Р Е Ш Е Н И Е

№ 217

гр. Н., 18 .06.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1107 по описа за 2014  година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявен e иск с правно основание по чл.108 от ЗСот страна на ищците Х.И.А., Д.И.А.,*** и Ю.И. ***, всички действащи чрез процесуалния си представител адв. М. Д. от Ш. адвокатска колегия против ответниците М.Б.М. и Ф.Х.К.,***.

            В исковата молба се твърди, че ищците по делото са собственици по наследство на следния недвижим имот, находящ се в с. П., обл. Ш., представляващ УПИ ** от квартал 36, с площ от 1540 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, подобрения и насаждения, при граници: от две страни улици и Б.Г.М.. Имотът бил наследствен на ищците от техния баща И.А.И. /И. А.И./ - починал на *** г., който бил признат за собственик на имота по давност и за това обстоятелство бил съставен нотариален акт №*** г. на НпРС. Наследодателят им владял имота до смъртта си, а след това го владяли ищците, като имотът не бил отчуждаван нито от наследодателя им, нито от тях. На 11.06.2008 г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост върху процесния имот по давност. Но владението върху имота никога не било предавано на ответниците и ищците никога не се дезинтересирали от него. Ищците се грижили за имота, заплащали данъците за него и консумативите за услуги – ел. енергия и др., а ответниците не демонстрирали собственическо отношение към имота. От 1989 г. до 2005 г. ответниците били в Р.Т. и едва след 2006 г. се завърнали и заживяли в съседния имот. Те следвало да освободят имота на ищците, защото не били негови собственици, нито го владеели на правно основание. Предвид тези, изложени в исковата молба обстоятелства, ищците молят съда, като приеме искът им за основателен и доказан, да постанови решение, с което да осъди ответниците да им предадат владението на процесния имот. Претендират и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

            На ответниците са връчени съдебните книжа по делото и им е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран от страна на ответниците. Те считат, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Твърдят, че те са собственици на празно дворно място с площ от 1540 кв.м. в с. П., представляващо УПИ **, при граници: от две страни улици, УПИ ** и УПИ **. Този имот ответниците придобили по давност, за което бил съставен нотариален акт №*** г. на нотариус П. ***. Бащата на ищците И.А.И. заминал за Р.Т. през 1989 г. и от тогава до 1995 г. имотът УПИ ** не се ползвал и обитавал от никого. На 08.01.1996 г. той продал имота на Р.Р.А. и М.М.Ф., като за продажбата бил изготвен договор. Като влезли във владение на имота, купувачите съборили къщата и съществуващата ограда и взели всички материали. През 1998 г. те предали владението на имота на ответника и му го продали. Нито наследодателят на ищците, нито последните осъществявали трайно и необезпокоявано владение върху имот в последните 26 години. Предвид тези обстоятелства ответниците молят, предявеният иск да бъде отхвърлен.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците са наследници на И.А.И. /И. А.И./ - бивш жител ***, починал на *** г. Приживе наследодателят им бил собственик на недвижим имот, находящ се в с. П., обл. Ш., представляващ УПИ ** от квартал 36, с площ от 1540 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, подобрения и насаждения, при граници: от две страни улици, УПИ ** и УПИ **. Той придобил собствеността върху имота по давностно владение, за което на 15.05.1987 г. е бил съставен нотариален акт №*** г. на НпРС. През 1985 г. починала съпругата на И. И. – З.М. И.а, а през 1989 г. И., заедно с децата си – ищците, се изселили в Р.Т.. В годините след това те периодично посещавали Б., като през 1990 г. ищцата Ю.И.С. се завърнала в страната и се установила в с. З., обл. Ш..

През 1995 г., при едно от посещенията си в страната, наследодателят на ищците разговарял с лицата Р.Р.А. и М.М.Ф., двамата от с. П., които изразили желание да купят имота на И.. На 08.01.1996 г. те тримата сключил писмен договор за покупко-продажба на имота, като подписите им били заверени от кмета на селото. В договора вписали, че И. продава на А. и Ф. описания по-горе имот за сумата от 10 000 лева, които платили при сключването на договора пред свидетели /посочени в договора/. След като А. и Ф. получили владението на имота от наследодателя на ищците, те съборили постройките в него и изнесли материалите. В следващите години имотът не се обработвал от никого и никой не живеел в него, тъй като постройките вече били премахнати. В същите тези следващи години, когато наследодателят на ищците и синовете му – ищците Х.И.А. и Д.И.А. се връщали в Б., те отсядали при свои роднини, или в имот в селото, който бил собтвеност само на ищеца Х.И.А..

Ответникът М.Б.М. от началото на 90-те години и до 2005 г. заминал и живял в Р.Т., като също периодично се връщал в Б. и в с. П.. В съседство с имота на наследодателя на ищците той притежавал недвижим имот. Ответникът окончателно се завърнал в страната през 2005 г., заедно със съпругата си – ответницата Ф.Х.К.. След завръщането си ответникът разговарял с Р.Р.А. и М.М.Ф., като поискал да купи от тях процесния имот. Те се съгласили и предали на ответника владението на имота, а той им заплатил парична сума. Така двамата ответници установили владение над процесния имот, а на 11.06.2008 г. се снабидили с нотариален акт №*** г. на нотариус П. *** с район на действие РС – Н. за собственост върху същия имот, придобит по давност. От 2006 г. и към момента ответниците владеят процесния имот, където изградили ограда и вход към съседния, собствен на ответника имот.

Гореописаните факти съдът приема за установени от писмените доказателства, посочени по-горе /нотариални актове и договор за покупко-продажба на недвижим имот/, както и от представените по делото заверени копия на удостоверения за наследници, удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 03.10.2014 г., скица, удостоверения, материалите по приложеното в копие нотариално дело №*** г. на нотариус П. ***, както и от показанията на посочените от страните свидетели – от ищците – Б.С.А. и Н.Ф.М. и от ответниците – Ф.Р.Р., Г.Х. И. и Ш.М.А.. Свидетелските показания съдът съобразява относно обстоятелствата, свързани с владението на процесния имот. Следва да се посочи, че са налице противоречия между показанията на ищцовите свидетели и на свидетелите на ответниците, а има противоречие и в показанията на тримата свидетели, посочени от ответната страна, конкретно относно обстоятелството кога ответниците са установили владение над процесния имот. Така свидетелят Б.А. твърди, че ответниците завладяли имота преди 6-7 години; свидетелят Н.М. сочи, че ответниците владеят имота от момента, когато се върнали от Т.; свидетелят Ф.Р. е категоричен, че владението е придобито от ответниците през 2006 г.; свидетелят Г. И. заявява, че още през 1995 г. ответникът започнал преговори да купи имота и го взел през 1997 – 1998 г., а свидетелят Ш.А. не си спомня с точност кога ответниците са започнали да владеят имота, но с категоричност твърди, че до 2005 г. ответникът е бил извън страната. Отчитайки всички тези твърдения, съпоставяйки ги помежду им, а и с останалите доказателства по делото, съдът прие, че моментът, в който лицата Р.Р.А. и М.М.Ф. са получили владението на имота от собственика му И. И. е 1996 г., когато са сключили горепосочения писмен договор, а моментът в който ответниците са установили владение върху имота е 2006 г. Последното съдът счита за доказано, защото всички свидетели по делото са категорични, че до 2005 г. ответниците не са били в Б.. Най-подробни, категорични и логични са показанията на свидетеля Ф.Р. и съдът ги отчита с най-голяма тежест. Този свидетел е син на Р. А. и без съмнение по-детайлно е запознат с фактите около владението на имота. Той с конкретност излага подробности, като напр. че ответницитие „купили“ имота след като наследодателя на ищците починал /което е през 2002/; че в този период в летните месеци той /свидетелят/ работил в И. и по телефона научил за желанието на ответника да вземе имота. Показанията на Ф.Р., съпоставени с посоченото от всички свидетели по делото обстоятелство, че ответниците до 2005 г. са били в Т. и след това са взели имота, дават основание да се приеме именно, че моментът, в който двамата ответници са установили владение над имота е 2006 г. Твърденията на свидетеля Г. И., че ответникът още през 1995 г. започнал преговори за имота не могат да се приемат като противоречащи на установеното от съда, защото дори и много по-рано ответниците да са имали намерения, или да са провеждали разговори за имота, то не се установява да са получили владението му. Тук следва да се отбележи, че е без значение по делото дали и кога ищците са упражнявали владение над имота, защото тяхната претенция е на основание наследство, при което е от значения да се докаже съществуващото право на собственост у наследодателя им и тяхното качество на наследници. Обстоятелството кой е владял имота след смъртта на наследодателя им е от значение, за да се установи дали през този период някой друг е придобил собствеността на имота, което би отрекло тяхното право на собственост по наследство. В този смисъл съдът не счита за необходимо да коментира доказателствата по делото относно това дали и кога ищците са посещавали имота и дали и какви действия са извършвали в него.

На базата на събраните по делото доказателства съдът счита, че се налагат следните правни изводи относно предявената искова претенция: Безспорно е, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот. През 1996 г., със сключения писмен договор за покупко-продажба, той не е прехвърлил собствеността върху имота на Р.Р.А. и М.М.Ф., защото договорът не е сключен в изискуемата форма за действителност – с нотариален акт, но той без съмнение е предал владението на имота. А. и Ф. са упражнявали владението над имота до 2006 г., когато са предали владението на ответниците. През този период А. и Ф. не са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност. За да е било възможно те да се легитимират като собственици е следвало в тяхна полза да изтече период от десет години, тъй като те са установили недобросъвестно владение. Сключеният договор може да се счита за предварителен договор за продажба, но тъй като той не прехвърля права и приобретателите по него не могат да присъединят владението на собственика, то те биха придобили имота, само ако в тяхна полза изтече десетгодишния давностен срок. Но дори и този период да е изтекъл, доколкото те не са се позовали на придобвната давност, не следва да се считат за собственици. Получавайки владението на имота ответниците също не могат към своето владение да присъединят и това на А. и Ф. и да се позоват на разпоредбата на чл.82 от ЗС, защото двамата предишни владелци нямат качеството на праводатели по смисъла на посочената законова разпоредба. За да може частният правоприемник да присъедини владението на праводателя си, самото правоприемство следва да е действително – да е налице валидно сключен договор в законовата форма за действителност. В този смисъл е и установената и задължителна съдебна практика /напр. решение №958/15.12.2009 г. по гр.д. №2246/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение №669/02.11.2009 г. по гр. д. №1572/2009 г. на ВКС І г.о.; решение №178/09.07.2014 г. по гр.д. №7749/2013 г. на ВКС І г.о./ Тъй като ответниците не могат да присъединят владението на свой праводател или праводатели, то за да се установят те като собственици по давност следва да изтекъл в тяхна полза десетгодишен давност срок. По делото не се установява в такава продължителност ответниците да са упражнявали владение над имота, поради което и те не могат да се легитимират като собственици на имота. Затова, доколкото по делото не е доказано, че след смъртта на наследодателя на ищците имотът е бил придобит от двамата ответници /или от някой друг/, а правото на собственост на И. е доказано безспорно, както и обстоятелството, че ищците са негови наследници, то предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

Съставеният в полза на ответника М.Б.М. констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №*, том *, рег. №*, дело №*** г. на Нотариус П. ***, с район на действие РС- гр. Н., на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да се отмени.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 671 лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Б.М. с ЕГН ********** и Ф.Х.К. с ЕГН **********,***, че Х.И.А. с ЕГН ********** ***, Ю.И.С. с ********** *** и Д.И.А. с ********** *** СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, находящ се в с. П., обл. Ш., представляващ дворно място с площ от 1540 кв.м., за което по плана селото е отреден УПИ ** от квартал 36, при граници: от две страни улици, УПИ ** и УПИ **.

            ОСЪЖДА М.Б.М. с ЕГН ********** и Ф.Х.К. с ЕГН **********,*** да предадат на Х.И.А. с ЕГН ********** ***, Ю.И.С. с ********** *** и Д.И.А. с ********** *** владението върху гореописания имот.

            ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №*, том *, рег. №*, дело №*** г. на Нотариус П. ***, с район на действие РС- гр. Н. с който М.Б.М. с ЕГН ********** *** признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с. П., обл. Ш., представляващ дворно място с площ от 1540 кв.м., за което по плана селото е отреден УПИ ** от квартал 36, при граници: от две страни улици, УПИ ** и УПИ **.

ОСЪЖДА М.Б.М. с ЕГН ********** и Ф.Х.К. с ЕГН **********,*** да заплатят на Х.И.А. с ЕГН ********** ***, Ю.И.С. с ********** *** и Д.И.А. с ********** *** направените по делото разноски в размер на 671 лв. /шестстотин седемдесет и един лева/.

            Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: