МОТИВИ към присъда по НОХД №266/2015г.по описа на НПРС

 

     Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от НПРП против Н.Р.Д. ***,обвиняем по ДНП №113/2015г.по описа на РУ на МВР гр.К. затова,че на ***г.в с.Р.,обл.Ш. е управлявал моторно превозно средство –лек автомобил,марка „***”,с държавен регистрационен №***,с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила-конкретно 1,51 промила,установено по надлежния ред-престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

      Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание.Признава се за виновен в извършване на престъплението,за което е предаден на съд.

     Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

      Подсъдимият Н.Д. е с постоянно местоживеене *** като последно се е установил да живее на  семейни начала с Н.И. ***.Д. не е правоспособен  водач на МПС. /справка за нарушител /водач и писмо от началника на РУ К../Видно от показанията на св.А.А.,същият е виждал подсъдимия да управлява лек автомобил „***”,въпреки,че е неправоспособен водач на МПС.

     От самопризнанията на Д.,както и от показанията на св.А. се установява,че на ***г.,подсъдимият е привел в движение лек автомобил,марка „***”,с държавен регистрационен №***,собственост на М.К.Ш.,като според Д.,той е възнамерявал да премести същия от едно място на друго,а според св.Д.Д. вероятно той е тръгнал с идеята да пътува,тъй като автомобилът не е пречел на движението,бил е встрани от пътя,улицата не е главна и няма трафик.В подкрепа на последната версия са и показанията на св.Г.Ш.,който твърди,че освен Д.,в колата били и жена му и дъщеря му/което противоречи на нормалната логика,че се касае само за преместване на автомобила на близко разстояние/.

     След като запали двигателя на посоченото МПС и потеглил,Д. загубил контрол върху управлението на колата и пресичайки след това диагоналното платно на ул.”***”,той блъснал с предна лява част на „***” дясната част на лек автомобил ,марка „***”с д.р.№***,собственост на св.Г.Ш.Х.,паркиран на платното за движение срещу дом,намиращ се на ул.***”№*** /Протокол за ПТП №***/***./.Ударът между двата автомобила е възприет от прекия очевидец св.А.,който извикал собственика на повредения автомобил Г.Ш.,който по това време се намирал в гаража си ,а св.Ш. през това време излязъл на улицата,за да говори по телефона.След възникване на ПТП,Д. излязъл от управляваното от него ПТП,като свидетелите А. и Ш. възприели,че той е във видимо нетрезво състояние.От показанията на св.Г.Ш.,а и от приобщеният като писмено доказателство по делото протокол за ПТП се установява,че повредите по лек автомобил „***”с д.р.№*** са били:спукан десен стоп на автомобила и леко хлътване на задния капак,като стойността на същите не е била предмет на разследване и причинени имуществени вреди не са съставомерен белег на престъплението,в което подсъдимият е обвинен.По управлявания от Д. лек автомобил „***” са установени следните повреди:побитост от преден капак,счупени ляв фар и мигач.

     Били са сезирани органите на РУ на МВР К.,като на мястото на произшествието са се отзовали полицейските служители Д.Д.Д. и С.Н.С..Подсъдимият отказал да им представи документи за самоличност,което наложило той да бъде отведен в РУ на МВР гр.К. за установяване на самоличността му.Отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта му,като му е бил връчен талон за медицинско изследване с бланков №***/***г..и той се е явил в ЦСМП гр.Ш.,за да даде кръвна проба.Междувременно,на Н.Д. е съставен и АУАН №***/***г-от мл.инсп.Д.Д.Д. в присъстнието на св.С.Н.С.,който акт водачът е подписал без възражения и съдът цени с нужното доверие този ИАА досежно констатираните в него обстоятелства,релевантни към предмета на делото.

   От заключението на назначената по ДНП съдебно-химическа експертиза,изготвена от вещото лице М.К.,което съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено и което не беше оспорено от страните,се установява,че подсъдимият Н.Д. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила,а именно 1.51 промила.

   При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

   От анализа на доказателствата по делото се установи по безспорен начин,че на посочената дата и място,подсъдимият Н.Д. е управлявал МПС   –лек автомобил,марка „***”,с държавен регистрационен №***,с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила-конкретно 1,51 промила,установено по надлежния ред,с което от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

    От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния му характер и противоправните му последици,като е целял тяхното настъпване.

     За визираното престъпление ,съответната наказателно правна норма предвижда наказание „лишаване от свобода” от три месеца до една година.Отчитайки от една страна смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства –неговите самопризнания и проявена самокритичност към стореното,отегчаващите такива- освен,че е управлявал МПС след употребата на алкохол над допустимите от закона граници,при това,без да притежава свидетелство за правоуправление и то ,оказа се ,че това не е инцидентен случай , с деянието си е причинил имуществени вреди,по отношение на които не е предприел каквито и да е действия за репариране,съдът счете,че целите на генералната и индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК биха били постигнати чрез налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок,минималния такъв,предвиден в закона,чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

     С оглед изхода на делото и на основание чл.189 от НПК,съдът вмени в тежест на подсъдимия заплащането на направените по делото разноски.

     В този смисъл съдът постанови присъдата си.

     Мотивите са изготвени на 02.09.2015г.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН   СЪДИЯ: