Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 11

 

гр. Нови пазар, 09.02.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд Нови пазар в съд в публичното си заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 1 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Й.Т.Д., твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че е нарушено изискването на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в обстоятелствената част не било изписано нарушението ясно и изчерпателно. Твърди, че даденото му от полицейските служители нареждане да представи документите си за самоличност е неправомерно и в нарушение на чл.- 10 от ЗБЛД. Жалбоподателят твърди, че неправилно е посочено в НП, че е нарушен чл. 64, т.4 от ЗМВР, вместо чл. 80 от ЗБЛД, по който всъщност би следвало да му бъде съставен акт, а не по ЗМВР. наложеното наказание било обосновано с нормата на чл. 270, ал.1 от ЗМВР, но към момента на деянието и на издаване на НП този текст не съществувал, т.е наложената му глоба е по отменения ЗМВР, а не по сега действащия, който в чл. 257 от ЗМВР сочи подобна санкция.

Предвид на посочените нарушения, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло издаденото НП, като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.

 

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1  от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

В акта и в НП е посочено извършеното от жалбоподателя нарушение, конкретно, че на *** г.  около *** часа в гр. Н., в бар „***”, при вземане на отношение между клиенти на заведението и отправени закани за саморазправа жалбоподателят Д. отказал да изпълни издадено законно разпореждане да предаде документ за самоличност. с това е посочено, че е нарушен чл. 64, ал.4 от ЗМВР.

В акта не е посочено лицето да е направил възражения по него.

В НП е посочен вида и размера на наказанието за нарушението на основание чл. 270, ал.1 от ЗМВР – глоба в размер на 200лв.

Съдът намира, че при съставянето на акт № 4/14 с бланков № 619664 от дата 30.09.2014 г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП. При съставянето на НП №  4/ 09.10.2014 г. на Началника на РУ “Полиция” Н. също не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП. В действителност е налице неправилно посочване на основанието за налагане на санкцията, което е посочено по отменения ЗМВР – чл. 270, ал.1 от ЗМВРотм., но новия и сега действащ закон няма такъв текст, а по своето съдържание разпоредбата на чл. 270 от ЗМВР отм. е напълно идентична с нормата на чл. 257, ал.1 от ЗМВР. Съдът счита, че соченото в т.3 от жалбата нарушение има релевантност към нормата на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН, но в настоящия случай, не е налице нарушение на тази разпоредба, доколкото законът изисква посочване на вида и размера на наказанието, а не на самите законови разпоредби, въз основа на които се определя наказанието. Съдът намира, че погрешното изписване на законовия текст, относно определянето на наказанието не представлява съществено процесуално нарушение, поради това, че на нарушителя са ясно посочени в съдържанието на акта и на НП какво е самото нарушение и кои са нарушените разпоредби. Налице е посочване на установените факти и посочване на правната квалификация на самото нарушение, поради което за нарушителя е ясно какво е вмененото му нарушение. Изискване за точно посочване на законовите разпоредби има при посочване на нарушението – чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а не при определяне на санкцията. 

Предвид на горното, съдът намира, че няма формални нарушения при издаването на акта и на НП, които да налагат отмяна на НП.

 

Разгледано по същество, съдът установи следното:

Жалбоподателят Й.Т.Д. *** и е неработоспособен, поради наличието на 100% увреждане на работоспособността му, съгласно решение на ТЕЛК по психиатрични заболявания към МБАЛ „***” ЕАД гр. В. № ***/*** г. със срок на валидност до *** г.

На *** г., около *** часа бил подаден сигнал за нарушение на обществения ред в бар „***” в гр. Н., където актосъставителя П.П. и свидетелите П.З. и Д.И. пристигнали на място. Там те видели жалбоподателя в нетрезво състояние да се кара с останалите посетители в заведението, викал и крещял. След като полицейските служители се легитимирали му поискали личните документи за самоличност. Жалбоподателят отказал да ги представи и започнал да вика „кои сте вие”, обиждал ги и се държал грубо. Отказал да напусне заведението. Поради това полицейските служители го задържали и с автомобил откарали в управлението. там извикали лекар, който да прегледа нарушителя, т.к същия казал, че има диабет и устата му започнала да побелява. в полицейското управление бил извършен личен обиск на нарушителя, при който били намерени личните му документи за самоличност. така било установено, че нарушителят е лицето Й.Т.Д. ***.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели - актосъставителят П.П. и свидетелите П.З. и Д.И..

Съдът намира, че жалбоподателя е извършил описаното в акта  нарушение, изразяващо се в това, че не е изпълнил дадено от полицейските устно служители разпореждане да представи документ за самоличност. От доказателствата по делото се установи, че у жалбоподателя се е намирал документ за самоличност, но той е отказал да го представи. С това си поведение, жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 64, ал.4 от ЗМВР, доколкото не е изпълнил задължителните устни разпореждания на полицейските служители да представи документ за самоличност. съгласно чл. 64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до гражданите, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията могат да се издават писмено или устно. тези разпореждания са задължителни, съгл. чл. 64, ал.4 от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. В настоящия случай не се установява от доказателствата по делото, че даденото разпореждане налага очевидно за лицето престъпление. Напротив, даденото разпореждане е в рамките и в изпълнение на разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР, доколкото при посещението на полицейските служители в заведението е било видимо наличието на нарушение на обществения ред, изразяващо се в скандали, ругатни и пр.непристойни прояви на жалбоподателя. Съдът, намира, че изложените от жалбоподателя аргументи, че полицейските служители са действали неправомерно и в нарушение на чл. 10 от ЗБЛД са неоснователни, т.к приложимост на разпоредбите на този закон би имало, ако се осъществяваше контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната, каквото правомощие полицейските служители също имат, съгл. чл. 70, ал.1, т.3 от ЗМВР. в настоящия случай, обаче действията им са били подчинени изцяло на разпоредбите на чл. 64, ал.1 от ЗМВР и чл. 70, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР.

В този смисъл, съдът намира, че от обективна страна е налице съставомерно противоправно поведение на жалбоподателя, представляващо административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, извършено чрез действие.

Относно наложената на нарушителя санкция, съдът намира, че макар да е посочено погрешно цифровото съдържание на санкциониращата правна норма по действащия към датата на деянието и на съставяне на НП и към настоящия момент ЗМВР е важно неговото съдържание, а то е по чл. 257, ал.1 от ЗМВР, съгласно който, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. съдът намира, че доколкото текста на отменения ЗМВР, конкретно на чл. 270 от ЗМВР отм. е напълно идентичен с този на чл. 257, ал.1 от ЗМВР, то размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в рамките на посоченото от закона. Съдът намира, обаче, че при определянето на наказанието не са взети предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне на наказанието, а именно неработоспособността на лицето, липсата на доходи, поради което и счита, че налагането на санкция в предвидения от закона минимум би изиграла необходимата превантивна роля. с оглед на гореизложеното, съдът намира, че наложеното на жалбоподателя наказание от глоба в размер на 200лв. следва да се измени, като се намали на глоба в размер на 100лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 4/ 09.10.2014 г. на Началника на РУ “Полиция” Н., с което на Й.Т.Д. с ЕГН ********** ***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал.1от ЗМВР (чл. 270, ал.1 от ЗМВР отм.) е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

                                  

                                               Районен съдия: …………………..….......…

                                                                                   Галина Николова