Р    Е    Ш    Е    Н     И    Е

№ 118

Гр.Нови  пазар,19.04.2016г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                 Председател:СВЕТЛА   РАДЕВА

                                                                Секретар:Д.  П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №945 по описа за 2015 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

 

    Делото е образувано обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ, по предявени от ищцата М.Н.Д. с ЕГН:**********,с адрес:г*** срещу “***” ЕООД гр.С., район Л., ул.“***“ №*** с ЕИК:***, представлявано от Управителя Ж.С.Н..

      Ищцата твърди,че на 21.04.2012г.сключила с ответника трудов договор ,по силата на който последният се задължил да й заплаща месечно възнаграждение в размер на 1650лв.,а тя –да изпълнява длъжността „Консултант /промотьор/ продажби в кк „***”,базар „***”.От същата дата тя започнала да изпълнява задължението си по трудовия договор.

      Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 28.9.2012г./връчена на същата дата,което ищцата пояснява с допълнителна молба по делото/,тя била уволнена ,без да знае и до момента причината за уволнението си.

      Поради изложеното и на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ,моли съдът да признае уволнението й със заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 28.9.2012г.за незаконно и го отмени.Моли на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ да бъде възстановена на предишната й работа.

     В съдебно заседание ищцата не се явява,не изпраща представител.

     Ответникът,редовно призован на основание чл.47 ал.1 от ГПК във вр.чл.56 ал.2 от ГПК ,не се явява.Не изпраща представител.Не изразява становище по предявените искове.

      Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

     По делото е представен Трудов договор от 21.04.2012г,сключен между „***”ЕООД ,с ЕИК:***,чрез управителя му С. П. Д. /работодател/ и ищцата М.Н.Д. /работник/,по силата на който работникът е назначен на длъжността „Консултант-промотьор продажби”,код по НКПД №***,за дейност с код по НКИД№4778,с място на работа:кк”***”,общ.Н.,обл.Б.,базар „***”.

     Представена е и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение,издадена на 28.9.2012г.от „***”ЕООД,чрез управителя С. П. Д.,с която е прекратен трудовия договор с М.Н.Д. ,ЕГН:**********,***,сключен на 21.04.2012г.,считано от 28.9.2012г.В заповедта не е посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

      Представено е уведомление по чл.62 ал.5 от КТ,адресирано до НАционална агенция по приходите,в което са вписани името и ЕГН на ищцата,дата на сключване на трудовия договор -21.04.2012г.и  дата на прекратяване -28.09.2012г.

     И трите официални писмени документа са в копия,заверени от ищцата, носят печат на  ЕООД „***”Ш..,има положен подпис за ръководител.,в уведомлението няма вписана дата на изготвяне,както и към коя териториална дирекция на НАП е адресирано.

     При така установеното от фактическа и правна страна,съдът направи следните правни изводи:

     Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и доколкото не е направено възражение за местна подсъдност на делото на основание чл.105 от ГПК,по реда и в срока ,визирани в чл.119 ал.3 от ГПК,,НПРС е приел ,че е родово подсъден за разгледа и реши правния спор ,съобразно правилата на общата подсъдност,уредени в чл.103 от ГПК и чл.360 ал.1 от КТ.

       Съгласно действуващата разпоредба на чл.358 ал.1 т.2 от КТ ,искът по трудов спор,касаещ прекратяване на трудовото  правоотношение/с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ/  ,както и искът за възстановяване на предишната работа /чл.344 ал.1 т.2 от КТ/ е двумесечен и започва да тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.Искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ е акцесорен спрямо главния –за отмяна на заповедта за уволнение и признаване на уволнението за незаконно,но е самостоятелен иск и се ползва със самостоятелен давностен срок относно предявяването му.

    В хода на исковото производство,при условията на главно и пълно доказване,ищцата следваше да докаже,че е работила при ответника/срещу когото е насочила исковата си претенция/ за посочения период от време;както и че трудовото й правоотношение е прекратено на 28.09.2012 г.въз основа на представената от нея заповед за уволнение.

     В тежест на ответника по делото беше да докаже,че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е законосъобразно ,както и какво е било фактическото и правно основание за това.

      На първо място-по въпроса дали исковете са предявени своевременно пред съда и дали са допустими,с оглед на това,че  твърдяното трудово правоотношение е прекратено на 28.09.2012г.,а исковете са предявени на 01.10.2015г.,съдът намира,че доколкото сроковете,посочени в чл.358 от КТ са давностни,а не преклузивни и съдът не може да се произнася служебно по този въпрос,при липса на направено възражение от ответника в тази насока/че исковете са предявени след изтичане на срока по чл.358 ал.1 т.2 от КТ/,съдът прие,че исковете се явяват процесуално допустими и  следва да се произнесе по спора с решение.

     Ответникът не се яви по делото,за да отговори на въпроса,формулиран от ищцата по реда на чл.176 от ГПК,а именно:”Каква е причината за уволнението на ищцата”.

     От друга страна,видно е,че трудовият договор е сключен в кк „***”,общ.Н.,обл.Б.,а печата на работодателя е  ЕООД „***”Ш..Ако се касае за дружество със седалище в гр.С. и клон в гр.Ш.,следваше ,този юридически факт по някакъв начин да бъде обективиран в обстоятелствената част на исковата молба.,за да се прецени дали и до каква степен следва да се кредитират с доверие представените писмени доказателства и то в копия,заверени от ищцата.Различно е и лицето,подписало трудовия договор и заповедта за уволнение ,в качеството си на управител на „***”ЕООД и лицето,вписано като управител на същото в исковата молба и в търговския регистър,който е публично достояние.

     Ето защо,съдът намира,че ищцата не проведе успешно доказването на твърдяните от нея факти,въз основа на които черпи права,а именно,че е работила по трудово правоотношение при конкретния ответник ,че трудовото й правотношение е било прекратено незаконосъобразно, поради и което  уволнението  да бъде отменено от съда.

    С оглед на гореизложеното,съдът намира,че исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

    Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                      Р      Е     Ш      И      :  

 

      ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ/за признаване за незаконосъобразно уволнението й,извършено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 28.9.2012г.и възстановяване на предишната й работа/,предявени от М.Н.Д. с ЕГН:**********,с адрес:г*** срещу “***” ЕООД гр.С., район Л., ул.“***“ №*** с ЕИК:***, представлявано от Управителя Ж.С.Н. ,като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН   СЪДИЯ: