Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

гр. Н., 18.06.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Районен съд - Н.  в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №126 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателят В.И.М., в качеството си на представител на ЕТ “***” – гр. Н. твърди, че не е съгласен с наказателно постановление №НЗБ-14/17.03.2015 г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ – Ш., с което на едноличния търговец на основание чл.218, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.56, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Изтъква, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието само на един свидетел, въпреки, че актосъставителят е могъл да посочи и други, с което била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Също така за единствения свидетел, посочен в акта, не бил вписан точен адрес и единен граждански номер, с което не било изпълнено изискването на чл.42, т.7 от ЗАНН. Наред с това жалбоподателят твърди, че от страна на едноличния търговец не е извършено описаното в наказателното постановление нарушение, тъй като жалбоподателят не разрешавал на никой от присъстващите в стопанисваното от него като ЕТ заведение да пуши тютюневи изделия. На входа на заведението, както и вътре в него на видно място били поставени табели с надпис, че тютюнопушенето е забранено. Персоналът в заведението бил инструктиран да не разрешава тютюнопушенето, както и да не се поставят пепелници по масите. При самата проверка жалбоподателят не бил в заведението, а в офиса му, където обработвал документация и нямал възможност да наблюдава клиентите на заведението. Когато бил извикан при проверяващите, не забелязал в заведението да има пушещи лица. Поради това жалбоподателят счита, че от негова страна не е осъществен съставът на описаното в НП административно нарушение, а ако проверяващите са забелязали лица, които нарушават забраната за тютюнопушене, то следвало да санкционират самите тези лица. Жалбоподателят изтъква още, че при извършената проверка от страна на проверяващите бил съставен констативен протокол, какъвто не му бил връчен и жалбоподателят не бил запознат със съдържанието му. Предвид така изложените в жалбата обстоятелства, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Кирилова счита, че жалбата е неоснователна. Намира, че осъщественото административно нарушение по делото е установено безспорно, като случаят не може да се окачестви като маловажен, както и че в хода на процеса не са допуснати посочените от жалбоподателя, нито други съществени процесуални нарушения. Поради това страната моли, наказателното постановление да бъде потвърдено.

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява  процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №НЗБ-093/18.02.2015 г. /бланков номар 000094/ актосъставителят И.Б.Р. е констатирала, че на същата дата 18.02.2015 г., при извършена проверка в обект на жалбоподателя ЕТ “***” в гр. Н. – кафе-аперитив „***” се нарушава забраната за тютюнопушене. Актосъставителят е отбелязала, че с това от страна на едноличния търговец е нарушена разпоредбата на чл.56, ал.1 от Закона за здравето. Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление №НЗБ-14/17.03.2015 г., с което за така установеното нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ, на основание чл.218, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон е наложил на търговеца имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид разпоредбата на чл.231, ал.2 от ЗЗ и в кръга на правомощията им.

Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са причина за отмяна на наказателното постановление на това основание. Относно твърденията на жалбоподателя за нарушение на процедурата по съставянето на АУАН, то съдът счита, че същите са неоснователни. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който се е подписал в акта и действително в разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН е разписано, че актът се съставя в присътвието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Също така е вярно твърдението на жалбоподателя, че в АУАН не е посочен адрес и ЕГН на свидетеля. Тези несъответствия и пропуски обаче, не могат да се окачествят като съществени процесуални нарушения. Липсата на друг посочен в АУАН свидетел не е същесвен пропуск, защото съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН се изисква актът да е подписан поне от един от свидетелите в него и това е достатъчно за неговата валидност /в този смисъл е и установената съдебна практика/, така, че непосочването на друг свидетел не е в състояние да се отрази на валидността на акта. Изискването за посочване на адрес и ЕГН на свидетеля е за да се установи при необходимост въпросното лице. Обстоятелството, че свидетелят е установен и изслушан в производството пред съда, е доказателство за това, че не е имало затруднение при неговата индивидуализация. За да се окачестви едно процесуално нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя. Непосочването на втори свидетел в АУАН и липса на адрес и ЕГН на посочения свидетел по никакъв начин не засягат правата на някоя от страните, и конкретно за жалбоподателя да разбере за какво нарушение се съставя акта и въз основа на какви данни, в присъствието на кой свидетел, както и да посочи други свидетели или др. доказателства. Ето защо тези пропуски не могат да се приемат за съществени процесуални нарушения.

В хода на делото от страна на процесуалните представители на жалбоподателя е изтъкнато и възражение за процесуално нарушение, изразяващо се в разлика между съдържанието на екземплярите на АУАН в оригинал и този, връчен на жалбоподателя, в частта, където са отразени възраженията на жалбоподателя. Видно е от тези екдемпляри /представени по делото/, че в съставения АУАН в оригинал са вписани следните възражения на жалбоподателя: „закона не важи за всички”, а в екземпляра, връчен на самия него, такова отбелязване липсва. Това не може да обоснове извод за съществено процесуално нарушение, опорочаващо процеса в такава степен, че да доведе до незаконосъобразност на НП, защото отново по никакъв начин не са нарушени правата на жалбоподателя. Би било съществено нарушение, ако са отразени възражения само в екземпляра връчен на него, защото тогава не биха могли да се съобразят от наказващия орган, но в случая изявленията му са вписани в оригиналния екземпляр, послужил за издаването на НП. Иначе причината за липсана на това отразяване в екземпляра, връчен на жалбоподателя, е обяснена от актосъставителя, а именно направени възражения, след като вече е бил връчен екземпляр от акта на жалбоподателя. Отделно от това жалбоподателят разполага със срок, след издаването на акта, в коиято той е могъл да изложи подробно възраженията си пред наказващия орган.

Относно изтъкнатото в жалбата възражение, че на жалбоподателя не е бил връчен екземпляр от съставения констативен протокол и твърденията за различие в екземплярите на този протокол – оригиналния и връчения на жалбоподателя и дописване на оригиналния екземпляр, съдът счита следното: На първо място не може да се приеме, че на М. не е бил връчен екземпляр от този протокол, тъй като по делото такъв е представен от процесуалните му представители с твърдението, че това е именно неговият екземпляр. Относно твърденията за различното съдържание на екземплярите, то такова действително се констатира, но следва да се има предвид, че този протокол се цени по делото наред с всички други доказателства. Реквизитите му не са условия за законосъобразност на процеса и различието в екземплярите не накърнява правото на защита на жалбоподателя.

 Предвид тези дънни съдът счита, че не е налице съществено процесуално нарушение, свързано с издаването и връчването на АУАН.

Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото -  показанията на свидетелите И.Б.Р. и К.Т.И., че  на 18.02.2015 г. посочените свидетели, в качеството си на служители на РЗИ - Ш. извършили проверка в обект, стопанисван от жалбоподателя в качеството му на едноличен търговец - кафе-аперитив „***” в гр. Н.. Свидетелите посетили заведението около 10, 30 часа. В заведението имало поставени табели, че пушенето е забранено. При влизането в самото заведение на свидетелите направило впечатление, че вътре е задимено и почти на всички маси има клиенти, които пушат цигари, като на масите имало чинийки пълни с угарки от цигари. На проверяващите направило впечатление също докато наблюдавали клиентите на заведението, че сервитьорите не отправят към никого от пушещите забележки. Свидетелите се представили на служителите от персонала и поискали да се срещнат с жалбоподателя. Последният в това време не се намирал в заведението и една от служителите на заведението му се обадила. В това време на всички присъстващи в заведението станало ясно, че са пристигнали проверяващи и клиентите започнали да напускат кафенето. Когато свидетелите започнали да съставят документите за проверката, вътре останали клиенти на две от масите, които продължили да пушат. След пристигането на жалбоподателя, бил съставен акта за нарушението.

Изложените факти съдът приема за установени безспорно по делото от показанията на свидетелите, които са безпротиворечиви и съдът не намира основание да не им се довери. Анализът на установените факти води до извода, че в случая е налице осъществен състав на административното нарушение по чл.56, ал.1 от ЗЗ, за което се следва санкция по чл.218, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон. Тук следва да се отбележи, че в наказателното постановление ясно са конкретизирани обстоятелствата на нарушението – времето, мястото, обекта. Без съмнение обектът – кафе-аперитив представлява закрито обществено място по смисъла на пар.1а от ДР на ЗЗ, като по отношение на такъв обект е налице забрана затютюнопушене. С разпоредбата на чл.218, ал.2 от ЗЗ е предвидена възможност, когато нарушението по чл.56 от ЗЗ е извършено от едноличен търговец, то да му се наложи имуществена санкция. Следователно от страна на ЕТ съставът ще бъде осъществен в случай, че не е осъществил контрол и не е предприел адекватни мерки за предотвратяване на тютюнопушенето в обекта, какъвто е и настоящият случай. Без значение е тук дали от страна на клиентите на заведението е налице съставомерно поведение, изразяващо се в нарушение на същата норма, защото няма пречка отворността на ЕТ да се носи паралелно с отговорността на физическите лица. Без значение е също така и обстоятелството, че в момента на констатирането на нарушението жалбоподателят не се е намирал в заведението, защото мерките, които е следвало да предприеме не се изразяват единствено в непосредствено наблюдение на обекта, а в указания към персонала да отправя забележки към пушещите клиенти, да не предоставя съдове за угарки, да приканва клиентите да напуснат заведението, в случай, че не се съобразят със забраната, или стопанисващият обекта да разпореди необслужване на пушещи клиенти.

По горните съображения съдът счита, че по делото е безспорно доказано осъщественото административно нарушение, за което спрямо жалбоподателя законосъобразно е съставено наказателно постановление. Следва да се отбележи и обстоятелството, че случаят не може да се окачестви като маловажен, тъй като нарушената материална норма гарантира здравето на хората.

Относно санкцията, наложена на едноличния търговец, то същата е определена в минималния, предивен в закона размер, при обоснована преценка за съответност с тежестта на нарушението.

          Водим от горното и считайки, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, съдът намира, че то като такова следва да се потвърди. Ето защо съдът

 

                     

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление №НЗБ-14/17.03.2015 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Ш., с което на ЕТ „Евън-Валери М.”, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш.ска, ул. „***”, №*, представляван от В.И.М., на основание чл.218, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за извършено административно нарушение по чл.56, ал.1 от същия закон.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: