Р Е Ш Е Н И Е

 

  7

 

 гр.Нови пазар,  02.02.2015 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд - Нови пазар, в публичното си заседание  на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГА.НА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: В.В.

Като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 528 по описа на НПРС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното : 

 

Постъпила е жалба по чл.59 от ЗАНН от „***” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., кв.”***”, ул.”***”, №***, представлявано от В.М. И., срещу Наказателно постановление № 27-2704012 от 21.08.2014 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. НП било издадено затова, че на 14.07.2014 г. жалбоподателят, в качеството си на работодател е допуснал транспортиране на балирана люцерна от А.И.Й. с колесен трактор „***” с рег. №***, без да е упълномощен и без да има свидетелство за управление. Наказващият орган неправилно констатирал, че жалбоподателят е работодател на А.И.Й.. Последният не бил в трудови отношения с жалбоподателя и не бил наеман по никакъв начин за извършване на дейности. Неправилна била и констатацията, че жалбоподателят е допуснал това лице на 14.07.2014 г. до работа като водеч на посочения колесен трактор. Дружеството било регистрирано като земеделски производител за стопанската 2013 г.-2014 г. С договор за дарение от 01.05.2014 г. предоставило безвъзмездно  на М. И. М. реколтата от люцерна от нива ЕКАТТ *** в землището на с.П.. Надареният трябвало да организира косенето, балирането и транспортирането на реколтата.  Жалбоподателят моли съдът да отмени така издаденото наказателно постановление, по горните мотиви.  В съдебно заседание, чрез представителя си адв.Р.К. поддържа изложеното в жалбата.

Въззиваемата страна  изпраща представител. Счита, че нарушението е осъществено и моли наказателното постановление, като законосъобразно и правилно да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по повод на установено от АНО административно нарушение, извършено на 14.07.2014 г. и за което, на 31.07.2014 г. е съставен АУАН № 27-2704012 от актосъставителя П.В.С.. Визирано е, че виновно е нарушен чл. 210 от Наредба №7/1999г. във вр. с чл. 150а от ЗДвП. Въз основа на този АУАН  Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш. издава обжалваното НП № 27-2704012 от 21.08.2014 г. За посоченото нарушение, на основание чл.416,ал.5 от КТ във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и при издаването им не са допуснати формални нарушения на закона, водещи до неговата отмяна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Дружеството-жалбоподател „***” ЕООД – гр. С. е наемател на 2 трактора, между които трактор *** с рег. № *** и на тракторно ремарке, съгласно писмен договор от 01.04.2013 г., със срок от 01.04.2013 г. до 31.12.2014 г. Превозните средства са предадени и с приемо предавателен протокол, като техниката е собственост на „***” ЕООД. Съгласно чл. 15 от договора, МПС-тата ще бъдат предоставени за ползване след 01.04.2013 г., когато се предадат ключовете и документите от същите от тази дата консумативите са за смемка на наемателя.

 Съгласно Заповед № 13000132 от 29.11.2013 г. Управителят на „***” ЕООД се забранява използването на селскостопанската техника за стопанската 2013-2014 г., намираща се в стопанския двор на  с. П., ул.”***” № ***. С договор за дарение от 01.05.2014 г. „***” ЕООД дарява на М.И.М. от с.П. реколтата от люцерна от стопанската 2013-2014 г., като дареният се задължава да организира косенето, балирането и транспортирането на продукцията. Няма спор относно факта, че М.И.М. е баща на Управителя на дружеството – жалбоподател В.М.И..

С договор от 01.05.2014 г. между „***” и М.И.М., първия е предоставил на втория безвъзмездното реколтата за стопанската 2013-2014 г. от имот № *** в землището на с. П., общ. Н., като  дарения се задължава да организира косенето, балирането и транспортирането на реколтата, за своя сметка.

На 14.07.2014 г. М.И.М., който е на 80 г. помолил няколко свои съселяни да му помогнат в прибирането на люцерната. Между тях бил и лицето А.Й.. А.Й. е с начално образование, не е правоспособен водач, но умеел да управлява МПС, в т.ч.и трактор, поради което и св. М.М. му дал ключовете за един от тракторите – „***” с рег.№ ***.

През деня св. А.Й., взел ключовете и отишъл да вземе трактора от мястото, където се намирал на съхранение, на ул. „***” № ***. А.Й. потеглил  с трактора „***” с рег.№ *** и отишъл с него на нивата, където закачил товарното ремарке „***” с рег. № ***, което било натоварено с бали люцерна и тръгнал към дома на св. М., за да го разтовари. Освен Й. участващи в прибирането на люцерната били още Н.Ц.Н., А.А.В., Г.Ю.А. и Д.Х.М., като всички те били пред дома на св. М.. Когато пристигнал св. Й. с ремаркето те го откачили от трактора и го оставили пред дома на св. М.,***, която е под наклон и започнали да разтоварват и да приберат балите с люцерна в посочено от св. М. място. Свидетелят Й. се върнал на нивата с трактора за да вземе второто ремарке с люцерна. Това второ ремарке било собственост на К.А.Б. от с. П.. Когато се връщал по пътя към дома на св. М., част от лицата, които прибирали люцерната от първото ремарке видели, че той идва с трактора и тогава решили да изтеглят първото ремарке наред и така да осигурят място за втория товар. Лицето Н.Ц. хванал отпред ремаркето за теглич, а останалите го бутнали отзад. В резултат на това и поради големия товар, ремаркето тръгнало по надолнището на улицата и така премазало водача отпред – Н.Н., който по – късно починал. Веднага лицата, присъствали на мястото уведомили МВР за случилото се, а по – късно, около 15ч. пристигнали и служителите на „ИТ” Ш. – инж. П.С. и инж. Г.Г..

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съдът намира, че така описаните факти не дават основание да се приеме, че е налице извършено от жалбоподателя нарушение, каквото е посочено в акта за установяване на административно нарушение, а именно, че на 14.07.2014 г. работодателят при осъществяване на дейността си е допуснал като водач на колесен трактор „***” с рег.№ *** лицето А.Й., без да е упълномощен и без да притежава валидно свидетелство за правоуправление за категория Ткт. И с това, съгласно акта е нарушил разпоредбите на чл. 210 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, изд.  Двуезична версия на документа: BG - EN

 

 

 

 

 от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.1999 г., в сила от 9.01.2000 г.

Съдът намира, че в случая са неприложими разпоредбите на тази наредба, доколкото тя регламентира минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, на всяко работно място и при използване на работното оборудване. В случая отношенията между жалбоподателя и лицето А.Й. не са такива както между работодател и работник. По делото се установи по несъмнен начин, че Й. е бил помолен от св. М., а не от жалбоподателя да извърши транспортирането на балите с люцерна. Липсват факти за конкретни правни отношения между св. Й. и жалбоподателя, които да обосновават извод, че Й. е нает по трудов договор за извършване на конкретна трудова дейност за „***” ЕООД. Спрямо Й. не намира приложение и забраната, наложена със Заповед № 13000132 от 29.11.2013 г. на управителят на „***” ЕООД, с която се забранява използването на селскостопанската техника за стопанската 2013-2014 г., намираща се в стопанския двор на  с. П., ул.”***” № ***, т.к тя има отношение и изисква спазването й от работниците и служителите на фирмата, а не и от третите лица, каквото се явява св. А.Й..

Относно използването на трактора, следва да се посочат други законодателни разпоредби, които намират приложение към него.  Съгласно §1, т.12, т.15 и т.4 от Допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, колесните трактори са самоходна техника, представляваща моторно превозно средство, проектирано за работа в земеделието или в горите, което е специално конструирано да тегли, бута, транспортира или да задвижва определени работни органи, техника или ремаркета, използвани в земеделието или в горите. За управлението на тази техника се изисква, съгл. чл. 13, ал.1 от ЗРКЗГТ, лицата, които извършват това да притежават съответната правоспособност. За придобиването на самата правоспособност е необходимо освен притежание на съответната категория правоспособност за управление на МПС, но и свидетелство за правоспособност за работа с конкретната земеделска или горска техника, съгл. чл. 2, т.1  от Наредба № 12 от 22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника. Всичко това обаче показва, че цитираните разпоредби на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника имат отношение към изискванията за лицата, които използват тази техника и те самите не предвиждат санкция за лица, които са собственици, но не са работодатели на ползващите тази техника лица. Нито ЗРКЗГТ, нито Наредба № 7 от 23.09.1999 г. предвиждат санкция за допустителство от страна на собственика на техниката в случай на констатиране на нарушение при нейното използване. Отговорността за несъответствието с изискванията на ЗРКЗГТ, както и с тези на Наредба № 7 от 23.09.1999 г.при управлението на такава техника е за лицето, което я управлава, водача на МПС-то. Безспорно е че, чл. 210 от Наредбата има връзка с изискването на чл. 150а, т.16 от ЗДвП, доколкото една от предпоставките за издаване на нарочно свидетелство за правоспособност за работа, съгл. чл. 34, ал.2, т.3 от  Наредба № 12 от 22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника, е копие от свидетелството за правоуправление на МПС. Лицето А.И.Й. е лице, което не притежава свидетелство за правоуправление на МПС от никоя от посочените в чл. 150а от ЗДвП категории. Лицето в съдебно заседание заяви, че е с начално образование и следователно то не отговаря на изискванията на чл. 150а, ал.2 от ЗДвП за да притежава свидетелство за управление на МПС, т.к за такова се изисква минимална образователна степен – основно образование.

Съдът намира, че жалбподателят не може да носи отговорност за това, че А.И.Й. по молба на св. М.И.М. е получил ключовете за трактора и го е управлявал, т.к с водача на МПС-то самия жалбоподател не се намира в трудово правни отношения. Съдът намира за твърде превратно тълкуването на установените по делото факти, относно това, че самия св. Й. пред представител на „ИТ” Ш., в декларации по чл. 402, т.3 от КТ бил заявил, че и друг път е работил, че „е зает със земеделската дейност в землището на с. П. - пръскане на лозя, балиране на люцерна. ”. Съдът счита, че тази декларация не доказва наличието на трудово правоотношение, а само ангажираност със селскостопанска дейност. От декларацията и от останалия доказателствен материал по делото не се установява с категоричност, че свидетелят е договарял с  жалбоподателя да упражнява конкретна трудова дейност, да има определено работно време и конкретни трудови задължения, място на работа, срок и конкретен размер на възнаграждание. Административно наказващия орган прави необосновани изводи относно отделните елементи на трудовото правоотношение, почерпени от произволно посочени от свидетелите и установени на място факти, които в тяхната логическа и правна последователност обаче не водят до извода, че жалбоподателя е работодател  на св. Й. по смисъла на чл.1 от КТ. Между тях не съществува установена по несъмнен начин формална обвързаност, каквато изисква трудовото правоотношение по смисъла на чл. 62 от КТ. Липсва и съставен акт за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и св. Й.. По делото се установи, че самия жалбоподател дори не е бил в деня на инцидента в с. П., не е давал лично каквито и да е разпореждания и указания относно организацията на прибирането на люцерната. Такива разпореждания, устни е давал св. М.И.М., който го е правил от свое име, а не от името на жалбоподателя. Последния, съгласно договор за дарение е имал правото да ползва, а това означава и да прибира реколтата от люцерна за стопанската 2013-2014 г.от имот № *** в землището на с. П., общ. Н.. Дарението е извършено на 01.05.2014 г., което е преди времето за косене и прибиране на добивите. Ангажирането на посочените по делото и разпитани свидетели в работните дейности по транспортиране и прибиране на балите с люцерна е било извършено изцяло от св. М., както установява той самия, а и всички разпитани свидетели. Той лично е дал и ключовете на св. Й.. Защо тези ключове са били на разположение на св. М. е въпрос извън относимите към настоящия казус факти и е част от вътрешните отношения между представителя на жалбоподателя – В.М.И. и неговия баща св. М.. Противното би означавало, че всеки собственик на земеделска техника или друг вид МПС, което бъде управлявано от неправоспособно лице следва да носи отговорност за неправомерното й ползване от всяко трето лице, дори и в случаите когато това е резултат на престъпление, напр.противозаконно отнемане на МПС. Липсата на установени по несъмнен начин трудовоправни отношения между жалбоподателя и лицето А.Й. не може да се замести от направените от административно наказващия орган предположения за съществуването им. Административно наказващия орган прави заключения в тежест на жалбоподателя, в качеството му на „работодател”, но в същото време липсва акт за обявено съществуващо трудово правоотношение между жалбоподателя и св. А.Й..

Съдът намира, че разпоредбата на чл. 413 от КТ изисква  от работодателите да осигурят здравословни и безопасни условия на труд, а в т.ч. и на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, само когато те притежават безспорното качество на работодатели.

Съдът намира, че в настоящия случай не се доказа наличието на безспорно необходимата и задължителна предпоставка за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а именно той да е работодател на лицето А.Й., което е управлявало самоходната техника – колесен трактор „***” с рег. №***.

Поради това наложеното макар и в минимален размер наказание от 1500лв. глоба, съгл. чл. 413, ал.2 от КТ е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че издаденото НП № 27-2704012 от 21.08.2014 г.е необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 , предл.3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 27-2704012 от 21.08.2014 г. на Директора на дирекция ”ИТ”- гр.Ш., с което на „***” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., кв.”***”, ул.”***”, №***, представлявано от В.М. И., в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 413, ал.2 от КТ вр. чл. 210 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 150а от ЗДвП и на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция от 1500 лв.(хиляда и петстотин лева).

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                                                       Районен съдия: ......................................

                                                                                                     Галина Николова