Р Е Ш Е Н И Е  № 222

 

гр. Н., 22.07.2016 г.

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Районен съд –  Н. в публичното съдебно заседание на  тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТИНА НИКОЛОВА

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 22  по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по искова молба, съдържаща искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,  чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. второ от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, подадена от Ж.Ж.Х. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. И.Т. от ШАК, срещу ***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. Ш., ул. ”***” № ***, представлявано от А.С.А.. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1073 по описа на НПРС за 2015 г. Вземането на дружеството касаело неплатени главница от 2 977,24 лв. главница, представляваща наемни вноски и консумативи; лихва в размер на 309,97 лв. за периода от 06.03.2014 г. до 30.10.2015 г., както и направените по делото разноски. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но в дадения на длъжника законен срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Уточнява, че посочените суми включват: 1. Сумата от 2500 лв. наемни вноски за месеците септември до декември 2014 г. и януари 2015 г. по договор за наем; 2. Сумата от 249,85 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимите наемни вноски за периода от м. септември 2014 г. до 30.10.2015 г.; 3. сумата от 477,24 лв., представляващи неизплатени от ответника консумативи, свързани с ползването на имота за периода 06.03.202014 г. до месец март 2015 г.; 4. Сумата от 60,12 лв., представляваща мораторна лихва за периода от март 2014 г. до 30.10.2015 г. върху неплатените консумативи. Иска се заплащане на разноските в двете производства.

 В съдебно заседание ищецът  изпраща представител,който в становище по хода на делото моли исковите претенции да бъдат уважени, както и съда да присъди направените в двете производство разноски.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от него. В отговора се твърди, че предявения иск е неоснователен и недопустим. По допустимостта съдът вече се е произнесъл. В отговора са наведени твърдения, че договорът за наем между страните  е прекратен на 31.1.2013 г., тъй като същият е бил за срок от една година и е бил удължаван чрез анекси всеки път за една година. Съгласно последният анекс договорът се прекратявал на 31.12.2013 г. Освен това счита, че от така дължимата сума следва да се приспадне и дадения депозит в размер на 500 лв.

 В съдебно заседание ищецът  изпраща представител, който счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че към 2014 г. договор между страните не е съществувал.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото договор за наем на недвижим имот от 01.11.2010 г. се установява наличието на сключен договор на страните по делото, за наем на част от дворно място с площ 500 кв.м., на ул.“***“ в град Ш.. Договорът е сключен за срок от 3 години, считано от 01.11.2010 г., като ответникът е наемател, а ищецът наемодател. Страните изрично са уговорили три месеца преди изтичане срока на договора взаимно и писмено да се уведомят за намеренията си относно ползването на имота. Уговорено е неуведомяването да се счита за желание за прекратяване на договора с изтичане на срока му. Постигната е договорка наемателя да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обекта, включително и ел.енергия.

С последващ анекс №1 от 01.01.2011 г. е договорена само промяна срока на договора, като продължителността му е фиксирана до 31.12.2011 г. С последващ анекс № 2 е договорено срокът на договора да е до 31.12.2012 г,. а с анекс №3 от 01.01.2013 г. продължителността на договора е 31.12.2013 г.

По делото е представена и приета като доказателство служебна бележка, издадена от ответното дружество на ищеца на 23.01.2015 г. и адресирана до ТД на НАП –Ш.. Видно от съдържанието й, посочен е размер на изплатения доход 6 000 лв. и авансово удържан данък от 405 лв. Размерът на годишния изплатен доход съвпада с дължимия размер на наема по договора за наем между страните за 1 година. Този частен документ съдържа неизгодни за издателя си факти и съдът го кредитира с доверие, относно съдържащата се в него информация. По делото е назначена и изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът кредитира с нужното доверие. Видно е от заключителната й част, че заключение за наличие на осчетоводяване в счетоводството на дружеството ответник не може да бъде дадено от вещото лице, понеже не са представени исканите счетоводни документи. На въпроса за посочване на абонатен номер, титуляр и размер на ползваната ел. енергия в  наетия обект в периода от 06.03.2014 г. до февруари 2015 г. е отговорено следното: При справка в „Напоителни системи“ЕАД-Ш. станало ясно, че ищецът ползва ел. енергия, отчитана чрез вътрешен електромер, като техническо лице на дружеството ежемесечно и на база разпределението издавало фактури. Стойността им била заплащана от ищеца. Посочен е адрес на обекта –Управление, Ш. 9700, Съединение.  В отговор на допуснатите от съда въпроси към ответника, същият признава неплащането на наем в периода от септември 2014 г. до януари 2015 г., както и консумативи в същия период. Твърди също, че е освободил имота в края на 2013 г.

Исковите претенции към ответника са предявени по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и представляват неизпълнение не задълженията на наемателя да заплаща наемната цена на наетия обект и разходите, свързани с ползването. От доказателствата по делото обаче не може да се направи извод за наличие на договорни отношения между страните  в процесния период - септември до декември 2014 г. и януари 2015 г. Страните по договора за наем изрично са постигнали договореност кога и при какви условия той се прекратява. Липсват доказателства и твърдения в тримесечния срок преди изтичане срока на договора страните взаимно и писмено да са договаряли за продължаването на този срок. Тогава и съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, с изтичането на срока му той се прекратява и това е станало на  31.12.2013 г. Видно от съдържанието на същия текст, съществува задължение за наемателя при продължило ползване след срока какво обезщетение той дължи.

Следователно  в  процесния период - септември до декември 2014 г. и януари 2015 г. ответникът не дължи наем на договорно основание.

Съдът не споделя изводите на ищеца за продължило ползване на имота без противопоставянето на наемодателя, трансформирало договора в такъв за неопределен срок на основание чл. 236 от ЗЗД. Цитираната разпоредба в ЗЗД е диспозитивна и страните са свободни да уговорят нещо различно, напр. че независимо от всичко договорът няма да бъде продължен в безсрочен при никакви условия или само при изрично съгласие от двете страни. В конкретния случай страните по договора изрично са уговорили кога и при какви условия той се прекратява, а именно с изтичането на срока  на действието му. Представеното служебна бележка с издател ответника и адресат ТД на НАП –Ш. само свидетелства за наличие на облигационна връзка между страните, но тази облигационна връзка не е задължително да почива на представения по делото договор за наем. Страните изрично са уговорили и в кой случай договорът ще се счита за продължен – ако в тримесечния срок преди изтичане срока на договора страните взаимно и писмено да са договаряли за продължаването на този срок.

Разбира се ползването на наетия имот след изтичането на договора за наем, ако бъде доказано, също подлежи на обезщетяване, но не на предявеното от ищеца основание. Същевременно обаче трябва да се отбележи и това,ч е по делото липсват доказателства имотът да е бил ползван от ответника след изтичане на срока по третия анекс.

Предвид гореизложеното съдът намира предявените искове за установяване на дължимостта на сумата от 2500 лв. наемни вноски за месеците септември до декември 2014 г. и януари 2015 г. по договор за наем за неоснователен, а следователно неоснователен се явява и акцесорния иск за лихва

С оглед изводите в СТЕ, другите доказателства и изводите на съда по първия иск съдът намира и други два иска за неоснователни, както по размер, така и по основание. Нито са събрани доказателства, че ответникът в действителност е ползвал имота, нито може да се установи размера на дължимите суми за консумативи за ползване на имота.  

По отношение на разноските ответникът е направил искане за присъждане на разноски и такива следва да му се присъдят.  В случая те възлизат на 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.Ж.Х. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. И.Т. от ШАК, съд. адрес:*** искове срещу ***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. Ш., ул. ”***” № ***, представлявано от А.С.А., с които да се установи, че ответникът дължи: 1. Сумата от 2500 лв. наемни вноски за месеците септември до декември 2014 г. и януари 2015 г. по договор за наем; 2. Сумата от 249,85 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимите наемни вноски за периода от м. септември 2014 г. до 30.10.2015 г.; 3. сумата от 477,24 лв., представляващи неизплатени от ответника консумативи, свързани с ползването на имота за периода 06.03.202014 г. до месец март 2015 г.; 4. Сумата от 60,12 лв., представляваща мораторна лихва за периода от март 2014 г. до 30.10.2015 г. върху неплатените консумативи, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 583 от 06.11.2015 г. по ч.гр.д. № 1073/2015 г. на НПРС.

ОСЪЖДА Ж.Ж.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на ***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. Ш., ул. ”***” № ***, представлявано от А.С.А. сумата от 450 лв, представляващи направени от ответника разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

              

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

                                                                                              Петина Николова