Р Е Ш Е Н И Е

 

  54

 

 гр. Нови пазар,  10.09.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Нови пазар, в публичното си заседание  на седми септември две хиляди и петнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: Д.П.

Като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 295 по описа на НПРС за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Постъпила е жалба по чл.59 от ЗАНН от М.Н. ***-0307-000159/19.06.2015 г.на началника на РУП Н..

Жалбоподателят сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, а административно наказващия орган не е събрал всички доказателства.

Предвид на това той моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по повод на установено от АНО административно нарушение, извършено на ***г. и за което е съставен АУАН № 168/09.06.2015г. от П.С., мл автоконтрольор при РУП Н. и в присъствието на свидетеля Г.Г.. В акта е описано установеното нарушение, посочени са нарушените законови текстове – чл. 139, ал.5 от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Акта е подписан от жалбоподателя, като няма посочени възражения.

Въз основа на акта е издадено НП № 15-0307-000159/19.06.2015 г. на Началника на РУП Н., с което за нарушенията, извършени от нарушителя са наложени следните наказания: за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, наказание по чл. 179, ал.3, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 3000лв.; наказание по чл. 183, ал., т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10лв.; наказание по чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, наказание – глоба в размер на 10лв.; наказание по чл. 183, ал.3, т.7 от ЗДвП - глоба в размер на 30лв.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.07.2015 г.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и при издаването им не са допуснати формални нарушения на закона, водещи до неговата отмяна.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление на МПС № ***, кат. ***.

На ***г. около ***ч. в Община К., на републикански път трети клас № *** – км.***+*** в посока от с. Ц. към с. З., обл. Ш. жалбоподателят управлявал товарен автомобил МАН *** *** с рег. № ***, който е с 3 оси и максимално допустима маса 33000 кг, който е предназначен за превоз на товари. Водачът бил спрян за проверка от св. И.А., служител на ДАИ Ш., който извършвал проверка по републиканската пътна мрежа на територията на обл. Ш. за тегло и габарит на пътните превозни средства. При проверката водачът не представил документи за теглото на превозвания товар. Проверяващия установил, че документите на водача не са редовни и уведомил колегите си от МВР Ш., РУП Н.. На място пристигнали проверяващите П.С. и Г. Г..

При проверката на водача и автомобила се установило, че автомобилът е технически неизправен- нито една крушка не свети, не свети преден ляв фар на къси и дълги светлини, задна лява габаритна светлина; няма залепен винетен стикер на предното стъкло; водачът не носи контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС. На предното стъкло е имало залепен винетен стикер с изтекъл срок за валидност – 2007 или 2009г. освен установените от органите на МВР нарушения било установено и претоварване на автомобила, за което на жалбоподателя бил съставен друг акт от ДАИ.

Жалбоподателят не е оспорил установените по време на проверката нарушения.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства – АУАН № 168/09.06.2015 г., както и от показанията на разпитаните актосъставител П.С. и свидетелите И.А. и Г. Г. и не се оспорва от жалбоподателя.

От гореизложеното се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП, съгласно който движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно установеното от проверяващите лица, липсата на светлини по автомобила е била пълна - не са светали преден ляв фар на къси и дълги светлини, задна лява габаритна светлина, като липсата им застрашава движението по пътищата и създава предпоставки за ПТП.

Жалбоподателят е нарушил и разпоредбата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП, съгласно която в случаите на движение на определените в ЗДвП превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Съдът намира, че това нарушение, доколкото само относно беше направено възражение само по него от страна на защитника на жалбоподателя, то е осъществено по безспорен начин. Заплащането на винетна такса е задължително, когато водачът на МПС се движи по път от републиканската пътна мрежа, изискващ такава такса. Съгласно РЕШЕНИЕ № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, и приложение № 1 към т. 1 от него, пътният участък, в който е спрян жалбоподателят за проверка е посочен под № ***, „о.п. Д. - о.п. Ш.) – П. -  К. – Л.- Д. - п.к. Л. – В. – И. – В. – З. -  Ц. - о.п. Ш.” и същия е означен, като път трети клас. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.2 от ЗДвП водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. Това задължение обаче има значеине единствено при наличие на закупена винетка, т.е платена винетна такса за движение по означените републикански пътища. След като няма закупуване, то очевидно не може да има и задължение за залепване на такава винетка. Самият жалбоподател не е оспорил това нарушение и не е представил доказателство за заплатена винетна такса, респ. винетка.

В този смисъл съдът намира за напълно доказано и това нарушение, извършено от жалбоподателя.

Освен това водачът е нарушил и разпоредбите на чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, съгласно който Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелството за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него, както и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.

Всичко това се установи по безспорен начин от събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че описаните нарушения са извършени от жалбоподателя умишлено, доколкото той преди потегляне с автомобила е бил длъжен да се увери в неговата техническа изправност и редовност на документите и съпътстващите ги удостоверителни знаци, в т.ч наличието на заплатена винетна такса.

Съдът намира, че всички описани в акта нарушения са установени и безспорно доказани от показанията на разпитаните свидетели, като доказателствената сила на акта е потвърдена изцяло.

При преценка на законосъобразността на наложените с НП наказания на жалбоподателя, съдът съобрази законовите разпоредби. За нарушението на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, за управлението на МПС без заплатена винетна такса,, съгл. чл. 179, ал.3, т.1 от ЗДвП се предвижда наказание за водачите на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона, глоба в размер на 3000 лв.

Относно нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че жалбоподателят не е носел определените в закона документи, в случая свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него, законът предвижда наказание, съгласно по чл. 183, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП глоба в размер на 10лв.

Относно нарушението на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за това, че жалбоподателят не е носел свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, законът предвижда наказание, съгласно по чл. 183, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП глоба в размер на 10лв.

За нарушението на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП, за управлението на технически неизправно МПС законът в чл. 183, ал.3, т.7 т ЗДвП е предвидил наказание глоба в размер на 30лв.

При така посочения размер на наказанията, които предвижда законът, съдът намира, че определените в НП наказания съответстват на извършените нарушения и на предвидените за тях наказания. Съдът намира, че правилно са определени наказанията за всеки отделен вид нарушения, доколкото съгласно чл. 2 и чл. 18 от ЗАНН, за всяко нарушение се налага отделно наказание и когато, с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Съдът намира, обжалваното НП за правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 , предл.3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-0307-000159/19.06.2015 г. на Началника на РУП Н., с което на М.Н.А. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 от ЗАНН за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, е наложено на основание чл. 179, ал.3, т.1 от ЗДвП наказание глоба в размер на 3000 лв.(три хиляди лева); за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП наказание глоба в размер на 10лв. (десет лева); за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП наказание глоба в размер на 10лв. (десет лева) и за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 183, ал.3, т.7 т ЗДвП наказание глоба в размер на 30лв. (тридесет лева).

 

            Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                                                       Районен съдия:.......................................

                                                                                                     Галина Николова