Р Е Ш Е Н И Е

№ 242

гр. Н., 04.08.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Н. в публичното заседание на четвърти юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №130 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид

 

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД с цена на иска от 2 000 лв. от страна на ищеца Ш.Н.Ю. *** срещу ответника М.Р. ***.

            В исковата молба ищецът твърди, че е управител на „Грийн ФУУД 71“ ЕООД – гр. Ш. и наемател на бистро, намиращо се в гр. Н., обл. Ш.ска, ул. “***“ №***. Бистрото имало удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни, издадено от Областна дирекция за безопасност на храните - град Ш.. Там се предлагали тестени закуски и бързи храни. Ответникът живеел непосредствено над бистрото. От май 2015 г. той започнал да отправя заплахи към ищеца, както и към персонала, както и да блъска по вратите на бистрото и да предизвиква скандали с ищеца и персонала в присъствието на клиенти. Заплахите били за затваряне на заведението. Ответникът запушвал на канализацията на входа, като поставял там парцали. По този начин пречел на нормалната работа на бистрото. Непрекъснато, явно и с умисъл той подкопавал доброто име на бистрото, както и това на ищеца. Под претекст че защитава своите граждански права ответникът депозирал постоянни жалби  пред институциите, занимаващи се с контрол на храните - Агенция за безопасност на храните, РЗИ град Ш., пред Община Н., ДНСК – гр. Ш., Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Ш., до Районна прокуратура - даже и до Омбудсмана на Републиката. С жалбите неоснователно и тенденциозно се жалвал за нивата на шума, лоша хигиена, лошо обслужване и използване на продукти с недоказан произход и качество. Институциите правели постоянни проверки, а това затруднявало работата на бистрото значително. Същевременно всички проверки завършвали с констатации за липса на нарушения. Ищецът потърсил съдействие от Районна прокуратура – Н., но проверката завършила с констатация за липса на  извършено престъпление и отказ да се води досъдебно производство. Ответникът продължил да пише жалби до държавните институции, като последната била до РЗИ – Ш. от 08.02.2016 г. за наличие на шум по-силен от допустимата норма. Проверката не установила такъв. Ответникът също се опитвал да настройва гражданите да не влизат в бистрото, като крещял от терасата си, че работещите в бистрото са „мръсни цигани”. Опитите на ищеца да проведе нормален разговор с ответника завършвали с неуспех. Вследствие непрекъснатия психически тормоз, осъществяван от ответника над ищеца, последният започнал да има проблеми със съня, повишило се артериалното му налягане, изпитвал постоянна тревожност за нещо неприятно и се обострило кожното му заболяване. След съобщението за поредната проверка и разпит от служител на стопанска полиция в гр. Ш., ищецът получил сърцебиене и почувствал задушаване. Затова потърсил психиатрична помощ и бил прегледан от д-р В. на 09.02.2016 г. Констатирано било заболяване - разстройство в адаптацията с наличие на сериозна психотравма от тревожно депресивен стил, свързана с невъзможност от овладяване на емоциите, склонност към афибрилни изблици.  Назначена му била терапия. Предвид изложеното в исковата молба ищецът предявява настоящия иск за неимуществени вреди и моли, съдът да осъди ответника М.Р.Р. да му заплати сумата от 2000 лв., в едно със законната лихва, считано от 09.02.2016 г. /датата на установяване на психотравмата/ до окончателното плащане. Моли, да му се присъдят направените разноски.

            Ответникът намира исковата молба за неоснователна. Не оспорва, че е собственик на апартамент на посочения адрес и под него се намира обектът на ищеца. Оспорва твърденията за отправяни заплахи към Управителя на заведението и към персонала му, както и че пречи на нормалната работа в бистрото. Твърденията, че чрез неговите действия било засегнато доброто име на ищеца, били неоснователни. Не оспорва, че е отправял жалби до институции. Твърди, че отправяните жалби били не само от него, а и от други живущи в блока. Поводът бил шума от машините за тесто и миризмата от печене на хранителните изделия. Оплаквания относно хигиената в обекта и ползваните продукти не бил отправял. Подадените жалби били до компетентните органи и имали за цел защита интересите на собствениците и обитателите на жилищната сграда, а не затруднения на ищеца. Тези действия били правомерни, независимо от крайния резултат по жалбата. Затова ответникът намира, че липсва противоправно поведение от негова страна при подаваните сигнали, дори и в случай че твърдяните обстоятелства за високи нива на шум и миризми не бъдат установени. Проверката, извършена на 15.02.2016 г. в бистрото била от служители на РЗИ-Ш. по повод постъпило искане от ОД МВР Ш.. По повод на тази проверка бил разпитван ищеца, но това не водело до противоправно поведение у ответника. Оспорва обстоятелството, че последната проверка би могла да доведе до твърдяното заболяване - разстройство в адаптацията. Извършването на проверки от компетентните органи нямало как да се окачестви като стресиращо жизнено събитие или трудна жизнена ситуация. Затова намира исковата претенция за неоснователна и моли, да бъде отхвърлена. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът Ш.Н.Ю. е управител на дружество – „Грийн фууд“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ш.. От 2012 г. дружеството, в качеството на наемател, стопанисва бистро, находящо се в гр. Н., в сграда на ул. „***“, №***, в което се произвеждат и продават закуски. Ответникът М.Р.Р. е собственик на апартамент, находящ се в същата сграда над бистрото, на ет.***, ап.***. Ответникът, както и живущите в апартаментите във входа над бистрото, между които и свидетелите В.К.В., К.М.Х. и А.Б.В. били недоволни от шума на машините за производство на закуски, от миризмата при печене на закуските, а и от факта, че неколкократно имало запушване на канализацията на входа, което ответникът и съседите му считали, че е резултат от отделянето на вещества при производството на закуски.

            За приготвянето на тестени закуски в обекта на ищеца се ползвала тестобъркачка, при следните интервали на работа от 01,00-01,30 часа; 05,00-05,10 часа; 08,00-08,10 часа и 11,00-11,10 часа. При работа на въпросния уред живущите в апартаментите на входа чували шум – бучене и вибрации, което пречело на съня им. В ранните часове на деня се чували шумове от блъскане на врати и движение на автомобили, които оставали с работещи двигатели при престоя си пред задните врати на заведението. При започване на изпичането на закуските сутринта, а и през деня в целия вход навлизала миризмата от приготвянето на храни. Живущите във входа не можели да проветрят жилищата си, тъй като при отваряне на прозорци или врати, нахлували миризми. Всички от съседите смятали, че в заведението не се включва аспирацията, с която обектът разполагал, а помещенията му се проветрявали само с отварянето на вратите и чрез използване на малък вентилатор. Също така няколко пъти се запушвала канализацията на входа, което водело до наводняване на избените помещения на апартаментите, разнасяне на отпадъци и неприятни миризми. В тези случаи ищецът извършвал почистване на канализацията, тъй като живущите във входа се отнасяли към него, считайки, че именно работата в заведението е причината за запушването.

            Поради неудобствата, които изпитвали обитателите на входа решили да подадат жалба и да се оплачат от дейността на заведението. Така била изготвена жалба, която живущите във входа адресирали до кмета на Община – Н., до областния управител на Ш., до директора на ХЕИ и до директора на Регионалната здравна инспекция в Ш.. В жалбата посочили горните обстоятелства, както и това, че без тяхно съгласие обектът е бил преустроен от телевизионен сервиз в заведение за хранене. Жалбата била подписана от един от обитателите на входа /неясно чий е подписът, тъй като същият е нечетлив/, като към нея приложили списък с имената и подписите на живущите там. Във всяка от институциите, до които жалбата била изпратена, тя била възприета като колективна жалба от живущите в гр. Н., ул. „***“, №***. В Община – Н. жалбата била депозирана на 28.04.2015 г., а в РЗИ на 14.05.2015 г., където била регистрирана с вх. №2050 и от където на 20.05.2015 г. била изпратена и на ОДБХ по компетентност. По повод тази жалба в обекта на ищеца била извършена проверка на 15.06.2015 г. от страна на служители на РЗИ – Ш., в хода на която било проведено и измерване на еквивалентните нива на проникващия шум в жилището на ответника. Измерването се извършило в присъствието на ищеца, ответника и домоуправителя на входа Г.Г.. Било установено, че измерените стойности на проникващия шум в жилището съответстват на нормативните изисквания за показателите за шум в околната среда. Пак по повод тази жалба била извършена проверка в заведението и на 27.05.2015 г. от органите на ОДБХ, която не открила несъответствия по Закона за храните.

            На 12.08.2015 г. бил подаден устен сигнал от С.Г.Р. до ОДБХ – Ш., живуща в същия вход и вероятно в едно домакинство с ответника, в който сигнал тя съобщила за „непоносима“ миризма от заведението и „голям шум“ през нощта. Сигналът е регистриран с вх. №4784/12.08.2015 г., а на следващата дата е изпратен до директора на РЗИ – Ш.. По повод този сигнал на 17.08.2015 г. е била извършена нова проверка в обекта на ищеца от служители на РЗИ, която отново не открила нарушения, нито отклонения от нормите за шума и в съставения за нея протокол от същата дата било отразено, че няма промяна на обстоятелствата, установени при проверката на 15.06.2015 г.

            На 27.05.2015 г. до Дирекция за национален и строителен контрол – Ш. е подадена жалба, регистрирана под №Ш-1628-08-823/27.05.2015 г., подписана от домоуправител, с ръкописно добавен текст от ответника, в която има оплакване от запушването на канализацията на входа и изявление, че живущите там не са давали съгласие за откриване на заведение за хранене. Към тази жалба е приложена и първоначалната колективна жалба. Всички тези жалби са били изпратени на Община – Н. по компетентност. Общината, чрез своите служители – специалисти в отделите ТСУ и ППЕЗ, след извършена проверка установила, че строежът на обекта е законен и във връзка с дейността му няма нередности. Относно оплакването за завишени нива на шум специалистите констатирали резултата от извършеното вече измерване на 15.06.2015 г., а относно въпроса с канализацията е било установено, че от страна на собствениците са били извършвани промени без проект и съгласуване с общината и задръстването не е резултат само от дейността на заведението.

            На 31.07.2015 г. ответникът е депозирал сигнал до Министерството на здравеопазването, регистриран с вх. №94-1452/31.07.2015 г. все със същите оплаквания от дейността на обекта на ищеца, но и с оплаквания от бездействие на органите, до които преди са изпращани сигнали по случая. От министерството сигналът е препратен до БАБХ, ДНСК, РЗИ – Ш., а от ДНСК и до Община – Н..  В тази връзка е била извършена съвместна проверка от органите на РЗИ и ОДБХ, която отново не установила несъответствиая с нормативните изисквания.

            На 02.09.2015 г. ответникът подал сигнал и до Окръжна прокуратура – гр. Ш. с оплакванията за шум и миризми от заведението на ищеца, по повод на която била образувана преписка №1786/2015 г. по описа на прокуратурата. Било разпоредено извършването на проверка от органите на ОД на МВР – Ш.. Така полицейските органи започнали събирането на документите по случая, изисквайки ги от горепосочените институции, а и на ищеца били снети сведения. Във връзка с прокурорската преписка служителите на РЗИ -  извършили нова проверка за нивата на шума от машините в заведението. Измерването било проведено на 15.02.2016 г. и тогава се установило, че нивата на шум не са в съответствие с изискванията съответната наредба, и по този повод на ищеца били дадени предписания.

            Проверка в обекта на ищеца била извършена и от страна на Дирекция „Инспекция по труда” – Ш. на 03.12.201 г., която проверка установила някои нарушения на трудовото законодателство и проверяващите дали предписания на ищеца.

            Ответникът Р., наред с всички сигнали и писма до горепосочените органи, подал такъв и до Омбудсмана на Репубика България,  откъдето също започнала проверка, но не е установено по делото с какъв резултат. Ответникът подал сигнал и до Главния прокурор на Републиката, но този сигнал е всъщност не жалба против дейността на заведението за хранене, а оплакване от това, че ответникът считал работата на полицейските органи и прокуратурата за бавна. Към момента проверката по преписката образувана в ШОС не е приключила.

            От своя страна ищецът подал тъжба до Новопазарската районна прокуратура срещу ответника с оплакване, че Р. съзнателно и целенасочено пречи на работата на бистрото, като създава нетърпима за работа обстановка и по този начин налага ежедневен тормоз на персонала на зеведението. Въз основа на тъжбата в НпРП е образувана преписка №810/2015 г., която приключила с постановление от 23.09.2015 г. за отказ от образуване на досъдебно производство.

            На 01.03.2016 г. от страна на органите на РЗИ – Ш. отново била извършена проверка на заведението на ищеца, за да се установи дали са спазени дадените му предписания. Тогава било констатирано, че в обекта е извършена шумоизолация на тавана на помещението за приготвяне на закуски; тестобъркачката е поставена на шумо- и виброизолираща плоча; променен е видът на тестобъркачката – от верижна на ремъчна. Ищецът също така провел разговор със служители от Община – Н., за да провери възможността за изграждане на собствена канализационна система, за да избегне конфликта и по този въпрос. След така предприетите мерки обитателите на входа заявили, че не желаят измерване нивото на шум, като в този смисъл била представена декларация от страна на домоуправителя.

            На 09.02.2016 г. на ищеца бил извършен медицински преглед и му била поставена диагноза разстройство в адаптацията, с придружаващи заболявания първична хипертония и псориазис, като при снемането на анамнезата споделил пред лекаря, че има неразрешим проблем със съсед, което пречи нормалния му сън; през деня бил апатичен, не желаел да общува; бил тревожен, мнителен, имал очаквания, че ще се случи нещи лошо; независимо от редовно приеманата терапия получавал кризи със сърцебиене.

            Гореописаните обстоятелствата съдът сечете, че са доказани безспорно от всички събрани по делото доказателства – свидетелските показания на всички изслушани по делото свидетели – А. А. Ю., Г.Ш. А., , В.К.В., К.М.Х. и А.Б.В., както и от горепосочените документи, приложени към съответните преписки, изискани от Община – Н., РЗИ – Ш., ОДБХ – Ш., Окръжна прокуратура – гр. Ш. и Новопазарската районна прокуратура. Това са всички писма, протоколи, констативни протоколи, жалби, сигнали, медицински документи. Такива са фактите, които се разкриват от доказателствата и съдът счита, че доказателствата са безпротиворечиви относно съществените за казуса обстоятелства. Противоречия има единствено в свидетелските показания – между тези посочени от ищцовата страна и тези, посочени от ответника, относно времето на работа на машините в обекта и относно поведението на ответника. По въпроса кога и в кои интервали от време започвал работа обекта е налице констативен протокол от 08.09.2015 г., съставен от служител на РЗИ – Ш., при извършена проверка, където е констатирано с точност времето на работа на тестобъркачката в заведението и съдът приема за установени именно посочените във въпросния протокол обстоятелства. Относно поведението на ответника, то ищцовите свидетели твърдят, че той е отправял обиди, викал, заплашвал, че ще затвори заведението, докато свидетелите, посочени от ответника твърдят, че подобно нещо не им е известно. Всъщност никой от свидетелите на ищеца не сочи някаква конкретна обида, или действие, осъществено от ответника, което да е обидно, или да е довело до невъзможност нормално да се работи в заведението, или до постоянен тормоз. Съдът счита, че по делото не се установяват с категоричност заявените от ищеца обстоятелствата, че ответникът е отправял заплахи към него, както и към персонала на заведението; блъскал по вратите на бистрото; предизвиквал скандали с ищеца и персонала в присъствието на клиенти. Това, което заявяват ищцовите свидетели е, че ответникът е недоволствал от шума и миризмите от заведението, което и самият той не отрича, а и е отразявал в подаваните жалби и сигнали до различните органи. Не се доказват и твърденията, че ответникът запушвал канализацията на входа, като поставял там парцали. Подобно обстоятелство не се потвърждава от никое от доказателствата. Видно е от показанията на ищцовите свидетели, че това е било предположение на ищеца, защото ответникът е бил този, който отправял забележки и изразявал недоволство, но категорични доказателства за подобно обстоятелство не са представени.  

            За да е осъществено непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД следва да са налице следните елементи: деяние, което е противоправно, причинена вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Твърдението на ищеца е, че ответникът депозирайки жалби, молби и сигнали до различни органи предизвиква проверки в обекта на ищеца, което пречи на работата на заведението, би могло да е причина да се преустанови работата и това всъщност породило негативните преживявания у ищеца. Но всъщност подаването на жалба или сигнал до административен или съдебен орган не представлява противоправно деяние. Чрез депозирането на жалби лицата въвеждат оплаквания, за да защитят свои интереси, така, че само по себе си подаването на жалба или сигнал не може да се приеме за противоправно деяние, независимо какъв е резултата от него. То би могло да бъде такова деяние в случай, че едно лице злоупотребява с правото си на жалба. В настоящия случай такова обстоятелство не се установява, тъй като  видно е от една страна, че не всички оплаквания са изхождали от ответника, а също и от останалите живущи във входа на сградата, и от друга страна е видно, че настоятелността на ответника при изпращането на молби и писма е била продиктувана от липсата на разрешение на въпроса. Едва с предприемането на реални мерки от страна на ищеца за изолирането на шума и др., обитателите на жилищата са заявили, че не желаят повече да бъде измервано нивото на шума. Поради това в този случай настоятелността на ответника и неколкократоното му обръщане към различни органи, не може да се приеме за злоупотреба с права и не може да счете за осъществено противоправно деяние. Наред с това съдът смята, че не се установява наличие на причинна връзка между факта на депозираните жалби до различни органи и състоянието на ищеца. Влошеното състояние на ищеца е факт, установен безспорно, както от медицинските документи, така и от показанията на ищцовите свидетели, и без съмнение ищецът е имал всички горепосочени негативни преживявания. Не може да се счете, обаче, че те са породени от действията ответника. Действително в обекта на ищеца са били извършени множество проверки от различен характер и от различни органи, но чувството за множество на жалбите се е засилило у ищеца от факта, че органите са си препращали жалбите един на друг и всеки е предприемал действия в рамките на компетенциите си. Но това е било в изпълнение на тяхно задължение за осъществяване на контрол, без оглед съгласието или желанието на ответника. Също така следва да се отбележи, че проверки от подобен род в обекта на ищеца биха могли да се случат и без депозиране на жалба или сигнал, тъй като контролните органи имат задължението да съблюдават спазването на нормативните изисквания и биха могли да осъществят проверка и без да са нарочно сезирани.

Отчитайки всички горепосочени обстоятелства, установени на базата на посочените от страните доказателства, съдът приема, че исковата претенция на ищеца Ш.Н.Ю. следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана. Ответникът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски и при настоящия изход на процеса такива следва да му бъдат присъдени. Същите са в размер на 500 лв.

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от страна на Ш.Н.Ю. с ЕГН ********** *** против М.Р.Р. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, претендирани ведно със законната лихва, считано от 09.02.1016 г. до окончателното плащане.

            ОСЪЖДА Ш.Н.Ю. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Р.Р. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /