Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 137

Гр. Ш., 27.04.2016 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание на втори април две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Петина Николова

 

        при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр. д. № 722 по описа на НПРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН.

Делото е образувано по постъпила искова молба, подадена от адв. Р.К. от * като пълномощник на ищцата М.С.Е., със съдебен адрес:***, офис 1 срещу ответниците Н.А.А. и Т.В.А.,***. Ищцата моли съдът да установи нищожност на съдебната делба, първа фаза, допусната  по гр.д. № 266/2015 г. по описа на Районен съд Н.. Излагат се следните аргументи: Ищцата и ответниците били съсобственици на земеделски земи в землището на с. К., обл. Ш., представляващи НИВА с площ 25,079 дка, трета категория в местността „Р.“, имот № ***, при граници: нива № ***, полски път ***, № *** и НИВА с площ 11,001 дка, шеста категория в местността „Д.“, имот № ***, при граници:нива № ***, полски път № ***, № ***. Двата имота били възстановени на наследниците на общия наследодател В.К.В., с решение № 5 от 21.04.1994 г. на ПК с. Н.. Наследодателят починал на 27.10.1938 г. и оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга Р.Г.В., както и две дъщери- Д.В.А. и С.В.П.. Преживялата съпруга по-късно сключила втори граждански брак, от който имала син, вторият й съпруг също починал, а самата тя починала на 20.02.1996 г. Майката на ищцата С.В.П. починала  на  18.12.1977 г. и оставила за свои наследници по закон ищцата и преживелият съпруг С.М.П. (поч. на 18.09.2014 г.). Другата дъщеря на наследодателя Д.А. след смъртта си оставила за свои наследници синовете си – ответникът Н.А. и В.В.. В.В. също починал и оставил за свой наследник сина си  Т.В.А. – втория ответник. С решение по гр. д. № 592 от 1993 г. по описа на НПРС било признато, че процесните два имота са собственост на  общият наследодател В.К.В. и се възстановяват на дъщеря му Д.В.А.. В мотивите си съдът приел, че ищцата се е отказала от наследството на своята майка. Такъв отказ действително бил направен и вписан под № 143 от 1986 г. в  ШРС.  Този отказ от наследството обаче бил обявен за недействителен с решение № 1483/18.10.1994 г. на ШРС по гр. д. № 1189/1994 г., влязло в законна сила на 11.11.1994 г. С решение №5 от 21.05.1994 г. ПК – Н. възстановила на наследниците на В.К.В. собствеността върху двата имота. Въпреки че била известена за недействилността на отказа от наследство, Д.В.А. се снабдила с Нотариален акт № * от * г., в който се констатирало, че именно тя е единствен собственик на двата процесни имота. Ищцата пък се сдобила с нотариален акт № ***, дело ***/* г. на НПРС, също констативен, в който като съсобственици били вписани баща й С.П., ищцата и Д.А.. Според ищцата тя притежава 4/9 ид.части от двата процесни имота, Н. А. (син на Р. Г.от вторият й брак) притежава 1/9 ид. части, Н.А. - 2/9 ид.ч. и Т.В. - 2/9 ид.ч. Ето защо ищцата счита, че има правен интерес да предяви иска си, като моли съдът да признае за установено, че съдебната делба, допусната по гр. д. № 266/2015 г. на НПРС между съделителите Н.А. и Т.В. и нищожна. Моли да й се присъдят направените разноски.

            В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител поддържа иска. Счита, че от събраните по делото доказателства ясно се установява, че ищцата е наследник на своя дядо и като такава следва да участва в делбата. Тъй като по гр. д. № 266/2015 г. на НПРС е постановено решение, с което е допусната делба без нейното участие, тя счита същото за нищожно.

Ответникът Н.А. счита иска за недопустим, поради това, че ищцата не се явявала наследник на Д.В.А. и поради това нямала качеството на съделител в делбеното производство. Освен това ответникът счита иска за неоснователен. Позовава се на съдебното решение от 1993 г. на НПРС, като счита майка си Д.А. за единствено правоимаща наследница. Заявява още, че по време на постановяване на съдебното решение ищцата е имала вписан отказ от наследството на майка си. Недействителността на отказа била обявена след завършване на процедурата по възстановяване на собствеността. От възстановяването  на собствеността до смъртта си единствено Д.А. отдавала под наем и аренда имотите. Ответникът оспорва констативният нотариален акт № 61/1997 г. с твърдението, че същият е нищожен и не поражда правни последици. Като основание за нищожността изтъква противоречие със закона и с предписана от закона форма – при съставяне на НА не е спазена процедурата. Освен това твърди, че неговата майка и наследодателка не е подавала молба и не е участвала в производството. Оспорва приложената молба от ищцата и нейния баща С.П. до ПК-Н., като счита същата за съставена за нуждите на настоящото производство, поради липса на данни да е достигнала до адресата си и липса на подпис на С.П.. Счита също, че се предявяват чужди права със споменаването като наследник на Р.Г.В., тъй като според ответника тя не е призована да наследява първия си съпруг. С тези аргументи ответникът счита искът за недопустим, а по същество и за неоснователен. Претендира разноски.

 В хода по същество неговият процесуален представител излага аргументи, че ищцата не може да черпи права от решението, с което е обявен отказът и от наследството на майка й за недействителен в настоящото производство, тъй като ответниците не са били страна в онова производство. Моли съда да не взема предвид констативния НА издаден през 1997 г., тъй като майката на доверителите разполагала със съдебно решение, което възстановявало земите само на нея.

            Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че В.К.В., бивш жител на с. К. бил собственик на нива с площ 25.079 дка, трета категория, в местността „Р.“, представляваща имот № ***, както и на нива с площ 11.011 дка, шеста категория, в местността „Д.“, представляваща имот № ***. В.К.В. починал и остави за наследници съпругата си Р.Г.В., дъщерите си С.В.П. и Д.В.А.. Р.Г.В. починала и оставила за наследници двете си дъщери, посочени по-горе и сина си от последващ брак – Н. К. А. Д.В.А. към настоящия момент е починала. Ответниците Н.А.А. и Т.В.А. като нейни син и внук са единствените й наследници. С.В.П. също е починала и оставила за наследници съпруга си С.М.П. и дъщеря си М.С.Е..

Ищцата М.С.Е. се отказал от наследството на своята майка С.В.П..

Посочените по-горе земеделски земи били възстановени на наследниците на наследодателката на ответниците с решение от 29.04.1993 г. по гр.д. № 592/1993 г. на НПРС. Тук следва да се отбележи, че в диспозитива на решението изрично е посочено, че имотите следва да се възстановят само на Д.В.А., защото М.С.Е. се е отказала от наследството на майка си. Същата се снабдила с констативен НА за собственост на земеделската земя.

С решение на ШРС от 18.10.1994 г. отказът на М.С.Е. от наследството на майка й е обявен за нищожен.

Поземлената комисия в с. Н. издала решение № 5 от 21.05.1994 г., с което възстановила земеделската земя на наследниците на В.К.В.. След което поискала и й бил издаден друг констативен акт за същите земеделски земи, в които двамата били включени като собственици на имотите.

По иск, предявен от Н.А.А. срещу Т.В.А., в Районен съд Н. било образувано гр. д. № 266/2015 г. на НПРС. С решение № 213 от 16.06.2015 г. съдът е допуснал делба на процесните имоти между двамата. Към настоящият момент е постановено и решение по втората фаза на делбата.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН.

цитираната разпоредба законодателят е предвидил, че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Ищецът трябва да докаже, че е сънаследник на имуществото, което е било поделено.

По настоящото дело се събраха категорични доказателства в тази насока. Безспорно ищцата М.С.Е. се явява наследник на своя дядо В.К.В.. Съдът не споделя възраженията на ответниците, че по гр. д. № 266/2015 г. на НПРС се дели наследството на майка им. В действителност предмет на делото за делба е земеделската земя, която е била собственост на дядо им. Те черпят своите права от наследствените права на майка си. По посочените причини съъдт счита, че предмет на делбата по гр. д. № 266/2015 г. на НПРС е именно наследството на В.К.В..

Съдът счита, че ответниците не могат да противопоставят на ищцата решението по гр.д. № 592/1993 г. на НПРС, защото тя не е участвала по него, освен това решението не е вписано. В добавка трябва да се каже, че решението на съда само определя лицата, на които следва да се възстанови имота. Това е направено с решението по гр.д. № 592/1993 г. на НПРС. Въз основа на него обаче поземлената комисия трябва да издаде административен акт,с което реално се изпълнява решението на съда и това е станало с решение № 5 от 21.05.1994 г., с което възстановила земеделската земя на наследниците на В.К.В.. Не може да не направи впечатление разликата в диспозитивите на съдебното решение и на решението на поземлената комисия. Съдът е обявил земеделската земя да се възстанови на Д.В.А., а поземлената комисия е издала решение, с което е възстановила земите на наследниците на В.К.В.. Наследодателката на ответниците не е оспорила това решение на поземлената комисия в с. Н.. Тук е необходимо съдебният състав да спомен, че счита за неправилен израза в съдебното решение. По реда на ЗСПЗЗ земеделската земя се възстановява на наследниците на лицето, което е било техен собственик към момента на масовизирането им, ако е починало. Отношенията между самите наследници не са предмет на разглеждане в производството по ЗСПЗЗ. Друг е въпросът и че правната квалификация посочена в решението е грешна, тъй като е посочен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а видно от текста на решението ответник е бил не друг, който оспорва, че имотите трябва да се възстановят на него, а самата поземлена комисия.

Решението на ШРС обаче, с което отказът на М. С. Е. от наследството на майка й е обявен за нищожен може да се противопостави на ответниците, тъй като касае изявление, направено по определен ред, за което се води публичен регистър. Вписванията в този регистър са публични и се считат за известни на всички заинтересувани.

С оглед на всички тези изводи съдът намира, че делбата по гр. д. № 266/2015 г. на НПРС е извършена без един от наследниците, поради което се явява нищожна, с оглед на това съдът намира предявения иск за основателен.

Предвид изводите на съда за основателност на иска и с оглед направеното искане за присъждане на разноски съдът намира, че ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 716 лв, съгласно представения списък за разноските.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА делбата, допусната с решение № 213 от 16.06.2015 г., постановено по гр. д. № 266/2015 г. на НПРС, за нищожна.

ОСЪЖДА ответника Н.А.А. с ЕГН ********** *** и Т.В.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С.Е. с ЕГН ********** ***, сумата от 716 лв (седемстотин и шестнадесет лева), представляващи направени от ищцата в производството разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:     ...........................................

 

                                                                                                    ПетинА НИКОЛОВА