Р Е Ш Е Н И Е

гр. Н., 05.05.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на осми април през  две хиляди и петнадесета година, в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА М.А

 

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия М.а АНХД № 64 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            В нея жалбоподателят Я.С.Х. твърди, че е наказан с наказателно постановление № 15-0307-000023/02.02.2015 г. на  Началника на РУ – гр. Н. към ОДМВР – гр. Ш. несправедливо. Моли, съдът да разгледа делото по същество и да отмени наложеното наказание изцяло. Мотивира се със следното: На 18.01.2015 година пътувал като пътник в управлявания от сина му автомобил „***”  с рег. № *** и около 10.30 часа преминали през село П., обл. Ш.. Няколко дни по-късно бил повикан в РУП - Н. и му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. При съставянето на акта жалбоподателят вписал възражение, отричайки управлението на посочения автомобил. Служителите на РУП не направили видеозаснемане на автомобила, нито го спрели за проверка. Недоказаността на административното нарушение водела до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Изложеното създавало правен интерес у жалбоподателя от депозиране на жалбата, защото наложеното наказание било незаслужено и липсвали доказателства, че нарушението е извършено.

            Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпровождащото жалбата писмо и депозирана до съда от юрисконсулт И.С. молба, се оспорва жалбата, като неоснователна. 

            Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:

С акт за установяване на административно нарушение №24/22.01.2015 г. актосъставителят И.Й.И. е установил, че на 18.01.2015 г., около 10,30 часа в с. П., обл. Ш., по улица „***” в посока центъра на селото, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „***”  с рег. №***, без да притежава свидетелство за управление на МПС. Актосъставителят е отбелязал също, че актът е съставен въз основа на докладна записка №307р-662 от 19.01.2015 г. Отбелязано е, че  с деянието  виновно е нарушена разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, който е отказал да го подпише, обстоятелство, удостоверено с подписа на свидетел. В акта жалбоподателят е вписал възражение, отричащо авторството на нарушението. Въз основа на този акт наказващият орган е издал обжалваното  наказателно постановление с №15-0307-000023/02.02.2015 г. на  Началника на РУ – гр. Н., с което е наложил на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1 т.2, предл.1-во от ЗДвП  административно наказание  глоба в размер на 200 лв.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение, както и наказателното постановление, са издадени от компетентни длъжностни лица. Съдът счита също така, че актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяната на постановлението на това основание. Твърденията на жалбоподателя, изказани чрез неговия представител за нарушена законова процедура при констатиране на нарушението съдът намира за несъстоятелни. Представените по делото  заповед №8121з-888 от 25.11.2014 г. и Заповед № 8121з-45 от 16.01.2015 г., двете издадени от Министъра на вътрешните работи касаят дейностите по контрол на пътното движение и имат своя задължителен характер по отношение на длъжностните лица, на които са вменени задължения по контрол на автомобилния транспорт. Кое деяние представлява административно нарушение и как се образува едно административно производство, са въпроси, регламентирани в ЗАНН. В конкретния случай административното производство е започнало на 22.01.2015 г., със съставянето на АУАН №24/2015 г. от компетентно длъжностно лице. Без значение е в случая обстоятелството, че жалбоподателят не е бил спрян от полицейските служители по време на управление на моторно превозно средство, защото административното нарушение може да бъде установено с всички допустими доказателства, без непременно да се изисква спиране на нарушителя и извършване на проверка непосредствено при шофирането. Достатъчно е актосъставителят да се убеди от наличните му данни, че е извършено административно нарушение, за да издаде АУАН. Също така следва да се отбележи, че макар и в горепосочените заповеди да е отбелязано, че контролът на пътното движение се осъществява посредством посочените там способи /технически средства, широкообхватен контрол, системи за видео и аудиозаснемане/, то от това не следва, че при констатиране на едно нарушение могат да бъдат игнорирани способите за установяването му, каквито са показанията на очевидци, писмените доказателства и другите допустими средства. Противното би означавало да бъдат изключени законовите способи за събиране на доказателства, което е недопустимо.  Поради това съдът намира, че възраженията на жалбоподателя в тази насока, са несъстоятелни.

Установява се от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите очевидци Т.К.Д., В.Л.М., Д.Д.М. и П.П.П., че на 18.01.2015 г. около 10.30 часа са се намирали в с. П.,  обл.Ш., по улица „***”, със служебен автомобил, изпълнявайки служебните си задължения. Четиримата са се намирали извън автомобила, когато са видели по същата улица в посока центъра на селото да преминава товарен автомобил „***”  с рег.№ ***. Четиримата свидетели са категорични, че автомобила е бил управляван от жалбоподателя Я.С.Х., когото познават визуално добре. Същият бил сам в автомобила. По повод цитираната заповед жалбоподателят не бил спрян за проверка, но бил записан регистрационния му номер. Била направена справка дали жалбоподателят притежава СУМПС, която справка потвърдила липсата на такова. За констатираното нарушение на чл. 150 от ЗДвП свидетелите съставили докладна записка, регистрирана в РУП-Н. под № 307р-662 от 19.01.2015 г. Жалбоподателят бил призован да се яви в РУП-Н., където му бил съставен акт за установяване на административното нарушение от св. И.Й.И.. Безспорно се установява от представената по делото справка за нарушител, че свидетелство за управление на МПС, категории В и М е било издадено на жалбоподателя на 21.01.2015 г., т.е към датата на нарушението той е бил неправоспособен водач. Съдът няма причина да не приема за достоверни показанията на четирима свидетели - очевидци на нарушението. По делото като свидетел депозира показания и Х.Я. С., който е син на жалбоподателя. В показанията си  този свидетел  обяснява, че той е управлявал товарния автомобил на 18.01.2015 г., а баща му- жалбоподателя Я.  Х. стоял на предната дясна седалка. Тези показания съдът не приема за достоверни не само заради родствената връзка на свидетеля с жалбоподателя, а и защото те са в явно противоречие с показанията на четирима свидетели - очевидци на нарушението, които са категорични всеки поотделно, че в автомобила е бил само водача му и това е жалбоподателя Я.С.Х.. Поради тези обстоятелства съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че от страна на  жалбоподателя е осъществено нарушение по чл.150 от ЗДвП, поради което и законосъобразно спрямо него е бил съставен акт за това нарушение и издадено наказателно постановление. Нарушението не представлява маловажен случай.

Наложеното с наказателното постановление административно наказание за извършеното нарушение, съдът счита, че е определено законосъобразно и при обоснована преценка за тежестта на нарушението. То е определено в средния размер, предвиден в разпоредбата чл.177, ал.1, т.2, предл.1 во от ЗДвП, като очевидно е отчетено наличието на отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, а именно: жалбоподателят, видно от справка за нарушител, за периода от 2000 г. до 2009 г. има влезли в сила 15 наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, като по 10 от тях му е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал.1, т.2 от закона. При определяне на наказанието очевидно е и отчетено смекчаващото отговорността му обстоятелство за получено СУМПС три дни след извършване на нарушението. По тези причини съдът намира, че в частта на наложеното административно наказание, наказателното постановление също е законосъобразно и като такова то следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-0307-000023/02.02.2015 г. на  Началника на РУ – гр. Н. към ОД МВР - гр. Ш., с което на Я.С.Х. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. 1-во от Закона за движение по пътищата, за извършено административно нарушение по чл.150 от същия закон.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: