Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 34

 

гр. Нови пазар, 28.04.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд Нови пазар в съд в публичното си заседание на петнадесети април януари две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА  Н.

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Н. АНХД № 35 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят „***” ЕООД с ЕИК *** гр. В., представляван от Управителя П.Ю.П. твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материално правните и процесуални разпоредби. Административно наказващия орган не съобразил депозираните от жалбоподателя възражения, не извършил разследване на спорните обстоятелства, което довело до неправилни констатации и постановяване на незаконосъобразен акт. Актът за установяване на административното нарушение бил връчен на 06.10.2014 г., подал възражение в законоустановения срок от 3 дни на 09.10.2014 г., но то не било взето предвид, като просрочено. Това тълкува като съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Освен това намира, че с неизпълнението на задълженията по чл.1, ал.2 и на чл.61, ал.1 от КТ работодателят върши две отделни нарушения, а не едно. Счита, че в НП са обективирани две отделни нарушения, за които е наложена една санкция, на едно и също основание – чл. 414, ал.3 от КТ, което било незаконосъобразно. Отделно от това жалбоподателят сочи, че е сключил на 01.09.2014 г. договор за поръчка, включващ подбор и препоръки за работници, осъществени от управителя П.П.. Във връзка с изпълнението на този договор той в деня на проверката обяснявал на кандидатите за работа, включително и на С.Ю.И. какви биха били задълженията им в предприятието при евентуално наемане на работа. Тези кандидати не извършвали никаква трудова дейност по производство на продукция. С тези и други подробно изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли наказателното постановление да бъда отменено.

Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Ш. се представлява от Директора. В съдебно заседание същата заявява, че в административно-наказателното производство не са допуснати нарушения. Работодателят от своя страна имал правната възможност да сключи трудов договор със срок на изпитване, в негова полза, а не да обучава работници, каквато квалификация нямал.Икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение по този начин се лишавала от право на възнаграждение, здравни и социални осигуровки и др. Намира извършеното нарушение за напълно доказано, а издаденото НП, като законосъобразно и правилно моли да бъде потвърдено.

 

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1  от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

В акта и в НП е посочено извършеното от жалбоподателя нарушение, конкретно, че на *** г.  в *** часа в дърводелски цех  в гр. Н., Индустриална зона и на *** г. по представени документи в ИТ-Ш., жалбоподателят „***” ЕООД с ЕИК ***- гр. В., представляван от Управителя П.Ю.П., в качеството му на работодател при осъществяване на дейността му приел на работа в посочения обект, като работник в дърводелския цех С.Ю.И., без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Посочено е, че нарушението е на чл.1, ал.2 и на чл. 62, ал.1 от кодекса на труда и извършено на 16.09.2014 г. Актът е връчен и подписан от жалбоподателя на 06.10.2014 г. В акта е посочено, че писмени възражения ще бъдат направени в тридневен срок.

Съдът намира, че при съставянето на акт №27-2704081/06.10.2014 г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП.

Съдът намира, че при съставянето на НП № 27-2704081/04.11.2014 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ш. също не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП. Твърденията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в НП е отбелязано, че липсват възражения, депозирани в тридневния срок, но е отбелязано, че такива са постъпили и са с вх.№0074-3788 от 13.10.2014 г. не се приемат за основателни. В действителност от представените към жалбата писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е изпратил своите възражения в законоустановения срок на 09.10.2014 г., доколкото приложеното копие от плик (л.3 от делото) носи печат с дата 09.10.2014г., а представеното копие от касов бон за платена пощенска услуга към „Български пощи” ЕАД гр. С. сочи, както и разпечатката за приети пратки сочат, че на 09.10.2014 г. са изпратени от жалбоподателя до въззиваемата страна две препоръчани коресп. пратки за страната, изпратени в 12,39ч. Съдът намира, че всъщност жалбоподателя е изпратил своите възражения в срок и именно тази датата е следвало да зачете административнонаказващия орган, а не датата на получаване, респ. на овходяване на възражението в ИТ под № 0074-3788/13.10.2014 г. Независимо от това обстоятелство, съдът намира, че неправилното посочване в НП, че няма постъпило в срок възражение не представлява съществено процесуално нарушения, доколкото още при изготвянето и връчването на акта е дадена възможност на жалбоподателя да направи възражения. В акта той е посочил, че има възражения и ще ги представи в 3 дневен срок. Предоставената от нормата на чл. 44, ал.1 от ЗАНН възможност за нарушителя да представи допълнителни възражения има за цел да се гарантира на лицето допълнителна възможност след запознаване със съдържанието на акта да направи освен възражения по самия акт, но и да направи доказателствени искания, като посочи, съгл. чл. 44, ал.2 от ЗАНН писмени или веществени доказателства, които да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. Такива искания жалбоподателят не е направил с подадените от него възражения, а изложената в тях фактология е в пълна противоположност от посочената в жалбата му и очевидно не представлява доказателствено искане за събиране на конкретни доказателства. Съдът намира, че неправилното приемане от административно наказващия орган, че възраженията са просрочени, не нарушава правото на защита на жалбоподателя относно вмененото му нарушение, доколкото акта няма самостоятелни санкциониращи правни последици, а такива има само НП, спрямо което жалбоподателя може да се защити с предвидените от закона способи. В допълнение, следва да се посочи, че доколкото разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗАНН има препоръчителен характер, а не задължителен, то подаването или не на възражения не се отразява върху защитата на нарушителя спрямо издаденото НП. В  издаденото НП № 27-2704081 от 04.11.2014 г. на Директора на дирекция ”ИТ”- гр.Ш., е посочено нарушението, извършено от ЮЛ – чл. 1, ал.2 и чл. 62, ал.1 от КТ, както и наложената на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на нарушителя имуществена санкция от 1500 лв. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.01.2015 г. с обратна разписка – л.32 от делото.

 

Разгледано по същество, съдът установи следното:

По подаден сигнал, на 16.09.2014 г. св.М.М.  М. и С.Г.Н. посетили дърводелски цех  в гр. Н., в Индустриалната зона, собственост на жалбоподателя „***” ЕООД с ЕИК ***- гр. В., представляван от Управителя П.Ю.П.. На място в цеха заварили няколко работника да работят. Свидетелите видели няколко човека в цеха – мъже и жени, както и че машините работили. Банцинга бил включен и на него св.С.И. приготвял дървени изделия, дървени заготовки. В момента когато проверяващите влезли в цеха, работниците били с прашни от дървени стружки дрехи и започнали да си почистват дрехите с въздух от компресора, като веднага след това жените напуснали мястото. Управителят не бил в работното помещение, а в друга сграда (административна), като след посещението на проверяващите той пристигнал от там. На място останали трима от мъжете – С., Д. и още едно лице.

Още същия ден пред проверяващите св. С.Ю.И. попълнил декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която обяснил, че работи „обучава” се от вчера в дърводелски цех. Обучават ги да работят с банцинг, обучава ги работодателят, през деня ползва три почивки от 10-10,15ч.; от 12,00-12,30ч. и от 15,00-15,15ч.

Самият работодател, управителят П.П. също е попълнил декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която обяснил, че води обучение на няколко човека с цел да бъдат назначени на постоянна работа. Възнамерявал да поднови производствената дейност на предприятието.

На 03.10.2014 г. управителят П. представил документи в Д”ИТ” – Ш., но не представил сключен към момента на проверката трудов договор със С.И..

От гореизложеното се установява, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбите на чл.62, ал.1 от КТ, като е приел на работа лице без да е сключил трудов договор в писмена форма. Съгласно  разпоредбата на чл. 1, ал.1 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели – проверяващите св.М.М.  М. и С.Г.Н., както и тези на св. С.И., които са еднопосочни, че лицето е работело в цеха, следователно то е престирало работна сила по смисъла на чл. 1, ал.2 от КТ. Самият С.И. сочи „ бях почнал да работя два дни преди да мине проверката, като ученик”, с което потвърждава констатацията на проверяващите относно характера на неговата работа, като трудова. Твърденията на жалбоподателя, че лицето се обучавало, било ученик не се приемат от съда, като такива, изключващи трудовия характер на създалата се правна връзка между жалбоподателя в качеството на работодател и св. С.И. като работник. От показанията на разпитаните свидетели с категоричност се установява, че работника С.И. е изпълнявал трудови задължения, т.е престирал е своя труд с работно време и регламентирани почивки, произвеждал е дървени заготовки без сключен писмен трудов договор. Отделен е въпроса че е работил без необходимия инструктаж и обучение високорискова трудова дейност. Съдът не приема за достоверни твърденията, че този работник е бил в процес на обучение, най-малко защото управителят на дружеството-жалбоподател не е  бил в цеха, когато е започнала проверката на служителите от Д”ИТ”-гр.Ш., а работника директно е манипулирал с банцига, правейки заготовки. Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че е ангажирал св. С.И. и други лица за да ги обучава и след като ги обучи да прецени кои от тях да вземе на постоянна работа в цеха, както и допълнително развитата в жалбата защитна теза, че на 01.09.2014 г.(месец преди проверката) жалбоподателя е сключил договор с лицето Д.Л.Д., с който последната възлага на жалбоподателя да и избере работници, които да са подходящи за работа в нейната бъдеща фирма, която до този момент не била все още регистрирана, но се предвиждало да има предмет на дейност в дървообработването. Всичко това, съдът намира за неоснователно, доколкото съгл. чл. 230 и следв. от КТ изрично е предвидена възможност за сключване на трудов договор с условие за обучение по време на работа. Предмет на точно този вид договор е задължението на работодателя да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а обучаемият – да я усвои. Обучение за работа в собственото си предприятие или обучение за работа в друго предприятие се сключва също в писмена форма и следва да отговаря на всички законови изисквания за сключване на трудов договор. В настоящия случай не е бил сключен нито общ трудов договор – срочен или безсрочен, нито такъв със специален предмет, като този по чл. 263 и следв. От КТ. Съдът намира показанията на св. Д. и представените писмени доказателства (договор от 09.01.2014 г., анекс №1 към него от 19.09.2014 г.и анекс №2 от 25.09.2014) за неотносими към предмета на делото, доколкото самият договор за поръчка между нея и жалбоподателя с предмет подбор на персонал за работа в дървопреработващо предприятие не освобождава жалбоподателя от задължението да сключи писмен трудов договор с лицата, които се е ангажирал да обучава и които са били на работа на 16.09.2014 г. Този договор за поръчка, дори и да е действителен от гледна точка на чл. 25 от ЗЗД, доколкото е сключен с оглед на едно бъдещо несигурно събитие не може да отмени извършеното от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в наемане на лица, престиращи работна сила, дори и целта за това да е те да бъдат обучени, за да бъдат наети по – късно за трудова дейност от друго предприятие, както сочи справка № 03388143136605/ 02.10.14 г. от НАП за приети уведомления по чл.- 62, ал.5 от КТ, приложена по делото на л.18 за лицата наети от „***” ЕООД. Поради това и посочените в жалбата аргументи са неоснователни, а събраните в тази насока доказателства – писмени и гласни – св. Д.Л. са неотносими към предмета на делото.

Съдът не приема, че е налице самостоятелно нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ, така както твърди жалбоподателя, т.к тази норма има материално правен характер относно правната характеристика на правоотношенията създадени при предоставяне на работна сила. В този смисъл, съдът намира, че същинското нарушение е това по чл. 62, ал.1 от КТ, доколкото това е именно нормата, която изисква при наличие на трудови правоотношения те да се удостоверяват чрез сключването на трудов договор в писмена форма. Посочването в акта и в НП на чл. 1, ал.2 от КТ има допълващо значение, относно характера на правоотношението и произтичащите от това права и задължения за страните по него, т.к разпоредбата на чл. 62 от КТ би била неприложима за договори от гражданско правен характер, които нямат за предмет предоставяне на работна сила.

Съдът намира, че жалбоподателят е извършил соченото в НП нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, за което чл. 414, ал.3 от КТ предвижда изрична санкция, а именно:  Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ нарушението на чл. 62, ал. 1 не е маловажно.

Съдът намира, че жалбоподателя е извършил описаното в акта  нарушение, изразяващо се в това, че жалбоподателят, в качеството му на работодател при осъществяване на дейността му приел на работа в посочения обект, като работник в дърводелския цех С.Ю.И., без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Нарушението е на чл. 62, ал.1 от Кодекса на труда, извършено на 16.09.2014 г. Това нарушение не може да бъде и не е маловажен случай, предвид разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ.

Относно наложената на нарушителя санкция, съдът намира, че законосъобразно е приложена нормата на чл.414, ал.3 от КТ, като на работодателя „***” ЕООД с ЕИК ***- гр. В., представляван от Управителя П. Ю. П. е наложена минимална имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 27-2704081/04.11.2014 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ш., с което на „***” ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. В., район П., ул. „***”, №***, ет.***, ап.***, представляван от Управителя П.Ю.П.,  с което за нарушение на чл. 62, ал1 от КТ във вр. чл. 1, ал.2 от КТ  и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                  

                                               Районен съдия: …………………..….......…

                                                                                  Галина Н.