Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 86

Гр. Ш., 16.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Районен съд – Нови пазар, 4 състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Петина Н.а

 

        при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Н.а гр.д. № 749 по описа на НПРС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени е иск за установяване на право на собственост и предаване на владението от владеещият несобственик с правно основание чл. 108 от ЗС. С разпореждане от 11.12.2014 г.съдът е присъединил към делото гр.д. № 909/2014 г. по описа на НПРС, доколкото страните по двете дела са идентични и предмета и на двете дела касае собствеността върху един и същи имот, което поражда необходимостта спорът да бъде решен еднозначно. Предмет на присъединеното дело е иск за установяване на право на собственост на основание давностно владение и е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС. 

Гр.д. № 749/2014 г. на РС Н. е образувано по искова молба, подадена от адв. Н. В. Н. от ШАК, като пълномощник на С.В.Б. с ЕГН ********** *** срещу А.М.М. и А.Я.М. ***. В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищеца В. Б. Д. владял описания в исковата молба имот повече от 10 години и в негова полза бил изтекъл срока за придобиването му по давност. Ищецът С.В.Б., като наследник на баща си придобил част от имота по наследство, а  останалите идеални части, надхвърлящи дела му в наследството, придобил по силата на давност, упражнена спрямо останалите наследници. Така имотът станал еднолична негова собственост без съвместен принос от съпругата му. Самият имот представлявал дворно място с площ от 650 кв.м., с построена в него къща, находящо се в гр. К., обл. Ш., кв. Б., съставляващо поземлен имот № 118 в кв. 42 по плана на населеното място, при граници: ПИ 119,  ПИ 117, УПИ VI-116.  За собствеността си той се снабдил с нотариален акт № ***, рег.***, дело № *** г. на нотариус *** с рег.*** на НотК и с район на действие НПРС. Ищецът твърди, че ответници са съпрузи, които се настанили временно в имота с разрешението на баща му и сега го ползват без правно основание. Моли съдът да установи правото му на собственост върху имота и да осъди ответниците да му предадат владението.        

В предоставения на ответниците едномесечен срок е постъпил отговор от процесуалния им представител, с който ответниците оспорват иска като неоснователен изцяло. Заявяват, че на 18.05.1995 г. закупили чрез неформална сделка от М.И. процесния недвижим имот и заплатили договорената цена на продавача. Наследодателят на ищеца живеел в Турция и упълномощил ответника А.М.М. с пълномощно  рег. № 59/18.05.1995 г., заверено в Община К., да заплаща данъците за имота, да ползва плодовете му и да се разпорежда с него, както намери за добре. Ответниците заявяват, че оттогава владеят имота открито и необезпокоявано от никого и на основание чл. 79 от ЗС са станали негови собственици по давност, като давностният срок е изтекъл на 18.05.2005 г. От друга страна снабдяването на ищеца с нотариален акт за собственост не го правело собственик. С тези твърдения ответниците молят предявения иск да бъде отхвърлен. С отговора по същество ответниците оспорват собствеността на ищците върху процесния имот. Претендират, че са придобили собствеността върху него на основание давностно владение – чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Присъединеното гр.д. № 909/2014 г. по описа на НПРС е предявен иск от А.М.М. и А.Я.М. като ищци против С.В.Б.  и М.А.Й. като ответници. В исковата молба са посочени изложените вече в отговора по първата искова молба обстоятелства. Ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност и молят съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесния имот на основание давностно владение.

От ответниците по присъединеното дело е постъпил писмен отговор. Намират иска за неоснователен. Не оспорват, че и към настоящия момент ищците живеят в имота, но отричат наследодателя на С.Б. някога да се е разпореждал с този имот. След смъртта на наследодателя многократно били провеждани разговори с ищците, в присъствието и на трети лица, с цел да освободят имота. Ищците давали уклончиви отговори, искали отсрочка във времето и ответниците се отнасяли с разбиране към това. Едва през последните години ищецът А.М. започнал да отказва категорично да напусне имота, но не и преди това. В представеното от ищците пълномощно липсвало описание на имота, както и местонахождението му. Освен това упълномощителят бил М.И., а не наследодателя на ответника. Самият факт, че е налице пълномощно изключвал владението на ищците върху имота като свой. Представените от ищците квитанции били нечетливи и не удостоверявали кой е платеца, за какво е плащал, за кой имот и за кой период. Поради това не били годни доказателства. Ответниците намират за съвсем логично разходите за ел. енергия и вода да са плащани от ищците, след като живеят в имота и са ги направили. Ответниците отричат да има упражнено владение от ищците върху имота.

В съдебно заседание С.В.Б., чрез своя процесуален представител, поддържа иска изцяло. Твърди, че те не се е дезинтересирал от имота, а ответниците го владеят без да имат  основание за това. Поясняват, че от 1995 г. до 2002 г. наследодателя на ищеца няколко пъти се е опитвал да влезе в имота, но не бил допуснат от ответниците. Същото се случило и с ищеца, майка му и сестрите му след смъртта на наследодателя през 2002 г. Няколкократно се опитвали да накарат ответниците да напуснат имота, но последните не ги допускали и това ставало причина за скандали. Ищецът счита, че ответниците държат имота без основание и иска съдът да установи правото му на собственост и да осъди ответниците да му предадат имота.

В хода по същество А.М.М. и А.Я.М. поддържат изложеното в отговора, като твърдят, че ищецът не е успял да докаже осъщественото от него владение десет години. Твърдят, че те са владели за себе си имота от 1995 г. досега и са го придобили по давност. През това период ответниците придобили собствеността с непрекъснато давностно владение.

            Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните, а и от доказателствата се установява, че до 1989 г. процесният имот, представляващ дворно място с площ от 650 кв.м., с построена в него къща, находящо се в гр. К., обл. Ш., кв. Б., съставляващо поземлен имот № 118 в кв. 42 по плана на населеното място, при граници: ПИ 119,  ПИ 117, УПИ VI-116, бил собственост на наследодателя на С.В.Б. – М.М.А..

През 1989 г. М.М.А. заминал с цялото си семейство за Р. Турция. Там взел имената М.И.. Няколко години по-късно в имотът се настанил А.М.М. със съпругата си А.Я.М.. Няма спор между страните, че това е било със съгласието на наследодателя на М.М.А.. Страните спорят единствено по въпроса дали уговорката е била А.М.М. и А.Я.М. да живеят там временно или М.М.А. е продал неформално имота – предал е владението и е получил заплащане на стойността. Съдът кредитира показанията на св. В.М. и св. А.А., защото те възпроизведат лични впечатления от случилото се, докато другите свидетели преразказват това, което са чули от другиго, а и този извод се налага предвид последвалите проблеми, възникнали още преди смъртта на М.М.А.. Предвид това съдът приема за доказано по делото, че М.М.А. е допуснал братовия си син да живее временно в къщата.

По делото безспорно се установява от всички свидетели, е още от 1995 г. (преди смъртта на М.М.А.) А.М.М. и А.Я.М. започнали да предявяват претенции за къщата. Св. В.М. и св. А.А. са категорични, че още докато бил жив, той се опитвал да си влезе в имота, но А.М.М. и съпругата му А.Я.М. не го пускали.

М.И. (с български имена В. Б. Д.) починал на ** г. и оставил за наследници своята съпруга З.Н. Д.а и децата си А.С.А., В.В.Ю. и С.В.Б.. Те се разбрали помежду си, че имота в гр. К., кв. Б. ще остане за С.Б.. Уговорката няма формален характер, а била устна договорка между сънаследниците.

След смъртта на М.М.А. (М.И.) през 2002 г. проблемите се изострили. Доказателство за това са и писмените доказателства, съдържащи сигнали до РУ“П“ К.. С.В.Б., майка му и сестрите му често посещавали А.М.М. и А.Я.М. и ги молели да освободят имота, но последните категорично отказвали като дали ясно да се разбере, че считат имота за свой и нямат намерения да си тръгват. Това личи и от обстоятелството, за което се събраха гласни доказателства, съпрузите са правили подобрения в имота – изградили ограда и метална порта, поставили алуминиева дограма, излели плочи, сменили покрива.

От приетите писма от „Енерго-Про продажби”АД-В. и „ВиК”-Ш. се установява, че няма открити партиди на името на А.М.М. или А.Я.М. в двете дружества.

От приложения по делото нотариален акт № ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус *** с район на действие НПРС се установява, че С.В.Б. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота, придобит по давност.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване собствеността на недвижим имот и за предаване на владението му от владеещият несобственик в тежест на ищца бе възложено да докаже всички твърдени от него обстоятелствапридобиването на съответните идеални части от имота по наследство от наследодателя му; владението върху имота, упражнено от наследодателя му повече от 10 години; владение върху имота повече от десет години спрямо останалите наследници; че А.М.М. и А.Я.М. са пуснати в имота само като държатели; че е препятствал през годините владението на имота от страна на А.М.М. и А.Я.М..

От ответниците е направено възражение, обективирано и в иск, който е присъединен за съвместно разглеждане в настоящото производство, че са придобили собствеността върху процесния имот на основание давностно владение – чл. 79, ал. 1 от ЗС, като искат от съда да установи правото им на собственост със сила на присъдено нещо на основание чл. 124 от ГПК. По този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от него основание. Доколкото ищците твърдят, че са станали собственици на основание давностно владение на процесния недвижим имот, без да твърдят, че са били добросъвестни владелци, трябва да докажат, че са владели процесната определена вещ повече от 10 години – с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи (лично или чрез другиго) като своя.

От събраните по делото доказателства се установява, че наследодателя на ищците наистина е притежавал собствеността на процесния имот до 1989 г. Няколко години по-късно обаче в имотът се настанил А.М.М. със съпругата си А.Я.М.. Той е бил допуснат в имота със съгласието на наследодателя на С.Б. и временно. Въпреки това по делото са налице доказателства, че още от 1995 г. А.М.М. е владял имота като собственик и за себе си. До смъртта на М.М.А. обаче не са изтекли 10 гоидини и по тази причина след смъртта на баща си С.Б. е придобил по наследство ¼ ид.ч. от процесния имот. Устната договорка между С.Б. и останалите сънаследници не е в състояние да прехвърли собствеността върху останалите идеални части, надхвърлящи неговия наследствен дял.

Доказателства за осъществявано владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС обаче се събраха за периода от 1995 г. до момента на завеждане на исковата молба през 2014 г. Дори и да се пренебрегне фактът, че още преди смъртта си наследодателя на С.Б. – М.И. – не е отсядал в имота си, когато се е връща в България, то след неговата смърт през 2002 г. има достатъчно доказателства, които доказват, че каквито и да са били намеренията на А.М.М. и А.Я.М. към момента на настаняването им в процесния имот, след 2002 г. те са решили да завладеят имота за себе си. Доказателствата са категорични и те са представени от самият С.Б.. Твърденията в хода по същество на процесуалният му представител също са в тази насока – че след смъртта на М.И., А.М.М. и съпругата му А.Я.М. са заявили, че имота е техен и отказвали да го напускат. Настояванията им дори са прераствали в скандали със С.Б. и майка му.

През цялото това време наследодателите на С.Б. е знаел за осъществяваното от А.М.М. и А.Я.М. владение и не са е противопоставил от правна гледна точка. На първо място, следва да се отбележи, че той не е считал двамата съпрузи М. за държатели, а за владелци – напълно е осъзнавал, че той имат намерение да своят имота. Този извод на съда следва от показанията на св. В.М. и св. А.А., че когато ходели да се разправят с А.М. и съпругата му за къщата, С.Б. и майка му получавали отговор, че сем. М. никога няма да напуснат къщата, тъй като тя била тяхна. Сем. М. са споменавали в селото, че къщата е тяхна и са я платили, с което ясно за заявили намерението си, включително спрямо С. М. и другите сънаследници на М.М.А., че считат имота за свой. Въпреки разправиите и скандалите от 2002 г. до 2014 г. С.Б. не е направил нищо, по никакъв начин не е защитил владението си. Дванадесет години А.М.М. и А.Я.М. са владяли имота спокойно, явно, трайно и необезпокоявано.

Тук трябва да се отбележи, че съдът не счита, че като е разказвал пред близки и роднини, че смята да защити имота си, че смята да изгони А.М.М. и А.Я.М., нито като е ходил и е вдигал скандали пред дома им, С.Б. е осъществил противопоставяне на упражняваното от ответника и съпругата му владение. За да бъде смутено едно владение действията на противопоставяне трябва да имат такъв характер, че успешното им провеждане да може да доведе до загуба на владението. Говоренето пред близки и познати не е такова действие. Вдигането на битови скандали също не е. Дори консултациите с адвокат не представляват такова действие. Нито изпращането на съобщения, писма и други подобни до владелеца с молба да освободи имота. Единствено предприемането на производство по защита на собствеността или предаване на владението представлява такова действие.

С.Б. и другите наследници на М.М.А. не са сторили това не са сторили това повече от 12 години.

Предвид изложените изводи съдът намира, че макар през 2002 г. след смъртта на майка си С.Б. да е придобил ¼ ид.ч. от процесния имот:

-                     първо, той никога не е придобил по давност останалите идеални части от останалите сънаследници, тъй като по делото не се доказа да е владял имота въобще някога. да са станали собственици по наследство и давност върху имота.

-                     второ, С.Б. и другите наследници на М.М.А. са загубили собствеността върху процесния имот, защото считано от 2002 г. друг е започнал да владее имота и в резултат, при липса на активни действия за запазване на собствеността, А.М.М. и неговата съпруга А.Я.М. са придобили имота по давност след изтичане през 2012 г. на десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

С оглед на гореизложеното съдът намира предявения иск от С.Б. с правно основание чл. 108 от ЗС за недоказан и следователно неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Същевременно с оглед изложеното по-горе предявеният от А.М.М. и А.Я.М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява доказан и следва да бъде уважен като основателен.

При този изход на процеса и с оглед направеното искане от А.М.М. и А.Я.М. за присъждане на направените от тях разноски, следва да бъдат осъден да заплати направените разноски от А.М.М. и А.Я.М. в настоящото производство. По делото сем. М. е внесло държавна такса в размер на 166,62 лв (4 % от цената на иска). Тази сума надвишава дължимата по делото такса, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ГПК, когато предмет на иска е вещно право държавната такса се определя върху ¼ от цената на иска. По тази причина С.Б. следва д абъде осъден да възстанови на сем. М. само сумата от 50 лв, както и 10 лв за вписване на исковата молба и 300 лв за адвокатско възнаграждение. Общата сума на дължимите разноски възлиза на 360 лв.

С оглед на изложените съображения, съдът намира предявеният иск е  неоснователен и недоказан и като такъв трябва да бъде отхвърлен.

            Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от С.В.Б. с ЕГН ********** ***, срещу А.М.М. с ЕГН ********** и А.Я.М. с ЕГН ********** *** за установяване правото на ищеца на собственост и предаване владението на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 650 кв.м., с построена в него къща, находящо се в гр. К., обл. Ш., кв. Б., съставляващо поземлен имот № 118 в кв. 42 по плана на населеното място, при граници: ПИ 119,  ПИ 117, УПИ VI-116.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С.В.Б. с ЕГН ********** и М.А.Й. с ЕГН ********** и двамата от гр. К., че А.М.М. с ЕГН ********** и А.Я.М. с ЕГН ********** *** са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 650 кв.м., с построена в него къща, находящо се в гр. К., обл. Ш., кв. Б., съставляващо поземлен имот № 118 в кв. 42 по плана на населеното място, при граници: ПИ 119,  ПИ 117, УПИ VI-116.

ОСЪЖДА С.В.Б. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.М.М. с ЕГН ********** и А.Я.М. с ЕГН ********** *** сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляващи направени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:    / П /

                                                                                                    ПетинА Н.А