О   П  Р   Е   Д  Е   Л   Е  Н   И   Е

 435

гр.Нови  пазар,23.11.2015г.

 

  Районен съд Нови пазар  в закрито съдебно заседание на двадесет и трети  ноември  през две хиляди и петнадесета  година в състав:

 

                                                                                      Районен  съдия:СВЕТЛА   РАДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева ЧНД № 429 по описа за 2015 година ,за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод подадена жалба от страна на И.Ц.И. *** против постановление  на Новопазарската районна прокуратура от 29.10.2015г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №355/2014г. по описа на РУ на МВР гр. Н..

            Жалбоподателят твърди, че не е доволен от постановлението на НПРП, с което е постановено прекратяване на досъдебно производство №355/2014г. на РУ на МВР Н. по следните причини:

            Въпреки наличието на безспорни доказателства за виновно поведение на водача на трактора, в крайна сметка РП е решила, че досъдебното производство следва да се прекрати.

            Жалбоподателят твърди, че изложеното в мотивите на НПР е в противоречие с доказателствата събрани в хода на досъдебното производство.

            В обжалваното постановление се констатира АТЕ, от която ставало категорично ясно, че „причините за настъпване на ПТП се коренят в поведението и на двамата водачи.”

            Жалбоподателят твърди, че прочитайки САТЕ, ставало единствено ясно това, че вещото лице не е взело предвид никакви обективни данни, въз основа на които да изготви своето заключение, а се е позовало единствено и само на показанията на двамата водачи. Като се започне от това, че трактора е бил спрял и се стигне до скоростта, с която е управляван лекия автомобил. Липсвали каквито и да били изводи основаващи се на обективни данни намерени/липсващи на местопроизшествието. На практика експертизата дори не отговаря на поставените въпроси. На въпросите за скоростта на превозните средства експертът е използвал единствено и само показанията на водачите на ППС – за скоростта на лекия автомобил единственото, което е използвал е изречението на водача в протокола му за разпит, изготвен в деня на ПТП в 23.45 часа, а именно: „Аз карам на къси светлини, тогава карах с около 6-70 км/ч.” За да звучи по-авторитетно експерта е използвал думичката „Анализирайки” така съобщеното от водача на л.а. „Ауди”. Интересно какво е анализирал на това изречение. Не е ясно защо изобщо му е задавано като въпрос, след като се приема като абсолютно достоверно това, което е казано в протокола за разпит.Сочи,че проблемите с АТЕ не свършват до тук, защото не само, че не е направен никакъв опит да се установи действителната скорост на автомобила по други възможни методи, но тази скорост по-нататък вече се използва във формулите като скорост установена от самата САТЕ. Нещо, което просто не било вярно. Това е скорост, която е съобщена от водача, при това жалбоподателят твърди пак при един разпит проведен веднага след ПТП и в състояние на силен стрес и уплаха.

            Жалбоподателят твърди, че по същия начин е действано и при определяне скоростта на трактора /както е поставена задачата/. В своите показания, /между другото дадени, не в деня на ПТП, както е при водача на лекия автомобил, а едва на 23.09.2014г./ водача съобщава:.....

            И отново „Анализирайки показанията на водача можело да се заключи, че в момента на настъпване на произшествието, превозното средство е било в покой”. Жалбоподателят твърди, че отново у него буди интерес какво е анализирало вещото лице, за да стигне до това заключение. Просто е прието като чиста монета казаното от водача на трактора.

            Жалбоподателят твърди, че не по различно стои и въпроса с механизма на ПТП – по никакъв начин не ставало ясно как трактора се е озовал в отсрещната канавка, каква е неговата траектория и на какво се дължи. Не било ясно дори точно с кои части е било съприкосновението на двете ППС.

            Жалбоподателят определено смята, че показанията на водача на трактора са неверни и като такива дадени от потенциално обвиняем не следва изобщо да се вземат под внимание, като посочва защо смята така, при това изхождайки не само от показанията на водача на трактора, посочвайки следното:

            На първо място водача заявява, че след като са изгаснали светлините, цитира: „Като угаснаха светлините се помъчих трактора да го карам колкото се може извън шосето, за да освободя шосето , задните светлини на трактора обаче продължаваха да светят докато се изнасям от шосето извън платното за движение. Спрях трактора, угасих го и оставих задните светлини да светят...” В същото време удара безспорно е настъпил на пътното платно – лекия автомобил е намерен на пътното платно. Как така трактора се е бил изнесъл от шосето, а настъпва ПТП на самото шосе. /От механизма на ПТП описан в САТЕ не става ясно/. Иначе казано показанията на водача на трактора се опровергават от наличните обективни доказателства – парченца стъкло, намерения автомобил на самото платно, намерения в другия банкет трактор с поражения и т.н. От това пък следва, че трактора се е движел на задна скорост в лентата на лекия автомобил, т.е. имало е движение с определена скорост, което по същество променя изцяло изводите за опасна зона и т.н. на лекия автомобил. Жалбоподателят твърди, че основание  му дава да смята, че трактора се е движел и категорично записаното в протокола за ПТП № 1480666, изготвен от мл. автоконтрольор П.З., непосредствено след ПТП, където в графата ОБСТОЯТЕЛСТВА, НАРУШЕНИЯ И УСЛОВИЯ ЗА ПТП е записано: участник 1 управлявайки колесен трактор ЮМЗ при движение на заден ход без наличието на осветление от предната част го настига и блъска участник 2 и предизвиква ПТП с материални щети.

            Жалбоподателят твърди, че при разследването изобщо не са обсъдени многобройните нарушения от страна на водача на трактора, които в крайна сметка са единствената причина за настъпването на ПТП.

            Жалбоподателят посочва, защо смята, че са в причинна връзка с настъпването на ПТП, като посочва:

            -Съгласно чл.22 от ЗДвП (1) водачът на пътното превозно средство не трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на другите пътни превозни средства.

            (3) На водача на моторно превозно средство е забранено да се движи с ниска скорост без включени аварийни светлини.

            Жалбоподателят твърди, че никъде в разпитите си водача на трактора не споменава за това да се е движел с включени аварийни светлини. А по въпроса дали се движел бавно, жалбоподателят смята, че е излишно да се коментира. Става дума за движение на трактор на задна предавка.

            Жалбоподателят сочи, че в протокола за оглед на ПТП, /колкото и лош да е този оглед/ изрично е записано: „при подаване не работят пътепоказатели и аварийни светлини.”  И посочва, че съгласно чл.31 от ЗДвП за предупреждаване на участниците в движението за опасност водачът може да подава авариен сигнал чрез едновременно включване на всички пътепоказатели.

            Жалбоподателят сочи, че в протокола си за разпит водача на трактора заявява, че е имал намерение да слезе и да почне да спира движението. Никъде не ставало ясно, първо с какво е щял да спира движението и след това да е правил опит да включи аварийните светлини така, както указва Закона за движение по пътищата.

            Във връзка с безопасността на движението и задълженията на водачите на ППС в ЗДвП сочи, че има още разпоредби, а именно: чл.74а (Нов – ДВ, бр.51 от 2007г.) Аварийният сигнал може да бъде включван за предупреждаване на останалите участници в движението за различни опасности, когато моторното превозно средство е спряло поради повреда или има участие в пътнотранспортно произшествие и не може да бъде отстранено веднага и се явява препятствие за другите участници в движението.

            На следващо място жалбоподателят твърди, че не са коментирани действията на водача във връзка с техническите неизправности на трактора, защото в случая се касаело за не една неизправност – блокирала скоростна кутия, неработещи мигачи, фарове и кой знае още колко, които никой не си е направил труда да изследва. Всички тези неизправности е трябвало да накарат водача на трактора изобщо да не излиза на пътното платно, още по-малко пък през нощта.

            Жалбоподателят сочи, че в този смисъл е и разпоредбата на чл.101 от ЗДвП (1) (Доп. – ДВ, бр.54 от 2010г.) При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка.

            (2) Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.

            (3) Разпоредбите на ал.2 не се прилагат при следните повреди  или неизправности:

            1. по основната спирачна уредба – при изтичане на спирачна течност или въздух или когато ефективността от работата на спирачната уредба не отговаря на нормативните изисквания, при което при спиране се нарушава устойчивостта на превозното средство или на състава от пътни превозни средства или се удължава спирачният им път;

            2. по пневматичната спирачна уредба – когато освен посочените в т.1 неизправности компресорът не осигурява необходимото налягане на въздуха за захранване на уредбата;

            3. когато по кормилната уредба има незакрепени, неосигурени против саморазвиване или повредени, с нарушена цялост части и възли;

            4. по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване когато:

            а) липсват или са повредени предписаните огледала за виждане назад; тази разпоредба не се отнася за превозните средства, които имат директна видимост от мястото на водача към пътя през задното и страничните стъкла;

            б) не работят стъклочистачките по време на дъжд или снеговалеж;

            в) неизправно е и теглително-прикачното устройство на теглещото превозно средство или на ремаркето или опорно-прикачното устройство на влекача или полуремаркето;

            5. по силото предаване – ако не работи съединителят, липсват или са повредени закрепващи елементи на карданния вал или полуваловете;

            6. джантата на едно от колелата е повредена, с нарушена цялост, липсва или е повреден елемент за закрепване на джантата към главината на колелото;

            7. изтича гориво;

            8. липсват или са неизправни предвидените светлинни устройства или светлоопразители при движение през нощта;

            Тоест, законодателят е предвидил и такива случаи – на внезапна повреда. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай дори не се касае за внезапно възникнала повреда, а за известни такива. Въпреки наличието им обаче, водача на трактора не просто е решил да управлява същия, а с ясно съзнание да го управлява на заден ход, при това в тъмната част на денонощието.

            На следващо място жалбоподателят посочва, че в Глава трета. ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА на ЗДвП, отново изрично е записано: чл.139. (1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:

1.технически изправни;

2.(изм.-ДВ, бр.68 от 2013г., в сила от 02.08.2013г., изм. – ДВ, бр.14 от 2015г.) с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;

3.(нова – ДВ, бр.43 от 2002г., в сила от 26.04.2002г.) обозначени със съответните опознавателни знаци.

(2) (Нова – ДВ, бр.51 от 2007г.) Движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със: обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлоотразителна жилетка.

Жалбоподателят счита, че имайки предвид всички посочени по-горе нарушения от страна на водача на колесния трактор, става ясно, че единствено и само той /водача на трактора/ е виновен за настъпването на ПТП.

На следващо място жалбоподателят смята, че той като водач на лекия автомобил няма вина за настъпване на ПТП защото: Първо в постановлението за прекратяване на досъдебното производство по никакъв начин не ставало ясно коя разпоредба на ЗДвП е нарушил, която да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Представителя на НПРП се е позовал изцяло на САТЕ, /която между другото смята, че отговаря на юридически въпроси, а не на технически, което е недопустимо/, за която по-горе стана ясно как е установила скоростта на ППС.

Предвид гореизложеното жалбоподателят смята, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, а досъдебното производство върнато за ново цялостно разследване.

При това допълнително разследване жалбоподателят смята, че може да се започне с един оглед на местопроизшествието, от който да стане ясно имал ли е възможност /място/ да се изнесе извън пътното платно трактора. Ако е имало място, /в което той няма съмнения, поради това, че редовно минавал по този път/, защо не е сторил това водача на трактора. Той би могъл да ползва и черни пътища по нивите от нивата, където са му блокирали предните скорости и както е казал на произшествието е карал 3-4 км на задна скорост и без светлини.....

Жалбоподателят смята, че би следвало да се назначи нова експертиза с друго вещо лице, от друг град или съдебен район, което да отговори на въпроса за скоростта на превозните средства, без да се вземат предвид показанията на водачите, а като се използват други известни и доказани методи за определяне на скоростта на ППС. Друг въпрос би могъл да бъде: В случай, че трактора е бил изнесен извън платното за движение /шосето/, както твърди водача на трактора, би ли настъпило ПТП?

Жалбоподателят сочи, че за установяване на всички тези факти би следвало да бъдат разпитани на първо място мл. автоконтрольор П.З., който е посетил местопроизшествието и е съставил протокола за ПТП, както и поемните лица, записани в протокола за оглед, относно  възприетото от тях във връзка с начина по който е станало ПТП, както и относно това дали и какво са чули от водача на трактора. Също, че може да се разпита и свидетелят – мъж от първата или втората къща в дясно, който е цитирал при разпита и който потвърдил, че трактора е управляван на задна скорост от нивата му до тук и то без светлини в моята лента.

Жалбоподателят счита че има още много въпроси, които следва да се изследват, за да се стигне до едно обосновано, обективно и безпристрастно заключение.

Жалбоподателят смята, че изводите на НПРП са направени без да са взети предвид всички факти и обстоятелства и в крайна сметка се е достигнало до едно неправилно и незаконосъобразно постановление, поради което моли съда да отмени постановлението на НПРП, с което е постановено прекратяване на досъдебно производство №355/2014г. на РУ на МВР Н. и върне делото за доразследване с дадени конкретни указания.

            Жалбата е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва атакувания прокурорски акт,в законоустановения срок,предвиден в закона и се явява процесуално допустима,а разгледа по същество-неоснователна поради следните съображения:

        ДП №355/2014г.по описа на РУ на МВР тр.Н. е образувано по реда на чл.212 от НПК срещу ВИНОВНОТО ЛИЦЕ за това,че на ***г.около ***ч.в гр.П.,обл.Ш.,на ул.”***” при управление на МПС  Виновното лице нарушил правилата за движение по пътищата,вследствие на което възникналото ПТП между трактор *** с рег.№***,товарен илек автомобил „***” с рег.№*** и са причинени значителни имуществени вреди на лекия автомобил –престъпление по чл.343 ал.1 б”а” и б”б” във вр.чл.342 ал.1 от НК.По делото са били разпитани свидетели, събрани са писмени доказателства,извършени са огледи на мястото на произшествието,назначена е автотехническа експертиза.

       Веднъжг воденото ДНП е било прекратено от прокурора,чието постоновление е обжалвано пред съда,който със свое определение от 08.12.2014г.го е отменил и е дал задължителни указания по приложението на закона.

      В хода на допълнителното разследване ,в процесуалното качество на обвиняем за горепосоченото постановление е привлечен Н.К.П.,от гр.К.,обл.Ш..Разследването е приключила със заключително мнение от разследващия полицай ,за повдигане на обвинение на Н.К.П. за престъпление по чл.343 ал.1 б”А” от НК във вр.чл.342 ал.1 пр.ІІІ от НК.,след което е изпратено на прокурора за произнасяне по реда на чл.242 ал.1 от НК.

      С Постановление от 29.10.2015г.наблюдаващият прокурор е направил следните фактически и правни констатации :Видно е,че на ***г.около ***ч.,на ул.”***”в гр.П.,обл.Ш.,управлявайки лек автомобил „***” с рег.№***,собственост на „***. ***,св.И.Ц.И. *** се е блъснал в спрял на пътното платно,неосветен колесен трактор *** с рег.№*** с водач обв.Н.К.П. от гр.К..На горепосочения лек автомобил били причинени множество повреди,макар,че св.И. и пътуващата с него св.С.Х. И./съпруга на водача/ не са пострадали.От заключението на назначената в хода на разследванетосъдебна автотехническа експертиза било видно,че сумарните стойностни параметри на вредите,причинени на горепосочения лек автомобил към датата на описания пътен инцидент възлизат на 11 192.77лв.В тази връзка се налагало уточнението ,че въпросната стойност е очевидно над възприетия в константната съдебна практика стойностен праг,равняващ  се на 14 минимални заплати/една пета от т.нар.”големи размери”/,чието наличие обуславало съставомерност на съответното деяние в рамките на пеналната хипотеза по чл.343 ал.1 б”а”от НК.

    Прокурорът е приел,че вещото лице с категоричност заключава,че причините за настъпване на гореописаното ПТП се коренят в поведението и на двамата водачи.Видно от СТЕ е,че в.л.В.Т. приема,че колесният трактор е спрял на пътното платно поради техническа повреда,като управлението му с технически неизправна електрическа уредба и трансмисия е довело до принудителното му спиране и до невъзможността за своевременното му обозначаване като неподвижно препятствие

На пътя. Скоростта на движение на лекия автомобил,управляван от св.И. не била съобразена с условията на видимост,осигуряравана от неговите фарове,включени на къси светлини,като при тази скорост ,водачът е бил лишен от техническата възможност да спре,респ.да избегне удара в неподвижното препятствие.Явно било,че скоростта на движение на лекия автомобил ,възлизаща на 60-70 км/ч е превишавала допустимата скорост на движение в рамките на населеното място/до 50 км/ч/,при която ,с оглед конкретната пътна обстановка,св.И. би могъл да избегне сблъсъка с намиращия се на пътното платно трактор.Допълнителното заключение не давало категоричен отговор относно мястото ,където е настъпило първото съприкосновение между двете превозни средства ,както и за конкретната скорост на лекия автомобил при настъпването на сблъсъка.

     С оглед на горното и свидетелските показания ,както и тези на обвиняемото лице,прокурорът е приел,че от обективна страна ,настъпването на конкретните вредни последици е обусловено от поведението на двамата водачи.От анализа на събрания доказателствен материал досежно признаците от субективна страна,налагал принципно различен извод относно съставомерността на реализираното от обвиняемото лице общественоопасно деяние.Видно било,че същият не е собственик на трактора,ползвал го инцидентно и не подозирал за техническите му проблеми.При това положение,последвалия блокаж на електроуредбата и трансмисията на въпросния трактор следвало да се окачествят като форсмажорно обстоятелство,което очевидно Петров не могъл да предвиди.Ето защо,прокурорът счита,че с оглед на възникналата фактическа констатация,обвиняемият явно не е имал обективната възможност да изпълни задълженията си по чл.97 ал.3 от Закона за движение по пътищата и натискането на съединителя било единственото,което успял да направи,за да намали интензитета на сблъсъка.Касаело се за т.нар.”случайно деяние”по смисъла на чл.15 от НК,изключващо съответната форма на вината/в случая непредпазливостта на Петров/.От друга страна,доколкото настъпилите вредни последици били резултат от виновното поведение на пострадали И. ,липсата на престъпление /в частност такова по чл.343 ал.1 б”а” от НК била очевидна

      Поради изложеното и на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр.ч.24 ал.1 т.1 от НПК прокурорът е прекратил воденото досъдебно наказателно производство.

       При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

      В хода на досъдебното наказателно производство са събрани достатъчно и необходими доказателства,релевантни към предмета на воденото разследване.      Наблюдаващият прокурор разполага с оперативна самостоятелност /по силата на Конституцията на Република България,чл.127 т.2 от НПК и чл.246 от НПК/ на преценка,дали да привлече към отговорност лицата,които са извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер,респ.да състави и внесе срещу тях обвинителен акт в съда.Негово правомощие е да прецени дали са налице условия за спиране на производството или внасяне на обвинителния акт в съда,дори и по делото да има привлечени лица.Негово е правото ,в досъдебната фаза на наказателното производство,да направи правни изводи относно съставомерността на конкретното престъпление /от обективна и субективна страна/ ,да прецени наличието или липсата на някоя от формите на вината при извършено съставомерно деяние.

      Ето защо,съдът,след като намери,че по воденото досъдебно наказателно производство са извършени възможните процесуално-следствени действия,допринасящи за изясняване на фактическата обстановка и прокурорът е направил внимателен анализ на фактите по делото и съответните правни изводи ,поради което  не съществуват основания за неговата отмяна,а  същото следва се потвърди.

      Водим от гореизложеното и на основание чл.243 ал5 т.1 от НПК,съдът

 

                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

     ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 29.10.2015г.,издадено от М.Глушков- и.ф.районен прокурор при НПРП ,с което ,на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДНП № 355/2014г.по описа на РУ на МВР гр.Н.,,стартирало по реда на чл.212 ал.2 от НПК срещу ВИНОВНОТО ЛИЦЕ за престъпление по чл.343 ал.1 б”а” във вр.чл.342 ал.1 от НК и водено впоследствие срещу Н.К.П с ЕГН:********** *** за престъпление по чл.343 ал.1 б”а” от НК във вр.чл.342 ал.1 пр.ІІІ от НК.

     Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред Окръжен съд Шумен в 7-дневен срок от връчването му на НПРП,обвиняемото лице и ощетеното юридическо лице.

 

                                                                                          РАЙОНЕН   СЪДИЯ: