Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

гр. Нови пазар, 18.04.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №48 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, съдържаща обективно съединени установителни искове: с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 764, 01 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 180, 95 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 88, 18 лв., от страна на ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***” №***, офис-сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Н. С. и М. Д., с пълномощник по делото юрисконсулт А.Х.А. против ответника В.Ц. А. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че на 29.05.2014 г. между  Микро Кредит“ - АД и ответника бил сключен договор за кредит CrediHome №***. По силата на договора дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 1300 лв., а ответникът се задължил да върне сумата при условията и в сроковете на договора. Реално ответникът получил сумата от 1230 лв., тъй като от страна на дружеството била удържана такса за оценка на риска от 70 лв. Също така била договорена и лихва в размер на 1052, 96 лв. Чистата стойност на заема, ведно с договорената лихва между страните, която ответникът следвало да върне, била в общ размер на 2 352, 96 лв. Тази сума ответникът следвало да заплати на девет равни месечни вноски, всяка от 261, 44 лв., считано от датата на първата погасителна вноска – 25.06.2014 г. Ответникът частично погасил предоставения му кредит, като погасената част била: 772, 01 договорна лихва и 535, 99 главница. След това плащанията били преустановени. Датата, на която станала изискуема първата неплатена от него вноска била 26.11.2014 г. Срокът на договора изтекъл на 25.02.2015 г. и вземането на кредитора не било обявявано за предсрочно изискуемо.

            На 16.01.2015 г. между „Микро Кредит“ – АД и ищеца бил сключен рамков договор за цесия, а на 10.03.2015 г. между тях било подписано Приложение №1 към рамковия договор, по силата на което вземанията на „Микро Кредит“ – АД към ответника били прехвърлени на ищеца с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и всички лихви. На ответника било изпратено уведомление за прехвърлените вземания от страна на „Микро Кредит“ – АД. Наред с това той се считал уведомен за цесията и с получаване на препис от исковата молба. Предвид неизпълнението на задължението за изплащане на кредита от страна на ответника и предвид извършената цесия, за ищцовата страна възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми, както следва: 764, 01 лв. – главница; 280 95 лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2014 г. до 25.02.2015 г. и за обезщетение за забавено плащане за периода от 26.11.2014 г. до подаването на заявлението в съда – 27.11.2015 г. в размер на 88, 18 лв. Въз основа на заявлението в НпРС било образувано ч. гр. д. №1169/2015 г., по което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Срещу заповедта от страна на ответника било подадено възражение, което обусловило подаването на настоящото искова молба. Предвид тези обстоятелства, ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът й дължи горепосочените суми. Ищцовата страна моли също така и да й бъдат присъдени направените по делото разноски, както и разноските, направени в рамките на заповедното производство.

На ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв не е депозиран, не са посочени доказателства, не са направени доказателствени искания. За насроченото съдебно заседание не се явява ответника или негов представител, не е изразено становище по предявените искове.

            Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК и условията на чл.239 от ГПК. Видно от материалите по делото, съдът е разпоредил на ответната страна да се изпратят преписи от исковата молба и приложенията към нея, ведно с уведомление по чл.131 – 133 от ГПК. Книжата са надлежно връчени, лично на ответника. Ответникът не е депозирал отговор по иска, на същия са указани последиците от неявяване в съдебно заседание и неподаване на отговор, а именно, че съдът по искане на ищцовата страна може да се произнесе с неприсъствено решение. Тези указания са дадени на ответника, както с разпореждането на съда от 25.01.2016 г., връчено лично на ответника, така и с определението за насрочване на делото от 08.03.2016 г., което е също връчено лично на ответника Безспорно в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е изпратил представител на откритото съдебно заседание по делото, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие и от страна на ищеца е направено изрично искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.

От посочените в исковата молба обстоятелства и от приложените към нея доказателства, а именно: Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.; Потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99 от ЗЗД; Приложение №1 от 10.03.2015 г. към договора за цесия; Договор за заем CrediHome № ***/29.05.2014 г., Общи условия към договор за заем CrediHome, искане за заем CrediHome № ***/28.05.2014 г.; уведомително писмо за извършената цесия с изх.№ УПЦП-МКР/***, пълномощно за уведомяване, известие за доставяне от „Българсик пощи” ЕАД и служебно приложеното ч. гр. д. №1169/2015 г. по описа на НПРС, исковете са вероятно основателни. Представените от ищцовата страна документи и твърдяното от нея неизпълнение на задълженията на ответника в посочения размер, обосновават вероятната основателност на исковите претенция, така, както са предявени. Ето защо отвътникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата претендираните суми - главница в размер 764,01 лв. и договорна лихва в размер на 280,95 лв. за периода от 25.11.2014 г. до 25.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2015  г. до окончателното плащане и лихва за забава в размер на 88,18 лв. за периода от 26.11.2014 г. до 27.11.2015 г.

            При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата направените от последната разноски по ч.гр.д. №1169/2015 г. по описа на НПРС, които възлизат на 25,00 лв. - дължима държавна такса и 309,00 лв. - заплатено юрисконсултско възнаграждение, както и 125,00 лв. – довнесена държавна такса по настоящото установително производство и 309,30 лв. - заплатено юрисконсултско възнаграждение. 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Ц. А. с ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***” №***, офис-сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Н. С. и М. Д., с пълномощник по делото юрисконсулт А.Х.А. СУМАТА от 764,01 лв. /седемстотин шестдесет и четири лева и една стотинка/ – главница; 280,95 лв. /двеста и осемдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 25.11.2014 г. до 25.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2015 г. до окончателното плащане, 88,18 лв. /осемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 26.11.2014 г. до 27.11.2015 г. 

            ОСЪЖДА В.Ц. А. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***” №***, офис-сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Н. С. и М. Д., с пълномощник по делото юрисконсулт А.Х.А., направените по ч.гр.д. №1169/2014 г. по описа на НПРС разноски, които възлизат на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ -държавна такса и 309,00 лв. /триста и девет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

            ОСЪЖДА В.Ц. А. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***” №***, офис-сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от Н. С. и М. Д., с пълномощник по делото юрисконсулт А.Х.А., направените по настоящото дело разноски, които възлизат на 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ - довнесена държавна такса и 309,30 лв. /триста и девет лева и тридесет стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение.

            Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а защитата срещу него е по реда и при условията на чл.240 от ГПК.

            Препис от настоящото да се изпрати на всяка от страните.

 

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: