Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 96

 

гр. Н., 11.12.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд –  Н. в съд в публичното си заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГА.НА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР В.В.

като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 432 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

 В нея жалбоподателят М.С.Т. *** твърди, че с НП му е наложена глоба в размер на 400 лв., за виновно нарушение на чл. 315, ал.1 от КЗ. В НП управляваното МПС било посочено като нерегистрирано и според жалбоподателя в този случай той не е задължен да сключва задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, позовавайки се на чл. 259 от КЗ. Отделно от това счита, че в НП е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се посочване на нормата на чл. 315, ал.1 от КЗ за нарушена, вместо тази на чл. 259 от КЗ, която вменява задължение на водачите. Смята правото си на защита за нарушено по този начин.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощените защитници Т.В. и Д.М., двамата от АК-Ш..  Същите молят НП да бъде отменено, с твърдението, че жалбоподателят е управлявал именно товарен автомобил  ГАЗ *** с рег № ***, със сменена кабина. Затова табелката с отбелязан фабрично номер на рама не съответствала на управлявания автомобил.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито  съдебно заседание. В становище до съда, гл. юрисконсулт при ОД МВР-Ш., редовно упълномощена, заявява, че няма пречка да бъде даден ход на дело  в нейно отсъствие. Изтъква, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и наложеното административно наказание е съобразено с минималната законова рамка. Поради това, моли, жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя М.С.Т. *** е ангажирана с акт за установяване на административно нарушение №262/*** г., с който  актосъставителят  В.С.К. ***, в присъствието на свидетеля И.К.С. е констатирал, че на *** г., към *** часа,  в с. Н., по ул. „***” в посока с. Р. жалбоподателят управлява товарен автомобил ГАЗ *** с рег. № *** /чужд регистрационен номер/, с номер на рама ***, във връзка с чието притежание и ползване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, вА.дна към датата на проверката. Посочено е, че виновно е нарушил чл. 315, ал.1,предл последно,т.1 във вр. чл. 264, ал.3 от КЗ. Жалбоподателят е подписал акта, като не е посочил възражения. 

Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление № 15-0280-000248 от 29.09.2015 г., с което е наложил на жалбоподателя, на основание  чл. 53 от ЗАНН и чл. 315 ал.1 ,т.1 от КЗ  глоба в размер на 400,00 лв.

По отношение на възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, поради неправилно посочване на материално правната норма и водещо до неразбиране у жалбоподателя какво нарушение му е вменено, съдът счита следното:  В чл. 315, ал.1 от Кодекса за застраховането законодателят е предвидил административна отговорност за собствениците на МПС, неизпълнили задължението си да сключат и имат действащ  договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Същата отговорност е предвидена и за този, който управлява МПС, защото го ползва без за него да има сключена и действаща застраховка. Разпоредбата по отношение на управляващия според съда освен санкционираща  е и материално правна. Тя съдържа състава на вмененото на нарушителя задължение. Затова съдът не счита, че правата на жалбоподателя са били нарушени с посочването на текста на чл. 315, ал.1 ,т.1 от КЗ. В този смисъл са и постановените от Административен съд Ш. решения: Решение № 80 от 24.04.2015г.по КНАД № 60 по описа за 2015г.; решение №133 от 21.03.2014г.по КАНД № 84 / 2014г.; решение по КАНД № 92 / 2012 г. и др.  

Предвид на горното, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в съответствие със закона.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На *** г., към *** часа,  в с. Н., по ул. „***” св. И.К.С. изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществения ред, във връзка с първия учебен ден. Тогава забелязал в посока с. Р. по улицата да се движат два автомобила. Вторият от тях бил управлявания от жалбоподателя товарен автомобил ГАЗ ***, с поставен отпред  рег. № ***.  Водачът бил спрян за проверка, пристигнал и повикания от РУ-К. автопатрулен екип, състоящ се от св. В.С.К. и Г.А.. Тъй като регистрационната табела била само една, направена била справка по номер, изписан на намираща се на дясната врата планка, който проверяващите възприели като номер на рама. Този номер № *** свидетелите К. и С., макар да сочат, че не са специА.сти, знаели, че някои производители имА. подобна практика и те възприели като означение за номера на рамата.  Установило се, че товарен автомобил с такъв номер на рама няма регистриран. Съставен бил АУАН №262/*** г. На жалбоподателя било разяснено, че би могъл да представи допълнително, в 3 –дневен срок сключен договор за „ГО“, ако има такъв. В периода до издаване на наказателно постановление № 15-0280-000248 от 29.09.2015 г., както и в рамките на настоящото дело жалбоподателят не представя доказателства за нА.чие на сключена застраховка, вА.дна към датата на проверката. Видно от приложената по делото справка, л.28 от делото, за проверка за нА.чие на сключена застраховка по номер на рама *** за автомобила сочи за липса на вА.дна застраховка към датата *** г.

По делото жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал автомобила без нА.чие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че управляваният от него товарен автомобил е този с рег. №  *** и представеното от него копие от талон за регистрация, първа част се установява, че автомобилът действително е с рег. № ***, но съгласно посоченото в издаденото, съгл. чл. 33 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, свидетелство за регистрация се установява, че рамата на управлявания автомобил „Е” – е ***, а номерът на двигателя му е „Р.5” – ***. Това показва, че извършената от проверяващите проверка за нА.чие на сключена застраховка „гражданска отговорност” е била извършена при неотговарящи за управлявания автомобил данни.

Съдът намира, че независимо от грешно въведените в системата за вътрешна проверка на МВР за нА.чие на сключена задължителна застраховка данни се установява по несъмнен начин, че водачът на автомобила е управлявал без да е имал такава. Съдът намира също, че неточното посочване на номера на рамата и на двигателя в акта и в НП не води до опорочаване на издаденото НП, т.к жалбоподателят е бил наясно с описаното в него нарушение, което е посочено, че се отнася до т.а с рег. № ***, който е отговарял на поставената на автомобила регистрационна табела.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, т.1 от КЗ, застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна. Съгласно нормата на чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Тази разпоредба на КЗ предвижда задължение за собственика на автомобила да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, като в настоящия случай това лице е посочения в регистрационното свидетелство Т.Г.Т. от гр. Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 315, ал.1 от КЗ, обаче е предвидена и санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно тази разпоредба съдържа и материална разпоредба относно ползващото автомобила лице, в настоящия случай жалбоподателя М.Т.. В този смисъл, съдът намира, че жалбоподателят е извършил посоченото в чл. 315, ал.1 от КЗ нарушение, като е управлявал МПС с рег. №  *** без да е имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

Съдът намира, че така описаната фактическа обстановка, която се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, установява по категоричен начин, че на посочената дата и час е нямал сключен договор за застраховка.

Нарушението е извършено умишлено, доколкото водачът на автомобила е знаел, че го управлява без сключена гражданска отговорност, доколкото поемайки управлението на автомобила е бил длъжен да се увери в нА.чието на  застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което съгл. чл. 261, ал.1 от КЗ става със застрахователна полица и знак, който се издава от Гаранционния фонд.

Съдът намира, че административно наказващия орган правилно е определил както нарушението, така и санкцията, която се следва за него, с оглед на разпоредбата на чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ, предвиждащ санкция за физическите лица, които управляват МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Предвидената в закона, в т.1 санкция е от 400 до 600 лв. Като е отчел всички обстоятелства, имащи значение за отговорността на нарушителя, административно наказващия орган е наложил законосъобразно и справедливо наказание в минималния размер.

В този смисъл, съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

С оглед на това, че жалбоподателя се признава за виновен в извършване на нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189 от НПК направените по делото разноски за транспортни разходи на свидетелите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Направените от съда разноски за експертизата са в размер на 45,06лв. и същите следва да се платят от осъденото лице.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-0280-000248 от 29.09.2015 г., на ВНД  началник на РУП към ОДМВР Ш., РУ К., с което на М.С.Т. *** с ЕГН **********, за нарушение на чл. 315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 400лв. /четиристотин лева/.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 189 от НПК, М.С.Т. *** с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Н. направените по делото разноски в размер на 45,06лв. (четиридесет и пет лева и шест ст.).

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

                                  

 

                                            Районен съдия: …………………..….......…

                                                                               ГА.на Николова