Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

гр. Нови пазар, 06.11.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд - Нови пазар  в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №172 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателят „Енерго-Про Мрежи“ - АД, със седалище в гр. В., представлявано от П.Т., П.В., М.Б. и Р.Ц., чрез пълномощника си по делото адв. Г. В. от Софийска адвокатска колегия, твърди, че издаденото против дружеството наказателно постановление №НП-266/08.12.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е незаконосъобразно. Счита, че постановлението е издадено след изтичането на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Изтъква, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН, защото описаното в постановлението нарушение не осъществявало състав на административно нарушение по Закона за енергетиката или подзаконов акт по прилагането му, а нарушавало Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на жалбоподателя. Също така наказателното постановление било издадено в нарушение на материалния закон. В случая липсвал осъществен състав на адм. нарушение, а било налице само неизпълнение на облигационно задължение. В хода на административното производство било допуснато нарушение на разпоредбите на 42, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, защото както в акта за установяване на административното нарушение, така и в наказателното постановление нямало пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и липсвала посочена забранителна норма, която е нарушена, а отбелязаната в постановлението като нарушена норма имала бланкетен характер. Също така жалбоподателят счита, че посоченото в постановлението нарушение може да се окачестви като маловажен случай и наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид така изложените обстоятелства, развити подробно в жалбата, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В хода на делото изтъква и, че смята, че е изтекла абсолютната погасителна давност за преследване на нарушението, по арг. от чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81, ал.3 във врз с чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Церовски счита, че жалбата е неоснователна. Твърди, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и правилно. Изтъква, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила; намира, че описаното в наказателното постановление нарушение е доказано безспорно и законосъобразно санкционирано. Смята, че случаят не може да се окачестви като маловажен. Поради съображения, изложени в този смисъл и развити подробно от процесуалния представител, въззиваемата страна моли, наказателното постановление да бъде потвърдено.

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява  процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №КРС-548/19.06.2014 г. актосъставителят Г.В.П. е констатирал, че на *** г., в гр. Н., обл. Ш., на ул. „***“, №*** дружеството-жалбоподател е съставило протокол за монтаж /демонтаж/ проверка на стар електромер с фабричен №*** на абонат с абонатен №*** за подмяна на средство за търговско измерване, в отсъствие на ползвателя и без подпис на свидетел, които удостоверяват присъствието им при съставянето на протокола. Актосъставителят е отбелязал, че с това от страна на дружеството е нарушена разпоредбата на чл.61, ал.2 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР и представляващи неразделна част от издадената на дружеството лицензия, а с това и условията по т.2.1 от издадената лицензия, с което е осъществен състава на чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление №НП-266/08.12.2014 г., с което за така установеното нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ, на същото основание, е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 20 000 лв.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи и в кръга на правомощията им /представена е по делото заповед №З-Е-4/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР, изменяна и допълвана с последващи заповеди, относно правомощията на актосъставителя/.

Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на дружеството-жалбоподателя и са причина за отмяна на наказателното постановление на това основание. Относно твърденията на жалбоподателя за нарушение конкретно на т.4 и 5 на чл.42 и т.5 и 6 на чл.57, ал.1 от ЗАНН, то съдът счита, че същите са неоснователни. Както в АУАН, така и в постановлението е налице описание на нарушението, посочена е и разпоредбата, която наказващият орган е счел, че нарушена от страна на дружеството. Актът е съставен в присъствието на представляващ дружеството – С.И.С., упълномощен от двама от членовете на Управителния съвет на „Енерго-Про Мрежи“ - АД да представлява дружеството пред ДКЕВР във връзка с връчване на АУАН по повод извършен одит на дружеството. Актът е и връчен на С.. По делото в тази връзка е представено заверено копие на пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. №2324/10.06.2014 г., а и в показанията си самият актосъставител Г.П. и свидетеля Р.А. потвърждават, че акта е съставен в присъствието и връчен на представител на дружеството.

Също така съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че актът и постановленито са издадени извън давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Вярно е, че те са издадени извън сроковете по ал.1 на чл.34 от ЗАНН, но тази разпоредба е неотносима към нарушението, констатирано в настоящия случай. Дружеството жалбоподател е санкционирано за нарушение по Закона за енергетиката и в този случай АУАН следва да се състави в шестмесечен срок от откриване на нарушителя и не по-късно от пет години от осъъществяване на нарушението, т.е. към настоящия казус са относими сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН. В случая нарушението е открито на *** г., АУАН е съставен на 19.06.2014 г., а НП – на 08.12.2014 г. Жалбоподателят смята, че деянието му не представлява нарушение на ЗЕ и поради това не следва да се имат предвид сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН, а поради това, че са нарушени Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на дружеството, следва да се спазват сроковоте по чл.24, ал.1 от ЗАНН. Този извод съдът смята за несъстоятелен. Нарушавайки Общите условия, е нарушена издаданета на дружеството лицензия, а това представлява осъществен състав на чл.206, ал.1 от ЗЕ, поради което следва да се спазят именно сроковете по чл.34, ал.2 оат ЗАНН. Така, че акът и постановлението са издадени в съответните срокове и не е дсопуснато нарушение на процесуалните правила в твърдяния от жалбоподателя смисъл.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Г.В.П. и Р.С.А., констативен протокол №82-З-Е-2/25.02.2014 г.; констативен протокол за техническа проверка №0530974/ 25.02.2014 г.; протокол за монтаж /демонтаж/ проверка на директен електромер с фабричен №*** на абонат с абонатен №*** № *** от 01.10.2012 г.; решение №ПАМ-5 от 20.12.2013 г. на ДКЕВР; извлечение от протокол №67/12.05.2014 г. на ДКЕВР и одитен доклад вх. № Е-ДК-169/12.05.2014 г. Представени са също така Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи“ – АД, одобрени с решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение ОУ-004/06.04.2009 и лицензия за разпределение на ел. енергия №Л-138-07/13.08.2004 г.

От събрания доказателствен материал съдът намира за установени безспорно следните факти: С горепосоченото решение №ПАМ-5 от 20.12.2013 г. на ДКЕВР от страна на комисията е възложено извършването на одит на дейността на „Енерго-Про Мрежи“ – АД за периода от 01.07.2008 г. до 30.11.2013 г., като одитът е следвало да се извърши в срок до 30.04.2014 г. В хода на проверката на дейността на дружеството е било констатирано, че при съставянето на 46 бр. протоколи от страна на дружеството за проверка, монтаж и демонтаж на средства за техническо изверване, не е присъствал собственик, негов представител или свидетел. Това е отбелязано на стр.157 от одитния доклад. Един от тези протоколи е протокол с бланков № 0880103 за монтаж /демонтаж/ проверка на директен електромер с фабричен №*** на абонат с абонатен №*** от 01.10.2012 г. На *** г. извършващите проверка служители – двамата горепосочени свидетели посетили обект в гр. Н. на ул. „***”, №***. Обектът представлявал Общински пенсионерски клуб, абонатен №***. Там на мястото открили въпросния протокол. След това проверяващите изискали от дружеството двугия екземпляр на протокола, който се намирал у самото дружество-жалбоподател. То било представено и проверяващите установили, че този екземпляр на протокола също е носи подпис на собственик, негов представител, или свидетел. След това е бил съставен акта за административното нарушение.

Изложените факти съдът приема за установени безспорно по делото от всички събрани по делото доказателства. Всъщност така установените факти не са спорни между страните. Различните са изводите, които те правят за съставомерността на деянието и доказаността на нарушението. Съдът счита, че в случая административното нарушение е установено безспорно. Без съмнение при съставянето на посочения по-горе протокол не е бил положен подпис от собственик, представител или свидетел. Протоколът се съставя по силата на Общите условия и е съставен в нарушение на процедурата по чл.61, ал.1 и 2 от същите. Общите условия представляват част от издадената на дружеството лицензия, съгласно чл.49, ал.2, т.7 във вр. с ал.1 от Наредба №3/21.03.2013 г. А нарушението на условията на лицензията съставлява административно нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ. Така, че в случая е налице осъществено административно нарушение. От страна на жалбоподателя се изтъква че не е доказано къде е бил съставен протокола, но съдът смята, че това обстоятелство по делото е безспорно. Самият протокол е бил намерен в обекта на проверка, а и принципно там е мястото където следва да бъде съставен. Ето защо и съдът приема, че протоколът е бил съставен именно на адреса на обекта, така както е посочено в АУАН и НП. Жалбоподателят изтъква също, че посочената в НП за нарушена разпоредба на т.2.1 от издадената лицензия няма императивен характер, но това не е от значение, защото е нарушена разпоредба от Общите услбовия, които са част от лицензията и по този начин не са изпълнени изискванията на лицензията.

По горните съображения съдът счита, че по делото е безспорно доказано осъщественото административно нарушение, за което спрямо жалбоподателя законосъобразно е съставено наказателно постановление. Следва да се отбележи и обстоятелството, че случаят не може да се окачестви като маловажен, защото няма данни да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение със случаите на нарушение от този вид.

В хода на настоящото съдебно производство процесуалният представител на жалбоподателя е изразил становище, че в настоящия случай е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване, съгласно чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът не споделя така изразеното становище, тъй като разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на общата част на НК по въпросите относно вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, и то доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Давността за наказателно преследване по НК не е сред тези обстоятелства и конкретно тя не представлява обстоятелство изключващо отговорността. Давността по чл.80 от НК препятства само възможността да се реализира наказателната отговорност, поради изтичането на определен срок, т.е. погасява наказателното преследване, но не е обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Изключващи отговорността обстоятелства са неизбежната отбрана, крайната необходимост, явната малозначителност на деянието, случайното деяние, но не и давността. Затова чл.11 от ЗАНН не препраща  към разпоредбите на НК по въпросите изключващи отговорността. От друга страна в самия ЗАНН се съдържа регламентация на сроковете за административнонаказателно преследване в чл.34 от закона, поради което също не следва да се прилагат разпоредбите за давността по НК.

Относно санкцията, наложена на дружеството-жалбоподател, то същата е определена в минималния, предивен в закона размер в сила към момента на деянието, при обоснована преценка за съответност с тежестта на нарушението.

          Водим от горното и считайки, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, съдът намира, че то като такова следва да се потвърди. Ето защо съдът

 

                     

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление №НП-266/08.12.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ - АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. В. ***, район В.В., В. ***, бул. „***” №***, представлявано заедно от всеки двама от членовене на Упръвителния съвет П.Т., П.В., М.Б. и Р.Ц., на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 / двадесет хиляди/ лева, за извършено административно нарушение по същия законов текст.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: