Р Е Ш Е Н И Е

№ 249

гр. Н., 11.08.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на единадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №3 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с обективно съединени установителни искове: с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 353,54 лв. – главница; с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 18,30 лв. и с правно основание по чл.92 от ЗЗД с цена на иска от 88,39 лв. от страна на ищеца “Стик-Кредит“ – АД – гр. Н., представлявано от Х.М. Т., а по делото от процесуалния представител адвокат Х.Н. от АК - Р. срещу ответницата И.Т.Н. с ЕГН **********, с пост. адрес: ***.

            Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: На 05.09.2014 г. между ищцовата страна, като кредитодател и  В.П.Д., като кредитополучател и ответницата по настоящото дело И.Т.Н., като поръчител, бил сключен договор за потребителски кредит № 1501 в размер на 500 лв. Ищцовата страна изплатила сумата в брой, за което бил издаден разходен касов ордер №1493 от 05.09.2014 г. Задължението следвало да се заплати за срок от три месеца, на три равни месечни вноски,  и съгласно погасителен план Приложение № 1 към сключения договор. В него било уговорено също да се дължи лихва за всяко просрочено плащане на коя да е вноска по договора, в размер на законната лихва за периода за забавата. Освен това чл.30, ал.6 от договора предвиждал  неизправната страна да дължи и неустойка в размер на 25 % от общия размер на всички плащания, посочени в индивидуалния договор за паричен заем. Кредитополучателят не изпълнил  изцяло и в срок задълженията си по договора, въпреки многократните покани. Затова ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу В.П.Д. с ЕГН ********** и настоящата ответница, с искане да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от 460,43 лв., ведно със законната лихва и разноски в производството.  По образуваното ч. гр. дело № 1062 по описа на съда за 2015 г. Била издадена заповед за изпълнение  на парично задължение №570 от 03.11.2015 г. Срещу така издадената заповед  в законовия срок подала възражение само ответницата И.Т.Н..

Поради така изложените в исковата молба обстоятелства, ищцовата страна моли съда, след като се увери в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата И.Т.Н. с ЕГН **********, с пост. адрес: ***  й дължи, солидарно с кредитополучателя 353,54 лв.– главница, 18,30 лв. – обезщетение за забава за периода от  05.04.2015 г. до 23.10.2015 г., 88,39 лв. - неустойка по договора,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2015 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.    

            На ответницата са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв не е депозиран, не са оспорени представените от ищеца доказателства, не са направени възражения. На откритото съдебно заседание и по съществото на делото ответницата твърди, че задължението към ищеца е погасено чрез плащане, извършено от длъжника по договора. Последната поела ново задължение към ищеца, по което вече ответницата не била поръчител и не била задължена.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представения по делото в заверено копие договор за потребителски кредит №1501/05.09.2014 г. е видно, че между ищцовото дружество, в качеството на кредитор, В.П.Д., в качеството на потребител и ответницата И.Т.Н., в качеството на поръчител, е постигната договорка, по силата на която кредиторът е предоставил на потребителя паричен заем в размер на 500 лв. Срокът за издължаване на заема е три месеца, като съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора, погасителните вноски са както следва: На 05.10.2014 г. е дължима първата погасителна вноска от 176, 77 лв., включваща главница от 161, 77 лв. и лихва от 15 лв.; на 05.11.2014 г. е дължима втората погасителна вноска от 176, 77 лв., включваща главница от 166, 62 лв. и лихва от 10, 15 лв. и на 05.12.2014 г. е дължима последната погасителна вноска в размер на 176, 77 лв., включваща главница 171, 61 лв. и лихва от 5, 16 лв.

В чл.11, ал.1 от сключения договор страните са уговорили възможност заемополучателят /потребителят/ едностранно да удължи срока на връщане на кредита със 7, 14 или 30 дни, като заплати при кредитора такса в размер различен в зависимост от срока на удължаване на връщането, преди датата на падежа. Страните са се съгласили, че заплащането на тази такса в отношенията им ще се счита за изявления от страна на потребителя, че желае удължаване на срока за един от посочените периода, като удължаването става автоматично, без други изявления от страните.

В чл.9 от договора страните са уговорили, в случай, че потребителят забави плащане на погасителна вноска, то той дължи на кредитора законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска.

С декларация от 05.09.2014 г. ответницата И.Т.Н. е декларирала, че е запозната с условията на ищцовата страна за предоставяне на кредит, с погасителния план и вноските по кредита, с дължимите такси и комисионни, както и, че ги приема и разбира.

Потребителят В.П.Д. е получила сумата по кредите – 500 лв. на 05.09.2014 г., видно от представения по делото в заверено копие разходен касов ордер №1493 от същата дата.

Горните факти са установени безспорно по делото от посочените доказателства – искане за отпускане на кредит; договора за кредит; общи условия към индивидуалните договори за заем; декларации, подписани от потребителя и поръчителя и разходния касов ордер. Тези обстоятелства не са и оспорени от ответната страна и съдът ги приема за доказани с категоричност.

От заключението по назначената и изготвена в хода на процеса съдебно-счетоводна експертиза, както и от представените от ищцовата страна 6 бр. приходни касови ордери /в заверени копия/ и 5 бр. погасителни плана /в заверени копия/ се установява, че потребителят е заплатила на ищцовото дружество една погасителна вноска в размер от 176, 77 лв. на 07.03.2015 г. Останалите плащания, за които са съставени приходни касови ордери – на датите 06.10.2014 г., 05.11.2014 г., 19.11.2014 г., 07.01.2015 г. и 05.02.2015 г. са приети от кредитора и отразени в счетоводството му като такса за удължаване на кредита за срок от по 30 дни. Размерът на таксата за удължаване с 30 дни на срока за погасяване, съгласно уговорката на страните в договора е от 20% върху непогасената главница по заема. Непогасената от потребителя главница е била в размер на 500 лв. и от представените пет приходни касови ордера за горепосочените дати е видно, че потребителят е внасяла суми от по 100 лв., съответстваща именно на такса за удължаване на заема с 30 дни. По тази причина очевидно след всяко внасяне на такса за удължаване на кредита, е бил изготвян и нов погасителен план, подписан от потребителя. Следователно фактите, които се доказват от посочените документи и заключението на експертизата са, че потребителят е погасила една вноска по кредита. От страна на ответницата в хода на делото е направено твърдение, че кредитът е погасен и след това ищецът и потребителят са договорили „рефинансиране“, без участието на поръчителя. Не са налице доказателства в тази насока, а тежестта подобни обстоятелства да бъдат установени е на ответницата. Няма данни за последващ договор между кредитора и потребителя, нито предоговаряне, нито изменение на клаузи от договора. Уговорката за удължаване на заема чрез внасяне на такса е съществувала при подписването на договора от поръчителя и последната се е съгласила с всички условия на договора, следователно включително и с тази уговорка. Ето защо претенцията на ищцовото дружество за сумата от 353, 54 лв., представляваща претендирана главница, е основателна и доказана и следва да се уважи. Поръчителят отговаря солидарно с длъжника за поетото задължение, както и за всички последици от неизпълнението. В случая се явява основателна и доказана и претенцията за лихва за забава, чийто размер, установен от заключението на вещото лице възлиза на сумата от 18, 30 лв. Тази претенция също следва да се уважи.

Ищцовата страна претендира и неустойка на основание чл.30, ал.6 от договора за кредит, твърдейки, че страните имат уговорка при неизпълнение на поетите с договора или общите условия задължения, неизправната страна да дължи на изправната неустойка в размер на 25% от общия размер на всички плащания по договора. Въпросната претенция съдът смята за неоснователна и недоказана. Действително в чл.30, ал.6 от договора страните са уговорили неустойка, но уговорката им е, че при неизпълнение на задължение по договора, изправната страна може да развали договора, като изпрати на неизправната петдневно предизвестие и вече при развалянето на договора по този ред, изправната страна може да претендира неустойка. В настоящия случай не се установява разваляне на договора от някоя от страните по този ред и конкретно изпратено от ищеца към ответницата в качеството й на поръчител предизвестие за прекратяване на договора поради неизпълнение. Ето защо съдът счита, че претенцията с правно основание по чл.92 от ЗЗД в размер на 88, 39 лв. следва да се отхвърли.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищцовото дружество направените по делото /установителното и заповедното/ разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер от 733, 72 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Т.Н. с ЕГН **********, с пост. адрес: *** ДЪЛЖИ на “СТИК-КРЕДИТ“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №***, представлявано от Х.М. Т., а по делото от процесуалния представител адвокат Х.Н. от АК – Р., сумата от 353, 54 лв. /триста петдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ - главница по договор за потребителски кредит №150/05.09.2014 г. и 18, 30 лв. / осемнадесет лева и тридесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 05.04.2015 г. до 23.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.10.2015 г. до окончателното плащане, в условията на солидарност с В.П.Д. с ЕГН********** ***.

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК установителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД с цена на иска от 88,39 лв. /осемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинка/ и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца “СТИК-КРЕДИТ“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №***, представлявано от Х.М. Т., а по делото от процесуалния представител адвокат Х.Н. от АК – Р. против ответницата И.Т.Н. с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Т.Н. с ЕГН **********, с пост. адрес: *** да заплати на “СТИК-КРЕДИТ“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“, №***, представлявано от Х.М. Т., а по делото от процесуалния представител адвокат Х.Н. от АК – Р. направените по делото /установително и заповедно/ разноски от 733, 72 лв. /седемстотин тридесет и три лева и седемдесет и две стотинки/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: