О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    №342

 

гр. Н., 14.07.2015г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в закритото си съдебно заседание от 14.07.2015г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова ч.н.д. № 278/2015 г. по описа на НПРС и за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

С постановление на НПРП от 23.03.2015г. е прекратено наказателното производство по ДП № 202/2014г. по описа на РУ на МВР – гр. К. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – тъй като деянието не разкрива признаците на престъпление, а само на гражданско правни отношения. 

Срещу така постановеното постановление на НПРП е постъпила жалба от Р.Х. роден на ***г. в Р. Т., турски гражданин, живеещ в с. Д., обл. К., Т., чрез адв. Е.Е. от АК-С.. В жалбата се изтъкват основания за неправилност на постановлението на НПРП за прекратяване на досъдебното производство. Твърди се, че по досъдебното производство не са събрани всички възможни доказателства, за да се направи извод, че извършителят е останал неразкрит. Счита, че по досъдебното производство следва да бъде проверена версията на Н.Н., че не той е изтеглил парите посредством СГЕ и разпознаване, както и да бъде проверено дали подписът не е на собственичката на СИМ-картите, от които е разговаряно с Х..

            Съдът в рамките на контролните си правомощия по чл. 243, ал. 4 от НПК по проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за спиране на наказателното производство, след като се запозна с материалите по делото и мотивите, отразени в постановлението установи следното :

            Жалбата е допустима, подадена е в рамките на  срока по чл. 244, ал. 5 от НПК от лице притежаващо правен интерес.

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

            Видно от материалите по ДП № 202/2014г. по описа на РУ на МВР – гр. К., същото е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 217, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК.

С жалба турският гражданин Р.Х., роден на ***г. в Р. Т., живеещ в с. Д., обл. К., Т., твърди, че през месец февруари 2014г. по мобилния му телефон с него се свързала жена, която се представила с името „***” и обяснила, че иска да си намери съпруг в Т., тъй като родителите й в Б. били починали и нямала роднини, на чиято помощ да разчита. Жалбоподателят бил възрастен и женен мъж, но се сетил за свой съселянин – С.Т.. Разговарял с него и след като родителите на младия мъж се съгласили, осъществил връзка между двамата. Т. и жената разговаряли от друг телефонен номер. На 06.03.2014г. „***” се обадила на Х. от първия телефонен номер и му обяснила, че с Т. са се разбрали и тя тръгнала за Т., но на границата я спрели защото покойните й родителите имали неплатени данъчни и банкови задължения и докато не ги плати – няма да я пуснат. След разговор с Т. Х. се съгласил да плати поискана сума от 1600 евро с уговорката, че по-късно Т. ще му я възстанови. При повторен разговор „***” поискала още 500 евро. Така в периода от 06.03.2014г. до 12.03.2014г. Х. изпратил общо 11536 евро. Сумите били изпращани на името на Н.Н.. Обажданията продължили до месец май 2014г., когато Х. започнал да подозира, че става дума за измама. През месец юли 2014г. „***” отново поискала пари, но Х. й отказал и заявил, че ще търси съдействието на органите на реда. Към жалбата са предоставени копия от преводните бележки, както и снимка на жената, която тя предоставила на С.Т. по социалната мрежа. Разпитан като свидетел Х. потвърдил данните, описани в жалбата. Пояснил, че за всяка от изпратените от него суми на жената, представила се като „***“, се е договарял с Т., че ще му върне парите. С.Т. дори подписал запис на заповед за сумата.

По делото е установено, че лицето, на чието име са изпращани сумите е Н.Н. от с. К.. Разпитан като свидетел, той заявява, че не познава жената от снимката, че не бил идвал в гр. Н. на 06.03.2014г., когато е изтеглена първата сума, а на този ден бил на работа. Назначена била СГЕ, по която вещото лице сравнило положения на платежното подпис със сравнителни образци, предоставени от *** за нуждите на експертизата, както и с подписът, положен от лицето при разпита му като свидетел.

Установено било, че посочените от Х. телефонни номера принадлежат на Б.А.Ю.. Разпитана като свидетел, последната заявила, че предоставила ползването на СИМ-картите на снаха си С.А.И.. И. също била разпитана като свидетел и признала, че се свързала по телефона с Х., а чрез него и със С. Т., но отрича да е искала пари от тях. Твърди, че преустановила контактите си с двамата след като се събрала с мъжа си и се отказала да заминава да работи в Р. Т..

С постановление от 23.03.2015г. е прекратено наказателното производство по ДП № 202/2014г. по описа на РУ на МВР – гр. К. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – тъй като деянието не разкрива признаците на престъпление по чл. 217, ал. 4, във вр с ал. 1 от НК или на чл. 209 от НК, а само на гражданско правни отношения между Х. и Т..

            Настоящият съдебен състав счита, че по делото остават неизяснени много обстоятелства, като причината за това е, че разследващите органи не са извършили необходимите действия по изясняване на конкретните обстоятелства.

            На първо място, липсва изясняване на основаните факти по делото, което става чрез разпит на пострадалия. Тук следва да бъде поставен въпросът кой е пострадалия от описаното от Х. деяние. Настоящият съдебен състав счита, че правилно НПРП са приели, че претенциите на Х. засягат единствено негови гражданско-правни отношения с Т.. От показанията на Х. става ясно, е той не е праща парите от свое име, а вместо Т.. Единствената особеност била, че Т. щял да му даде парите по-късно. Т. дори подписал запис на заповед за тази сума. Т.е. реално този, който е платил парите е Т., а не Х.. Х. само му заел парите. Същото щеше да е, ако Т. се беше обърнал за този заем към банка. Никога не бихме приели, че банката е пострадал, ако тези пари, които Т. даде се окаже, че Т. е бил измамен, за да ги плати на някого. Реално вредата е настъпила в имуществената сфера на Т.. Съдът не споделя становището на НПРП, че в случая се касае единствено за гражданскоправни отношения между Х. и Т.. Наистина между двамата има само едно гражданскоправно отношение за връщане на дадените в заем суми. Но щетата, възникнала в патримониума на Т., може и да е в резултат на престъпление. Дали е така, може да се установи единствено след разшит на Т. и установяване на мотивите на същия да приеме да бъдат пратени тези суми от негово име. Липсва разпит на лицето С.Т., чрез който да бъдат проверени твърденията на Х., включително за снимката изпратена от жената, която се нарекла „***”. Не става ясно дали той наистина е обещал да върне тези пари на Х.. Въпреки указанията на съда, дадени с определение от 08.12.2014г. по ч.н.д. № 551/14 г. на НПРС, такъв разпит не е провеждан.

            На второ място, въпреки указанията на съда, дадени с определение от 08.12.2014г. по ч.н.д. № 551/14 г. на НПРС не е проверена версията на ***, който твърди, че на 06.03.2014г. не е бил в гр. Н., а на работа. Разследващите не са предприели никакви действия по проверка на достоверността на твърденията.

            Не са събрани и тези писмени документи, които удостоверяват получаването на сумите в Б. и така не е установено на кои дати и къде са изтеглени сумите, както и кой ги е получил, въпреки че Х. е представил оригиналите на документите, с които е изпратил парите. Това също е указано с определение от 08.12.2014г. по ч.н.д. № 551/14 г. на НПРС, но не е изпълнено от НПРП.

            Липсва и задълбочена проверка на самоличността на лицето на предоставената от пострадалия снимка. Възраженията, изложени в жалбата, че следваше снимката да се предостави на съседни управления на МВР за идентифициране, са основателни. Съдействие следваше да се потърси най-вече от РУ на МВР С., в чийто район се намира гр. А..  

            Останал е неизяснен въпросът как така Х. е пращал пари на Н.Н. от с. А., общ. А., а сумите са изплащани на Н.Н. от с. К., общ. К.. Не е сравнен посочения № в платежните на личната карта на Н.Н. с издадения документ за самоличност на лицето. Може да се окаже, че е ползван подправен документ за самоличност.

Съдът споделя възраженията, изложени в жалбата, че е следвало да се извърши СГЕ и на подписа на Б.Ю., тъй като разследващите са приели на пълно доверие показанията й, че снаха й е ползвала СИМ-картите без да проверят тази информация.

Настоящият съдебен състав има възражения и срещу начина, по който са извършени СГЕ. Реално по нито една от двете СГЕ не са ползвани независими сравнителни образци. Става дума за образци на подписите на Н.Н. и на С. И., които със сигурност са положени от тях, но не във връзка с настоящото производство. По двете СГЕ подписът от платежното (и то само от това от 06.03.2014г.) са сравнени единствено с подписите положени от лицата при разпита им като свидетели в настоящото досъдебно производство и със сравнителните образци, дадени от тях за целите на СГЕ. Вещото лице следваше да се снабди с образци от независими източници – най-лесния вариант е от молбите на лицата за издаване на документи за самоличност.

На последно място, с оглед на съмненията, че тези две жени – С. И. и Б.Ю. – са участвали в схема с цел заблуда на лица в Т. да заплатят сумите, разследващите следваше да проучат и семействата на тези две жени – техните мъже поне. Следваше да се проучи дали няма Н.Н. сред семействата на тези две жени, дали в с. А., общ. А. не живее лице с такива имена.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи и, че за изводът на НПРП, че деянието не разкрива признаците на престъпление, а само на гражданско правни отношения, липсват каквито и да е мотиви в постановлението. След изложението на фактическата обстановката следва с едно изречение изводът за липса на признаци на извършено деяние. По този начин реално се нарушават правата на пострадалия, който няма възможност да изложи аргументи срещу изложената от представителя на НПРП теза.

Предвид гореизложеното съдът намира постановлението на НПРП за необосновано и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 4 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ постановление на НПРП от 23.03.2015г. е спряно наказателното производство по ДП № 202/2014г. по описа на РУ на МВР гр. К., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 217, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА досъдебното производство на НПРП. 

Определението може да бъде обжалвано или протестирано в седмодневен срок от съобщаването му.

            Препис от определението да се изпрати на Районна прокуратура – Н. и жалбоподателя.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                                  ПЕТИНА НИКОЛОВА