Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

 гр. Н., 25.03.2015 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд - Н., в публичното си заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав :

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

                                                                      

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №522 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното : 

 

Подадена е жалба на основание чл.59 от ЗАНН от страна на С.Т.С.от гр. Н., обл. Ш., в качеството му на управител на ДЗЗД „***“  – гр. Н., срещу Наказателно постановление №27-2704104 от 19.08.2014 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш., с което на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размера на 1 500 лв.

 Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно и необосновано, при издаването му бил нарушен материалния закон, а в хода на производството били допуснати и съществени процесуални нарушения. Не било установено в настоящия случай, че жалбоподателят е автор на посоченото в НП нарушение, не било установено , че изобщо е извършено нарушение. Нарушено било правото на защита на жалбоподателя, защото не ставало ясно в какво качество той е санкциониран – като длъжностно лице, или като представляващ дружеството. Не било ясно по какъв начин контролните органи направили извод, че свидетелката В.К. работи именно като сервитьор в обекта на дружеството. Предвид това жалбоподателят счита, че постановлението не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и ясно описание на нарушението. Липсвало описание на точното нарушение, липсвала и датата на извършване на нарушението. Дружеството се управлявало от двама управители, действащи заедно и поотделно, като нито един от тях не присъствал при извършената от проверяващите проверка. Било неясно защо и на двамата управители били наложени административни наказания, при положение, че не било установено кой от тях е допуснал или приел свидетелката К. в обекта. Жалбоподателят възразява и относно размера на административното наказание. Смята, че ако той е санкциониран като длъжностно лице,            то размерът на глобата е завишен над минималния, без да се обоснове причината за това. Също така наказващият орган не извършил преценка за това дали случаят е маловажен, поради това, че нарушението е формално и от него не са настъпили вреди, както и че липсват предходни нарушения от страна на жалбоподателя. С тези аргументи жалбоподателят моли, съдът да отмени така издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна, чрез представителя си Директора на ДИТ – Ш. счита, че осъщественото нарушение е доказано безспорно от събраните доказателстгва. Твърди, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно. Счита, че в случая именно жалбоподателят е лицето, което следва да се санкционира, предвид това, че административнонаказателната отговорност е лична. Поради тези съображения, развити подробно в хода на съдебните прения, представителят на въззиваемата страна моли, жалбата против постановлението да бъде отхвърлена, а постановлението потвърдено.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законостановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №27-2704104 от 28.07.2014 г. актосъставителят С.Г.Н. е констатирала, че на 18.07.2014 г. жалбоподателят, в качеството си на управител на ДЗЗД „***“, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***“, №*, при осъществяване на дейността си, е приел на работа в обект стопанисван от дружеството – бистро „***“, находящо се в гр. Н. на ул. „***“ №*, която работа е свързана с предоставяне на работна сила, лицето В.И. К., като сервитьор в обекта, без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма. Актосъставителят е отбелязала, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.414, ал.3 във вр. с чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Въз основа на така съставения и връчен акт Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш. е издала наказателно постановление №27-2704104 от 19.08.2014 г., с което за установеното нарушение на жалбоподателя, в качеството му на управител на дружеството, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв.

          Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни за това органи, както и че същите отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Възраженията на жалбоподателя за несъответствие на постановлението с императивните изисквания на ЗАНН, както и за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, са несъстоятелни. Описанието на нарушението съдът счита, че е пълно и съдържа всички съществени обстоятелства от значение за състава на нарушението, даващи яснота относно това какво конкретно нарушение е установено и за какво е ангажирана отговорността на жалбоподателя, както и в какво му качество. Датата на нарушението е посочена изрично – 18.07.2014 г. Съдът не намира основания да приеме, че в случая е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо правото на защита на жалбоподателя и налагащо отмяна на наказателното постановление на това основание.

 Като съобрази събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите С.Г.Н., В.Ж.И., В.И. К. и В.Ю.Ш., както и писмените доказателства – протокол за извършена проверка от 18.07.2014 г.; обяснения от 22.07.2014 г., дадени на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ; декларация от 18.07.2014 г., дадена на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ и копие на епикриза от 22.07.2014 г., съдът намира, че безспорно по делото са установени следните факти: На 18.07.2014 г. свидетелите С.Г.Н. и В.Ж.И. – служители при въззиваемата страна, посетили бистро „***“, находящо се в гр. Н. на ул. „***“ №* с цел проверка по спазване на трудовото законодателства. Обектът се стопанисвал от ДЗЗД „***“, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***“, №***. Дружеството се представлявало от жалбоподателя и от свидетелката В.Ю.Ш., които били негови управители и осъществявали управлението и представителството на дружеството заедно и поотделно. Проверяващите заели една от масите и си поръчали безалкохолни напитки. Обслужила ги свидетелката В.И. К., която взела поръчката им и която им занесла напитките. След това проверяващите заплатили поръчката. После те извършили проверка, в хода на която установили, че свидетелката В.И. К. полага труд в заведението като сервитьорка, без да има сключен трудов договор в писмена форма от страна на управляващ дружеството с нея.  Свидетелката К. обяснила на проверяващите, а и попълнила писмена декларация, че в същия ден е пристигнала на работа в 08, 30 часа и ще работи до 14, 30 часа. Потвърдила, че работата й се състои във вземане на поръчки и сервиране, за което в момента се обучавала. Свидетелката потвърдила също, че предният ден се обучавала от 08,00 ч. до 12, 00 ч. По време на проверката жалбоподателят не бил в обекта, но докато свидетелката К. попълвала декларацията, той пристигнал. Заявил на проверяващите, че свидетелката не работи в заведението по трудов договор, а предходния ден тя се явила в обекта с желание да постъпи на работа, поради което и се обучавала. Установявайки тези факти проверяващите счели, че в случая е налице нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, поради което на жалбоподателя, както и на другия управител на ДЗЗД „***“, били съставени актове за установяване на административно нарушение.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена безспорно, защото се потвърждава от всички събрани по делото доказателства. Анализирайки установените факти съдът приема, че нарушението, описано в обжалваното наказателно постановление, е доказано с категоричност. Безспорно е, че в деня на проверката свидетелката К. е извършвала работа в заведението. Действията й без съмнение могат да се окачествят като полагане на труд, и конкретно като такива, съответстващи на задълженията на сервитьор в едно заведение. Тук следва да се отбележи /по повод твърденията на жалбоподателя, че по делото е неясно как проверяващите са счели, че свидетелката е полагала труд като сервитьор/, че обстоятелството, в какво качество е бил приет на работа работника и каква длъжност е изпълнявал, е без значение за състава на обсъжданото административно нарушение. Достатъчно е работникът да е бил приет на работа независимо каква, без с него да е сключен трудов договор в писмена форма, за да е осъществен състава на нарушението. В случая обаче, видно от данните по делото свидетелката е изпълнявала задълженията на сервитьорка. Извършваната от нея работа е била със знанието и съгласието на жалбоподателя, което е видно от писмените му обяснения, дадени на 22.07.2014 г.

Относно твърденията от страна на жалбоподателя, че свидетелката К. се е обучавала, се установява следното: Видно от показанията на свидетелите Н. и И., при извършената от тях проверка първоначално свидетелката К. им е заявила, че работи, а впоследствие, при пристигането на жалбоподателя тя е заявила, че се обучава. Но дори и в тези дни свидетелката К. да се е обучавала, то е очевидно, че това обучение не е протичало по някакъв нормативен регламент, а е извършвано фактически, доколкото при започването на всякакъв вид работа е необходимо опознаването й. Това фактическо обучение обаче, не игнорира факта на административното нарушение, защото свидетелката реално е извършвала работа – вземела поръчка, сервирала, вземала сметки. Доколкото тя е била допусната от жалбоподателя в качеството му на управител на дружеството да извършва тази работа и не е бил сключен писмен трудов договор, независимо за колко време е било предвидено свидетелката да работи, то е налице нарушението, посочено в наказателното постановление, което и съдът приема да доказано безспорно.

Законосъобразно в случая е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на управител на ДЗЗД. Това е така, защото макар и дружеството по ЗЗД да се счита работодател, то такова дружество не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност, защото съгласно разпоредбата на чл.24 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична и следва да отговаря лицето, допуснало нарушението, което в настоящия случай е жалбоподателят, именно в качеството му на управител на ДЗЗД. Без значение в случая е обстоятелството, че е съставено наказателно постановление и на другия управител на дружеството, защото в обсега на преценката на наказващия орган е да съобрази кой от управителите /когато са няколко/ да бъде санкциониран. Преценката следва да е конкретна за всеки отделен случай, съобразно това какво съответният управител е извършил, допуснал да се извърши, или не. В настоящия казус съдът приема за установено безспорно, че жалбоподателят като управляващ ДЗЗД е приел на работа свидетелката К., без да е сключен трудов договор с нея, поради което и законосъобразно е санкциониран.

Относно преценката за маловажност на случая, то такава от страна на наказващия орган е направена и съдът споделя изцяло извода, че не са налице условията на чл.28 от ЗАНН.

По отношение на наложеното с постановлението наказание, то същото е определено законосъобразно по вид и обосновано по размер в съответствие с тежестта на нарушението, а именно в законовия минимум.

Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано и счита, че като такова следва да се потвърди. Ето защо, съдът

Р  Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-2704104 от 19.08.2014 г. на Директора на дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Ш., с което на С. Т.С. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №*, в качеството му на управител на  ДЗЗД „***“, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***“, №***, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.413, ал.3 от КТ е наложено административно наказание глоба от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: