П Р О Т О К О Л

 

гр. Н., 25.05.2015 г.

 

Районен съд Н. в публичното си съдебно заседание

на 25.05.2015 година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

При участието на секретар В.В. 

сложи за разглеждане АНХ дело    180   по описа за  2015   год.,  докладвано от съдия МАРКОВА

На поименно повикване в  13,30 часа се явиха : 

 

            Районна прокуратура редовно призована, не се явява представител.

Нарушителката се явява лично, редовно призована.

Свидет***е се явяват, редовно призовани.

Съдът докладва постъпилите писмени материали от Р.Ч.: Жалба, с която същата твърди, че има извършена непристойна проява от Г.Е.Г. и желае да му бъде съставен акт за дребно хулиганство

Съдът намира, че не е компетентен да се произнесе по тази жалба, тя е в компетентност на РУП Н., поради което

                                   О П Р Е Д Е Л И:

Жалба с вх. № 2540/25.05.2015 г. да се изпрати по компетентност на РУП Н..

 

В другата жалба г-жа Ч. сочи, че има данни за извършено престъпление и иска съдът на приложи Наказателния кодекс. Съдът намира, че органът, който разследва престъпленията и повдига обвинение е РП, поради което следва жалбата да се изпрати на РП Н.. Ето защо

                                   О П Р Е Д Е Л :

Жалба с вх. № 2556/25.05.2015 г. да се изпрати на РП по компетентност.

Копия от двете жалби да се оставят по делото.

 

Становище по даване ход на делото.

Нарушителка – Да се даде ход на делото.

            Съдът намира, че няма процесуални пречки по даване ход на делото, ето защо

                                               О П Р Е Д Е Л И:

            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне самоличността на участниците:

Нарушителка Р.В.Ч. – родена на *** г.,

Г.Е.Г. –

А.М.Г. –

Н.И.Н. -

Съдът напомни наказателната отговорност на свидет***е по чл. 290 от НК, отвежда ги от залата до провеждане на разпита им.

Съдът разяснява правата на нарушителката в процеса.

На основание чл.274 от НПК съдът разяснява правото на отводи и възражения, както и правото на искания по доказателства и по реда на съдебното следствие – чл.275 от НПК.

Нарушител – Разбрах правата си. Нямам възражения и отводи към състава на съда. Няма да ползвам адвокат.

Съдът

                                   О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Докладва постъпилия акт за дребно хулиганство № 7/22.05.2015 г. на РУП Н..

           

            Нарушител - Относно свидет***е искам да кажа, че те са заинтересовани, на страната на Г.Е., защото това заведение го е наел Г. и го е прехвърлил на друга жена, на друга личност, тя да го управлява. Той като работодател на бармана, той е заинтересован в негова полза да се изкаже. Аз виждам, че някои неща не са верни. Другият свидетел Н., той е от постоянното присъствие и пръв приятел на тези, които бяха арестувани за наркотици - Е. и Б.. Той е един компрометиран свидетел, той няма да даде точни показания, както виждам не е дал такива точни показания в сведенията. Моля съдът при преценка на техните показания, да има предвид това. Аз ще кажа какви са различията в техните показания, това, което са дали като сведения. Относно преписката аз прочетох УБДХ и разбрах в, че в преписката подробно трябва да бъде описан случая, той не е описан подробно. В моите показания,  които съм дала пред полицай М.Ц., аз казвам, че Г., подчертах го няколко пъти, че Г. се хилеше подигравателно зад гърба ми. Това ме провокира аз да изляза пред кафето след като чух неговия смях, кикот подигравателен. Бях тръгнала на път за автогарата. Като чух тази подигравка, която не е за първи път, а от 5 години, от както ме е измамил с тези пари, като чух подигравката аз се върнах и влязох в кафенето да говоря с него, защото не се търпи повече, изнервя ме и разбрах, че се е скрил. От преписката разбрах, че се е скрил в кухнята. Аз разбрах, че това са действия на един измамник. Той има да ми врща пари и се крие, това са действия на един подлец, който не ми връща парите и се крие. Исках да разберат всички, че това е измамник, подлец, затова излязох пред кафето и казах това на висок глас. Възможно е в своята нервираност и повишено емоционално състояние, да кажа нещо обидно в смисъл „мамка ти”, но това е универсална дума, изразяваща недоволство във върховна степен, което може да се каже както от мъж, така и от жена, а виждам, че те са написали други неща. Относно преписката искам да кажа, че тя не е съобразена със закона, не е описан подробно случая, като е пропуснато, полицай Ц. е пропуснала да обясни главната причина за моето негодувание, а именно, че той се кикотел зад гърба ми. Ако не се беше изкикотил така подигравателно пред цялото кафе, аз щях да отмина и да замина, аз отивах за Ш. по работа, но като чух това, се върнах. Това стана сутринта след 9 към 10 часа. Това е кафето срещу нотариата, граничещо с рибарския магазин. Аз него не бях го забелязала, като отминах и чух кикота. Аз му познавам гласа, познах по гласа, че това е той. Аз когато влязох в кафето, него го нямаше. Като минавах само се изсмя, не ми е казал нищо. Прецених, че е срещу мене, защото много пъти така се е подигравал подигравателно. Имаше други хора там, тези двамата свидетели не съм видяла, видях друг свидетел Х., той продава дрехи в магазина, залепен за адвокатската кантора на адв. В.Я.. Познавам го и го попитах, какво ще кажеш за случая. Той ме подпита, какво прави Г.Г. защото чул разговора. Това беше днес. Той каза, че Г.Г. казал, остави я тази луда, психично болна е, не е добре, ще я пратя в психиатрията. Това не са верни неща. Когато го попитах ще дойде ли в съда да каже това нещо, той каза, не искам да дойда в съда, защото с Г. сме колеги. Г. Е.Г. е Г.Г.. Тези думи, които пише в акта не съм ги казала, казах, Г., върни ми парите, ти ме измами с 20 хилв.лв, върни ми парите, измамник такъв. С него се съдим, защото той има да ми връща 20 хил.лв. по запис на заповед за един имот, но той не ми ги връща и се крие. Дело водим. Представям решението, аз го осъдих, но делото сега е във ВКС. В сила е влязло осъдителното решение за разноските за 403 лв. Като четох закона, видях, че в сила влизат осъдителните решения за разноските и той е длъжен да ми плати тези 403 лв. Моята жалба е към прокурора смятах, че тук ще присъства прокурор. Беше ми отказано от съда изпълнителен лист защото го няма делото тук. Мен ме провокира този подигравателен смях. Не смятам, че съм извършила проява, защото на висок глас съм казала да ми върне парите. Този човек зная, че е мамил много други хора. Както е мамил и мен, може и други да измами. Направих това с педагогическа цел, да разберат как мами хората. Дълг на всеки доблестен гражданин на Републиката е да каже истината, да каже на измамник, че е измамник, на подлеца, че е подлец, на крадеца, че е крадец. Затова си поисках парите на висок глас, не съм крещяла.  Искам да изкажа моето недоволство от действията на полицай Ц., защото в УБДХ е записано, че актът трябва да бъде подробен, той не е подробен, защото тя е пропуснала да пише, че той се е кикотел и поради тази причина смятам, че тя е предубедена, на страната на Г.Г.. Аз бързах, дали е имало друг свидетел не знам, аз бях сама когато отивах, нямаше никой с мен. Този Х. за когото казах, че беше вътре в заведението, видях, че той е там, той е видял как Г. се смеел подигравателно, как се е крил. Аз бях провокирана от това, че той се е скрил. Не съм го видяла, само чух гласа му. Познах гласа му, изобщо не мога да го сбъркам с никакъв глас. Не съм видяла детето. На този свидетел Х. е българското име, той е от цигански произход, не му знам циганското име.

 

Съдът пристъпва към изслушване на свидет***е.

Свид. Г.Г. – Аз съм Г., по прякор Г.. Г-жа Ч. през няколко седмици минава постоянно през кафето и почва да ме обижда. Това кафе е на приятелката ми, тя е собственичка. На 20-ти преди обяд се намирах там, Ч.  минава и почва да ме обижда с най-лошите думи в българския език - на майки, на затвори, на мутри. Принудих се от тази гледна точка, срам ме е пред обществото, да отида в полицията да пусна още една жалба, защото и преди това пак бях пускал, и пред Общината ми крещеше и тук пред съда пак ме псува. На 20-ти бях вътре в кафето, разкарвах се и когато тя почна да крещи,  влязох вътре от неудобство. Не съм отправил нищо по неин адрес, даже тя не ме видя,  аз като я видях, помислих, че ще тръгва да влиза и влязох вътре. Не е вярно, че съм се изсмял, тя даже не ме е видяла в лицето. Кафето е със стъкла цялото отпред, тя мина пред тротоара с чантата си, псува, псува 20 -30 секунди и тръгна. Тя има някакви претенции, преди години имахме една сделка, която сме изчистили напълно, тя смята, че й дължа пари, вече 3 – 4 години водим дело, делото е в  С. не е приключило. Нямам нищо против тази жена, писах жалбата, но даже исках да не й правят акт, да не я ощетявате, просто искам тази жена да не ме притеснява по улиците. Искам да си остави на държавата да си свърши работата. Не знам какви са законите в държавата, не съм настроен срещу нея лошо, просто не искам да ме обижда по пътищата, да ме ругае и мене и семейството ни. Цялото заведение беше пълно, аз просто влязох вътре. Барман е А., приятелката ми също беше на работа С.И., другият е Н., клиент, приятел ми е. А. е барман, той си беше на смяна. Тя започна да вика – Г., майка ти да еба, на майка ти в устата, умри, мутро, връщай ми парите дето ги открадна. За 20 секунди, все едно е написано на лист. И синът ми беше дошъл да му дам пари, то става мигновено, за 15- 20 секунди, даже детето вика, тате, тате.

Нарушителка – Не е вярно това, не са верни тези думи, псувни, както е написано. Не е вярно, че съм кълняла детето му. Това, че съм казала „на майката ти в устата”, това не е вярно. Аз съм жена, аз нямам такъв атрибут, това е мъжки израз. Вероятно той е уговорил своите приятели да го кажат. Това е уговорено действие между него и прият***е му. Защото първо те са негови приятели, той им е казал да кажат нещо подобно, те казват различно. Единият казва, че съм казала на майката ти в устата, другият, на майка ти в путката. Не съм произнесла такива думи. Кой е работодателя на бармана.

Свид. Г.Г. - С.И..

Нарушителка – Научих, че ти си собственика на това кафе

Свид. Г.Г. - Има си документи, от една година собственик е С.  на фирмата,  „*” се казва фирмата.

Нарушителка - Аз когато влязох в кафето ти къде беше се скрил.

Свид. Г.Г. – Не съм се крил, просто влязох от неудобство в кухнята. Ти стоеше пред барчето, назаден даваше и крещеше и в един момент се обърна и тръгна. То се случва не само на 20-ти. Ти вървеше по тротоара, както постоянно вървиш и крещиш и псуваш.

Нарушителка - Изразих своето емоционално възмущение.

Нарушителка – И после влязох в кафето, така ли беше.

Свид. Г.Г. - Не си влизала в кафето.

Нарушителка – Влязох и видях, че те няма.

Свид. Г.Г. - В полицията същият е случаят, когато са я разпитвали за дата 20-ти, по същия начин пред М. и Г. е крещяла и ме е обиждала пред полицията с псувни.

 

Свид. А.Г. - Работя в кафе „***” като барман. Тогава бях на работа. На 20-ти, между 11 и 12 часа аз съм зад бара и някой почна да вика. На хората им направи впечатление. Аз излязох да видя, госпожата беше застанала на тротоара до кафето, почна да вика, да псува него. той човека стана и отиде в кухнята от срам. Даже сервитьорката сервишаре едната маса отвън. Хората се възмутиха. После почнаха коментари, че тя е луда,  не била добре. Тя беше от страната на тротоара от вън кафето. Г. не е отправял към нея някакви думи, не се е смеел. Тя си вървеше и почна да псува и той от срам влезе в кухнята. Тя стоеше и си викаше отвън. Кафено беше пълно, имаше хора отвън.

Нарушителка – Аз когато влязох вътре Г. къде беше.

Свид. А.Г. - Вътре в кафето, но в средното помещение, не където се пуши. Той беше в това помещение, вътре нямаше никого, вънка беше пълно. Само аз и сервитьорката бяхме вътре. Ти не влезе, само отвори, погледна, видя, че няма никой, затвори и излезе. Ти беше в средното помещение, тя като почна да вика, той стана и влезе вътре в кухнята.

Нарушителка - Когато той се кикотеше аз къде бях..

Свид. А.Г. - Той не се е кикотил.

Нарушителка – Аз го чух, не е възможно да не си го чул след като си бил в заведението.

Свид. А.Г. - Аз чух когато ти започна да викаш.

Нарушител - Свидетелят не казва истината. Кой ти е работодателя.

Свид. А.Г. - Т. – С..

 

Свид. Н.Н. – Бяхме на барчето, там пиех кафе, на 20-ти май. То не е за първи път тя да крещи на Г.. Тя от страна на ловното, до барчето се спря и почна да крещи: Г., мутро, мафиоз, напсува го на майка. Това беше преди 12 часа. Аз бях от другата страна, тя е от страната на ловно-рибарското. Ние станахме прави, аз бях с още двама приятели, то се чува гюрултия и станахме. Г. през това време беше вътре в барчето. Ч. не е била предизвикана от Г., той не е отправял обидни думи към не, не се е кикотил.

Нарушителка – Не е възможно да не си чул подигравателния смях на Г..

Свид. Н.Н. - Не съм чул такива смехове ако. Не се е смял, не я е провокирал Г.. Имаше много хора в заведението всеки ден е пълно. С Г. сме приятели.

Нарушителка - Свидетелят не казва истината. Г. се кикотеше толкова подигравателно,  че аз бях отминала кафето, когато чух неговия смях, няма как да го сбъркам.

            Свид. Г.Г. – В заведението музиката е силна, как тя ще чуе ако се смея.

 

Съдът

                                   О П Р Е Д Е Л И:

Прочита и приобщава към делото акт за констатиране на дребно хулиганство № 7/22.05.2015 г. на РУП Н. представеното днес решение по в.г.д. № 557/2014 г. на ШОС.

 

Нарушителка - Искам да кажа, че свидет***е не дадоха правилни показания. Не мога да посоча друг свидетел, но моля съдът да вземе предвид, че това са негови приятели. Нямам други доказателства

Като съобрази изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства, нямат доказателствени искания, съдът

                                   О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИ ПРЕНИЯ

Дава думата за защита на нарушителката.

Нарушителка - Моля при своята преценка съдът да вземе предвид това, че свидет***е са приятели на Г.Г. и не казаха цялата истина. Не казаха, че той подигравателно се е кикотел и с това ме е предизвикал. Вярно е, че когото минавах край кафето на път за автогарата, чух подигравателен кикот и се върнах за да говоря сериозно с Г. и да си искам парите, които ми дължи, но видях, че го няма. Това ме афектира и се ядосах, защото той ми дължи пари 20 хил.лв. и сумата 403 лв. за разноските за  осъдителното решение на въззивен ШОС. Видях, че той се крие когато надникнах и тогава излязох навън и реших да кажа на цялото общество на висок глас, че той ме е измамил, на висок глас казах, Г., върни ми парите. След това си тръгнах. Моля съдът да приеме представените от мен доказателства, съдебното решение, от което се вижда, че той ми дължи посочените суми и при преценка съдът да прецени, че именно нежеланието му да ми плати тази сума ме е предизвикало. Това  е едното. Другото предизвикателство беше гръмкият и неистов смях. Г. казва, че има висока музика и не бих могла да чуя. При същата тази логика, ако аз казах тези обидни думи, той също не би трябвало да чуе и тях. Пледирам за невинност защото мой дълг е да кажа пред обществото, че бях измамена, а това, че съм го казала на висок глас, смятам, че не е от съществено значение, защото истината може да бъде казана навсякъде, по всяко време. Смятам, че чест и дълг на всеки доблестен гражданин е да каже на обществото - на измамника - измамник, на крадеца – крадец, на лъжеца – лъжец. Защото обществото трябва да знае това за да бъде предпазено. Казах го за да знаят посетит***е, защото както излъга мен, утре може да излъже и някой друг. 

            Съдът

                                               О П Р Е Д Е Л И:

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОСЛЕДНА ДУМА НА НАРУШИТЕЛКАТА

            Последна дума на нарушителката – Водейки се от моето повишено емоционално състояние и от двете предизвикателства, за които казах, мислех, че постъпвам правилно. Разбирам, че това стана в едно афектирано състояние и мисля, че друг път това няма да се повтаря, а ще следвам законовите принципи, които са налице, а именно да си търся правата по законов ред. Това, което Г. каза, че не искал да бъда осъждана, аз бих искала съдът да вземе предвид моето емоционално състояние и това, че няма повече по този начин да действам, няма да крещя и да викам. Пледирам за невинност.

            Съдът обяви, че ще се произнесе с решение.

 

            Съдът на база събраните по делото доказателства, писмени и устни, намира за  установено следното: Р. Г. Ч. и Г.Е.Г. ***. Между двамата съществувал спор, по повод на който било образувано гр. дело № 73/2013 г. по описа на Районен съд Н., което към момента е висящо. Поради това двамата имали конфликт и влошени отношения. На 20-ти май 2015 г. около 11.30 часа Р.Ч. минавала покрай кафе “***”, намиращо се на ул. “***” № * в гр. Н. и вървяла по посока автогарата на града. По това време във въпросното заведение се намирал Г.Г., тъй като неговата приятелка била съдържател на самото заведение. Минавайки покрай заведението Р.Ч. сметнала, че свидетелят Г. се изкикотил и изсмял на нея, което сметнала за обидно. Поради това, а и поради факта, че тя смятала, че свидетелят неоснователно не й изплаща дължимата й се парична сума, по повод на която двамата имат съдебно производство, Р.Ч. започнала на висок тон пред заведението да вика, като изисквала от Г. да й върне парите, нарекла го мафиот, отправила и псувни. По това  време в заведението имало посетители, които чули и видели конфликта, между тях бил и 12 годишния син на свидетеля Г., който също станал свидетел на инцидента. След това Ч. си тръгнала, а свидетелят Г. сигнализирал в полицията. Така описаните факти съдът приема за установени безспорно от събраните по делото доказателства – показанията на свидет***е Г.Е.Г., А.М.Г. и Н.И.Н., а и частично от обясненията на самата нарушителка, както и от представеното по делото копие на решение от 15.12.2014 г. по в.т.д. № 557/2014 г. на ШОС.

            Анализът на събраните доказателства сочи, че с деянието си Р.Ч. е извършила непристойна проява, изразяваща се в отправяне на обидни изрази и псувни, на публично място, пред повече хора, с което бил нарушен обществения ред и спокойствието на гражданите. Нарушителката отрича да е употребявала нецензурни изрази и псувни по адрес на свидетеля Г., но тези й твърдения се опровергават от свидетелките показания. Действително свидет***е Г. и Н. са приятели на свидетеля Г. – първият от тях е барман в заведението, чийто съдържател е приятелката на Г., а вторият е в приятелски отношения с Г., но съдът смята, че независимо от близките им отношения, съдът следва да им даде вяра, защото показанията им са безпротиворечиви. Не се установяват с категоричност твърденията на Р.Ч., че свидетелят Г. е проявил към нея оскърбително отношение, като й се е изсмял или изкикотил подигравателно. Същата обаче е убедена в съществуването на този факт и твърди, че това е причината тя да изрази на висок глас недоволството си от свидетеля. В същност по делото е безспорно установено, че причината за конфликта между Г. и Ч., а и поводът за непристойното поведение на последната, е съществуващия между тях спор. Съдът приема, че това е провокирало нарушителката да осъществи непристойната проява.  Това обаче не е в състояние да оневини нарушителката, а следва да бъде отчетено като смекчаващо вината й обстоятелство. Проявата, която е осъществена от Ч. е с по-ниска степен на обществена опасност и не представлява престъпление по чл.325 от НК, а дребно хулиганство по смисъла на чл.1 от УБДХ. Съдът счита, че тя следва да бъде призната за осъществяване на проява на дребно хулиганство, за което следва да й бъде наложено административно наказание. Видът и размерът на наказанието съдът счита, че следва да е съобразен с конкретните обстоятелства на нарушението, както и с наличието на смекчаващи вината на Р.Ч. обстоятелства – същата изразява съжаление за стореното, ангажира се с обещание, че занапред ще търси правата си по съответния законов ред. Отчитайки превеса на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счита, че на нарушителката следва да бъде наложено наказание глоба в минималния размер, предвиден в закона, а именно от 100 лв.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.6 от УБДХ , съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА  ЗА ВИНОВНА Р.В.Ч., родена на *** ***, с ЕГН **********, за виновна в това, че на 20.05.2015 г. в гр. Н., обл. Ш.ка, извършила непристойна проява, изразяваща се в отправяне на обидни изрази и псувни, на публично място, пред повече хора, с което бил нарушен обществения ред и спокойствието на гражданите  -  нарушение по чл.1 от УБДХ, за което й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА  100 /СТО/ ЛЕВА.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ШОС в срок до 24 часа от постановяването му, като в случай на жалба или протест съдът насрочва заседание пред ШОС за 28.05.2015 г. /четвъртък/  от 14 часа.

 

                                              

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

           

 

            Заседанието завърши в 15,10  часа .

            Протоколът изготвен в съдебно заседание .

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                       СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР