Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 209

 

Гр. Нови пазар, 05.07.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – Нови пазар, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 17.05.2016г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 725 по описа на съда за 2015г. при секретаря Д.П., за да се произнесе взе предвид следното:

Исковата молба е допустима и редовна. С нея са предявени два иска – с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В., район ***, бул. “***” № ***, В. ***, кула Г, представлявано от Б.Г.М. и П. С. С., с пълномощник юрк. М. Й. М., срещу П.П.В. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на дружеството-ищец, по повод продажба на ел. енергия за обекти с абонатни № *** и №***, находящи се в с. К., ул. ”***” № *** и №***. Като потребител ответницата се задължавала да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начин, уреден в общите условия, съгласно които  при неплащане в срок дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д. № 373 по описа на НПРС за 2015г. Вземането на дружеството за продажба на електроенергия касаело консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени в периода  от 30.11.2011 г. до 09.02.2015 г. както следва: За първия абонатен номер: № 0085960790 от 30.11.2011 г. за 150,28 лв. за периода от 25.10.2011 г. до 21.11.2011 г. и лихва в размер на 49,80 лв., № 0086676139 от 30.12.2011 г. за 35,64 лв. за периода от 22.11.2011 г. до 22.12.2011 г. и лихва от 11,52 лв., № 0087337942 от 31.01.2012 г. в размер на 23 лв.за периода от 23.12.2011 г. до 23.01.2012 г. и лихва  от 7, 20 лв., № 0087992046 от 29.02.2012 г. за 17,72 лв., за периода от 24.01.2012 г. до 22.02.2012 г. и лихва от 5,43 лв., № 0089331514 от 27.04.2012 г. за 61,09 лв. за периода от 24.03.2012 г. до 21.04.2012 г. и лихва от 61-09 лв., № 0092826895 от 29.09.2012 г. за 138,23 лв за периода от 25.08.2012 г. до 27.03.2015 г. и лихва от 33,99 лв., № 0095017853 от 28.12.2012 г. за 56,32 лв, за периода от 23.11.2012 г. до18.12.2012 г. и лихва от 12.36 лв., № 0102707930 от 22.11.2013 г. за 38,06 лв. ,за периода от 06.10.2013 г. до 09.11.2013 г. и лихва от 4,80 лв.; № 3300955415 от 21.01.2014 г. за 23 лв. на основание чл. 21, ал.1 от ОУ на ДНЕЕ с размер на неплатената главница от 19 лв.; За втория абонатен №: фактура № 0232764293 от 19.01.2015 г. за периода от 09.12.2014 г. до 07.01.2014 г. с падеж 26.02.2015 г. за главница от 151,60 лв. и лихва от 1,22лв.; № 3301070456 от 20.03.2015 г.,със същия падеж в размер на 19 лв.; № 0233543662 от 17.02.2015 г. с падеж на 26.03.2015 г. за 19,28 лв. главница и лихва в размер на 1 ст. и № 0232901009 от 09.02.2015 г. с падеж на 26.03.2015 г. в размер на 32,64 лв. главница и лихва от 1 ст. Общият размер на претендираните суми е 765,86 лв. - главница; мораторна лихва в размер на 143,95 лв. за периода от падежа на всяка една от посочените фактури до 27.03.2015 г., както и  законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 16.04.2015 г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски. Дружеството-ищец депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК и съдът издал заповед за изпълнение на паричното задължение № 181 от 22.04.2015 г. В дадения на длъжника законен срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответницата, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание ищецът  изпраща представител, който моли исковете, като основателни и доказани да бъдат уважени. 

В отговора на ответницата са оспорени предявените искове по основание и размер. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми. Направено е възражение за неточно изпълнение от страна на кредитора, изразяващо се в негодност и неточност на измервателните уреди, чрез които е отчитана ел. енергията, неналичност на необходимото напрежение и качество на доставената стока, в случая ел. енергия. Търсените суми били начислени на базата на документи, изхождащи изцяло от ищеца, които ответникът оспорва по отношение на верността им. Иска се откриването на производство по чл. 193 от ГПК. Твърди се, че предоставените фактури нямат нужните реквизити по Закона за счетоводството. Предвид горното се иска отхвърляне на исковете, както и присъждане на направените разноски. 

С исковата молба са постъпили следните писмени доказателства: извлечение от сметка към 27.03.2015г. за абоната; справки към 13.07.2015 г. за консумираната електроенергия от абоната - 2 бр.; извлечение за фактури и плащания към 09.07.2015 г.; копие от 13 бр. фактури; общ договор за снабдяване и разпределение на  електрическа енергия; решения на ДЕКЕВР, Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.ОН България продажби” АД. 

 В съдебно заседание процесуалният представител на ответника се явява и иска отхвърляне на исковата претенция по посочените в отговора основания.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответницата П.П.В. е била потребител на ел. енергия – клиент на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В. във връзка с доставка на ел. енергия в обект с абонатни номера № *** и №***, находящи се в с. К., ул. ”***” № *** и №***. През периода на договора са важали Общи условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД (одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007г., изм. и доп. с Решение ОУ-004 от 06.04.2009г., отм. с Решение ОУ-05 от 21.07.2014г.) и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.он България Продажби“ АД (Одобрени с Решение ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г., отм. с Решение ОУ-06 от 21.07.2014г.). Дружеството ищец издало в периода 30.11.2011 г.- 09.02.2015 г. общо 11 броя фактури за консумирана ел. енергия, с главница на задълженията 756,86 лв. Размерът на претендираната лихва е 143,95 лв.

В заключението си по назначената съдебно счетоводна експертиза, вещото лице посочва именно този размер на главницата  на задължението, както и размер на мораторната лихва върху задължението върху всяка от главниците, съвпадащ с претенцията на ищеца, при редовно водено счетоводство на дружеството.

По делото е назначена и съдебно техническа експертиза, в заключението на която вещото лице посочва следното: Средството за търговско измерване /СТИ/  с фабричен №33678820 в периода 30.11.2011 г.- 09.02.2015 г. е било с изтекла първоначална метрологична проверка, като тази проверка е била валидна до края на 2010 г. СТИ с фабричен №1119081111155010 е било с годна метрологична проверка, изтекла в края на 2015 г. Подмяна или проверки на средствата не са извършвани в посочения период, както и липса на отчетени недостатъци в качеството на доставената ел. енергия. Следва да се посочи, че СТИ с №33678820 е отчитало ел. енергията на обект с абонатен №*** , а СТИ с фабричен №1119081111155010 е отчитало ел. енергията на обект с аб. №***. Съдът кредитира заключенията на вещите  лица,  изцяло.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 373/2015 г. на НПРС образувано по подадено от ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. заявление по чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответницата П.П.В., с която е осъдил същата да заплати на заявителя неплатени главница и лихва за забава по изчерпателно изброени фактури за периода в размер на 765,86 лв. - главница; мораторна лихва в размер на 143,95 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 16.04.2015 г. до окончателното плащане, както и направените разноски по делото- 25 лв.- държавна такса и 300 лв. –юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 373/2015 г. на НПРС Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.

От доказателствата по делото се установи,а и  ответницата не оспорва, че е била потребител на ел. енергия – абонат на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В. до продажбата на обекта касателно който е сключен договорът за доставка на електрическа енергия, а именно обект с № *** и № ***, находящи се в с. К., ул. ”***” № *** и № ***.

Спорно между страните е доставяна ли е ел. енергия в процесния период в договореното количество и качество, както и погасени ли са вземанията на ищеца по давност. 

 За обекта с абонатен № *** ел. енергията е отчитана със СТИ №33678820. Това средство за търговско измерване е било без годна метрологична проверка след края  на 2010 г. Измерена посредством това СТИ, електрическата енергия няма как да бъде доказана от ищеца, като количество и действителна доставка. За потребената от този абонатен номер ел. енергия са издадени следните фактури: № 0085960790 от 30.11.2011 г. за 150,28 лв. за периода от 25.10.2011 г. до 21.11.2011 г. и лихва в размер на 49,80 лв., № 0086676139 от 30.12.2011 г. за 35,64 лв. за периода от 22.11.2011 г. до 22.12.2011 г. и лихва от 11,52 лв., № 0087337942 от 31.01.2012 г. в размер на 23 лв.за периода от 23.12.2011 г. до 23.01.2012 г. и лихва  от 7, 20 лв., № 0087992046 от 29.02.2012 г. за 17,72 лв., за периода от 24.01.2012 г. до 22.02.2012 г. и лихва от 5,43 лв., № 0089331514 от 27.04.2012 г. за 61,09 лв. за периода от 24.03.2012 г. до 21.04.2012 г. и лихва от 61.09 лв., № 0092826895 от 29.09.2012 г. за 138,23 лв за периода от 25.08.2012 г. до 27.03.2015 г. и лихва от 33,99 лв., № 0095017853 от 28.12.2012 г. за 56,32 лв, за периода от 23.11.2012 г. до 18.12.2012 г. и лихва от 12.36 лв., № 0102707930 от 22.11.2013 г. за 38,06 лв. ,за периода от 06.10.2013 г. до 09.11.2013 г. и лихва от 4,80 лв.; № 3300955415 от 21.01.2014 г. за 23 лв. Предвид обстоятелството, че ищецът не доказа количеството на  електрическата енергия и факта на доставката му до абоната, неговата претенция за заплащане на главници и лихви върху тях, по посочените фактури, се явява неоснователна и недоказана.

Отделно от това вземането по фактури № 0085960790 от 30.11.2011 г. за 150,28 лв. за периода от 25.10.2011 г. до 21.11.2011 г. и лихва в размер на 49,80 лв., № 0086676139 от 30.12.2011 г. за 35,64 лв. за периода от 22.11.2011 г. до 22.12.2011 г. и лихва от 11,52 лв., № 0087337942 от 31.01.2012 г. в размер на 23 лв.за периода от 23.12.2011 г. до 23.01.2012 г. и лихва  от 7, 20 лв., № 0087992046 от 29.02.2012 г. за 17,72 лв., за периода от 24.01.2012 г. до 22.02.2012 г. и лихва от 5,43 лв., № 0089331514 от 27.04.2012 г. за 61,09 лв. за периода от 24.03.2012 г. до 21.04.2012 г. и лихва 17.61 лв., както и главници, така и за лихви към тях е погасено по давност. Заповедното производство е инициирано от ищеца на 16.04.2015 г. Самите задължения представляват периодични плащания и се погасяват с кратката 3 годишна давност, съгласно чл. 111, б. “В“ от ЗЗД.

Установителната претенция на ищеца, касаеща вземания за главници и лихви за вторият абонатен номер №***, находящи се в с. К., ул. ”***” № *** и №*** съдът намира за основателна и доказана. Доставяната електрическа енергия е отчитана с метрологично годно техническо средство и не е погасена по давност. Това са вземанията по фактури №:0232764293 от 19.01.2015 г. за периода от 09.12.2014 г. до 07.01.2014 г. с падеж 26.02.2015 г. за главница от 151,60 лв. и лихва от 1,22лв.; № 3301070456 от 20.03.2015 г.,със същия падеж в размер на 19 лв.; № 0233543662 от 17.02.2015 г. с падеж на 26.03.2015 г. за 19,28 лв. главница и лихва в размер на 1 ст. и № 0232901009 от 09.02.2015 г. с падеж на 26.03.2015 г. в размер на 32,64 лв. главница и лихва от 1 ст. Размерът на главниците по тези фактури възлиза на 222,52 лева. Размерът на лихвите е 1, 24 лв.

По разноските:                                                                      

С оглед изводите на съда за частичната неоснователност на исковете за главницата и лихвата за забава съдът намира, че на

С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това и предвид изводите на съда за частична основателност на претенцията на дружеството доставчик на ел. енергия, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 276,68 лв, представляващи част от направените от ищеца разноски в общ размер на 1125 лв, съразмерно на уважената част от исковете.

Въпреки изводите на съда за частична неоснователност на претенцията в полза на ответницата и направеното в отговора искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива не се дължат, тъй като по делото липсват доказателства за направени разноски.

Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

            Признава за установено спрямо П.П.В. с ЕГН ********** ***, съд.адрес:***, офис ***, че ДЪЛЖИ на ищеца ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В., район ***, бул. “***” № ***, В. ***, кула ***, представлявано от Б.Г.М. и П. С. С., с пълномощник юрк. М. Й. М., СУМАТА от 222,52 лв. (двеста двадесет и два лева и петдесет и  две стотинки) – главница, представляваща сума за неплатени сметки за консумираната електрическа енергия по фактури  №:0232764293 от 19.01.2015 г. за периода от 09.12.2014 г. до 07.01.2014 г. с падеж 26.02.2015 г.; № 3301070456 от 20.03.2015 г., със същия падеж; № 0233543662 от 17.02.2015 г. с падеж на 26.03.2015 г. и № 0232901009 от 09.02.2015 г. с падеж на 26.03.2015 г.; мораторна лихва в размер на 1,24 лв. (един лев и двадесет и четири стотинки), считано от датата на падежа на всяка  фактура, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2015 г. до окончателното плащане, за които по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане № 181 от 22.04.2015г. по ч.гр.д. № 373/2015г. на НПРС.

ОСТАЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В., район ***, бул. “***” № ***, В. ***, кула ***, представлявано от Б.Г.М. и П. С. С., с пълномощник юрк. М. Й. М. срещу П.П.В. с ЕГН ********** ***, в останалата част до пълния размер на предявените претенции.

            ОСЪЖДА П.П.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В., район ***, бул. “***” № ***, В. ***, кула ***, представлявано от Б.Г.М. и П. С. С., с пълномощник юрк. М. Й. М., СУМАТА от 276,68 лв (двеста седемдесет и шест лева и шейсет и соем стотинки), представляващи част от направени от ищеца в заповедното и в исковото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

            Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                         Петина Николова