от съда срок,ищецът е депозирал нова молба,в която е посочил,че законен представител  на ответника “***”АД е Е.И.Г.,т.е. самият той и моли съдът да прецени дали са налице основанията,визирани в чл.29 ал.4 от ГПК да назначи особен представител на ответника по настоящото дело.Счита,че между него и ответното дружество е налице валидно трудово правоотношение за процесния период,видно от приложените от него договори за възлагане на него управлението на *** АД,които договори според действащото законодателство,а именно чл.26 б”з” на параграф 1 от ДР на ЗДДФЛ били приравнени на трудовите.Според Търговския закон и горепосочените договори,длъжността  му е изпълнителен директор.Договореното му трудово възнаграждение е в размер на 500 % от средната брутна работна заплата             в дружеството за предхождащия изплащането месец,която му се изплащала за сметка на дружеството до 5 число на текущия месец.

     Ищецът посочва,че основанията  за претендираните от него обезщетения почиват на това,че за процесния период не му е разрешено да ползва полагащия му се според горепосочените договори платени неприсъствени дни/годишен отпуск/ от 30 работни дни.

     Към допълнителната молба са  приложени Договор за възлагане на управлението на АД от 29.06.2013г.и извлечение от Търговския регистър ,от които се установява,ищецът Е.И.Г. на 29.06.2013г.е назначен на длъжността “изпълнителен директор” на ответното дружество “***”АД гр.К.,която длъжност изпълнява и към момента на предявяване на иска.Съгласно чл.1 от Договора изпълнителният директор приема срещу получаване на възнаграждение да управлява и представлява търговското дружество.

     Основните юридически факти,правопораждащи възникването на трудово правоотношение са :трудов договор,избор и конкурс.

     Разпоредбата на чл.26 на параграф 1 от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица посочва като изключение,че “Трудови правоотношения са и правоотношенията по договори за управление и контрол,включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия,извън случаите по чл.37 ал.1 т.9,което изключение от своя страна визира”доходи от управление и контрол,от участие в управителни и контролни органи на предприятия.”,в която хипотеза се намира настоящия случай.

    Ищецът претендира доходи от осъществено от него управление на ответното търговско дружество,което не може да се приравни на дължими му,но неполучени трудови възнаграждения и обезщетения поради неползван отпуск.

     Ето защо ,съдът намира,че така предявяните искове се явяват процесуално недопустими пред НПРС,а и с оглед липсата на прецизно изложение на обстоятелствата,въз основа на на които ищецът извлича претенцията си,не може да се прецени и дали е налице друг съд/местно и родово компетентен/,на който евентуално да се изпрати делото за разглеждане .

     Налице са основания за прекратяване на производството по делото,ето защо на основание чл.252 от ГПК,съдът

 

            

 

                                          О    П    Р    Е    Д    Е   Л    И    :

 

      ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д.№193 по описа  на НПРС за 2015 година ,поради неотстраняване нередовността в исковата молба и процесуална недопустимост на предявените искове.

     Определението може да бъде обжалвано с частна  жалба в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

                                                                                   

                                                                                       РАЙОНЕН   СЪДИЯ: